Решение · № 298 · дело 826/2025

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Решение
Номер
298

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
826/2025
Вид на делото
к.т.д.
Отделение ?
Второ търговско отделение

Текст на акта

РЕШЕНИЕ № 298 /17.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 826 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Х. срещу решение № 38/13.01.2025 г. , постановено по в. гр. д. № 2084/2024 г. по описа на Окръжен съд-Варна, ТО, 4 с-в, с което е потвърдено решение № 2929/01.08.2024 г., постановено по гр. д. № 1163/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отхвърлен предявеният от Х. Д. Х. срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване, че поради изтекла погасителна давност Х. Д. Х. не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата общо от 16584,73 лв., представляващо сбора от следните вземания: 1) 14257,98 лв. - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № FL537677/28.06.2010 г.; 2) 1266,51 лв. - възнаградителна лихва, изтекла за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г.; 3) 73,91 лв. - наказателна лихва, изтекла за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г. и 4) 986,33 лв. - съдебно-деловодни разноски, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - 23.05.2012 г., до окончателното ѝ заплащане, предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 7274/2012 г. по описа на Районен съд-Варна. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като, макар въззивният съд правилно да е достигнал до правния извод, че до сключване на процесното споразумение от 2022 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат общата погасителна давност, както и че признанието на дълга не би могло да я прекъсне, в противоречие с материалния закон – чл. 113 ЗЗД, необосновано е приел, че въззивникът е извършил действителен отказ от изтекла в негова полза погасителна давност. В този смисъл, счита, че този отказ не е породил правно действие, тъй като длъжникът не е могъл да възприеме действителния смисъл на споразумението, в което този отказ е материализиран – то е било изпратено с пощенска пратка, доставена от куриер, поради което касаторът обективно не е могъл да се запознае с неговото предметно съдържание. От друга страна, клаузата, обективираща отказа от изтекла погасителна давност, съдържа основно цифри (чл. 111, чл. 113 и чл. 110) и абревиатури (ЗЗД), които не са ясни и разбираеми, тъй като те заместват понятия, поради което нямат „изричен характер” относно действителната воля на длъжника за упражняване на субективното право на отказ от вече изтекла в негова полза погасителна давност. В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея оспорва основателността ѝ, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи – след настъпване на безспорния правнорелевантен факт, че на 17.07.2015 г. процесното изпълнително производство е било прекратено, със споразумение длъжникът Х. Д. надлежно е упражнил правото на отказ от изтекла погасителна давност по отношение на паричните вземания, предмет на това споразумение. Този отказ е действителен, тъй като притежаваното от кредитора парично притезание е било покрито с изтекла погасителна давност – от прекратяване на изпълнителното производство са изтекли седем години без да са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Счита, че с волеизявлението, с което длъжникът е упражнил правото на отказ от изтекла погасителна давност, той е изразил ясно и безусловно своето намерение, че не желае да се ползва от последиците на погасителната давност. Признава правнорелевантното обстоятелство, че кредиторът е съставил процесното споразумение, като го е изпратил на длъжника по куриер. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че с доклада по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени следните правнорелевантни факти: 1) за описаните в исковата молба суми на 13.07.2012 г. срещу ищеца (в полза на „Юробанк и ЕФ Джи България” АД ) е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7274/2012 г. по описа на Районен съд-Варна; 2) въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 3147/2012 г. по описа на ДСИ при РС-Варна, а след прекратяването му - изп. д. № 995/2022 г. на ЧСИ Д. П.-Я. и 3) със сключване на договор за цесия от 18.01.2016 г. банката е прехвърлила процесните вземания на ответното търговско дружество. Приел е за установено, че със споразумение от 23.08.2022 г. (с изх. № от 15.09.2022 г.) между „ЕОС Матрикс” ЕООД и ищеца, длъжникът по изпълнението е признал, че е носител на непогасено задължение към „ЕОС Матрикс” ЕООД в общ размер от 17509,68 лв., породено от договор за кредит от 28.06.2010 г., като това парично вземане е цедирано от „Юробанк България” АД на „ЕОС Матрикс” ЕООД. Счел е за установено, че първото образувано изпълнително дело - въз основа на процесния изпълнителен лист, е унищожено, като съобразно представената деловодна справка и отбелязването на гърба на изпълнителния лист от ДСИ то е било прекратено на 17.07.