Решение · № 301 · дело 584/2026
Акт
- Вид на акта
- Решение
- Номер
- 301
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 584/2026
- Вид на делото
- к.т.д.
- Отделение ?
- Второ търговско отделение
Текст на акта
РЕШЕНИЕ № 301 /17.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 584 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК . С определение № 1483/28.05.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато до касационно обжалване решение № 309/06.11.2025 г. по в. т. д. № 438/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, І търговски състав в частта, в която са уважени предявените от Г. В. Т. и С. Т. Т. срещу ЗАД „Армеец“ АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 140000 лв. (за всеки един от ищците) до присъдения размер от 160000 лв. – за Г. В. Т., респ. до 180000 лв. – за С. Т. Т., представляващи застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 01.08.2022 г. застрахователно събитие (смъртта на техния син Т. С. Т. при ПТП), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 08.01.2024 г. до окончателното им заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която предявените активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД са уважени до сумата от по 140000 лв. (за всеки един от ищците), а първоинстанционното решение в частта, в която тези искове са отхвърлени над присъдените суми от 160000 лв. – на Г. В. Т., респ. от 180000 лв. – на С. Т. Т., до пълния им предявен размер от по 250000 лв. (за всеки един от тях). Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – при определяне на размера на застрахователното обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените неимуществени вреди – съобразно социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на релевантното застрахователно събитие. От друга страна, до това неправилно правно съждение апелативният съд е достигнал поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото, вкл. и установените по делото факти, че към момента на своята кончина синът на ищците е бил пълнолетен, живял е в отделно домакинство от родителите си, работил е и сам се е издържал. В проведеното пред ВКС о. с. з. неговият процесуален представител поддържа правните доводи, изложени в касационната жалба, за неправилно приложение от въззивния съд на материалния закон при определяне на застрахователното обезщетение съобразно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, изяснени в ППВС № 4/1968 г. В подадения писмен отговор на касационна жалба и в проведеното на 29.09.2026 г. пред касационната инстанция о. с. з. ответниците по нея – чрез своите процесуални представители, оспорват основателността ѝ, като поддържат правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Считат, че законосъобразно – в съответствие със задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., е определен размерът на застрахователното обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие на настъпилото при процесното ПТП застрахователно събитие. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че всички правопораждащи юридически факти, включени във фактическия състав, обуславящ възникването на имуществената отговорност на застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените от делинквента на родителите на починалия при настъпване на процесното ПТП син, са възникнали в обективната действителност. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди – изживени болки и страдания при кончината на тяхното дете, апелативният съд е изяснил, че следва да се ръководи от критерия за справедливост, уреден в правната норма на чл. 52 ЗЗД. Съобразил е, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид. Приел е за установено, че негативните емоции, преживени от ищците вследствие на кончината на техния син, са с висок интензитет. Преценявайки внезапността на събитието, причинило смъртта на Т., неговата млада възраст и обстоятелството, че той е низходящ на ищците, за които болката от факта, че са преживели детето си, което е било гордост за тях, е с висок интензитет и константност, като тези обстоятелство трудно биха могли да се съизмерят с някакъв имуществен еквивалент, въззивният съд е обосновал правния извод, че предявените искове са основателни до размера от 160000 лв. (за майката), респ. до сумата от 180000 лв. (за бащата). Счел е, че с присъждане на тези застрахователни обезщетения ще се достигне до пълна репарация на търпените от ищците неимуществени вреди, като същевременно ще се удовлетвори общественото разбиране за справедливост - ориентир, който трябва да с преценява с оглед на нормативно определените лимити по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Апелативният съд не е възприел правните доводи на застрахователя, изложени във въззивната жалба, че при определяне на размера на справедливото обезщетение трябва да бъде съобразен фактът, че починалият е пълнолетен, който живее в отделно домакинство и не е единствено дете за ищците – това съждение било лишено от житейска логика, тъй като общоприето е разбирането, че без значение на каква възраст е детето, както и колко деца имат родителите, смъртта на всяко от тях предизвиква интензивни негативни емоции, които не могат да бъдат преодолени от обстоятелството, че родителите имат други низходящи, на които да разчитат за подкрепа, а още по-малко от факта, че детето е пълнолетно и самостоятелно. Обстоятелството, че Т. не е живял заедно със своите родители, е нормален житейски факт за млад пълнолетен и работещ мъж, поради което неоснователна е поддържаната от застрахователя теза, че отношенията родители-дете не са били постоянни. Поддържането на ежедневни контакти при съвременните средства за комуникация е възможно да бъде осъществено и дистанционно. Въззивният съд е изяснил, че определените от него размери на застрахователно обезщетение за всеки от родителите са съобразени и със социално-икономическите условия към момента на настъпване на вредоносния резултат - 01.08.2022 г., поради което те представляват напълно адекватен израз на присъщата им обезщетителна функция. Апелативният съд е приел за неоснователно своевременно наведеното и поддържано във въззивната жалба правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от твърдяното противоправно поведение на загиналия (пътник в процесния автомобил без правилно поставен предпазен колан). При съвпадане на правните съждения на въззивния съд с крайния извод, до който е достигнал първоинстанционният съд, обжалваното решение е потвърдено. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материалноправни предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) пораждане и съществуване на действително застрахователно правоотношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Тъй като въззивното решение е влязло в законна сила до необжалваните от застрахователя размери на присъденото застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 01.08.2022 г., основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали въззивният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на застрахователното обезщетение. В касационната жалба не се поддържа правен довод за неправилно приложение на материалния закон в частта, в която въззивният съд е приел за неоснователно правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от твърдяното противоправно поведение на загиналия, поради което касационният съд не следва да се произнася по този въпрос – чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 1483/28.05.2026 г. по т. д. № 584/2026 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Пловдив при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД , и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“. Правният отговор на този правен въпрос е разяснен със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това понятие (по смисъла на чл. 52 ЗЗД ) не е абстрактно, а то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Следователно, при определяне на размера на застрахователното обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на пълнолетен син, на млада възраст, е необходимо да се отчетат претърпените от ищците психически страдания от внезапната загуба на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – средата на 2022 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Обосновано – въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, както и при преценка на фактическите изводи, до които е достигнала СПЕ, въззивният съд е приел за установени следните правнорелевантни факти: 1) между родителите и починалия пълнолетен син, на млада възраст, който е бил гордост за тях, е съществувала силна емоционална привързаност; 2) неговата внезапна кончина е породила душевни болки и страдания с висок интензитет и константност; 3) родителите са преживели остра стресова реакция с разстройство в адаптацията в рамките на траурното събитие, като все още се наблюдават протрахирани негативни емоционални преживявания, свързани с преживяната загуба; 4) налице са ситуативни емоционални и невротични оплаквания - епизодично безсъние, ситуативно провокирани спомени за съвместни преживявания, без да са установени трайни негативни последици за психоемоционалното им здраве и равновесие. Апелативният съд не е съобразил обаче в достатъчна степен правнорелевантното обстоятелство, че въпреки тежките за психиката на ищците последици от внезапната кончина на техния син, към когото са били силно привързани (те ще ги съпътстват през целия им живот, като впоследствие ще бъдат лишени както от емоционалния контакт, така и от неговата морална и материална подкрепа), родителите не са загубили надежда в живота си, а могат - макар и трудно и продължително, да открият смисъл в своя житейски път. От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че у родителите не са установени симптоми на посттравматично стресово разстройство, като на преден план са взаимоотношенията и грижата за дъщеря им, която е била в дълбока доверителна връзка с починалия си брат. На нито един от етапите от преживяване на острата стресова реакция не се установяват данни за необходимост от медицинска помощ, което представлява признак за преминаване от психологичната криза в клинична проява и би могло да се вмести в съответната симптомология. Обективно след два-три месеца след смъртта на Т. бащата се е върнал на работа като мебелист, а майката като търговски работник, като, макар и с усилие, те се справят с отговорностите и изискванията на техните професии. Налице е и пренасочване на емоционалната енергия от починалия към дъщерята. Не е установено развитие на посттравматичното стресово разстройство. Липсват данни да са имали потребност от консултации с психолог или психиатър – те са се справили с потенциала и подкрепата на близки, колеги и приятели, като не са развили клинични симптоми, които да изискват медицинска грижа. Към момента на изготвяне на експертизата у родителите се забелязва процес на постепенно възстановяване на психологичното равновесие, като не се установяват трайни (пожизнени) негативни последици за психоемоционалното здраве и равновесие, определен модел на тъгуване, наподобяващ посттравматична стресова реакция. В този смисъл, родителите постепенно са преодолявали мъката, горестта, чувството за безпомощност и трагична непрежалимост вследствие на настъпилата изключително тежка житейска трагедия, поради което чрез подкрепа на близки, приятели и колеги могат да се справят с емоционалния шок от преживяното. Следователно, ищците успяват, макар и продължително и трудно, да преработят негативните психически изживявания вследствие на смъртта на техния пълнолетен син, починал в млада възраст. Следователно, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2022 г., и наложилите се морални норми в обществото касационната инстанция приема, че застрахователното обезщетение за причинените им от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на техния пълнолетен син, е в размер на по 140000 лв. (за всеки един от тях). Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма). По този начин той е целял застрахователното обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но то представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на парична сума, чрез която пострадалият да набави имуществени или неимуществени блага, необходими му за емоционалното потискане на изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. При определяне на застрахователното обезщетение касационната инстанция взема предвид и обстоятелството, че последиците от психическата травма на родителите, загубили своето дете, траят през целия му живот, като духовната връзка между тях и загиналия син е била много силна, взаимно привързваща. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените срещу ЗАД „Армеец” АД осъдителни искове с правно основание 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди по ищци, както следва: 1) за Г. В. Т. - над сумата от 140000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на нейния син Т. С. Т. до присъдения размер от 160000 лв. и за С. Т. Т. – над сумата от 140000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на неговия син Т. С. Т. до присъдения размер от 180000 лв., ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното заплащане на главните парични притезания. При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА застрахователното дружество е осъдено да заплати на АД „Т. и партньори” сумата над 1600 лв. до присъдения размер от 2000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. Т. Т. пред въззивния съд, респ. в частта, в която то е осъдено да заплати на адв. Я. К. С.-А. сумата над 1600 лв. до присъдения размер от 2000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Г. В. Т. пред въззивния съд, както и в частта, в която след отмяна на определение № 886/13.06.2025 г., постановено от Окръжен съд-Пловдив по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските, вследствие на което застрахователното дружество е осъдено да заплати на АД „Т. и партньори” сума над 4800 лв. с ДДС до присъдения размер от 6000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. Т. Т. пред първоинстанционния съд, респ. в частта, в която то е осъдено да заплати на адв. Я. К. С.-А. сумата над 4800 лв. с ДДС до присъдения размер от 6000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Г. В. Т. пред първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК застрахователят е осъден да заплати държавна такса над сумата от 11200 лв. до присъдения размер от 13600 лв. и съдебни разноски над 1343,95 лв. до присъдения размер от 1632 лв. Съобразно уважената и отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва да се присъди допълнително сумата от 123,45 лв. (63,12 евро) – съдебни разноски пред първоинстанционния съд, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК; в тежест на ищцата Г. В. Т. сумата от 500 лв. (255,65 евро) – съдебни разноски за въззивното производство, представляваща сборът от заплатената държавна такса (400 лв.) и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство (100 лв.), а в тежест на ищеца С. Т. Т. сумата от 900 лв. (460,16 евро) - съдебни разноски за въззивното производство, представляваща сборът от заплатената държавна такса (800 лв.) и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство (100 лв.). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по касационната жалба Г. В. Т. трябва да се присъди сумата общо от 337,35 евро, а в тежест на ответника по касационната жалба С. Т. Т. сумата от 491,54 евро – съдебни разноски пред касационната инстанция, представляваща сборът от заплатените държавни такси за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, за разглеждане на касационното жалба и за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 309/06.11.2025 г. по в. т. д. № 438/2025 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, І търговски състав, в частта , в която след потвърждаване на решение № 177/22.04.2025 г., постановено по т. д. № 417/2024 г. по описа на ОС-Пловдив, са уважени предявените от Г. В. Т. и С. Т. Т. срещу ЗАД „АРМЕЕЦ” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1 ) за Г. В. Т. - над сумата от 140000 лв. (71580,86 евро), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на нейния син Т. С. Т., настъпила на 01.08.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от 160000 лв. и 2 ) за С. Т. Т. – над сумата от 140000 лв. (71580,86 евро), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на неговия син Т. С. Т., настъпила на 01.08.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от 180000 лв., ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 08.01.2024 г. до окончателното им заплащане; в частта , в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е осъдено да заплати на АД „Т. И ПАРТНЬОРИ” сумата над 1600 лв. (818,07 евро) до присъдения размер от 2000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. Т. Т. пред Апелативен съд-Пловдив съд; в частта , в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е осъдено да заплати на адв. Я. К. С.-А. сумата над 1600 лв. (818,07 евро) до присъдения размер от 2000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Г. В. Т. пред Апелативен съд-Пловдив; в частта , в която ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е осъдено да заплати на АД „Т. И ПАРТНЬОРИ” сумата над 4800 лв. (2454,20 евро) с ДДС до присъдения размер от 6000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. Т. Т. пред ОС-Пловдив; в частта , в която ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е осъдено да заплати на адв. Я. К. С.-А. сумата над 4800 лв. (2454,20 евро) с ДДС до присъдения размер от 6000 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Г. В. Т. пред ОС-Пловдив, а решението на ОС-Пловдив в частта , в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е осъдено да заплати държавна такса над 11200 лв. (5726,47 евро) до присъдения размер от 13600 лв. и съдебни разноски над 1343,95 лв. (687,15 евро) до присъдения размер от 1632 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. Т., ЕГН [ЕГН] и С. Т. Т., ЕГН [ЕГН] срещу ЗАД „АРМЕЕЦ” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1 ) за Г. В. Т. - над сумата от 140000 лв. (71580,86 евро), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на нейния син Т. С. Т., настъпила на 01.08.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от 160000 лв. и 2 ) за С. Т. Т. – над сумата от 140000 лв. (71580,86 евро), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на кончината на неговия син Т. С. Т., настъпила на 01.08.2022 г. при ПТП, до присъдения размер от 180000 лв., ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 08.01.2024 г. до окончателното им заплащане. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. Т. и С. Т. Т. да заплатят на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД допълнително сумата общо от 63,12 евро (с равностойност от 123,45 лв.) – съдебни разноски пред ОС-Пловдив. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Г. В. Т. да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД сумата от 255,65 евро – съдебни разноски пред Апелативен съд-Пловдив, както и сумата от 337,35 евро – съдебни разноски пред Върховния касационен съд, а С. Т. Т. сумата от 460,16 евро – съдебни разноски пред Апелативен съд-Пловдив, както и сумата от 491,54 евро – съдебни разноски пред Върховния касационен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026