Определение · № 5601 · дело 4828/2025
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5601
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 4828/2025
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Първо гражданско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5601 София,17.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4828 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 548 от 15.05.2025 г. по в. гр. д. № 457/2025 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 4020 от 12.11.2024 г. по гр. д. № 2419/2023 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от В. Г. М. и И. Г. Б. срещу Д. П. Е., З. В. Я., В. П. Т., Е. П. Я., последните две като наследници на П. Б. Я., А. Х. С., Д. Х. С. - В., последните двама като наследници на Ш. Й. Ш. и Г. М. Х., отрицателен установителен иск – прието е за установено, че ответниците не са собственици на ПИ с идентификатор [№] по КККР, с площ от 656 кв. м., находящ се в [населено място], район „П.”,[жк], местност „А.“. Въззивният съд е проследил доказателствата, установяващи материалната легитимация на ищците по отношение на спорния имот. Прието е, че с нот. акт от 17.12.1924 г. К. Х. е продал на З. И. лозе в землището на [населено място], м-ст „С.“, от два декара и пет ара. С нот. акт № 38/17.12.1974 г. М. З. Б. дарила на внука си А. И. Н., чрез неговата майка и законна представителка Л. К. Н., собственото си лозе, находящо се в землището на [населено място], м-ст „С.“, с пространство от 600 кв.м., при граници: наследници на Ш., Л. Н., черен път и В. И., като пред нотариуса е представен нотариалният акт от 17.12.1924 г. Със спогодба по гр. д. № 594/1979 г. на ВРС непълнолетният А. И. Н., представляван от своите родители, е получил в дял дворно място с площ 600 кв. м., находящо се в м-ст „С.“, землище В., представляващо имот пл. № 203, при съседи: път, С. и В. К., В. и Л. – К. Н. и наследници на Ш., който е защрихован със зелена краска на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от протокола. С нот. акт № 15/18.12.1990 г. А. И. Н. е продал на ищците В. Г. М. и И. Г. Б. придобития чрез дарение и делба по споразумителния протокол от 1979 г. имот, представляващ дворно място с площ от 600 кв. м., съставляващо имот № 203 по плана на ВМИ, [населено място]. Съдът е обсъдил писмените доказателства, свързани с отправените от В. М. и И. Б. през 1994 -1995 г. искания за водоснабдяване на имота; писмото на „ВиК В.“ ООД, според което в електронната система на дружеството не съществува партида за ползвани ВиК услуги за процесния имот, както и данните за платени от ищците данъци за имота за 2011 г., 2017 г. и 2022 г. По правата на ответниците съдът е приел следното: С решение № 1932/13.06.2006 г. на ОСЗ – В. е признато правото на собственост на Ш. Й. Ш. в съществуващи стари реални граници на лозе от 11 дка, находящо се в строителните граници на [населено място], в местността „М. Г.“, установено с делбен протокол. С нот. акт № 115/2013 г. Ш. Ш. е признат за собственик по силата на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на осем поземлени имота, включително процесния. С нот. акт № 129/2013 г. Ш. Ш. е продал на З. В. Я. и Д. П. Е. процесния имот. Двамата купувачи са вписани като собственици в кадастралния регистър; по тяхно искане е постановен отказ за изработване на ПУП – ПРЗ; двамата са заплащали данъци за имота за периода 2013 г. - 2021 г. С нот. акт № 99/11.06.2021 г. З. В. Я., П. Б. Я. и Д. П. Е. са продали на Г. М. Х. процесния имот. П. Я. е починал на 07.08.2021 г., единствени негови наследници са преживялата му съпруга З. В. Я. и децата В. П. Т. и Е. П. Я.. Ш. Й. Ш. е починал на 03.09.2016 г., като единствени негови законни наследници са А. Х. С. и Д. Х. С. – В., като наследници на починалата му дъщеря Н. Ш. С.. Въззивният съд е обсъдил подробно свидетелските показания по делото. Свидетелката Ж. живее от 2005 г. в съседен имот. Познава ищеца В. М. и неговите родители. Докато били живи, родителите на ищеца копаели и сеели зеленчуци, а след тяхната смърт ищецът идвал в имота, както и съпругата и дъщеря му. Свидетелката не е виждала други хора в този имот. През есента на миналата година дошли хора с камиони, започнали да секат дърветата и взели трупите, а малките дървета оставили в мястото. Свидетелката ги попитала кои са, а те отговорили, че им е наредено да изчистят имота. Звъннала на ищеца да го предупреди. Имотът на В. е ограден с мрежа откакто свидетелката е там, като оградата е нарушена на места, имало и дървена вратичка, хваната с железни колове, в началото на имота, в дясно. В имота влизали и излизали разни хора да гледат и те съборили вратичката. Имало колчета с червено в имота, може би от новите хора, които са дошли. Според нея в имота на ищеца М. има градска вода, докато нейният не е водоснабден. Не знае дали в имота има ток, но знае, че има чешма. Имало транспарант на фирма „Адрес“, че имотът се продава. Свидетелката се обадила на ищеца, за да знае, че имотът му се продава, а той казал, че ще провери какво става. Много хора идвали в имота, гледали и си заминавали. Свидетелят К. познава ищеца В., който му е комшия по имот в местност „С.