Определение · № 5622 · дело 2986/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5622
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2986/2026
- Вид на делото
- гр.д.
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5622 гр. София, 18.11.2026г. Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 02.11.2026г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА БОРИС Д. ИЛИЕВ разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №2986 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Т. И. И., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. В. П., против Решение №255 от 09.03.2026г. по в. гр. д. №2332/2025г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частите му, с които след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 2575 от 07.07.2025г., постановено по гр.д. № 8403/2024г. по описа на Районен съд-Варна, 50-ти състав, е определен режим на лични контакти на бащата Т. И. И., ЕГН [ЕГН], с детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], както следва: 1.) през първите три месеца след влизане на решението в сила бащата да взема детето всяка четна седмица от календарната година в събота от 13:00 до 16:00 часа и в неделя от 10:00 часа до 13:00 часа от дома на майката и да го връща там; 2.) през следващите три месеца, но само след осъществени поне 10 самостоятелни контакта, бащата да взема детето всяка четна седмица от календарната година от 10:00 часа в събота до 13:00 часа в неделя, с преспиване, от дома на майката и да го връща там; 3.) след изтичане на определените по-горе периоди бащата да взема детето, както следва: - всяка четна седмица, считано от началото на календарната година, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; - на рождения ден на детето – 21.04.: всяка четна година – за времето от 18:00 часа на съответния ден до 09:00 часа на следващия ден, с преспиване, а всяка нечетна година - за времето от 18:00 часа на 20.04. до 09:00 часа на 21.04, с преспиване; - на рождения ден на бащата – 28.04. – за времето от 17:00 часа до 20:00 часа, без преспиване; - през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за времето от 12:00 часа на 25.12. до 12:00 часа на 26.12. и за времето от 10:00 часа на 01.01. до 09:00 часа на 02.01., с преспиване; а всяка нечетна година – за времето от 12:00 часа на 24.12. до 12:00 часа на 25.12. и за времето от 10:00 часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с преспиване; - през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в неделния почивен ден, без преспиване, а всяка нечетна година – от 10:00 часа до 18:00 часа в понеделник, без преспиване; - през лятото /месеци юли и август/: два пъти по 15 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване; задължени са на основание чл.138а, ал.3 от СК родителите Т. И. И., ЕГН [ЕГН] и С. А. И., ЕГН [ЕГН], заедно с детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], да ползват социална услуга по „информиране и консултиране“ относно повишаване на родителския капацитет в ситуация на раздяла и с цел подпомагане изграждането на по-устойчива връзка между бащата и детето, провеждане на психологически консултации с бащата, майката и детето, насочени към развитие на уменията за общуване и преодоляване на затрудненията в контакта, провеждане на социални консултации със семейството с цел подпомагане на родителските компетентности и подготовка на детето за срещите и адаптация в новата семейна среда към „Комплекс за социални услуги“ при Фондация „В.“ или друга определена от Дирекция „Социално подпомагане“– Варна, като подходяща такава социална услуга; осъден е Т. И. И., ЕГН [ЕГН], да заплаща месечна издръжка в полза на детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител С. А. И., за минало време за разликата над 3183,95 лева до присъдения размер на 3 638,70 лева, дължима за периода от месец октомври 2023 г. до 03.07.2024 г., като издръжката бъде изплатена по банков път по следната банкова сметка с титуляр майката С. А. И.: IBAN: [банкова сметка]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваните му части. Иска се отмяната му в частите, с които е бил определен режим на лични отношения на бащата Т. И. И. с детето Й. Т. И. на рождения ден на бащата, както и през Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като вместо постановеното от съда за тези периоди се определи на режим на лични отношения, както следва: - на рождения ден на бащата- от 18.00 часа на 27.04. с преспиване в дома на бащата до 10:00 часа на 28.04, като води детето на училище, ако денят е учебен; - през Коледните и Новогодишните празници: всяка четна година от 18:00 часа на 23.12. до 18:00 часа на 26.12 с преспиване и от 18.00 часа на 30.12 до 18:00 на 01.01. с преспиване, а всяка нечетна година от 10:00 часа на 27.12 до 18:00 часа на 28.12 и от 18:00 на 28.12 до 10:00 часа на 30.12; - през Великденските празници: всяка година за времето от 18.00 в четвъртък преди Разпети петък, до 10:00 часа на Велики понеделник с преспиване в дома на бащата. Иска се отмяна на решението и в частта, с която са задължени родителите Т. И. И., ЕГН [ЕГН], и С. А. И., ЕГН [ЕГН], заедно с детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], да ползват социална услуга по „информиране и консултиране“ към "Комплекс за социални услуги" при Фондация „В.", като вместо това се задължи майката С. А. И., ЕГН [ЕГН], бащата Т. И. И., ЕГН [ЕГН] и детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН] да посещават център по медиация с цел преодоляване родителското отчуждение на детето към бащата, убеждаване майката да подготвя и подпомага детето за срещите с баща му, както и убеждаване на двамата родители да вземат съвместни решения относно обучението и възпитаването на детето. Иска се отмяна на решението и в частта му, с която Т. И. И., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител С. А. И., за минало време за периода от месец октомври 2023 г. до 03.07.2024г. за разликата над 3183,95 лева до присъдения размер на 3 638,70 лева. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК . Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея С. А. И., ЕГН [ЕГН]. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение, за да определи режима на лични отношения между бащата Т. И. И., ЕГН [ЕГН], с детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], въззивният съд е изложил съображения, че той и майката С. А. И. са отглеждали заедно децата си Й. и М. до фактическата им раздяла, настъпила през м. октомври 2023г. След този момент майката упражнява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание както на детето Й., така и на по-голямото си непълнолетно дете М., на което ответникът не оспорва, че е баща, въпреки липсата на формален акт по припознаването му съобразно законоустановените правила. Налице са данни за осъществявано домашно насилие от бащата над детето Й., включително и физическо такова в периода преди раздялата на родителите. Отделно от това, Й. е присъствала и на осъществени актове на физическо насилие над сестра си М.. Според заключението на КСППЕ изградената връзка на детето Й. с бащата е с дефицити, свързани с прилаганите насилствени дисциплинарни мерки, като са налице данни за страхово-тревожни преживявания на детето при срещи с бащата, които то споделя като нежелание за контакт с последния. Вещите лица считат, че е възможно детето Й. да страда от частична психогенна амнезия след срещи с бащата, което е показателно за интензивен емоционален стрес. Съдът е посочил, че дискомфортът на детето от контакта с неговия баща се обективира и при изслушването му пред въззивната инстанция, при което Й. изрично заявява, че не желае да вижда баща си и да контактува с него по телефон, като едва при изричен въпрос от страна на съда отговаря, че не й пречи да се разхожда с баща си и да се вижда с него на друго място, различно от детския контактен център „А.“. Според съда споделеното от детето обуславя вътрешен конфликт и дистанцирано и почти безразлично отношение към бащата, като този извод се подкрепя и от приетите пред въззивния съд протоколи от осъществени срещу между детето Й. и нейния баща в Комплекс за социални услуги „А.“. На почти всички проведени срещи за период от шест месеца детето се е държало дистанцирано, през повечето време е мълчало, не е влизало в продължителен диалог, като е отговаряло на въпроси на баща си предимно с отрицания или с две-три думи. Емоция Й. е показала само при две срещи, при които бащата е говорил за майка й, което е напрегнало детето, включително е събудило агресивни отговори от негова страна. При посочените случаи се е наложила намесата на присъстващия специалист с предупреждения към бащата да смени темата. Повечето срещи са протичали в интервал от 15-20 минути, въпреки отреденото време за контакт от 2 часа. Обикновено срещите са приключвали по инициатива на детето, но при някои от случаите е било и по инициатива на бащата, или съвместна такава. В две от срещите бащата е пожелал прекратяването им след 5 минути, поради отказ на детето да говори с него, а в други е заявявал пред дъщеря си, че нещата не могат да продължават така и ако не иска да говори с него, няма смисъл от срещите, както и я е питал дали тя желае срещата да продължи. В заключителния доклад-оценка от използване на услугата е отразено, че не се отчитат положителни резултати. Според съда при преценка на горните обстоятелства се налага извода, че срещите в контактния център не са способствали за подобряване на връзката между бащата и детето. Й. е демонстрирала незаинтересованост и дори опозиция, а бащата- поведение на трудно приемане на ситуацията и на моменти на прехвърляне на отговорност за вземане на решения към детето, което е едва на 10 години. Същевременно в доклада-оценка е констатирана недостатъчна подготовка на детето за срещите от страна на майката, като са дадени препоръки за продължаваща необходимост от ползване на социални услуги по информиране и консултиране на двамата родители и детето. Самото дете изрично е заявило пред съда, че вече не желае да посещава контактния център и дори е склонно да се вижда с баща си извън него. Съдът е приел, че липсата на подобрение на отношенията между бащата и детето на този етап не означава, че такова не е възможно, а че трябва да се положат адекватни усилия и от двамата родители, както за възстановяване на диалога помежду им досежно детето Й. (а и по отношение на другото им дете), така и за оказване подкрепа на детето, насочена към приемане на бащата и преодоляване на вътрешните й нагласи спрямо него. За тази цел бащата също следва да демонстрира по-разбиращо поведение, без упреци към детето или майката, която в представите на Й. е базисната фигура на привързаност, да проявява повече търпение, да не прехвърля отговорности към детето, както и да промени авторитарните си нагласи. Майката, от своя страна, следва да съдейства не само за формално възстановяване на връзката баща-дете, а и да оказва същностна подкрепа на дъщеря си, като приеме, че в интерес на детето е да осъществява лични контакти с баща си и да преодолее натрупаното емоционално