Определение · № 5630 · дело 4920/2025
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5630
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 4920/2025
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Първо гражданско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5630 гр. София, 18.11.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА Членове: ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4920 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Е. Х. срещу решение № 5859 от 26.09.2025 г. по в. гр. д. № 6291/2023 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е отменено първоинстанционното решение № 20046067 от 05.07.2022г. по гр.д. № 7398/2017г. на Софийски районен съд (СРС) в частта му, с която по предявения от К. Е. Х. срещу С. Е. Д. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН са намалени дарения от 17.05.2003 г., с които С. Д. Я. е дарила на С. Е. Д. следните недвижими имоти: нива от 5. 001 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г. В., в местността Ш., и нива от 5.599 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г. В., в местността Р. л., като е възстановена запазената част на К. Е. Х. от наследството на С. Д. Я., починала на 15.12.2016 г., с 11 170. 67/12 194 ид. части от гореописаните недвижими имоти, като вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 30, ал. 1 ЗН са намалени извършените от наследодателката на страните С. Д. Я. в полза на С. Е. Д. дарения, обективирани в нотариален акт № 21 от 17.05.2003 г., том II, рег. № 5714, дело 274/2003 г. на Нотариус Б. П., с рег. № * НК, на: нива от 5.001 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г. В., в местността Ш. - със сумата от 5 018. 83 лв. и на нива от 5.599 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г. В., в местността Р. лъг - със сумата от 6 151. 84 лв., като е възстановена запазената част на касаторката Х. от наследството на С. Д. Я. с 5 018. 83/6 687 идеални части от недвижим имот - нива от 5.001 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г. В., в местността Ш. и с 6 151. 84 /8 197 идеални части от недвижим имот - нива от 5.599 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г. В., в местността Р. л. Касационната жалба на К. Е. Х. е насочена и срещу горепосоченото въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 20046067 от 05.07.2022г. по гр.д. № 7398/2017г. на Софийски районен съд в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Е. Х. срещу С. Е. Д. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], блок № , вх. , ет. , със застроена площ от 41. 30 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение с площ от 2.69 кв.м., заедно с 2.193 % идеални части от общите части на вход „В“ и с идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо държавна земя, както и в частта му, в която е потвърдено решение № 20093400 от 15.03.2023г. по гр.д. № 7398/2017г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата на К. Е. Х. за допълване на решение № 20046067 от 05.07.2022г. по гр.д. № 7398/2017г. на СРС. Касаторката Х. поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и като необосновано и моли то да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде допусната делба на процесния апартамент № в [населено място]. В изложението на основанията за допускане на касационния контрол, К. Е. Х. поставя в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1. „Представлява ли непроизнасянето на съда с нарочен диспозитив по предявен с исковата молба иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част съществено процесуално нарушение?“; 2. „Становището и изводът на СГС по въпрос № 1 дава ли му право за свое удобство да суспендира императивното си задължение по чл. 2 ГПК?“; 3. „Коя следва да бъде меродавната оценка на наследствената маса – тази към момента на откриване на наследството или пазарната цена към датата на предявяване на иска по чл. 30 ЗН?“; 4. „При оценка на наследствената маса по пазарни цени към момента на предявяване на иска по чл. 30 ЗН ще бъде ли налице съсобственост по отношение на апартамент № в [населено място],[жк], респективно ще бъде ли длъжен съдът да разгледа и да се произнесе по иска за делба?“; 5. „Ако се приложи подходът по предходния въпрос, щеше ли съдът да остави без уважение молбата вх. № 25056676 от 02.08.2022 г. по чл. 250 ГПК или щеше да постанови решение за допълване на решението?“; 6. „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на задължението му да прецени по реда на чл. 172 ГПК показанията на силно заинтересованите в полза на С. Д. нейни свидетели, като ги съпостави с останалите данни по делото?