Определение · № 3196 · дело 1977/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3196
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1977/2026
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Първо търговско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3196 София, 17.11.2026 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесет и шеста година в състав: Председател: Ирина Петрова Членове: Десислава Добрева Мария Бойчева като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1977 по описа за 2026 год . за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу решение № 782 от 16.06.2026г. по в.гр. д № 234/2026г. на Апелативен съд - София за отмяна на решението по гр.д.№ 377/2024г. на ОС Видин и отхвърляне на предявения срещу М. В. И. иск с правно основание чл.84,ал.1,т.6 ЗЕ във вр. с чл.56 ПИКЕЕ за заплащане на фактурирана като потребена електроенергия при констатирано незаконно присъединяване към електрическата мрежа с КП за проверка № 3035565/28.12.2023г., на обект, собственост на ответника, находящ се в м. Равни брод, [населено място], [община]. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че проверката, в резултат на която е съставен Констативният протокол е извършена при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, ответникът, разпитаните по делото свидетели на ЕРМ „Запад“ и полицейските служители са присъствали на нeя; Показанията им установяват неправомерно поставени 3 бр. кабели, които захранват трафопоста, изграден в имота на ответника. Касаторът счита, че въпросът, дали установеният от свидетелите подземен кабел, излизащ от трафопоста, чиято дължина не е проследена, е стигал до някоя от постройките в комплекса от сгради в имота, е без значение. Възразява, че съдът не е зачел материалната удостоверителна сила на констативен протокол. Твърди, че фактът на неправомерно присъединяване се установява и „от данните, че ответникът не е подал писмено искане за сключване на договор за присъединяване“, а дори да е изградил съоръжения за присъединяване, те не са приети от ЕРМ Запад и не са въведени в експлоатация. Навежда довод, че сключеният между страните предварителен договор за присъединяване е неокончателно споразумение за достъп до разпределителната мрежа и процедурата за сключване на окончателен договор не е приключила поради „бездействие“ на собственика на обекта, в резултат на което и правоотношенията по предварителния договор вече са прекратени и е необходимо сключването на нов. Позовава се на разпоредбата на пар.1,т.13 ДР на ПИКЕЕ. Счита за неправилни съображенията на САС основани на факта дали към момента на проверката е установено реално ползване на електроенергия. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска. В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ Изисква ли се във всички случаи при хипотезата на чл.51,ал.1 ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, електроразпределителното дружество да проследи цялото трасе на установения неправомерно присъединен кабел?“; 2/ „Изисква ли се във всички случаи при хипотезата на чл.51,ал.1 ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа за ангажиране на отговорността на ползвателя на неправомерно присъединения обект, да се установи консумация на ел. енергия в момента на констатираното нарушение, т.е. това необходимо условие ли е за да възникне отговорност по чл.51,ал.1 ПИКЕЕ, след като правната норма не въвежда такова изискване?“ Твърдението е, че тези въпроси за разрешени в противоречие с решенията по т.д.№ 961/2016г. на ІІ т.о., по т.д.№ 2991/2018г. на ВКС (очевидно погрешен номер, т.к. съгласно номера на делото, то е на І т.о. на ВКС, но по него е постановен акт по чл.288 ГПК по неидентичен спор) и по гр.д.№ 50417/2016г. на І г.о на ВКС. 3/ „ Необсъждането на релевантни за делото доказателства (свидетелски показания и КП за проверка № 3035565/28.12.2023г.) и на всички правнорелевантни факти, представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението ?“ при същата допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на цитирана практика по чл.290 ГПК. 4/ „ Следва ли при постановяване на своето решение съдът да зачете доказателствената сила на КП № 3035565/28.12.2023г. относно установения ползвател на процесния обект? като се твърди противоречие на приетото в обжалвания акт с решения по т.д.№ 1671/2015г. на І т.о. и по гр.д.№ 270/2012г. на ІІ г.о. на ВКС. Въведено е и основанието за директен достъп до касационна проверка - очевидна неправилност с аргументите, че въззивният акт е мотивиран изцяло с изводи, касаещи посоката на безспорно установения неправомерно прикачен кабел и липсата на консумация в момента на проверката; фактическата обстановка е неправилно възприета, доказателствата не са ценени според действителното им съдържание, поотделно и в тяхната съвкупност и не е зачетена презумптивната доказателствена стойност на КП, подписан и от полицай; че съдът не е преценил правилно събрания доказателствен материал, установяващ несъмнено наличието на неправомерно присъединяване, не е съобразил нормативната уредба като е обосновал акта си с изисквания, които не се съдържат в текста на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, а също и е сгрешил при субсумирането на установената фактическа обстановка под приложимите правни норми. