Решение · № 300 · дело 1736/2025
Акт
- Вид на акта
- Решение
- Номер
- 300
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1736/2025
- Вид на делото
- к.т.д.
- Отделение ?
- Второ търговско отделение
Текст на акта
РЕШЕНИЕ № 300 /17.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1736 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец” АД срещу решение № 277/20.05.2025 г. , постановено по в. т. д. № 797/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което след частична отмяна на решение № 1132/12.08.2024 г., постановено по т. д. № 2093/2022 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 с-в, са отхвърлени предявените от ЗАД „Армеец” АД срещу „Порше Интер Ауто” ЕООД кумулативно обективно съединени регресни искове с правна класификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 23656,71 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ЗАД „Армеец” АД, назована „щета № 26018030103033/2018 г.” за настъпил застрахователен риск по договор за имуществено застраховане на т. а. „Ауди Q3”, с рег. [рег.номер на МПС] (пожар в сервиз на „Порше Интер Ауто” ЕООД), ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 16.11.2022 г., до окончателното ѝ заплащане, както и за заплащане на сумата от 6150,75 лв., представляваща законна мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 25.04.2020 г. до 16.11.2022 г. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която осъдителните искове са отхвърлени. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, апелативният съд е достигнал до необоснования фактически извод, че в процеса на доказване ищецът не е установил по несъмнен начин твърдяното противоправно поведение на служители при ответното търговско дружество, тъй като за тях не е породено нормативно задължение за предприемане на действия по сваляне на акумулатора на приетия за ремонт автомобил, за да не възникне пожар. В този смисъл, счита, че служители на ответника не са изпълнили законоустановени правни задължения, а именно нормативните изисквания, предписани в Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (чл. 7, ал. 1 и чл. 20, т. 3 от тази наредба). В подадения срещу касационната жалба писмен отговор ответникът „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД оспорва нейната основателност, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Счита, че в процеса на доказване не е установено твърдяното противоправно деяние (чрез бездействие) – поради допускане на нарушение на нормативно предписаните правила служители на ответното дружество не са свалили акумулатора на процесния автомобил, приет за ремонт, вследствие на което при възникналия пожар той е погинал. Изразява правно становище, че не е доказана и пряката причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за установено, че през 2018 г. застрахователят-ищец е сключил договор за имуществено застраховане „Каско и злополуки” за процесното МПС, собственост на „Порше Лизинг БГ” ЕООД, с време на действие от 12.05.2018 г. до 11.05.2019 г., като в периода на застрахователното покритие е настъпило твърдяното застрахователно събитие – пожар, възникнал на 26.06.2018 г. на територията на сервиза на ответника. Тъй като застрахователят е приел по образуваната при него застрахователна преписка, че ремонтът на обгорелия автомобил е икономически неизгоден, е настъпила „тотална щета” по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Определено било обезщетение в размер на 27656,71 лв., като то било заплатено на 12.12.2018 г. от ЗАД „Армеец” АД на собственика на застрахования автомобил „Порше Лизинг БГ”ЕООД. На 31.08.2018 г. регистрацията на автомобила била прекратена. С покана до ответника от 03.04.2020 г. застрахователят е поискал „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД да му възстанови сумата от 27656,71 лв., тъй като пожарът е възникнал вследствие на неположена от ответника дължима грижа към автомобила след транспортирането му за ремонт в сервиза, която се изразява в непредприети действия за обезопасяването му. Апелативният съд е приел за установено правнорелевантното обстоятелство, че пожарът е причинен от късо съединение в двигателния отсек на автомобила, в резултат на увредени при ПТП електрически връзки – този пожар не би възникнал, в случай че са били взети минимално необходимите мерки за обезопасяване (отстраняване на акумулатора). Въззивният съд е счел, че основният правен спор пред него се съсредоточава по въпроса дали пожарът, възникнал в предната част на превозения след претърпяно ПТП автомобил в двора на сервиза, е в резултат на виновно бездействие на служители на ответника - след като са видели, че автомобилът е претърпял ПТП и оставен за ремонт, с деформиран преден капак, е следвало да свалят акумулатора или да откачат неговите полюси. Въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че причината за пожара е възникнало високо преходно съпротивление в място на разхлабена в резултат на ПТП електрическа връзка на автомобила – пожарът е бил предхождан от димоотделяне, тъй като акумулаторът, компрометиран в резултат на претърпяното ПТП, не е бил свален от автомобила. Изяснил е, че безпротиворечиво съдебната практика приема, че при деликт вредоносното деяние може да се изразява както в действие, така и в бездействие. В правната теория не съществувал спор по въпроса, че едно бездействие може да е само тогава противоправно, когато не се изпълнява договорно или законово задължение за действие. Към момента на възникване на пожара ответното дружество не било в договорно правоотношение нито със застрахователя, нито със собственика на автомобила. Не съществува и законово задължение за извършване на твърдяното действие, тъй като липсвал законов или подзаконов нормативен акт, който да задължава ответника да предприеме действия по сваляне на акумулаторите на приетите за ремонт автомобили. Вследствие на този правен извод въззивният съд е заключил, че в процеса на доказване не е установена нито противоправност на твърдяното бездействие, нито причинната връзка между бездействието на служителите на сервиза и настъпилата вреда, поради което е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е отхвърлил предявените регресни искове. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС съобрази следното: В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното осъществяване. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. За да възникване регресното притезателно право по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) съществуване на действително застрахователно правоотношение между увредения и застрахователя по имуществено застраховане; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената от трето лице работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ. Съобразно наведените от ответника във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, с което частично са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, правният спор пред апелативния съд се е съсредоточил само по отношение на една от материалните предпоставки, включени във фактическия състав, при проявлението на който се поражда претендираното регресно право, а именно дали служител на това ответно търговско дружество чрез свое виновно противоправно деяние (чрез бездействие) е причинил твърдения вредоносен резултат – пълно погиване на застрахования при застрахователя по имуществено застраховане автомобил след възникнал пожар (при стойност на действително причинените на собственика на този автомобил имуществени вреди в размер на присъдената от първоинстанционния съд сума – 23656,71 лв.). Тези правни съждения се поддържат от ответника и в отговора на касационната жалба. В този смисъл, без съответен правен довод във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение и по отношение на останалите правопораждащи спорното регресно право юридически факти - съгласно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК, нито въззивният, нито касационният съд може да приеме за проявени в обективната действителност други правнозначими обстоятелства от тези, които е счел за установени първоинстанционният съд в постановеното решение. Следователно, правният спор пред касационната инстанция се съсредоточава единствено върху въпроса дали поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила апелативният съд е достигнал до необоснован фактически извод, че служителите на ответното търговско дружество не са осъществили твърдяното от застрахователя противоправно деяние (чрез бездействие), респ. дали то не е в причинно-следствена връзка с установените вредоносни последици (имуществени вреди за собственика на застрахования по договора за имуществено застраховане автомобил, възлизащи на сумата от 23656,71 лв.). С определение № 126/15.01.2026 г. по т. д. № 1736/2025 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-София при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като подведе всички приети за установени правнорелевантни факти под приложимата законова и/или подзаконова материалноправна норма, давайки отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 2 ГПК ?“. В константната казуална практика на ВКС, която е намерила израз в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г. о.; решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г. на ВКС, I г. о.; решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г. на ВКС, І г. о., е разяснено, че задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. С приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл. 269 ГПК , който предписва, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК , и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В противоречие с константната практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил съвкупно в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като не е подвел всички счетени от него за установени правнорелевантни факти под приложимата законова и/или подзаконова материалноправна норма, давайки отговор по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и неговия писмен отговор. След като е достигнал до правилния фактически извод – въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти (от събраните по делото доказателствени средства и способи за изясняване на взаимовръзките между фактите и явленията в обективната действителност), че причина за пожара на застрахования по договора за имуществено застраховане автомобил е възникналото високо преходно съпротивление в мястото на разхлабена в резултат на релевантното ПТП електрическа връзка на автомобила, което от своя страна е предхождано от димоотделяне (акумулаторът на автомобила, който е бил компрометиран в резултат на претърпяното ПТП, не е бил свален), не е подвел тези правнозначими обстоятелства под приложимата материалноправна норма, а е обосновал неправилното правно съждение, че в обективното материално право не е уредено законово задължение служителите, на които е поверен за ремонт увреден вследствие на ПТП автомобил, да свалят неговия акумулатор, за да се предотврати възникване на самозапалването и погиването му. Вследствие на този незаконосъобразен правен извод е достигнал до необоснованото заключение, че в процеса на доказване застрахователят по имуществено застраховане не е установил, че служителите на ответното търговско дружество са извършили твърдяното противоправно деяние (чрез бездействие), респ. че то не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – погиване на застрахования автомобил (вследствие на възникнал пожар). Съгласно