Решение · № 719 · дело 2340/2025
Акт
- Вид на акта
- Решение
- Номер
- 719
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2340/2025
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Второ гражданско отделение
Текст на акта
Р Е Ш Е Н И Е № 719 София, 18.11.2026 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 2340/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 2317 от 05.05.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 246 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 3423/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 546 от 27.10.2024 г. по гр. д. № 1223/2023 г. на Районен съд Асеновград за отхвърляне на предявените от Д. А. М. срещу „Сирио БГ“ ООД-с. Катуница, община Садово, искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата 13 146 лв.-главница, предявена като частичен иск от сумата 73 440 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на 55,56 лв. за периода 01.07.2020 г.-04.08.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Д. Т., поддържа жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касация „Сирио БГ“ ООД, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на въведеното във въззивната жалба, с оглед нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, която установява ограничение относно обхвата на дейността на въззивния съд. По делото е установено следното: Исковата молба е предявена от А. Л. М. /починал в хода на процеса/, като в нея и уточняваща същата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици при равни квоти на овощна градина от 14,643 дка. Ищецът се е легитимирал с постановление за възлагане от 2019 г. и извършен въвод във владение през месец март 2020 г. Твърдял е, че през месец юни 2020 г. реколтата от череши е била обрана от ответното дружество. Ответникът е възразил, че засаждането на овощните дървета е било извършено от него със знанието и съгласието на собственика на процесния имот към 2014 г. и 2015 г., като този имот се включва в масив от 593 дка, засаден с череши. Не е оспорвал обстоятелството, че е обрал реколтата от череши. Възражение за това е направено след обезсилване на първоначално постановеното по делото решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Твърдял е, че не е препятствал достъпа на ищеца. Според агротехническата експертиза по счетоводни записвания за 2020 г., получените и реализирани череши реколта 2020 г. са средно 881 кг/дка, с обща стойност на добива 23 220 лв. Във вариант втори от заключението е даден среден добив кг/дка по данни от дружеството, получени и реализирани количества череши пресни плодове, реколта 2020 г. При реализирана пазарна цена от дружеството 1 800 лв./тон или 1,80 лв./кг., общо количество добив 12 900 кг., при посочената цена, е изчислена и общата стойност на добива от 23 220 лв. Припадащата се 1/2 ид. част от добива /6 450 кг./ възлиза на сумата 11 610 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът не оспорва обстоятелството, че е обрал плодовете. В защитата си по същество той е посочил, че не е препятствал достъпа на ищеца до градината. Обосновал е извод, че стойността на добитата реколта съставлява граждански плодове, поради което на ищеца се дължи припадащата му се част от реализираната продукция. Вещото лице е дало заключение за общо реализираната продукция за целия масив, като в резултат на математически изчисления е посочило, че сумата 11 610 лв. представлява добив за 1/2 ид. ч. от имота. В обобщение, районният съд е приел, че липсват доказателства за това какъв е бил добивът от засадените в имота черешови дървета и е отхвърлил иска. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца с оплаквания за това, че съдът, който е приел, че искът е установен в своето основание, е следвало да приложи нормата на чл. 162 ГПК, за да определи размера на обезщетението. Ответникът не е подал отговор на въззивната жалба. Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от приетото, че следва искът да е доказан по основание, за да бъде уважен. В тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е обрал еднолично всички череши от съсобствения имот. Това не е доказано по делото, поради което трябва да бъде потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска. По основанието за допускане на касационно обжалване. В решение № 122/06.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че предметът на спора и предметната рамка на доказването, очертани от изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад, не могат да бъдат променяни, включително и разширявани извън изрично предвидените в чл. 266, ал. 1 и 2 ГПК изключения; въззивният съд не може да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока и ако не е дал изрични указания за това. В решение № 367/12.12.2012 г. по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, първо г. о., също е посочено, че въззивният съд не може да приеме за недоказани факти от значение за делото във връзка с доводи по жалба, когато районният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване или когато е приел, че страните не спорят по тези факти, освен ако не даде указания за това. Настоящият съдебен състав изцяло възприема това разрешение на процесуалноправния въпрос, дадено в трайно установената практика на ВКС. По основателността на касационната жалба. Обжалваното въззивно решение се явява неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд се е произнесъл извън рамките на въведеното във въззивната жалба, респективно в отговора на същата, с оглед нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, която установява ограничение относно обхвата на дейността му. Предметът на спора и предметната рамка на доказването, очертани с въззивната жалба и отговора на същата, не са включвали извършване на проверка дали ответното дружество еднолично е реализирало добиви от съсобствения имот. Спор е съществувал само относно размера на същите. От заключението на агротехническата експертиза се установява, че реализираните добиви възлизат на сума в общ размер от 23 220 лв. по счетоводни записвания на дружеството, като съобразно установените дялове в съсобствеността, дължимото обезщетение за ищеца е 11 610 лв., възлизащи на 5 936,10 евро. Предявеният иск е основателен до посочения размер. Върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В случая ищецът не е доказал, че е поканил ответника да му плати обезщетение за ползите от съсобствената вещ преди предявяване на настоящата искова молба. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилно решение в описаната част. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявеният главен иск за основателен в посочения по-горе размер от 11 610 лв. с равностойност в евро - 5 936,10, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същият да бъде уважен. Решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 13 146 лв., заявена като частична претенция от общо претендирания размер от 73 440 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 55,56 лв. за периода 01.07.2020 г.-04.08.2020 г. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сума в общ размер от 2 550 евро, съразмерно на уважената част от жалбата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 246 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 3423/2024 г. на Пловдивски окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Д. А. М. срещу „Сирио БГ“ ООД-с. Катуница, община Садово, иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата 11 610 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Сирио БГ“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Катуница, община Садово, ул. "Искра" № 8, да заплати на Д. А. М. с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сума в размер на 5 936,10 евро /пет хиляди деветстотин тридесет и шест евро и десет евроцента/, представляваща припадащата му се част от стойността на реализирана продукция от череши за стопанската 2020 г. от следния съсобствен имот: овощна градина от 14,643 дка, находяща се в [населено място], местност „С. в“, имот № * по плана за земеразделяне, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба-04.08.2020 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над уважения размер до предявения размер от 13 146 лв.-главница, предявена като частичен иск от сумата 73 440 лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 55,56 лв. за периода 01.07.2020 г.-04.08.2020 г. Осъжда „Сирио БГ“ ООД, да заплати на Д. А. М., разноски за водене на делото в общ размер на 2 550 евро. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026