“, и 7. „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила неизпълнението от съда на задължението му по чл. 10 ГПК да съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на делото?“. Релевира бланкетно и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответницата по касационната жалба – С. Е. Д. подава писмен отговор в срок, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд, постановявайки атакуваното решение, е приел за установено от доказателствата в процеса, че страните са наследници по закон – деца, заедно с Д. Е. Й. (който не е страна по делото), на починалата на 15.12.2016г. обща наследодателка С. Д. Я., която приживе – на 10.04.2002г. е дарила собствения си апартамент № , находящ се [населено място], [жк], [жилищен адрес] на ответницата С. Е. Д., както и че с влязло в сила решение по гр.д. № 11301/2017 г. на СРС е отхвърлен иск на К. Е. Х. срещу С. Е. Д. с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на същия договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 110, том I, рег. № 1816, дело N 90/2002г., поради това, че дарителката не е била в състояние да разбира и ръководи действията си. СГС е счел, че ищцата е наследник по закон със запазена част от процесното наследство, при което по предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да бъде формирана масата по чл. 31 ЗН, за да бъдат определени разполагаемата и запазените части от наследството на С. Д. Я. съобразно разпоредбите на чл.28 и чл.29 ЗН. Посочил е, че не се установява по делото наследодателката Я. да е притежавала каквито и да било движими и недвижими имущества, парични влогове или вземания, както и задължения, вкл. такива по чл. 12, ал. 2 ЗН, към момента на смъртта си. Именно поради липсата на имуществен актив към момента на откриване на процесното наследство, решаващият съд е заключил, че дори да бяха основателни доводите на ищцата за увеличение на наследство по чл. 12, ал. 2 ЗН или за задължения на наследодателката под формата на парични заеми, то стойността на дарствените разпореждания следва да се прибави към стойност нула, доколкото „когато стойността на активите е по-ниска от стойността на задълженията и резултатът от математическото действие, предписано с чл. 31 ЗН, е отрицателно число, този отрицателен резултат не се взема предвид при извършване на следващото действие - това по прибавяне на даренията, а стойността на безвъзмездните разпореждания се прибавя към стойност "нула“ (в този смисъл: решение № 52 от 04.02.2025 г. по гр. д. № 1736/2023 г. на ВКС и решение № 157/2019 от 05.06.2020 г. по гр.д. №784/2019 г. на ВКС, II г.о.). Поради това е приел, че масата по чл. 31 ЗН се равнява на стойността на даренията, както следва: в полза на ответницата С. Е. Д.: нива от 5.001 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г.В., в местността Ш. и нива от 5.599 дка, представляваща имот № * в землището на с.Г.В., в местността Р. л. съгласно договор за дарение от 17.05.2003 г. - цена към датата на откриване на наследството и състоянието на имота, идентично към момента на огледа и момента на подаряването - съответно 5 459 лв. и 6 735 лв.; в полза на К. Е. Х. - нива от 8.202 дка, представляваща имот № * в землището на с.Д.В., в местност М.С. и ливада от 9.186 дка, представляваща имот № * в землището на с. Г.В., в местността П. – договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 22, том V, рег. № 5715, дело № 275 от 2003 г. - цена към датата на откриване на наследството и състоянието на имота, идентично към момента на огледа и момента на подаряването - съответно 9 795 лв. и 4 809 лв.; в полза на Д. Е. Й.: нива от 1.432 дка, представляваща имот № * в землището на с.Г.В., в местността Л. - нотариален акт № 20, том V, рег. № 5713, дело № 273 от 2003 г. от 17.05.2003 г. - цена към датата на откриване на наследството и състоянието на имота, идентично към момента на огледа и момента на подаряването - 1 231 лв.; в полза на Д. Е. Й. - собствените на наследодателката 5/8 ид.ч. от апартамент № от 77.45 кв.м. в [населено място], [улица], бл. А.. ., ет. - цена към датата на откриване на наследството и състоянието на имота, идентично към момента на огледа и момента на подаряването - 31 555 лв.; в полза на С. Е. Д. - апартамент № , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 41.30 кв. м., подарен с нотариален акт № 110, том I, рег. № 1816, дело N 90/2002г. – с цена към откриване на наследството и според състоянието към подаряването от 50 091 лв. Изчислил е стойността на масата по чл. 31 ЗН в размер на 109 675 лв., размерът на запазената част на ищцата от наследството на С. Я. от 2/9 ид.ч. на 24 372. 22 лв. и разполагаемата част от процесното наследство - на 36 558. 