Решение · № 305 · дело 1851/2025

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Решение
Номер
305

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
1851/2025
Вид на делото
т.д.
Отделение ?
Второ търговско отделение

Текст на акта

12 Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр. София, 17.11.2026 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1851 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Ц. К. К. - Д. чрез процесуален представител адвокат Б. Л. срещу решение № 183 от 04.07.2025 г. по в. гр. дело № 744/2024 г. на Окръжен съд - Перник, III въззивен състав, с което след отмяна на решение № 802 от 08.10.2024 г. по гр. дело № 710/2023 г. на Районен съд – Перник е признато за установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към Ц. К. К. – Д. в качеството й на поръчител по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL 13953/15.05.2008 г., изменен с анекс № 1 от 11.08.2009 г., анекс № 2 от 27.09.2010 г., анекс 3 от 23.12.2011 г., анекс 4 от 30.08.2012 г. и договор за поръчителство от 11.08.2009 г. в следните размери: 10 000 лв. - главница, 4 440,91 лв. - възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 02.06.2018 г., 559,09 лв. - наказателна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г., 222,70 лв. - такси за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 29.08.2018 г. до изплащането й, за които вземания е издадена заповед № 6020/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 6063/2018 г. на Районен съд - Перник. С въззивното решение Ц. К. К. – Д. е осъдена да заплати на „Юробанк България“ АД 304,45 лв. - заплатена държавна такса, и 200 лв. - внесен депозит за вещо лице. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за незаконосъобразност на извода, че уредбата в чл. 760ж ТЗ обхваща и хипотезите на непредявените вземания. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 760ж ТЗ като по-нов закон мълчаливо отменя само чл. 739, ал. 2 ТЗ, а чл. 739, ал. 1 ТЗ запазва своето погасително действие по отношение на непредявените вземания и неупражнените в производството по несъстоятелност права - те се погасяват автоматично с прекратяване на производството по несъстоятелност. Погасителното основание по чл. 760ж ТЗ касае развито производство по предявяване на вземанията, а не хипотеза, в която вземанията не са предявени. Счита, че разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ е очевидна законодателна грешка и се отнася до решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ при развило се производство по несъстоятелност. Поради това и с оглед факта, че ищецът не е предявил вземанията си по договора за кредит, то те са се погасили ех lege. Поддържа, че след като са се погасили всички вземания по главното задължение, погасени са и всички обезпечения, а именно даденото от Ц. Д. поръчителство. Касаторът излага доводи, че направеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 760ж ТЗ не отговаря на целите на Директива /ЕС/ 2017/1132 и на установения в правото на Европейския съюз принцип на равностойност. При даденото от въззивната инстанция тълкуване предприемачът или едноличния търговец би изпаднал в по-неблагоприятна ситуация от търговско дружество в хипотезата, в която вземания не се предявяват, тъй като за търговското дружество те биха се счели погасени, а за предприемача или едноличния търговец - непогасени. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо по следните съображения: с определение № 1873/03.06.2024г. по гр. д. № 710/2023 г. на РС - Перник, VIII състав производството по делото срещу главния длъжник Т. С. е прекратено, което означава, че с обратно действие се заличават последиците, предизвикани с инициирането му, т. е. исковете срещу главния длъжник не се считат за предявени; заявлението за издаване на заповед за изпълнение и искът срещу поръчителя Ц. Д. са предявени след изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД преклузивен шестмесечен срок. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално решението да бъде обезсилено като недопустимо. Ответникът „Юробанк България“ АД не изразява становище по касационната жалба. С определение № 208 от 22.01.2026 г. по т. дело № 1851/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 183 от 04.07.2025г. по в. гр. дело № 744/2024 г. на Окръжен съд - Перник, III въззивен състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Как се прилага новият чл. 760ж ТЗ спрямо заварения чл. 739, ал. 1 ТЗ - погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ или за погасяването на същите е необходимо да са налице предпоставките в чл. 760ж ТЗ, макар същите да не са били предявени? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е приел, че между „Юробанк България“ АД и ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“ /сега заличен/ са възникнали правоотношения по валидна търговска сделка - договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“, сключен на 15.05.2008 г., по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“ /сега заличен/ кредит в размер 10 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди за дейността на едноличния търговец срещу насрещните задължения на кредитополучателя да върне главницата след изтичане на срока, заедно с плащане на уговорените договорна лихва /възнаграждение за ползване на кредита/, застраховки и такси по кредита и обезщетения. Констатирал е, че договорът за кредит е изменен с анекс 1/11.08.2009 г., анекс 2/27.09.2010 г., анекс 3/23.12.2011 г. и анекс 4/30.08.2012 г., които обективират насрещните съвпадащи волеизявления на страните по отношение на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит. Установил е, че с договор за поръчителство от 11.08.2009 г. ответницата Ц. К. К. - Д. /настоящ касатор/ в качеството на поръчител при условията на чл. 138 и сл. от ЗЗД се е задължила спрямо банката да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при условията на сключения договор за банков кредит. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че банката е изпълнила основното си задължение по договора за кредит като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер 10 000 лв., която е усвоена изцяло, но кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на кредита, като първата просрочена и непогасена в цялост погасителна вноска е с падеж 21.09.2014 г. в размер 295,37 лв., формирана от лихва в размер 157,26 лв. и главница 138,11 лв., и след 29.08.2018 г. плащанията са преустановени окончателно. Поради неизпълнение на основните задължения на кредитополучателя за банката е възникнало правото да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми на основание чл. 25, б. „г“ и чл. 26, б. „в“ от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 ЗКИ и с покани, връчени на кредитополучателя и на поръчителя на 26.06.2018 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, договора за кредит и анексите съдебният състав е приел, че оставащата част от главницата е в размер 14 027,29 лв., разсрочена за плащане на 46 анюитетни вноски с падеж 21-во число на месеца, първа вноска с дата 21.09.2014г. и последна вноска за плащане с дата 02.06.2018 г., размерът на неплатената договорена лихва по кредита за периода от 26.08.2015 г. до 02.06.2018 г. е 4 754,36 лв., размерът на неплатената наказателна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г. е 5 021,43 лв. и неплатените такси по кредита за периода от 27.04.2018 г. до 26.08.2018 г. са в размер 222,70 лв. За да направи извод за неоснователност на възражението за погасителна давност, въззивният съд е приложил Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, и е приел, че в конкретния случай от изискуемостта на всяко от претендираните вземания, т. е. от началото на претендирания период - за главница от 21.09.2014 г., за договорна и наказателна лихва от 26.08.2015 г. и за такси от 27.04.2018 г., до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд - Перник на 29.08.2018 г., от когато искът се счита предявен съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, не са изтекли 5 години за процесната главница и съответно 3 години за останалите процесни вземания. Изводът за неоснователност на възражението на ответника - поръчител за погасяване на задълженията му поради погасяване на задълженията на кредитополучателя на основание чл. 739 ТЗ е аргументиран с разпоредбата на чл. 760ж ТЗ /ДВ, бр. 66 от 2023 г./, за която е прието, че се явява специален закон спрямо чл. 739 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила на 17.05.2024 г. решение № 32/08.05.2024 г. по т. дело № 64/2022 г. на ОС - Перник на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“, ЕИК[ЕИК] /н./ и е постановено заличаване на същия едноличен търговец от ТРРЮЛНЦ. Посочил е, че измененията на Търговския закон, обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2023 г., а именно създадената в част IV „Несъстоятелност“ от ТЗ нова глава петдесет и втора „б“ „Погасяване на задължения“ /от член 760ж до член 760и ТЗ/, имат незабавно /обратно/ действие по отношение на заварените производства по несъстоятелност - тези производства се приключват по реда на новия закон, доколкото друго не е предвидено /§ 99 от ЗИДТЗ/. Съдебният състав е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 760ж ТЗ е приложима само за длъжници-физически лица - едноличния търговец или предприемача, поради което с прекратяване на производството по несъстоятелност на едноличния търговец приетите и неудовлетворени вземания на кредиторите, както и когато производство по предявяване на вземания изобщо не се е развило, няма да се погасят автоматично в момента на прекратяване на производството, а само при наличие на предвидените в чл. 760ж, ал. 1 ТЗ предпоставки. Приел е, че в случая не е налице никоя от хипотезите на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ включително на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ, тъй като от датата на влизане в сила на горецитираното решение на съда по чл. 632, ал. 4 ТЗ - 17.05.2024 г., към момента на постановяване на въззивното решение не е изтекъл тригодишен срок. Направил е извод, че след като липсва основание за погасяване /прекратяване/ на главния дълг на главния длъжник - кредитополучателя ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“, то не е погасено /прекратено/ и задължението на поръчителя - ответницата Ц. К. К. –Д. /настоящ касатор/. Въз основа на сключения между „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД и Ц. К. К. - Д. договор за поръчителство от 11.08.2009 г. и неговото съдържание въззивната инстанция е приела, че ответницата /касатор/ е обезпечила изпълнението на задълженията на кредитополучателя изцяло, поради което като поръчител е солидарно отговорна за процесните вземания за връщане на предоставения кредит и плащане на лихви и такси съгласно чл. 141 ЗЗД. Предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, е направила извод, че предявеният иск е основателен в претендираните размери за уговорените и дължими на основание договора и анексите суми за главница по кредита, възнаградителна лихва, наказателни лихви и такси, доколкото няма данни тези парични вземания на банката да са заплатени в размерите, установени от вещото лице. По допустимостта на въззивното решение: Съобразно константната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, индивидуализирани от ищеца с исковата му молба, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – разгледал е непредявен иск. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по допустима въззивна жалба, допустим иск, предявен от надлежна страна срещу процесуалнолегитимиран ответник, в рамките на предявения иск, не е бил десезиран, поради което въззивното решение е допустимо. Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Съобразно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 5/2019 от 21.01.2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС предвиденият в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен преклузивен срок тече от момента, в който цялото задължение е станало изискуемо изцяло. При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. В конкретния случай крайният падеж на издължаване на кредита е 02.06.2018 г., поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е връчена на кредитополучателя на 26.06.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадена на 27.08.2018 г., поради което посоченото възражение на ответницата /настоящ касатор/ за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на иска е неоснователно. По релевантния правен въпрос: Съгласно чл. 632, ал. 4 ТЗ, ако в срока по ал. 2 /една година от вписването на решението по ал. 1/ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ урежда последиците относно непредявените вземания и неупражнените права при приключване на производството по несъстоятелност, а разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ – последиците относно неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания, т. е. има предвид предявени в производството по несъстоятелност вземания, които са останали неудовлетворени. С Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса „Погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията?“. В т. 1 от посоченото Тълкувателно решение е прието, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. В мотивите към т. 1 от това Тълкувателно решение е изразено разбирането, че отговорът на въпроса за погасяване на непредявените вземания не може да бъде обусловен от правноорганизационната форма на длъжника - дали длъжникът е търговец – юридическо лице или едноличен търговец. Разяснена е характеристиката на едноличния търговец като физическо лице - предприемач по смисъла на Директива /ЕС/ 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективността на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива /ЕС/ 2017/1132 /ОВ, L 172/18 от 26.06.2019 г./ и е посочена една от определените с директивата цели - производството по несъстоятелност да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите след максимален период от 3 години. Разпоредбата на чл. 20, параграф 1 от Директива /ЕС/ 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019 г. предвижда, че държавите членки гарантират, че несъстоятелните предприемачи имат достъп до поне едно производство, което може да доведе до пълно опрощаване на задълженията в съответствие с посочената директива. С § 98 от Допълнителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г./, т. е. след постановяване на тълкувателното решение, са въведени изискванията на Директива /ЕС/ 2019/1023. С § 72 от Допълнителните разпоредби на посочения ЗИДТЗ са създадени глава 52 „а“ „Несъстоятелност на предприемача“ и глава 52 „б“ „Погасяване на задължения“. С глава 52 „б“ „Погасяване на задължения“ от част IV на ТЗ се транспонира дял III „Опрощаване на задължения и забрана за осъществяване на дейност, чл. 20 - чл. 24 от Директива /ЕС/ 2019/1023. Съгласно чл. 760ж, ал. 1 и ал. 2 ТЗ погасяване на неизплатените задължения на едноличен търговец или предприемач настъпва по силата на закона при кумулативно осъществяване на една обща и пет допълнителни предпоставки, считано от момента на най-късно проявилата се предпоставка. Предвидената обща предпоставка е откриване на производство по несъстоятелност спрямо едноличния търговец или предприемача, което може да бъде осъществено с решение по чл. 630, ал. 1, или по чл. 630, ал. 2 ТЗ, или по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Допълнителните предпоставки са регламентирани в чл. 760ж, ал. 1, т. 1 – т. 5 ТЗ. Приетите със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г./ нови разпоредби, уреждащи погасяване