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Като основание на осъдителната си претенция за заплащане на суми, в резултат на преизчислена сметка за доставена, неизмерена и незаплатена ел. енергия, ищецът се е позовал на Констативен протокол от 28.12.2023г., съгласно който „при извършена техническа проверка на обект, представляващ една двуетажна тухлена постройка - вила и два броя едноетажни тухлени постройки тип бунгало се установи, че същият обект е присъединен неправомерно към въздушна линия 20 КV на електропровод, без да е преминал по реда на Наредба №6“. Посочено е, че неправомерното присъединяване е осъществено като „на желязна решетка е направено отклонение от електропровода с три броя проводници, които достигат до монтирана в двора на имота желязна решетка, където захранват с енергия монтираната на нея трансформаторна машина, след което се захранва с електроенергия целият имот и при така направеното неправомерно присъединение, ел. енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща“. Няма спор, че констатациите касаят имот на ответника, който е присъствал на проверката и видно от показанията на свидетелите е оказал съдействие на проверяващите, включително и на присъствалите на проверката органи на МВР. Няма спор, че в резултат на констатациите в протокола присъединяването е премахнато. По делото не е имало спор, че между страните и бил сключен предварителен договор за присъединяване към ел. разпределителната мрежа за процесния обект, който визира дейности, подлежащи на изпълнение преди присъединяването и една от тях е изграждането на мачтов трафопост и въздушно електропроводно отклонение 20 КV. Въззивната инстанция е приела, че всички разпитани свидетели установяват наличието на излизащ от мачтовия трафопост кабел, вкопан в земята, но не са в състояние да посочат до къде е бил прокаран той и захранва ли реално с електроенергия обектите на ответника, тъй като самите те изясняват, че не са проверявали това обстоятелство, като се има предвид и, че проверката е извършена в тъмната част на денонощието. Съставът на САС е очертал също, че при огледа е установено напрежение по кабела, което не е консумирано. С тези съображения е приета за недоказана констатацията на проверяващите, че сградите на ответника се захранват чрез този кабел. Акцентирано е на обстоятелството, че лицата, присъствали на проверката и разпитани като свидетели, сочат, че след прекъсване на връзката между мачтовия трафопост в имота на ответника и генералния кабел, т.е. след премахване на присъединяването, в сградата е продължило да има осветление. При обсъждане на безспорно установения от експертизата факт, че ответникът е изградил в имота собствен енергоизточник, електрогенератор от течаща вода (река с постоянен приток) и показанията на разпитаните свидетели на ответника, че това е източникът на ел. захранване, ползвано в имота от години назад – от 2015г., съставът на апелативния съд е приел за опровергано твърдението на ищеца незаконно ползване от електрическата мрежа на доставяната в имота енергия. Отречена е правилността на решаващото съображение на първоинстанционния съд да уважи иска, основано на показанията на свидетеля В. В., че самата връзка между двата трафопоста води до черпене на електроенергия (на загуби от „празен ход“) с аргумента, че служителят на ищеца няма качеството на експерт. Формиран е извод, че на ответника е начислена цена на електроенергия за трите сгради, а не за мачтовия трафопост, а по делото не е установено дали той черпи ел. енергия. За водеща е приета недоказаността на връзка между трафопоста и сградите. Въззивната инстанция подробно е анализирала и заключението на приетата по делото техническа експертиза: Мачтовият трафопост е изграден от ответника в изпълнение на предварителния договор с ищеца, изпълнен е съгласно проекта, но не е довършен. Изграждането му е финансирано от собственика на обектите, а след узаконяването стопанин на съоръженията се предвижда да стане електроразпределителното дружество и на това основание осъществените СМР дейности от ответника не са неправомерни, а са негово задължение според обяснителната записка към проекта. Вещото лице посочва, че не е установило описвания от свидетелите кабел. Експертът е категоричен, че няма доказано манипулиране на електросъоръжения и ползване на електроенергия от мрежата на ищеца . Установява, че не е сключен договор за присъединяване на сградите към електропреносната мрежа, ответникът е изградил собствен източник за получаване на трифазен ток. Вещото лице е обяснило техническите параметри на съоръжението и е установило, че произведената енергия би могла да захрани посочен брой електрически печки, два бойлера, хладилник, осветление в трите сгради, на площадката и рибарника. Настоящият състав счита за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първият въпрос не може да получи принципно и общоважимо разрешение, тъй като е предоставен от конкретните факти, приети за установени по делото и с оглед отдаденото им значение за разглеждания спор. В този смисъл той няма правна характеристика, което е основното изискване към общото основание по чл.280,ал.1 ГПК за осъществяване на касационния контрол - т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос е предпоставен от заложена в него теза за „установено неправомерно присъединяване“ - факт изрично отречен за доказан в процеса в мотивите към обжалваното решение. Вещото лице ясно е изложило в т.4 от заключението си: „от мачтовия трафопост не е бил монтиран кабел и сградите не са били включени към него“. Поради условността на питането въпросът отново не отговаря на критериите, очертани в т.1 на посоченото тълкувателно решение. От значение за неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос, както и по третия - относно