правната норма, уредена в чл. 5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, на собствениците или ръководителите на обектите е възложено правното задължение да създадат организация за осигуряване на пожарна безопасност в обектите и спазване на изискванията на тази наредба, като те следва да поддържат тези обекти в техническо състояние така, че да съответстват на изискванията за пожарна безопасност. Нормативно установено в чл. 7, ал. 1 от Наредбата е правното задължение на всеки работещ на обекта да провери и да остави в края на работното време в пожаробезопасно състояние работното си място, апаратите, машините, съоръженията и др., което се удостоверява по ред, определен от собственика или ръководителя на обекта; да познава пожарната и експлозивната опасност на работните места в обекта, както и начините за предотвратяване, намаляване и ограничаване на опасностите и рисковете, свързани с работното оборудване, машините, съоръженията и технологичните процеси, използваните материали, пътни маршрути, опасни зони и др. Дори когато липсват конкретни предписани нормативни правила, уреждащи обществените отношения при упражняване на професия или изпълнение на трудови или служебни функции, всеки правен субект трябва да полага дължимата грижа (на добрия стопанин, респ. на добрия търговец) за опазване на чуждото имущество от увреждане, посегателство, разпиляване, погиване (унищожаване), вкл. и когато то е под негов надзор (поверено му е за съхранение или поправяне). Това правно задължение се извежда от правните норми, уреждащи общия (генералния) деликт – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предписващ, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл, всеки правен субект, които не положи грижата на добрия стопанин/добрия търговец, вследствие на което бъдат причинени вреди на трети лица, неговото деяние (волеви акт, извършен чрез действие или бездействие) е противоправно (при несъответствие между предписаното от уредените нормативни правила поведение и фактическо осъщественото от дееца). Общоприетите правила за поведение не са нормативно установени, а черпят своето повелително съдържание от правилата на обичая, установената професионална практика, наложилите се технически стандарти и правила за безопасност. По своето правно естество те представляват социални норми на поведение, на които всеки човек в обществото дължи подчинение. Тези принципни правни постановки са намерили израз както в задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 3 от ППВС № 4/30.X.1975 г., които разграничават субективната отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от обективната отговорност по чл. 50 ЗЗД – „Когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД , а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД ”, така и в казуалната практика – решение № 172/13.03.2026 г. на ВКС по гр.д. № 206/2025 г., I г.о. и цитираните в него решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. От свидетелските показания, приетите по делото САТЕ и СПТЕ безпротиворечиво се установява, че непосредствена техническа причина за възникване на пожара представлява високото преходно състояние, възникнало в резултат на разхлабване на някоя електрическа връзка в двигателния отсек на автомобила, провокирано от претърпяното тежко ПТП в комбинация с това, че електрическото оборудване в автомобила е било под напрежение. Изяснява се, вкл. и от показанията на свидетелите П. (началник на сервиза) и Р. (приемчик в автосервиза), че нито акумулаторът на процесния автомобил е бил свален, вкл. и след огледа, който е извършен от представители на застрахователя, нито е създадена такава организация в автосервиза – за сваляне, респ. за откачване на полюсните накрайници или поне един от тях (началникът на сервиза свидетелства: „Нямаме правило да махаме акумулаторите, когато колите са на наш паркинг”). При изслушване на СПТЕ в проведеното пред първоинстанционния съд на 12.06.2024 г. о. с. з. вещото лице е пояснило, че в случай че бе отстранен акумулаторът на автомобила, не би протичал ток в електрическата инсталация, вследствие на което не би се достигнало до нагряване – не би възникнал пожар. Изразява учудването си, че този специализиран сервиз е установил такава политика – „Имат за ремонт автомобил след ПТП, не е ясно какво е състоянието му, но оставят акумулатора и по този начин автомобилът е под напрежение…, в случая става дума за повреда, която не е ясно каква е, тъй като никой не е изяснил какво е състоянието на електрическата инсталация на автомобила и не е премахнат акумулаторът… Сервизът е имал възможност да предотврати [пожара] ако са откачили полюсите на акумулатора или поне единия от тях, дори да не го свалят от автомобила, тогава нямаше да стане пожар. Това е най-елементарното нещо, когато става въпрос за катастрофирал автомобил и не се знае в какво състояние е автомобилът…, не е направено задълбочено изследване и оглед на автомобила; приема се, остава на двора напълно безотговорно”. В този смисъл, конкретната причина за настъпването на пожара в автомобила представлява неизпълнението както на правното задължение на служителите на автосервиза да проверят и оставят в края на работното време в пожаробезопасно състояние работното си място, апаратите, машините, съоръженията; да познават пожарната и експлозивната опасност на работните места в обекта, както и начините за предотвратяване, намаляване и ограничаване на опасностите и рисковете, свързани с работното оборудване, машините, съоръженията и технологичните процеси, използваните материали (чл. 7, ал. 1 от Наредбата), така и общоприетите правила при приемане за ремонт на тежко увреден от ПТП автомобил, без все още да е било изяснено какво е действителното техническо състояние на неговата електрическа инсталация. МПС е оставено на паркинга, вкл. и през нощта с протичащ ток в електрическата инсталация, т.