на задълженията на едноличен търговец или предприемач са специални спрямо разпоредбите на чл. 739, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Тези разпоредби намират приложение относно непогасените задължения на едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност не е приключило към момента на влизане в сила на посочения ЗИДТЗ, предвид разпоредбата на § 99 от Допълнителните разпоредби на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г./, съгласно която заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено. За разлика от разпоредбите на чл. 739, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, които разграничават непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, от една страна, и неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания, от друга страна, в разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1 ТЗ не е предвидено разграничение, а същата се отнася до всички неизплатени задължения на едноличен търговец или предприемач. Една от допълнителните предпоставки за погасяване на неизплатените задължения на едноличен търговец или предприемач след откриване на производството по несъстоятелност /петата предпоставка/ при наличие на останалите четири кумулативни допълнителни предпоставки е изтичане на тригодишен срок, който тече от различен начален момент, в зависимост от това как се развива, съответно приключва производството по несъстоятелност, а именно: При утвърден план за осребряване тригодишният срок по чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „а“ ТЗ тече от влизане в сила на решението за утвърждаването му, което съответства на чл. 21, параграф 1, б. „а“ от Директива /ЕС/ 2019/1023. Съгласно чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „в“ ТЗ, когато удовлетворяването на кредиторите се извършва чрез осребряване на масата на несъстоятелността, а не чрез оздравителен план, тригодишният срок тече от определението на съда по чл. 716а, ал. 3 ТЗ за одобряване на плана за осребряване, а когато няма такъв – от съставяне на първия опис на масата на несъстоятелността. При прекратяване на производството по чл. 632, ал. 4 ГПК в разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ е посочено, че тригодишният срок тече от датата на влизане в сила на решението на съда по чл. 632, ал. 4 ТЗ, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява. В повелителната разпоредба на чл. 21, параграф 1, б. „б“ от Директива /ЕС/ 2019/1023 е предвидено, че извън случаите на производство, което включва план за оздравяване, в случай на всякакви други производства тригодишният срок за опрощаване на задълженията тече най-късно от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност или от датата на установяване на масата на несъстоятелността на предприемача. Началото на тригодишния срок е посочено по същия начин и в съображение 76 от Директива /ЕС/ 2019/1023, както следва: При производства, които не включват план за погасяване, срокът на опрощаване на задълженията следва да започне най-късно от датата, когато е взето решението за откриване на производството от съдебен или административен орган или от датата на установяване на масата на несъстоятелността. За целите на изчисляване на продължителността на срока за опрощаване на задълженията съгласно директивата държавите членки следва да могат да предвидят, че в понятието „откриване на производство“ не се включват предварителните мерки, като например обезпечителни мерки или назначаването на временен синдик, освен ако тези мерки дават възможност за осребряване на активите, включително разпореждане и разпределяне на активите в полза на кредиторите. Производството по несъстоятелност на търговско дружество или едноличен търговец в Република България се открива с решение по чл. 630, ал. 1, или по чл. 630, ал. 2 ТЗ, или по чл. 632, ал. 1 ТЗ, но не и с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ се постановява след като е открито производство по несъстоятелност, същото е спряно, в едногодишен преклузивен срок от вписване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ не е поискано възобновяване на спряното производство или въпреки, че е поискано, възобновяването е отказано с влязло в сила решение. С решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ единствено се прекратява производството по несъстоятелност и се постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. Предвид различното съдържание на решенията по чл. 632, ал. 1 и ал. 4 ТЗ и с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 21, параграф 1, б. „б“ и съображение 76 от Директива /ЕС/ 2019/1023, се налага корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ в съотвествие с разпоредбата на чл. 21, параграф 1, б. „б“ Директива /ЕС/ 2019/1023 в смисъл, че при прекратено производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ за начало на тригодишния срок следва да се счита датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, а не датата на решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Необходимостта от това корективно тълкуване на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ се налага от императивния характер на разпоредбата на чл. 21, параграф 1, б. „б“ от Директива /ЕС/ 2019/1023 и постигане на