напрежение. Доколкото в доклада е отразено, че родителите трудно биха се справили сами в тази ситуация, то според съда е необходимо да ползват подходяща социална услуга, което е в най-добрия интерес на детето. По отношение на режима на личните контакти, съдът е посочил, че осъществените вече значителен брой наблюдавани срещи в контактен център са се оказали недостатъчни за преминаване към обичаен режим, поради което следва да се определи нов такъв, който да се развива поетапно. На първо време на бащата следва да бъде дадена възможност да надгради връзката си с детето, като контактува самостоятелно с него за период от три часа в събота и три часа в неделя на всяка нечетна седмица от месеца, при продължаващо задължение за ползване на услуги. Не е подходящо присъствието на майката, предвид собствените й негативни нагласи към бащата, които неминуемо ще повлияят и на отношението на детето към него. След изтичане на още три месеца, но само при вече осъществени поне 10 самостоятелни контакта, следва да бъде дадена възможност на бащата да взема детето с преспиване всяка четна седмица от месеца от 10 часа в събота до 14 часа в неделя. След изтичане и на този втори етап на бащата следва да бъде определен стандартен разширен режим, който да е валиден от този момент нататък. За неоснователни са приети исканията на бащата за определяне на по-дълги периоди на контакти с детето по празници и през лятото, тъй като интересът на детето налага първоначално възстановяване на връзката му с бащата, която е била прекъсната за продължителен период от време и освен това е натоварена с негативни емоции от миналото. Едва след укрепването на връзката баща-дете и когато то се чувства достатъчно спокойно, е мислимо контактите да се разширяват допълнително. На следващо място, от съществено значение според съда се явява обстоятелството, че при определяне на по- разширен режим детето Й. ще бъде откъсвано от своята сестра М. за периоди по празниците и по-продължителни такива през лятото, което не би било в техен интерес. Във връзка с преодоляване на родителския конфликт и въвличането на детето в него, както и с оглед преодоляване затрудненията в общуването между бащата и детето, настъпили вследствие продължителната раздяла и натрупаните негативни емоции, съдът е приел, че следва на основание чл.138а, ал.3 от СК да задължи родителите да ползват и социална услуга по „Информиране и консултиране“ относно повишаване на родителския капацитет в ситуация на раздяла и с цел подпомагане изграждането на по-устойчива връзка между бащата и детето, провеждане на психологически консултации с бащата, майката и детето, насочени към развитие на уменията за общуване и преодоляване на затрудненията в контакта, провеждане на социални консултации със семейството с цел подпомагане на родителските компетентности и подготовка на детето за срещите и адаптация в новата семейна среда. По иска по чл.149 от СК за издръжка за минало време за периода от месец октомври 2023г. до 03.07.2024г. съдът е приел, че размерът й следва да е аналогичен на определения за периода след завеждане на делото, а именно- в месечен размер от 400 лева или общо за периода 3 638,70 лева. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следния въпрос: Следва ли чрез режима на лични отношения, определен от съда при раздяла на родителите, на родителят, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, да се предостави възможност през коледните, новогодишните и Великденските празници да общува с децата си по- продължителен период от време от времето, определено за същия родител в режима на лични контакти през останалата част от годината? Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност в частта му за определения режим на лични отношения между бащата и детето на рождения ден на бащата; в частта му, с която родителите са задължени на основание чл.138а, ал.3 от СК да ползват социална услуга по „Информиране и консултиране“ относно повишаване на родителския капацитет, както и в частта за присъдената издръжка за минало време за разликата над 3183,95 лева до присъдения размер на 3 638,70 лева. В частта й, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по претенцията за издръжка за минало време касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК решенията по въззивни дела по искове за издръжка не подлежат на касационно обжалване. Предвид горното по претенцията с правно основание чл.149 от СК въззивното решение е окончателно. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо. Според настоящия състав на съда не е налице подържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно му обжалване, обосновано с произнасянето на въззивния съд по въпроса за личните отношения между родител и ненавършило пълнолетие дете през период на официални празници. Съгласно формираната многобройна и последователна практика на ВКС при определяне на режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, съдът преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС , които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта и пола му; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките за лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК , включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В случая обжалваното въззивно решение е в съответствие с така формираната практика на ВКС, тъй като при определяне на режима на личните отношения между касатора и ненавършилото му пълнолетие дете съдът е взел предвид релевантните за най- добрия интерес на детето обстоятелства. На касатора е бил определен режим на лични отношения с детето, включително през коледните, новогодишните и Великденските празници, съобразен с установените по делото факти. Отчетено е, че съгласно заключението на приетата по делото комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза изградената връзка на детето Й. с бащата е с дефицити, свързани с прилаганите от него насилствени дисциплинарни мерки, като са налице страхово-тревожни преживявания на детето при срещите му с бащата. Взети са предвид и данните в същия смисъл от приетите пред въззивния съд протоколи от осъществените в продължение на шест месеца срещи между детето Й. и нейния баща в Комплекс за социални услуги „А.