33 лв. Въззивният съд е приспаднал от горепосочената запазена част на ищцата полученото от нея горепосочено дарение от 17.05.2003 г. на обща стойност 14 604 лв., при което е получил накърнението на запазената й част в размер на 9 768. 22 лв. Посочил е, че доколкото във въззивната жалба липсват оплаквания относно приетите от съда стойности на наследствената маса, на запазената част на ищцата и на стойността, с която е накърнена последната (11 170.67 лв.), като липсва и жалба от насрещната страна или възражение в отговора на въззивната жалба относно цитираните стойности, с оглед правилото на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, не следва да проверява първоинстанционното решение в тази част, а единствено относно наведените оплаквания - за начина на допълване на накърнението на запазената част на ищцата. СГС е продължил, че чл. 33 ЗН предвижда, че даренията се намаляват като се почне от последните и се върви последователно към предшествуващите. Приел е, че в полза на ответницата са извършени две дарения - първото по време е относно апартамент № в [населено място] през 2002г., а второто по време – през 2003 г. относно горепосочените нива от 5.001 дка, представляваща имот № * и нива от 5.599 дка - имот № *, двете в землището на с. Г.В. Съобразил е, че императивната разпоредба на чл.34 ЗН задължава съда да предостави срок на облагодетелствания да избере с кой от подарените имоти да се извърши намалението. Изборът може да бъде направен в даден от съда срок или по всяко време на процеса пред първоинстанционния или въззивния съд, ако съдът не е изпълнил задължението си да даде срок. Имеративната разпоредба на чл.34 ЗН задължава съда да съобрази направения от облагодетелствания избор и да възстанови запазената част чрез отмяна на безвъзмездното разпореждане с имуществата, които надареният не желае да задържи. Противопоставянето на насрещната страна на направения избор е без правно значение. СГС е посочил, че в настоящият случай, съдът не е предоставил изричен срок за избор, но с отговорите на въззивните жалби ответницата е изявила несъмнена воля да задържи имота, предмет на дарението с нотариален акт № 110, том I, рег. № 1816, дело N 90/2002г., респективно намалението да бъде извършено от другото в нейна полза дарение, явяващо се последно по време - с нотариален акт № 21, том V, рег. № 5715, дело № 275 от 2003 г. Съобразил е, че чл. 36 ЗН не се прилага, ако наследникът не е само един и не всички от наследниците с право на запазена част са страни по делото, както е в случая, в която хипотеза възстановяването се извършва в идеална част от съответния дарен имот, а намалението по чл.30 ЗН се постановява в цифрова величина. Въззивният съд е заключил, че доколкото дарението, което ответницата е избрала да бъде намалено има за предмет два недвижими имота – две ниви, т.е. налице са две едновременни дарения, следва да намери приложение правилото на чл.32 ЗН и даренията да се намалят съразмерно. За целта е извел коефициент на намалението (стойността на сумата, необходима за допълване на запазената част на ищцата спрямо общата стойност на едновременните дарения, но по тяхната стойност към момента на намалението - в случая 11 170.67/14 884), чрез който намалението на двете дарения следва да се извърши, както следва: на нивата от 5.001 дка - имот № * - с 5 018.83 лв. и на нивата от 5.599 дка - имот № * - с 6 151. 84 лв., а възстановяването на запазената част следва да е съответната дробна част от двата имота – съответно 5 018. 83/6 687 ид. части и 6 151. 84 /8 197 ид. части. СГС е приел, че при допълване на накърнената запазена част на ищцата от наследството на С. Я. по гореописания начин, не е налице съсобственост върху процесния апартамент № в [населено място] между страните, същият е изключителна собственост на ответницата, придобита чрез договора за дарение, който запазва своето действие и не е засегнат от уважаването на иска по чл.30, ал.1 ЗН, при което искът за делба на този апартамент подлежи на отхвърляне като неоснователен. По отношение на въззивната жалба срещу решението по чл. 250 ГПК, СГС е счел, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за допълване на съдебното решение от 05.07.2022г., доколкото има произнасяне по целия предмет на спора - по всички обективно съединени искови претенции, вкл. по иска с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН. Това е така, защото след прилагане на относимите императивни материалноправни норми, първоинстанционният съд е разгледал и уважил конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като е намалил не посоченото в исковата молба дарение, а последното по време и избрано от ответницата дарение, съобразно с разпоредите