Определение · № 5603 · дело 2204/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5603
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2204/2026
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Трето гражданско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5603 София, 17.11.2026 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д. № 2204/2026 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. И. Б. и М. Б. М., и двете със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат А. С. и адвокат Д. С., срещу решение № 6535 от 30.10.2025 г. по в.гр.д. № 6010/2025 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 13934 от 14.08.2023 г. по гр.д. № 14377/2022 г. на Софийския районен съд е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК вр. 149 ЗЕ, чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че всяка от жалбоподателките дължи на „Топлофикация“ ЕАД следните суми: З. И. Б. дължи сумата от 2734,73 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент № ..в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх..., ет. .. за периода м. 10. 2018 г – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 20.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 417,94 лева - лихви за забава за периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г. върху главница за топлинна енергия, и сумата от 4,75 лева за дялово разпределение за периода м. 10. 2018 г. – м. 04. 2020 г.; М. Б. М. дължи сумата от 8204,18 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за апартамент № ... в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх..., ет... за периода м. 10. 2018 г – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от 20.10.2021 г до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1253, 98 лева - лихви за забава за периода 15.09.2019 г – 07.10.2021 г върху главница за топлинна енергия, и сумата от 14,25 лева за дялово разпределение за периода м. 10. 2018 г – м. 04. 2020 г; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 17100 от 29.10.2021 г по ч.гр.д. № 60202/2021 г. на Софийския районен съд. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД не е взел становище по подадената жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е споделил изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, от която е установено, че съдебното производство първоначално е образувано по заявление на „Топлофикация“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължими от ответниците З. И. Б. и М. Б. М. парични суми – месечни задължения, изравнителни сметки и дялово разпределение – във връзка с собствения им топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. .., ет. .., ап. ... В рамките на заповедното производство е издадена заповед № 17100 за изпълнение на парично задължение от 29.10.2021 г., срещу която ответниците са подали възражение, предвид което „Топлофикация“ ЕАД е предявила иск по реда на чл. 422 ГПК. По отношение на заповедта за изпълнение въззивният съд е приел, че не противоречи на закона и добрите нрави, доколкото дружеството ищец има право да претендира суми за неплатена топлинна енергия и лихви върху тях, като съгласно трайната съдебна практика при периодични вземания е допустимо да се претендират сумите за определен период без да е необходимо да се претендира и индивидуализира поотделно всяко вземане. По същество съдът е разгледал въззивните жалби, подадени от всяка от страните в производството, като се е произнесъл по наведените в тях възражения. Във връзка с изложените от З. И. Б. и М. Б. М. доводи и възражения е посочил, че приложимото действащо право относно качеството им на клиент на топлоснабдителното дружество не противоречи нито на Конституцията, нито на европейското право. Споделил е изводите на първата инстанция, че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ, като същите не са оспорили собствеността на имота, за което има и представени по делото доказателства. Посочил е, че гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. Приел е, че специалната уредба на ЗЕ не изисква подписване на изричен писмен договор от страна на топлоснабдителното дружество с ответника или с етажната собственост, като разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, на която се позовават ответниците, е неотносима, тъй като касае взаимоотношения с друг вид страна – доставчик на топлинна енергия. Съгласно действащата правна уредба е направен извод, че задължението на ищеца е да доставя топлинна енергия съобразно нормативните изисквания, а задължението на ответниците е да заплащат тази топлинна енергия по установените цени и в сроковете посочени в общите условия. Относно общите условия е пояснил, че се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ, което изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД, чл. 298 ТЗ и на чл. 147а ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и на общите условия. Позовал се е на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г по тълк. дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване стават потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те стават страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Въззивният съд е приел, че от заключението на приетата по делото техническа експертиза, както и представените от дружеството писмени доказателства, е доказана доставката на посоченото като незаплатено от ответниците количество и стойност топлинна енергия. Във връзка с възраженията, касаещи състоянието на абонатната станция и изправността на топломерите, съдът е посочил, че според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ, а монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват. Поддържането на тези инсталации, оборудване и отоплителни тела в годно за експлоатация състояние е на етажната собственост, респективно на собствениците на отделните обекти в нея, като топлоснабдителното дружество няма задължение да ги ремонтира или подменя. Прието е за установено от техническата експертиза, че измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). Във връзка с оспорванията на ответниците с технически характер съдът е посочил, че същите не са доказани в производството, предвид липсата на искане за назначаване на допълнителна експертиза чрез поставяне на нови въпроси. Относно оплакванията за остойностяването на енергията съдът е посочил, че двете експертизи – техническа и счетоводна установяват правилно начисляване на стойността на доставената