“, както и изразеното от детето отношение към бащата при изслушването му от въззивната инстанция. При посочените доказателства съобразен със съдебната практика и с най- добрия интерес на детето е изводът на съда, че се налага определяне на режим на лични отношения с оглед възстановяване на емоционалната връзка баща- дете, като едва след укрепването й контактите могат да се разширяват допълнително. Настоящият състав на съда намира, след извършената служебна проверка, че така определеният режим, включително през празниците, на този етап е достатъчен за развиване на нормална връзка между тях и предоставя на бащата оптимална възможност за общуване с детето. Същият съгласно чл.59, ал.11 от СК може да бъде променен на посочените в разпоредбата основания, включително при изменение на обстоятелствата след като бащата ползва съответната социална услуга за повишаване на родителския капацитет. Предвид горното настоящият състав на съда не намира противоречие между въззивното решение и задължителната и казуална практика на ВКС по поставения от касатора въпрос, поради което се налага изводът за липса на поддържаното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. На рождения ден на касатора му е дадена възможност за личен контакт с детето с продължителност от три часа, която при актуалното състояние на отношенията им следва да се прецени за достатъчна за отбелязване на празника на бащата, което може да стане и извън дома му, като няма пречка същата да бъде разширена след изграждане на отношения на по- силно доверие и привързаност между тях. В съответствие със закона и доказателствата по делото е и изводът на съда, че родителите следва да бъдат задължени на основание чл.138а, ал.3 от СК да ползват заедно с детето социална услуга по „Информиране и консултиране“ относно повишаване на родителския им капацитет в ситуация на раздяла и с цел подпомагане изграждането на поустойчива връзка между бащата и детето, провеждане на психологически консултации с бащата, майката и детето, насочени към развитие на уменията за общуване и преодоляване на затрудненията в контакта, провеждане на социални консултации със семейството с цел подпомагане на родителските компетентности и подготовка на детето за срещите и адаптация в новата семейна среда към „Комплекс за социални услуги“ при Фондация „В.“ или друга определена от Дирекция „Социално подпомагане“– Варна, като подходяща такава социална услуга.. Предвид горното в посочените му части решението не е очевидно неправилно. По отношение на размера на присъдената издръжка за минало време касационната жалба е недопустима, поради което съдът не дължи проверка за очевидна неправилност на решението в тази му част. По изложените съображения и доколкото и при извършената служебна проверка с оглед задължението му да следи за интересите на ненавършилото пълнолетие дете настоящият състав на съда не установи наличие на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 за допускане на касационно обжалване на решението, то такова не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба Т. И. И., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. В. П., против Решение №255 от 09.03.2026г. по в. гр. д. №2332/2025г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частта му, с която Т. И. И., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител С. А. И., за минало време за периода от месец октомври 2023 г. до 03.07.2024 г. за разликата над 3183,95 лева до присъдения размер на 3638,70 лева, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №255 от 09.03.2026г. по в. гр. д. №2332/2025г. по описа на Окръжен съд- Варна, в частите му, с които е определен режим на лични контакти на бащата Т. И. И., ЕГН [ЕГН], с детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], през коледните, новогодишните и Великденските празници и на рождения ден на бащата; и са задължени на основание чл.138а, ал.3 от СК родителите Т. И. И., ЕГН [ЕГН] и С. А. И., ЕГН [ЕГН], заедно с детето Й. Т. И., ЕГН [ЕГН], да ползват социална услуга по „информиране и консултиране“ относно повишаване на родителския капацитет в ситуация на раздяла и с цел подпомагане изграждането на по-устойчива връзка между бащата и детето, провеждане на психологически консултации с бащата, майката и детето, насочени към развитие на уменията за общуване и преодоляване на затрудненията в контакта, провеждане на социални консултации със семейството с цел подпомагане на родителските компетентности и подготовка на детето за срещите и адаптация в новата семейна среда към „Комплекс за социални услуги“ при Фондация „В.“ или друга определена от Дирекция „Социално подпомагане“– Варна, като подходяща такава социална услуга. В частта му за оставяне без разглеждане на касационната жалба определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис. В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026