на чл. 34 и чл. 33 ЗН, в който случай не е необходимо обективиране на отхвърлителен диспозитив относно искането за намаляване на претендираното по исковата молба дарение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Наличието на горепосоченото общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е кумулативно изискуемо, ведно с някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, само в която хипотеза касационният съд би могъл да допусне касационно обжалване. В изложението към касационната жалба на ищцата не е формулиран правен въпрос, удовлетворяващ общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените въпроси, с изключение на трети въпрос, или са прекалено абстрактни и хипотетични (2, 4, 5 и 7) или визират неосъществена от въззивния съд в атакуваното решение и по конкретното дело хипотеза (1 и 6), поради което отговорът им би бил без значение за крайния изход на правния спор. Независимо от това, следва да бъде посочено, че в атакуваното решение е налице произнасяне по целия предмет на иска с правно основание чл. 30 ЗН, който има за цел да реализира съществуващо потестативно право на възстановяване на запазена част от открито наследство и компенсирането й чрез намаляване на накърняващи я завещателни и/или дарствени разпореждания. При наличието на повече от едно от последните разпореждания съществуват императивните норми на чл. 32 – чл. 36 ЗН, които съдът дължи да приложи и които определят поредността и начина на намаляването им. Достатъчно е диспозитивът на решение, с което се уважава иск с правно основание чл. 30 ЗН, да обективира възстановяване на накърнената запазена част и нейното допълване чрез намаляване на завещателно и/или дарствено разпореждане в полза на друг. Ако има повече от едно разпореждания и ищецът е поискал в исковата молба намаляване на едно от тях, а съдът е постановил в решението си намаляване на друго, като по този начин е попълнил накърнената му запазена част, не е налице непроизнасяне по целия заявен предмет и липсват основания за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. Следва да бъде посочено също, че в обжалваното решение е прието, че наследодателката на страните към момента на смъртта си не е притежавала права и задължения и затова наследството е оценено като нулева величина, каквато би било то и при установяване с писмените и гласни доказателства по делото на принадлежащи към него задължения, вкл. по чл. 12, ал. 2 ЗН, съобразно трайната съдебна практика, цитирана във въззивния акт, приемаща при отрицателна величина на наследството в хипотезата на чл. 31 ЗН, че то също се приравнява на „нула“. Поради това въпросът дали решаващият съд е кредитирал или не заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК свидетелски показания в полза на една от страните е без значение за решаващите правни изводи по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, доколкото изслушаните гласни доказателства са единствено досежно налични задължения на процесното наследство. При неосъществено общо основание по горепосочените въпроси на касаторката, навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос на жалбоподателката, дори да паритежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е намерил еднозначен отговор както в изричната норма на чл. 31 ЗН, така и в трайната практика на ВС и ВКС и той е съобразен от въззивния съд в атакуваното решение – оценката на наследствената маса и на извършените от наследодателката дарения е извършена към релевантния момент на откриване на процесното наследство. Поради това не са налице наведените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по този въпрос и това обстоятелство обуславя извод за недопускане на касационен контрол по него. Не е налице и релевираната бланкетно очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, различно от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти (очевидна необоснованост), каквито не са налице спрямо обжалвания съдебен акт. На основание изложеното, поради отсъствие на основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на чл. 280, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ГПК, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на настоящото производство, касаторката – ищца следва да бъде осъдена да заплати на ответницата сумата 766. 94 евро, съставляваща платен хонорар за един адвокат в касационното производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5859 от 26.09.2025 г. по в. гр. д. № 6291/2023 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част. ОСЪЖДА К. Е. Х., ЕГН: [ЕГН] да заплати на С. Е. Д., ЕГН: [ЕГН] сумата 766. 94 евро – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026