доказателствената сила на КП, е обстоятелството, че наличието на „вкопан в земята кабел“ в имота на ответника не е установен в протокола за проверка № 3035565/28.12.2023г. Отсъствието на констатация в този смисъл дискредитира възможността такъв способ/начин на „неправомерно присъединяване“ да се установява със свидетелски показания. В настоящия процес касаторът изгражда тезата си за неправомерно присъединяване именно на наличието на такъв свързващ кабел от трансформатора на трафопоста, изграден в имота на ответника, вкопан в земята в непосредствена близост до самия стълб и според него водещ до една от постройките, но такава констатация в КП, принципно ползващ се с материална доказателствена сила, отсъства. Изводите на експерта, посочени по- горе също отричат основателността на защитаваната от дружеството теза. От значение е и обстоятелството, че посоченото в КП, че „с ел. енергия е захранена трансформаторната машина, след което се захранва с ел. енергия целият имот“, е факт също изрично приет за неустановен по делото. Съставът на САС не само е обсъдил, но и е анализирал посочените в третия въпрос други доказателства, извън КП - свидетелските показания, а несъгласието на касатора с тяхната оценка и придадената им с обжалваното решение доказателствена тежест не може да послужи като обща предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК. В случая този въпрос има и характер на оплакване на неправилност, който порок не е релевантен за стадия по чл.288 ГПК. Поради негодността на първите три въпроса да послужат като обща предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК за осъществяване на факултативния касационен контрол, безпредметно е обсъждането на въведените допълнителни такива, а и същевременно не може да бъде констатирано твърдяното несъответствие на правните изводи на САС с цитираната практика на ВКС. Четвъртият въпрос е неуместен и безпредметен, защото по делото не е имало спор относно кой е ползвателят и собственик на процесния обект. При поставянето на въпросите касаторът не държи сметка за становището на вещото лице инж. В. И., който след оглед на процесния обект, аргументирано е защитил експертното си становище, че констатациите в протокола от проверката за извършени строителни дейности в обекта, не съставляват неправомерни действия на ответника, а са в изпълнение на поето задължение, съгласно обяснителна записка на изготвения проект „мачтов трафопост и въздушно отклонение 20 КV“, за което е извършил разходи, а материалите, които са вложени, и за които има приложени декларации и сертификати, отговарят на изискванията на стандартите и нормативните изисквания към момента на извършването им. Вещото лице е посочило, че никой от свидетелите - служители на ищеца не изяснява защо не е извършена проверка в сградите откъде идва ел.енергията, въпреки, че са премахнали присъединяването , а осветлението е продължило да работи; при съмнение за неправомерно ползване на ел. енергия е следвало да се извърши измерване в сградите, защото ако е имало проводник, идващ от мачтовия трафопост и присъединен към консуматорите на електрическа енергия в сградата, това е могло лесно да се установи. Същевременно вещото лице е констатирало на място, че монтираният на реката генератор е свързан с имота на ответника и енергията се използва за осветление, отопление на помещения, вода и захранване на хладилник. В експертизата е посочено и, че присъединяването на обекти средно и високо напрежение са рискови дейности и като статут от национална сигурност технически могат да се извършат по определени регламенти от висококвалифицирани специалисти на ищеца, притежаващи съответно оборудване, и се координират от енергиен диспечер. В съдебно заседание експертът отново изключва вероятността да е осъществено неправомерно включване на 20 киловолта към незавършен обект, тъй като това е изключително опасно. Същевременно видно е от доказателствата по делото, че ответникът като инвеститор на обекта е правил двукратни опити (2009г. и 2012г.), да бъде осъществена проверка по изпълнения от него проект, за да се оцени съответствието му, както и да бъдат предприети действия по сключване на договора за присъединяване, като е заплатил и съответната такса, но не е получил отговор от адресата „ЧЕЗ разпределение България“ – предходното фирмено наименование на касатора. Новозаявена в касационното производство е тезата на касатора, че процедурата по сключения предварителен договор вече е прекратена. Въведеното от касатора основание за „очевидна неправилност“ като основание за директен достъп до касационен контрол не е видно и установимо от мотивите към обжалвания акт. Изложеното от обжалващата страна като аргумент за наличие на такъв особено съществен порок на въззивния акт съставлява повторение на касационните оплаквания, а неправилността по чл.281,т.3 ГПК и основанието по чл.280,ал.2,предл. последно ГПК не са идентични. В практиката на касационната инстанция проявните форми на порока очевидна неправилност са очертани и разяснени, а изложеното от дружеството не изпълва съдържанието на даденото тълкуване. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора по чл.287,ал.1 ГПК сумата 500 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о. О П Р Е Д Е Л И: Не допуска касационно обжалване на решение № 782 от 16.06.2026г. по в.гр. д № 234/2026г. на Апелативен съд - София. Осъжда „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на М. В. И. сумата 500 евро разноски за настоящото производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026