Определение · № 5609 · дело 2859/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5609
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 2859/2026
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Четвърто гражданско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5609 гр. София,17.11.2026 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН ЦОНЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН МАРИАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2859 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Е. е.“ ***, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. Р. Р. срещу решение № 1620/11.03.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 13753/2025 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 17440/29.09.2025 г. по гр. дело № 20578/2025 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени предявените от Й. Т. К. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както следва: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № ***/**.**.**** г. на управителя на ответното дружество, ищцата е възстановена на длъжността „главен стюард, стюардеса” при ответника и последният е осъден да й заплати сумата 12 978 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 20.02.2025 г. - 20.08.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2025 г. до окончателното изплащане; в тежест на касатора са възложени и разноските и държавна такса по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, изготвено също от юрк. Р., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) представлява ли нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ неизпълнение на задължения за контрол и организация на работния процес от страна на служител, чиито задължения са да ръководи, организира и контролира кабинния състав на борда на самолета, когато това неизпълнение се изразява в бездействие; 2) може ли „злоупотреба с доверие“ и „уронване доброто име на предприятието“ по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ да се изразяват в неизпълнение на контролни функции и допускане на нарушения от подчинени служители, без лично участие на служителя в конкретните действия; 3) длъжен ли е съдът да приложи последиците по чл. 161 от ГПК при непредставяне на изискани доказателства от страна, в чието разпореждане се намират, и представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на произнасяне по този въпрос; и 4) допустимо ли е съдът да отхвърли дисциплинарно нарушение като недоказано поради липса на преки доказателства, без да отчете спецификата на дейността и организацията на работа в авиационната индустрия, при която нарушението може да бъде установено чрез косвени доказателства. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първия въпрос – с решение № 129/25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г. на IІІ-то гр. отд. и решение № 108/27.04.2015 г. по гр. д. № 5516/2014 г. на IІІ-то гр. отд.; втория въпрос – с решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на IV-то гр. отд.; и третия въпрос – с решение № 239/16.07.2013 г. по гр. д. № 1050/2012 г. на IV-то гр. отд.; по отношение на четвъртия въпрос не се сочи конкретен акт на ВКС. Жалбоподателят сочи и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че въпросите са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Насрещната страна – ищцата Й. К., чрез процесуалния си пълномощник адв. Д. Д.-П., в отговора на касационната жалба излага доводи, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – съображения за неоснователност на жалбата. По наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят-ответник не е ангажирал по делото безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищцата с процесната заповед № ***/**.**.**** г., нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, а именно, че в периода 12.12.2024 г. - 13.01.2025 г. същата, заемаща процесната длъжност „главен стюард, стюардеса”, злоупотребила с доверието на работодателя и уронила доброто му име, като не е изпълнявала трудовите си задължения по време на полетите за „Еър Арабия“ – да сътрудничи с договорните партньори за извършването на полета и да напътства другите членове на състава, ако открие, че има отклонение от стандартните процедури; допуснала занижени продажби на борда на самолета, като не упражнила достатъчно контрол върху другите членове на екипажа, допускайки продажба на стоки, които не са предоставени от „Еър Арабия“. В тази връзка СГС е приел, че така описаните дисциплинарни нарушения не са доказани от фактическа страна от ответника чрез ангажираните от него доказателства, включително от показанията на свидетелката Г. М.-Б., които съдът изцяло не е кредитирал, по съображения, че същите са неубедителни, вътрешно противоречиви, взаимно изключващи се и не са достоверни, като не са основани и на лични, преки и непосредствени впечатления. С оглед това въззивният съд е приел, че противно на изложеното във въззивната жалба, по делото не е установено по несъмнен начин, че именно по време на полетите, ръководени от ищцата, са констатирани бездействие и неизпълнение на трудови задължения във връзка с продажбите на борда. Първите два поставени от касатора материалноправни въпроса по тълкуването и приложението на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ изискват преценка дали са осъществени фактическите състави на дисциплинарните нарушения „злоупотреба с доверието“ и „уронване доброто име“ на работодателя, в случаи на неизпълнение на трудови