целите на директивата, която е транспонирана в националното ни право. Съдът на Европейския съюз многократно е изразявал становище, че произтичащото от директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежат върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност /напр. решение от 10.04.1984 г., von Colson и Kamann, дело 14/83, EU:C:1984:153, т. 26, решение от 19.01.2010 г., K ьcьkdeveci, дело C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 47 и решение от 19.04.2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 30/. В други решения Съдът на Европейския съюз е постановил, че от това следва, че когато прилагат националното право, националните юрисдикции, от които се изисква да го тълкуват, са длъжни да вземат предвид всички разпоредби на това право и да приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да могат, доколкото е възможно, да го тълкуват в светлината на текста и целите на разглежданата директива, за да постигнат предвидения от нея резултат и да съобразят по този начин член 288, трета алинея ДФЕС /напр. решение от 05.10.2004 г., Pfeiffer и др., дело C‑397/01—C‑403/01, EU:C:2004:584, т. 113 и 114, решение от 19.01.2010 г., K ьcьkdeveci, C‑555/07, EU:C:2010:21, т. 48, решение от 19.04.2016 г., DI, C‑441/14, EU:C:2016:278, т. 31/. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос: Разпоредбата на чл. 760ж ТЗ е специална спрямо разпоредбата на чл. 739 ТЗ и намира приложение относно непогасените задължения на едноличен търговец или предприемач, по отношение на който производството по несъстоятелност не е приключило към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г./, предвид разпоредбата на § 99 от Допълнителните разпоредби на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г./. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания в хипотезата на прекратено производство по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ се погасяват след изтичане на тригодишен срок от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, при наличието и на останалите кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 760ж, ал. 1 ТЗ. По правилността на въззивното решение: С оглед оплакванията в касационната жалба настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивната инстанция за неоснователност на възражението на ответника - поръчител за погасяване на задълженията му поради погасяване на задълженията на кредитополучателя на основание чл. 739 ТЗ е правилен. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че разпоредбата на чл. 760ж ТЗ /ДВ, бр. 66 от 2023 г./ е специална спрямо чл. 739 ТЗ и че същата е приложима само за длъжници-физически лица - едноличния търговец или предприемача, поради което с прекратяване на производството по несъстоятелност на едноличния търговец приетите и неудовлетворени вземания на кредиторите, както и когато производство по предявяване на вземания изобщо не се е развило, няма да се погасят автоматично в момента на прекратяване на производството, а само при наличие на предвидените в чл. 760ж, ал. 1 ТЗ предпоставки. Правилни са съображенията, че измененията на Търговския закон, обнародвани в ДВ, бр. 66 от 2023 г., а именно създадената в част IV „Несъстоятелност“ от ТЗ нова глава петдесет и втора „б“ „Погасяване на задължения“ /от член 760ж до член 760и ТЗ/, имат незабавно /обратно/ действие по отношение на заварените производства по несъстоятелност - тези производства се приключват по реда на новия закон, доколкото друго не е предвидено /§ 99 от ЗИДТЗ/. Изводът на въззивния съд, че тригодишният срок, предвиден в чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ тече от датата на влизане в сила на решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ - 17.05.2024 г., поради което към момента на постановяване на въззивното решение не е изтекъл, е неправилен. Разпоредбата на чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ подлежи на корективно тълкуване в съотвествие с разпоредбата на чл. 21, параграф 1, б. „б“ Директива /ЕС/ 2019/1023 в смисъл, че при прекратено производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ за начало на тригодишния срок следва да се счита датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ, а не датата на решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ. За да бъде прието, че са погасени неизплатените задължения на кредитополучателя ЕТ „Т. С. - АЛПИ СТИЛ - 94“ /сега заличен/ след откриване на производството по несъстоятелност, е необходимо да са осъществени всички предвидени в чл. 760ж, ал. 1 ТЗ предпоставки. В конкретния случай по делото не са налице данни, че останалите предпоставките по чл. 760ж, ал. 1 са налице, поради което крайният извод на въззивната инстанция, че задълженията на кредитополучателя – предмет на исковата молба не са погасени по чл. 760ж, ал. 1, т. 5, б. „б“ ТЗ, е правилен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като ответникът не е изразил становище по касационната жалба, не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за направени разноски в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 183 от 04.07.2025г. по в. гр. дело № 744/2024 г. на Окръжен съд - Перник, III въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026