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като липсват данни за последващи изпълнителни действия до образуването на последващото изп. д. № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я.. При тези факти във всички случаи, съгласно постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. до сключването на споразумението от 2022 г., до който момент не са извършвани изпълнителни действия, е била изтекла общата (5-годишната) погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Въззивният съд е изяснил, че удостовереното в споразумението признание на дълга не прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, тъй като тя вече е била изтекла (преди сключването на допълнителното съглашение) – в този смисъл е ТР № 4/14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 от 2019 г., ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че признанието следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. Счел е, че изрично в клаузата на чл. 6 от споразумението длъжникът Х. Х. е заявил, че на основание чл. 113 ЗЗД упражнява правото на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до момента на подписване на споразумението. Тълкувайки действителния смисъл на това волеизявление, окръжният съд е приел, че то притежава изричен характер, като съобразно неговото съдържание представлява отказ от вече изтекла погасителна давност. Длъжникът е изявил ясно и безусловно намерение, че не желае да се ползва от последиците на погасителната давност относно цялото парично задължение. Волеизявлението е достатъчно конкретизирано, тъй като има за предмет давността по отношение на всички вземания, предмет на изпълнителния лист, като по аргумент от противното от правната норма, уредена в чл. 113 ЗЗД, действителен е отказ от погасителна давност, след като тя е изтекла. Разглеждайки релевираните във въззивната жалба правни доводи за начина на подписване (при предоставяне чрез куриер) и неразбиране на споразумението в тази част, въззивният съд е достигнал до правния извод, че те са неоснователни, поради което не могат да обосноват неприлагане на последиците на това споразумение. Длъжникът е признал, че доброволно е подписал процесното споразумение, като с подписа си е удостоверил, че се е запознал и съгласил със съдържанието му. Посочените две дати в него не го опорочават, тъй като това обстоятелство очевидно е обусловено от начина на подписването му чрез изпращане по куриер и последващо поставяне на номер от ответното дружество, като длъжникът е удостоверил с подписа си сключването му на 23.08.2022 г. От момента на предприемане на последващи изпълнителни действия по изп. д. № 995/2022 г. на ЧСИ Д. П.-Я. до образуване на настоящото исково производство - 31.01.2024 г., не е изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което при съвпадане на правния извод с този, до който е достигнал първоинстанционният съд, обжалваното решение е потвърдено. С определение № 2088/04.07.2025 по т. д. № 826/2025 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд-Варна при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по материалноправния въпрос: „За да е налице действителен отказ от изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД, трябва ли недвусмислено длъжникът да изрази воля, че не желае да се ползва от последиците на погасителната давност?”. Правният отговор на този материалноправен въпрос се съдържа във формираната по чл. 290 ГПК константна практика на ВКС с решение № 119/18.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2370/2019 г., І т. о. и решение № 186/19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о., която се споделя от настоящия съдебен състав. В тези решения е разяснено, че според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи само след изтичането ѝ. За разлика от неупражняването на субективното право на погасителна давност във висящ процес, което може да е със знание или без знание за правните последици (резултатът и в двата случая е един и същ), отказът преди или по време на висящия процес е винаги съзнавано волеизявление. Длъжникът, като знае същността на правото си, трябва и да иска настъпването на правните последици от непозоваването на погасителна давност. Ако отказът като волеизявление е недействителен, то от него не произтичат правни последици. Няма форма за действителност на едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото парично задължение, било само за част от него. По съществото на касационната жалба. По настоящото дело са безспорни следните правнорелевантни факти: 1) по молба на кредитора „Юробанк и Еф Джи България” АД и представен от него изпълнителен лист е образувано срещу длъжника Х. Д. Х. изп. д. № 3147/2012 г. по описа на ДСИ при РС-Варна за принудително удовлетворяване на описаните в исковата молба парични притезания, породени по договор за предоставяне на потребителски кредит № FL537677/28.06.2010 г.; 2) това изпълнително дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (поради настъпила перемпция) на 17.07.2015 г., като от този момент до образуване на последващото изп. д. № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я. не са осъществявани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността; 3) по отношение на тези парични вземания е изтекла общата (5-годишната) давност - от 26.06.2015 г. (момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК – в този смисъл са тълкувателните разяснения по ТР № 3/28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК) до 26.06.2020 г.; 4) на 18.01.2016 г. банката е прехвърлила на „ЕОС Матрикс” ЕООД процесните парични вземания; 5) длъжникът Х. Д. Х. е потребител по смисъла на определителните правни норми, уредени в чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП; 6) със споразумение от 23.08.2022 г. длъжникът е признал, че е „ЕОС Матрикс” ЕООД притежава парични вземания към него в размер на сумата от 17509,68 лв., породени от договор за банков кредит от 28.06.2010 г., като вземането на „Юробанк България” АД е прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г.; в клаузата на чл. 6 от споразумението от 23.08.2022 г. е уговорено, че „с подписване на настоящото споразумение длъжникът на основание чл. 113 ЗЗД упражнява правото си на отказ от последиците на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на споразумението” и 7) това споразумение е подписано от длъжника Х. Д. Х., след като му е било изпратено с пощенска пратка от „ЕОС Матрикс” ЕООД чрез куриер (кредиторът признава в отговора на касационната жалба, че е изпратил на длъжника споразумението по куриер – „Посочените две дати в споразумението не го опорочават, тъй като се дължат на начина на подписването му чрез куриер и последващо поставяне на номер от дружеството кредитор, като длъжникът е удостоверил с подписа си сключването му на 23.08.2022 г. ”). Когато отказът от изтекла погасителна давност е част от предметното съдържание на договор, с който страните по него учредяват, изменят, преуреждат или прекратяват породени между тях облигационни правоотношения, вкл. когато прекратяват един съществуващ или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, но една от страната по вече съществуващото облигационно правоотношение е потребител по смисъла на определителната разпоредба, регламентирана в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а другата търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, този договор следва да отговаря на нормативните изисквания, които са уредени в защита на по-слабия в икономическо, организационно и професионално положение правен субект, вкл. и по отношение на неговата информираност и познания за действителното естество на предмета на договора, по който той поема съответни правни задължения. Това съглашение представлява потребителски договор и за да бъде обвързан потребителят от него, търговецът е длъжен да му предостави по ясен и разбираем начин информацията, свързана с всички съществени клаузи на съглашението – арг. чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗП, като клаузите на тези договори трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин - чл. 147, ал. 1 ЗЗП (тази разпоредба съответства на нормативното правило, уредено в чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в националното законодателство с приемането на ЗЗП - § 13а, т. 9 (нов, ДВ, бр. 64/2007 г.) ЗЗП). В чл. 143, ал. 1 ЗЗП, към който изрично препраща разпоредбата на чл. 24 ЗПК, е уредена т. нар. генерална (обща) клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит (по същество в този смисъл е и решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., ВКС, І т. о.). Неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, когато тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Следователно, когато с клауза, уговорена в договор за потребителски кредит, се накърняват уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси, тя е уговорена във вреда на потребителя (арг. чл. 20 ЗПК). Съобразно дадения правен отговор на материалноправния въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, както и въз основа на развитите правни съображения относно изискванията на закона, обуславящи недействителността на уговорките в потребителския договор поради тяхната неравноправност, настоящият съдебен състав счита, че клаузата, уговорена в чл. 6 от процесното споразумение от 23.08.2022 г., в която длъжникът е заявил, че е упражнил правото си на отказ от изтекла в негова полза погасителна давност на основание чл. 113 ЗЗД, не го обвързва, тъй като, от една страна, тя не е ясна и разбираема за средния потребител на кредитни услуги, а от друга, тя е уговорена в негова вреда, в противоречие с правилата за добросъвестност, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. С процесното допълнително съглашение към договора за потребителски кредит се признават породени от договора за банков кредит парични задължения, като потребителят се отказва от едно съществено за неговите интереси субективно потестативно право, свързано с тези парични притезания – да се позове на погасителна давност, без в замяна да е получил някаква облага или по-благоприятно третиране от търговеца (този факт е доказателство за пораждане на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя). Напротив, този отказ изцяло е в негов ущърб, като той се лишава от правната възможност да възпрепятства кредитора да удовлетвори притежаваните от него парични вземания чрез помощта на държавната принуда. Търговецът не е разяснил на потребителя какви неблагоприятни правни и икономически последици ще претърпи от упражняването на правото на отказ от изтекла в негова полза погасителна давност. За да е ясна и разбираема за средния потребител на кредитни услуги тази клауза, т.е. за да отговаря на изискванията за добросъвестност, е следвало търговецът изрично да изясни на длъжника не само че процесните парични вземания са покрити с изтекла погасителна давност, но и че отказът от потестативното право да се позове на тази давност ще даде възможност на търговеца да удовлетвори своите парични вземания по принудителен ред. Едва в този случай тази клауза би била ясна и разбираема за средния потребител на кредитни услуги и би го обвързала. Само посочването на разпоредбата на чл. 113 ЗЗД със словосъчетанието, че потребителят „упражнява правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД” (без тези съществени за потребителя правни и икономически последици да са изяснени), не съответства на нормативните изисквания за добросъвестност на търговеца (икономически по-силната страна в облигационното правоотношение) при сключване и изпълнението на потребителски договори. Тази уговорка е неясна - съдържанието ѝ не е формулирано по