Определение · № 5604 · дело 4871/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5604
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 4871/2026
- Вид на делото
- ч.гр.д.
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5604 гр.София, 17.11.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4871/ 2026 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Ж. П. против определение на Софийски апелативен съд № 590/ 24.02.2026 по ч.гр.д.№ 410/ 2026 г., с което е потвърдено определение № 23787/26.11.2025 г. по гр.д.№ 9621/2025 г. на Софийски градски съд /СГС/, с което е прекратено производството по делото и е разпоредено препис от молба на П. П. с вх.№ 100695 от 27.08.2025 г. да се изпрати по гр.д.№ 39957/ 2025 г. на Софийски районен съд /СРС/. Жалбоподателят, чрез назначен по реда на Закона за правната помощ процесуален представител, излага твърдения, че прекратителното определение е постановено в нарушение на чл.129 ал.2 и 3 ГПК. Дадени му били указания, които не бил в състояние да изпълни, без да му е назначен служебно представител. Твърди и допуснати от въззивния съд нарушения по чл.278 ал.2 ГПК, който не констатирал служебно, че дадените от първата инстанция указания били формални и обективно неизпълними. Поради това счита обжалваното определение за неправилно и моли то да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи очевидната му неправилност, дължаща се на непредоставяне на правна помощ на задържано лице, преди да бъде върната исковата му молба като нередовна. Освен това формулира въпроси, по които обжалването да бъде допуснато 1. “Длъжен ли е съдът, когато констатира нередовност и неяснота на искова молба, подадена лично от лице, намиращо се в места за лишаване от свобода, и лишено от юридическа грамотност, да обезпечи реалното предоставяне на правна помощ и да даде конкретни, точни и ясни указания на назначения процесуален представител (адвокат) за изправяне на недостатъците по чл. 127, ал. 1 от ГПК преди да приложи крайната преграждаща санкция по чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба?“ и 2. „При проверка на първоинстанционно преграждащо определение за връщане на искова молба по реда на глава двадесет и първа от ГПК, длъжен ли е въззивният съд, действайки като съд по пълен въззив, служебно да провери законосъобразността и изпълнимостта на дадените указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК с оглед фактическото положение на страната и осигурено ли е реално право на процесуално представителство преди прекратяване на производството?“. Според жалбоподателя тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Основното производство по гр.д.№ 9621/ 2025 г. е образувано пред СГС по документ, озаглавен искова молба и изготвен върху копие от разпореждане от 05.08.25025 г. на СРС по гр.д.№ 39957/ 2025 г. В документа, наречен „искова молба“, П. Ж. П. изразява несъгласие с постановения съдебен акт /разпореждането от 05.08.2025 г./ и иска продължаване на съдопроизводствените действия. СГС констатирал, че производството пред него е образувано по молба, подадена по вече образувано производство пред СРС, по която компетентен да се произнесе е именно съдът, пред който делото е висящо. Затова с определение от 26.11.2025 г. разпоредил препис от „исковата молба“, ведно с копие от пощенския плик, да се изпрати по гр.д.№ 39957 от 2025 г. на СРС, а производството пред себе си прекратил. С обжалваното в настоящето производство определение бланкетната частна жалба на П. П. срещу определението от 26.11.2025 г. била оставена без уважение, като въззивният съд изцяло споделил мотивите на първоинстанционния. Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол по твърденията на касатора за очевидната му неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. В случая жалбоподателят не излага твърдения, които да сочат на очевидна неправилност, неговите доводи са за нарушения на процесуалния закон, а те не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по формулираните въпроси, тъй като нито един от тях не обуславя обжалваното определение. Решаващото съображение на въззивния съд да потвърди прекратяването на производството по делото е, че то е образувано по „искова молба“, която по естеството си е молба по вече образувано производство пред СРС, с която се изразява несъгласие с издаден в това производство акт и по която компетентен да се произнесе е именно съдът, пред който делото е висящо. Производството е прекратено поради това, а не защото „исковата молба“ е била нередовна и е върната поради неизпълнение на указанията за изправяне на нередовностите й. Затова въпросите на касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които са свързани с приложението на чл.127 и чл.129 ГПК, нямат никакво отношение към дадените в обжалвания акт правни разрешения. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 590/ 24.02.2026 по ч.гр.д.№ 410/ 2026 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026