енергия. По отношение на доводите за непоискана доставка съдът се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г по тълк. дело № 2/2016 г на ОСГК на ВКС, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото става въпрос за колективна услуга ответниците могат да се откажат напълно от доставката на топлинна енергия като инициират решение на ОС на ЕС за преустановяване на отоплението и топлата вода в цялата етажна собственост. Посочил е, че по делото няма данни да са предприети такива действия от ответниците. Приел е, че не е налице нарушение на чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО), според който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия. Аргументирал се е, че независимо, че според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, то след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки, уреждащи отношенията между страните съобразно реално изразходваната от тях енергия. По отношение на съдебната практика на СЕС, на която ответниците са се позовали - решението по дело № C-119/05 Lucchini и по дело С-106/77 Simmenthal, е посочено, че същите са неотносими, доколкото едното разглежда съвместимостта на държавна помощ с общия пазар, а другото касае примата на общностното спрямо вътрешното право без в конкретния случай да е налице противоречие между двете. Относно представените от дружеството фактури, за които се твърди, че не отговарят на изискванията по ЗДДС, съдът е посочил, че ответниците са битови потребители и незадължени по ЗДДС лица и съгласно чл. 113, ал. 6 ЗДДС фактури са били изискани от потребителя. Допълнително е посочено, че предмет на делото са доставки на топлинна енергия, а не неистинност на частни документи – фактури, известия, извлечения от сметки. Отново във връзка със съдържанието на задължението за заплащане на топлинна енергия съдът е посочил, че нито ЗЕ, нито Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) предвиждат задължение „Топлофикациия“ ЕАД да предлага при условията на индивидуално договаряне с ответника три отделни услуги – отопление на имот, на общи части и подгряване на вода. Подчертал е, че докато етажната собственост е топлоснабдена, отделният собственик не може да откаже „отопление на общи части“, а съгласно заключението на вещото лице ответникът не се е отказал и от топлинна енергия за отопление на имота и от топла вода. Във връзка с услугата „дялово разпределение“ съдът е приел, че същата е възмездна и ищцовото дружество е легитимирано да претендира сумите за дялово разпределение на основание чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите на топлинна енергия заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016 г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016 г.). Посочено е, че в конкретния случай топлоснабдителното дружество е установило общ ред за заплащане на дяловото разпределение заедно с дължимите суми за топлинна енергия и така са издавани съответните съобщения към фактури, общи фактури и кредитни известия, като разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ОУ не вменява задължение на „Топлофикация“ ЕАД да уговаря и съобщава индивидуално на всеки отделен потребител реда и начина на заплащане на услугата „дялово разпределение“. Съдът се е позовал на експертното заключение по техническата експертиза, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно от третото лице. Противно на твърденията на ответниците не е установено и ищцовото дружество да е начислявало лихви върху прогнозни сметки, което не е предвидено и в приложимите общи условия от 2016 г. Във връзка с въззивната жалба на ответниците съдът се е позовал на решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23, според което е допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Допълнил е, че в мотивите на решението е посочено, че в определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. В тази връзка е приел, че по делото не е установено процесната сграда-етажна собственост да има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответниците по методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия. В заключение е приел, че исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са доказани по основание и размер, като се е позовал на чл. 162 ГПК, поради което въззивната жалба на З. И. Б. и М. Б. М. е отхвърлена като неоснователна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. „От коя дата дадена директива е влязла в сила и съдилищата на държавите-членки трябва да се въздържат, доколкото е възможно, от тълкуване на вътрешното право по начин, който би могъл сериозно да компрометира, след изтичане на срока за транспониране, постигането на целта, преследвана от тази директива?“. 2. „Съответства ли формулата (зависимостта) по т. 6.1.1. от Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) на Закона за енергетиката, Закона за енергийната ефективност и на правото на ЕС?“. 3. „От кой момент се счита за отменен подзаконов нормативен акт, поради противоречието му с правото на ЕС?“. По горните три въпроса се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в практиката на СЕС - основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. 4. „Длъжен ли е съдът като правораздавателен орган да прилага по-високия по степен нормативен акт, като констатира и елиминира противоречието в рамките на правораздавателната си дейност по конкретен правен спор?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 2/2014 г. от 19.11.2014 г. по тълк.д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС. 5. „Дали съдът е длъжен да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 6. „Прилага ли се чл. 147а ЗЗП към договорите да продажба на топлинна енергия на потребители?“. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 7. „Длъжен ли е съдът правилно да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 8. „Длъжен ли е съдът по своя преценка на назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, които съдът няма?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 9. „За задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице с всички доказателства по делото.“ Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. 10. „ За предпоставките за прилагане на чл. 162 ГПК“. Твърди се, че съдът се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради следните съображения: Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда при преценката за основателността на предявения иск за установяване наличието на задължение на ответниците за потребление на топлинна енергия. Аргументацията на въпроса касае приложимото материално право, т.