задължения за контрол, като същността на първото питане е дали тези нарушения могат да се осъществят чрез бездействие от страна на наказания служител, а на второто – дали могат да се осъществят без негово лично участие в действията на подчинените му и контролирани от него служители. По настоящото дело въззивният съд не е извършвал такава преценка и не е давал отговори на тези материалноправни въпроси, тъй като е приел за неустановено от доказателствата по делото, ищцата да е осъществила описаното в процесната заповед неизпълнение на трудовите й задължения; респ. – съдът изобщо не е обсъждал дали конкретни деяния (действия и/или бездействия) на ищцата осъществяват фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. Самият касатор изрично сочи в изложението си, че СГС не се е произнесъл по тези два материалноправни въпроса, респ. същите, предвид и гореизложеното, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд за уважаването на предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, поради което и не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно разясненията, дадени с т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Третият процесуалноправен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 161, във вр. с чл. 190 от ГПК касаторът свързва с касационните си оплаквания и доводи, че въззивният съд не се произнесъл по направено с въззивната му жалба оплакване, че първоинстанционният съд отказал да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК във връзка с непредставени от страна на ищцата отчетни форми за извършени продажби на борда на самолетите, като след оспорване от нейна страна, че тези документи се намират у нея, СРС е отменил определението си по чл. 190 от ГПК, с което я е задължил да ги представи по делото. С посоченото от страна на жалбоподателя решение № 239/16.07.2013 г. по гр. д. № 1050/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС нито е даден отговор на поставения процесуалноправен въпрос за прилагането от съда на последиците по чл. 161, във вр. с чл. 190 от ГПК, нито пък това решение на ВКС има каквото и да било отношение към посочените касационни оплаквания и доводи, с които се свързва този въпрос. От страна на жалбоподателя не са изложени и никакви съображения същият да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Макар предвид разясненията, дадени с т. 2 и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, това да е достатъчно за недопускане на касационното обжалване и по третия процесуалноправен въпрос, поради липса на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, съдът намира за нужно да посочи, че в служебно известното му решение № 199/30.03.2026 г. по гр. д. № 3132/2024 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, след подробни разяснения относно неблагоприятните последици по чл. 161, във вр. с чл. 190 от ГПК, е прието, че прилагането на същите е възможно, само когато страната не оспорва съществуването на документа и ако е задължена от съда да го представи като е уведомена за неблагоприятните последици от непредставянето му, но отказва да го представи. При така възприетото разрешение на въпроса в практиката на ВКС, по настоящото дело предпоставките за приложение на последиците по чл. 161, във вр. с чл. 190 от ГПК очевидно не са налице, предвид самите твърдения на касатора, че след направеното от ищцата оспорване, че отчетните форми за извършени продажби не се намират в нейно държане, първоинстанционният съд сам е отменил определението си по чл. 190 от ГПК, с което я е задължил да ги представи по делото, като с въззивната си жалба ответното дружество не е и поддържало доказателственото си искане пред СГС – тя отново да бъде задължена да ги представи по реда на чл. 190 от ГПК, за да могат евентуално да бъдат приложени неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК. По отношение на четвъртия процесуалноправен въпрос не са налице както общата, така и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. И по отношение на този въпрос касаторът не сочи никакви съображения същият да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито пък твърди той да е разрешен в противоречие с конкретен съдебен акт на ВКС. Освен това сочената във формулировката на въпроса „специфика на дейността и организацията на работа в авиационната индустрия“ няма никакво отношение към процесуалната възможност дадено деяние (действие или бездействие), съставляващо дисциплинарно нарушение, да бъде доказано както с преки, така и само с косвени доказателства, в каквато насока е и установената практика на ВКС. В случая въззивният съд не се е отклонил и от тази практика на ВКС, тъй като не е отрекъл никоя от тези възможности за доказване, а е приел, че работодателят-ответник не е ангажирал по делото безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищцата процесни дисциплинарни нарушения, като е изложил изрични съображения защо изцяло не кредитира събраните в тази насока гласни доказателства. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата й в касационното производство по делото, в размер 750 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1620/11.03.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 13753/2025 г. на Софийския градски съд. ОСЪЖДА „Е. е.“ ООД с ЕИК ********* да заплати на Й. Т. К. с ЕГН ********** сумата 750 евро (седемстотин и петдесет евро), представляваща разноски за касационното производство по делото. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026