е. без да е прекъсната електрическата верига чрез премахване на акумулатора от автомобила или да са откачени полюсите на акумулатора или поне единия от тях. Тези необходими и наложени в професионалната практика прости правила за безопасност биха били спазвани и от най-нехайния и неподготвен служител на автосервиз, поради което това бездействие на служителите на ответното търговско дружество разкрива противоправно поведение при груба небрежност - като форма на вина. Тъй като тази специализирана дейност е осъществявана от търговец, дължимата грижа е по-висока - на добрия търговец (чл. 302 ТЗ); той е професионалист, със специални технически и практически познания и умения в тази област. Следователно, осъщественото деяние (чрез бездействие) е виновно и противоправно. То е в пряка причинно-следствена връзка с непрекъсването на електрическата верига в електрическото оборудване на тежко увредения при ПТП автомобил, вследствие на което е възникнал пожарът в двигателния му отсек, довел да погиване на застрахованата движима вещ. В този смисъл, осъществени са всички елементи на фактическия състав на общия деликт, уреден в чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответното търговско дружество е възложило на своите служители работата по приемането, съхранението, обслужването и ремонта на впоследствие погиналия автомобил, предмет на процесния договор за имуществено застраховане, поради което е породена уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от неговите служители имуществени вреди на трети лица при осъществяване на възложената им работа. С оглед на обстоятелството, че между страните са безспорни останалите материални предпоставки, включени във фактическия състав, при чието проявление възниква регресното право на застрахователя по имуществено застраховане да иска връщане на заплатеното застрахователно обезщетение на увредения от правния субект, който отговаря за причинени вреди вследствие на чужди противоправни и виновни действия или бездействия, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен до доказания по делото размер от 23656,71 лв. Върху тази сума се дължи законна мораторна лихва в размер на 6150,75 лв., изтекла за периода от 25.04.2020 г. до 16.11.2022 г. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта му за разноските, като предявените от ЗАД „Армеец” срещу „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъдат уважени в размерите, присъдени от първоинстанционния съд (в частта, в която те са били отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила), както следва: 1) за сумата от 12095,48 евро (23656,71 лв.), представляваща суброгационно вземане, породено при плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на т. а. „Ауди Q3”, с рег. [рег.номер на МПС] за причинените имуществени вреди при настъпил на 26.06.2018 г. покрит застрахователен риск (пожар в сервиз на „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД), ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2022 г., до окончателното ѝ заплащане и 2) за сумата от 3144,83 евро (6150,75 лв.), представляваща законна мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 25.04.2020 г. до 16.11.2022 г. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на застрахователя трябва да се присъдят сторените пред първоинстанционния съд съдебни разноски в размер на сумата от 2035,54 евро (равностойност на 3981,17 лв.); на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 153,39 евро (равностойност на 300 лв.) – юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред САС, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 305 евро – заплатени държавни такси пред ВКС, както и сумата от 345,12 евро – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. За отхвърлената част от предявените искове след отмяна на въззивното решение, с което изцяло е отменено първоинстанционното решение в частта му за разноските, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД трябва да се присъди сумата от 336,90 евро (равностойност на 658,92 лв.) – съдебни разноски пред СГС. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло решение № 277/20.05.2025 г. , постановено по в. т. д. № 797/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и 45, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 12095,48 евро (равностойност на 23656,71 лв.), представляваща суброгационно вземане, породено при плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на т. а. „Ауди Q3”, с рег. [рег.номер на МПС] за причинените имуществени вреди при настъпил на 26.06.2018 г. покрит застрахователен риск (пожар в сервиз на „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД), ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2022 г., до окончателното ѝ заплащане, както и да заплати сумата от 3144,83 евро (равностойност на 6150,75 лв.), представляваща законна мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 25.04.2020 г. до 16.11.2022 г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ” ЕООД да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД сумата от 2035,54 евро – съдебни разноски пред СГС; на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 153,39 евро – юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред САС, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 305 евро – заплатени държавни такси пред ВКС, както и сумата от 345,12 евро – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ” АД да заплати на „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ” ЕООД сумата от 336,90 евро – съдебни разноски пред СГС. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026