е. представлява оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон, относимо към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос е относим, но не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК. Дадените от съда разрешения са в съответствие с приетото в решение от 9.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС и последвалото решение от 23.10.2015 г. по дело С-760/23 на СЕС. В тях формулата по т. 6.1.1. е разгледана в светлината на Директива 2012/27/ЕС относно ефективната енергийност и е прието, че общностното право не предвижда изисквания, на които следва да отговаря формулата по т. 6.1.1 от методиката към Наредбата за топлоснабдяването и допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградна инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, т. е. наличието във формулата на фиксирана компонента /която не зависи от индивидуалното потребление на етажния собственик/ и променлива компонента /неговото индивидуално потребление/, не са в нарушение на европейското право. Третият и четвъртият въпрос са неотносими за решаващите изводи на въззивната инстанция, доколкото не е установено да е налице противоречие между подзаконов нормативен акт и по-висок по степен нормативен акт от вътрешното право, нито пък противоречие с общностното право. Съдът не се е произнасял по въпроса откога поражда действие отмяната на подзаконов акт, а още по-малко е посочил, че текстове от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването (отм.) са отменени с влязло в сила решение. Посочените твърдения изразяват позицията на жалбоподателите, която е поддържана и в хода на производството, но не е възприета от въззивната инстанция, която не е излагала подобни мотиви. Петият и седмият въпрос, свързани със задълженията на въззивната инстанция при решаването на делото по същество, са обусловили дейността на съда, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, той следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В настоящия случай въззивният съд е съобразил установената практика и в рамките на предмета на делото и след обстоен анализ на събраните по делото доказателства е направил извод за основателност на исковете. Мотивите му са ясни и подробни, като съдът е дал отговор на всяко от многобройните възражения на ответниците. Несъгласието на касаторите с правните изводи на съда не е относимо към въпроса за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване и не представлява самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване. По шестия въпрос, касаещ приложението на чл. 147а, ал. 1 ЗЗП, е налице задължителна практика на ВКС – ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според която редът за сключване на договора за доставка на топлинна енергия е специален и се подчинява на правилата на ЗЕ, които не нарушават ЗЗП. Нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ е специална, поради което не намират приложение правилата за обвързване на потребителите от общите условия по друг вид потребителски договори – чл. 147а ЗЗП. Следователно соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съдът е съобразил съдебната практика, включително и цитираната в изложението, и по деветия въпрос, свързан с преценката на експертното заключение. Съгласно чл. 202 ГПК и съдебната практика по приложението му, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. От мотивите на въззивното решение не се установява съдът да е пренебрегнал други доказателства за сметка на експертното заключение, което да е ценил преимуществено. Оплакванията на касатора, поддържани в хода на цялото производство, още във връзка с допускането на техническата експертиза, касаят не изготвянето на самото заключение, а приложимата в тази връзка методика – т.е. оспорва се приложимото право, от което се извежда и оплакването за допуснато процесуално нарушение. Доколкото аргументацията към деветия въпрос касае обсъждането и преценката на експертизата, то по-нататъшното ѝ разглеждане е допустимо след евентуалното допускане на касационното обжалване по същество. На същото основание касационното обжалване не следва да се допуска и по осмия въпрос във връзка със задължението на съда служебно да назначи допълнителна експертиза. Действително жалбоподателите са оспорили експертното заключение, но това не означава автоматично необходимост от назначаване на допълнителна или повторна експертиза, предвид вече посочения характер на оплакванията. Въззивният съд е този, който преценява дали е възникнала необходимост от установяването на даден релевантен факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване – така мотивите към т. 3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай жалбоподателите изначално оспорват необходимостта от назначаване на експертиза, доколкото считат, че действащата правна уредба относно начисляването на топлинна енергия, не следва да бъде приложена. Същото оплакване е повторено и във въззивната жалба, като липсват конкретни възражения, че определени приложими параметри, свързани с реалното функциониране на отоплителната система в процесната сграда-етажна собственост, не са били взети предвид при извършване на разпределението на топлинната енергия. В този случай за въззивният съд не е възникнало задължение да поставя допълнителни задачи към вещото лице за преизчисление на количеството и стойността на топлинната енергия. Аргументацията към десетия въпрос отново е обвързана с оплакванията към преценката на експертното заключение, поради което представлява оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, относимо към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, а не тези по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Следва да се посочи все пак, че съдът се е позовал на нормата на чл. 162 ГПК във връзка с установената съдебна практика на СЕС, според която макар формулата по т. 6.1.1 от методиката към Наредбата за топлоснабдяването да се основава на обективни данни, то тя не отчита редица други параметри, произтичащи от действителното функциониране на отоплителната инстанция, за които в конкретното производство няма данни. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6535 от 30.10.2025 г. по в.гр.д. № 6010/2025 г. на Софийския градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026