начин, съгласно който средният потребител да е получил или разумно да е можел да получи достатъчна информация относно нейните правни и икономически последици. За да е ясна и разбираема една клауза, търговецът трябва да опише нейното съществено съдържание без сложни юридически термини; с конкретност, която в достатъчна степен разкрива действителните правни последици, без неясни за потребителя препратки; при пълна прозрачност - потребителят да може да предвиди икономическите и правните последици от клаузата за неговите интереси. Нито едно от тези нормативни изисквания не са изпълнени – в противоречие с принципа на добросъвестност (в решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено съдържанието на това понятие при сключване на потребителски договори) търговецът, изготвил проекта на релевантното споразумение (това обстоятелство е доказателство, че тази клауза не е индивидуално уговорена, тъй като потребителят не е има възможност да влияе върху съдържанието ѝ – арг. чл. 146, ал. 2 ЗЗП, във вр. с ал. 1 на този член), не е изяснил на разбираем за потребителя език, че за процесните парични притезания е изтекла общата (5-годишната) давност, поради което длъжникът би могъл да възпрепятства тяхното принудително удовлетворяване чрез съдебно позоваване на изтеклата погасителна давност. Напротив, упражняването на отказ от това потестативно материално право е изразено с използване на сложни за разбиране от средния потребител юридически термини, с посочване единствено на номерацията на правната разпоредба и абревиатурата на законовия акт, като неизвестни за него са останали правните и икономическите последици, обуславящи неговото последващо поведение – „длъжникът на основание чл. 113 ЗЗД упражнява правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 113 ЗЗД…”. Проектът на този договор е предоставен за подпис на потребителя с пощенска пратка по куриер, като това обстоятелство предпоставя обективната невъзможност да се преценят икономическите последици от потребителя. Представянето на това писмено съглашение за подпис по куриер поставя длъжника в ситуация незабавно да вземе решение за сключване на това споразумение при недостатъчна информираност. Следователно, уговорката по чл. 6 от процесното споразумение като нищожна поради нейната неравноправност съгласно общите материални предпоставки, уредени в по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, не е обвързала кредитополучателя, поради което той надлежно се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност при предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК за отричане със сила на пресъдено нещо на оспорените парични вземания. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи касационният съд приема, че поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост въззивният съд незаконосъобразно е отхвърлил предявения иск по чл. 439 ГПК, като поради обстоятелството, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, трябва да бъде отменено, а отрицателният установителен иск изцяло да бъде уважен. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца трябва да се присъди общо сумата от 1022,58 евро (равностойност на 2000 лв.), представляваща сбора от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото от неговия пълномощник процесуално представителство пред първоинстанционния и въззивния съд. С оглед на обстоятелството, че на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на държавна такса за трите съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати сумата от 339,19 евро (равностойност на 663,39 лв.) – държавна такса по сметка на РС-Варна, сумата от 169,60 евро (равностойност на 331,70 лв.) – държавна такса по сметка на ОС-Варна и сумата от 184,93 евро (равностойност на 361,70 лв.) – държавна такса по сметка на ВКС (за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за разглеждане на предявения иск). Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 38/13.01.2025 г. , постановено по в. гр. д. № 2084/2024 г. по описа на Окръжен съд-Варна, ТО, 4 с-в, с което е потвърдено решение № 2929/01.08.2024 г., постановено по гр. д. № 1163/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. Д. Х., ЕГН [ЕГН] срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 439 ГПК, че поради изтекла погасителна давност Х. Д. Х. не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД общо сумата от 16584,73 лв., представляваща сбора от следните вземания: 1) 14257,98 лв. - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № FL537677/28.06.2010 г.; 2) 1266,51 лв. - възнаградителна лихва, изтекла за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г.; 3) 73,91 лв. - наказателна лихва, изтекла за периода от 28.09.2011 г. до 21.04.2012 г. и 4) 986,33 лв. - съдебно-деловодни разноски, ведно със законната мораторна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - 23.05.2012 г., до окончателното ѝ заплащане, предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 995/2022 г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я., образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 7274/2012 г. по описа на Районен съд-Варна. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД да заплати на Х. Д. Х. сумата общо от 1022,58 евро – съдебни разноски пред РС-Варна и ОС-Варна, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК сумата от 339,19 евро – държавна такса по сметка на РС-Варна, сумата от 169,60 евро – държавна такса по сметка на ОС-Варна и сумата от 184,93 евро – държавна такса по сметка на ВКС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026