Определение · № 5614 · дело 4317/2026

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5614

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
4317/2026
Вид на делото
ч.гр.д.

Текст на акта

3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5614 гр. София, 17.11.2026 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ КАЛИНА АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов ч.гр.дело № 4317 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Л. Г., чрез адв. П. Б., срещу определение № 3532/26.06.2026 г. по гр. д. № 1366/2026 г. на ВКС, III г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба в частта й против решение № 286/17.12.2025 г. по гр. д. № 339/2025 г. на Окръжен съд – Монтана, с което „упражняването на родителските права върху малолетното дете Ц. В. Г. е предоставено на неговата майка В. В. Г., при която е определено местоживеенето на детето и е определен режим на лични отношения на детето Ц. В. Г. с бащата В. Л. Г.“ и е прекратено производството по делото в тази му част. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска то да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. За да остави без разглеждане касационната жалба на В. Л. Г. в посочената част, предходният състав на ВКС е приел, че първоинстанционното решение в частта, с която на майката В. В. Г. е предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете Ц. В. Г., определено е местоживеенето на детето при нея и е определен режим на лични контакти на детето с бащата В. Л. Г., не е обжалвано с въззивна жалба от бащата и е влязло в сила, поради което и касационната жалба, в частта с която се обжалва постановения по делото резултат за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете Ц. В. Г. е процесуално недопустима. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното: С решение № 206/16.06.2025 г. по гр. д. № 2347/2024 г. на Районен съд – Лом е постановен развод между страните; упражняването на родителските права по отношение на детето В. В. Г. е предоставено на бащата В. Г., при когото е определено местоживеенето му и е определен режим на лични контакти на детето с майката; родителските права по отношение на детето Ц. Г. са предоставени за упражняване на майката В. Г., определено е местоживеенето на детето да бъде при нея и е определен режим на лични контакти на детето с бащата. Първоинстанционното решение е било обжалвано само от ищцата В. Г. и само в частите, с които е отхвърлена претенцията й за предоставяне упражняването на родителките права по отношение на детето В. Г., и същите са предоставени за упражняване на бащата, при когото е определено местоживеенето му и е определен режим на лични контакти на детето с майката. С решение № 286/17.12.2025 г. по в.гр.д. № 339/2025 г. Окръжен съд – Монтана е отменил първоинстанционното решение в обжалваните части и родителските права спрямо детето В. Г. са предоставени за упражняване от майката, определено е местоживеенето на детето при нея, като е определен режим на лични отношения с бащата. Срещу това решение е подадена касационна жалба от В. Г., в която е посочено, че същото е неправилно в частта, с която съдът предоставя упражняването на родителските права от отношение и на двете деца на майката, при нея е определено тяхното местоживеене, а на бащата е определен ограничаващ режим на лични контакти с децата, като искането е въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде постановено решение по същество на спора, с което упражняването на родителските права върху двете деца да бъде предоставено на бащата, при когото да бъде определено и тяхното местоживеене. Обжалваното определение е правилно. Предметът на въззивната проверка е очертан от подадената от В. Г. въззивна жалба, която е била насочена срещу първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл относно упражняването на родителските права върху детето В. Г.. Въззивният съд не е извършвал проверка на първоинстанционното решение, в частта му, с която родителските права по отношение на детето Ц. Г. са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения на детето с бащата, тъй като то не е било обжалвано в тази част, поради което е влязло в сила. Следователно касационната жалба на В. Г. е недопустима в частта й, с която се обжалва постановения по делото резултат касаещ детето Ц. В. Г., поради липса на предмет на обжалване, и правилно е оставена без разглеждане. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че като не се е произнесъл относно упражняването на родителските права по отношение на детето Ц. Г., въззивният съд не е изпълнил задължението си служебно да следи за интереса на детето, тъй като съгласно постановките на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище, поради което неправилно съставът на ВКС е отказал да разгледа касационната жалба в цялост. Смисълът, вложен в тълкувателното решение е, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне относно упражняването на родителските права, въззивният съд не е ограничен от твърденията и оплакванията в жалбата, а не че дължи произнасяне по правилността на решението и в необжалваните му части. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 3532/26.06.2026 г., постановено по гр. дело № 1366/2026 г. по описа на ВКС, III г. о. в обжалваната му част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026