Определение · № 5624 · дело 3298/2026

18 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5624

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
3298/2026
Вид на делото
гр.д.

Текст на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5624 гр. София, 18.11.2026 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков ЧЛЕНОВЕ: 1.Десислава Попколева 2.Борис Д. Илиев при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№3298 по описа за 2026 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. против решение № 2900/29.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 8675/2025 г. от ІІ-б състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.86 ЗЗД. Съдът е приел, че по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи пълно и главно предаването на ответната страна на паричните суми, посочени в исковата молба. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е налице годно правно основание за задържане на получените суми. Прието е за установено и безспорно между страните, че в периода 28.12.2021 г. – 27.03.2022 г. С. Г. Г. е превел по „Изипей” и „Револют” на Г. А. Х. сумата в общ размер от 8120 лева, като спорът между страните е дали съществува валидно основание за извършеното имуществено разместване. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че възнагражденията по договора за ремонт на покривната конструкция на сградата на [улица], сключен между дружеството, в което ищецът е бил съдружник, и И. Д., са заплащани не само чрез паричните преводи към свид. М. П., но и чрез процесните преводи към ответника Г. Х.. Съдът се е позовал на свителските показания и е приел, че И. Д. е имал наложени запори по банковата си сметка и не е могъл лично да получи уговореното възнаграждение. Направил е извод, че е лишено от всякаква житейска логика да се приеме, че ищецът е извършил общо 26 превода в период от около три календарни месеца на обща стойност от 8120 лева при начална липса на основание. Наличието на толкова голям брой от преводи във времето е довело съда до извод, че е съществувал конкретен мотив у ищеца за превеждането на сумата и това е именно договорът за СМР. Посочено е в тази насока, че преводите към ответника съвпадат с периода, през който свид. Н., Д. и П. твърдят, че е осъществяван ремонт на покрива на сградата на [улица], а именно – края на 2021 г. – началото на 2022 г. Отделно от това паричните преводи към ответника Г. Х. в едната си част предхождат, а в другата си част са извършвани на дати, близки до датите, на които ищецът представя доказателства, че е превеждал чрез свид. П. суми на И. Д. по договора за СМР. И в двете групи платежни документи ищецът, извършил плащанията като съдружник в „ОС Строй груп” ЕООД, не е посочил надлежно основание. Поради изложеното въззивният съд е приел, че процесните суми, представляващи дължимо възнаграждение по договор за СМР, не се дължат на ищеца на заявеното основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК. Сочения правен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е, при доказано получаване на процесната сума от страна на ответника по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, носи ли последният доказателствената тежест да установи всички факти, пораждащи правото му да задържи получената сума. Съдът е приел, че в тежест на ответника по делото е да докаже, че е налице годно правно основание за задържане на получените суми, като разпределението на доказателствената тежест не е извършено от съда в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. От фактическа страна съдът е приел за установено, във връзка с правилно разпределената доказателствена тежест, че ответника е доказал основание за задържане на преведените му суми, а именно възнаграждение за извършена работа по договор за изработка. Доводите на касатора в изложението, като обосновка на поставения правен въпрос, касаят фактите по спора и възприетата от съда фактическа обстановка, но не водят до противоречие на възприетото от правна страна от съда с посочената съдебна практика по правния въпрос, относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД. Доводите за очевидна неправилност на решението се обосновават отново с неправилното прилагане, според касатора, на доказателствената тежест при установяването на фактите по спора, каквато не е налице, предвид изложеното по-горе. Със свидетелските показания не се установява наличието на договор на стойност над 5 000 лева, а основанието за задържането на сумите, предвид извършена от ответника работа, като не е налице очевидна неправилност предвид твърдение за неправилно приложение на нормата на 164, ал.1, т.3 ГПК. По делото липсват доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, въпреки представения списък за разноски, поради което не следва да се присъждат в полза на ответника по касационната жалба. Предвид изложеното, състав на ВКС О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2900/29.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 8675/2025 г. от ІІ-б състав на СГС. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026