“, сега „А.“. След смъртта на родителите си ищецът идвал със съпругата си, детето и приятеля му. Най-често свидетелят виждал ищеца, като ги деляла една ограда от мрежа и бетонни стълбове, сложена още от баща му и предишния собственик. Преди мястото било като зеленчукова градина, а сега цветя, някакви дръвчета, преди имало и кайсия. Имало нещо метално с метални врати за инструменти, като не знае дали е там, защото има много треволяк. Преди това се опитали да направят постройка, имало и основа, а сега лалета и нарциси. Свидетелят не познава други хора като собственици, освен В.. Други хора са влизали и им е било интересно, като винаги, когато някой влезе, се създавал слух, че мястото е продадено. Миналата година започнали да секат дърветата и да чистят мястото, като дори искали от него инструмент за резачка. Разчистването не било по нареждане на В.. Свидетелят му звънял винаги, когато виждал други хора, като това се случило няколко пъти, а ищецът му казвал, че не го е продавал. Когато му звънял, В. почти не реагирал в тези случаи. Не е виждал други хора да работят мястото, което трябвало да се изчисти, защото било като горичка. Ищецът задължително идвал в имота по празниците, по Великден и като цъфнат нарцисите, а дъщеря му последно идвала с приятеля си, като не е имало други съседи, освен ищеца. Свидетелят не познава Ш. Ш. и не е влизал в имота на ищеца В., но вижда всичко от оградата. Мястото е водоснабдено от ВиК с чешма от градско водоснабдяване в долната част. Счита, че в имота няма ток. Вратичката към имота е дървена, не е на панти и може да се премести, връзвала се с връв. Преди година видял в имота табела, че се продава от фирма, но не и табела за собствениците на имота. Не знае от кога мястото е обрасло, може би от 5-10 г., но не е сигурен. Преди това имотът бил разчистен от майката и бащата на ищеца и всичко било в зеленчук. Свидетелят не знае кога са починали родителите на ищеца, като не ги е виждал от повече от десет години. Свидетелят Д. не познава никоя от страните в залата. Познава Ш. Ш., с който го запознал комшия на последния, през 2005 г. – 2007 г. Ш. имал имот в м-ст „С.“, който ищецът чистел и ръсел. Имотът бил около 500-600 кв. м., на едно нанадолнище, ограден с мрежа, като Ш. щял да сади в него домати, но така и нищо не засял. Трябвало имотът да бъде почистен от треви, храсти и издънки, като го ръсили с „раундъп“ и фрезовали, чистили го с машинки по възлагане от Ш.. В имота се влизало през малка дървена вратичка, която се заключвала с катинар и синджир, като Ш. им дал ключ за катинара. Свидетелят чистил имота през пролетта и есента, като цялото място било обрасло с треви и храсти и вътре нямало цветя. Имало един – два ореха и някоя и друга слива, като плодните дръвчета били боядисани отдолу с бяло. Свидетелят не е забелязвал в имота да има основи от строителство. Имотът не бил водоснабден, нито електрифициран. Чистил имота за различно време, 2-3 часа или 5, тъй като ръсил, ставало по-лесно, а по-бавно с фрезата. Правил това по два-три пъти годишно от 2006 г. – 2007 г. до към до към 2012-2013 г., за което Ш. му плащал, като съседи не са го питали защо е там и кой му е възлагал почистването. Никога не бил виждал съседи, като имотът бил ограден от всички граници с мрежа. Предполага, че Ш. е оградил имота. Свидетелят П. познава Ш. Ш. от малък. Той отглеждал своя внук сирак, с когото свидетелят бил приятел. Той и съпругата му имали доста имоти, включително в м-ст „С.“, в който свидетелят е ходил, като съпругата му през 2004 г. живеела през три места от имота. В края на 2006 г. Ш. получил документи за собственост и казал на внука си и свидетеля да сложат ограда на новото място. Когато отишли в мястото, вече имало хора, които го чистели от бурени и храсти. Докато те чистели, свидетелят и внукът на Ш. сложили телена ограда и дървена вратичка. Свидетелят последно през 2013 г. помолил Ш. да купи имота, но се оказало, че оттам се педвиждало да минава път. Сочи, че е карал Ш. до имота. Оградата, която сложили откъм пътя, била от стара тел и колове, не много висока, като Ш. я закарал с едно бежово ремарке до имота. Сложили и табелка с името на Ш.. Свидетелят преди две или три години последно е минавал през имота, но мястото било тревясало, вратичката била там, но табелата я нямало. Ш. продал мястото през 2013 г., като там нямало вода и ток. Не можело и да се строи. Не е виждал друг в имота, освен Ш., а ако други хора са влизали там и са правили нещо, щял да разбере, защото му бил като син. Не познава съседите на Ш., а като са ходили, никой не ги е притеснявал, нито го е питал кой е и защо влиза в имота. Оградили имота откъм пътя, като от страната на асфалта има измазана къща. Нямало стара ограда, а на място имало колчета и знаели къде са границите, защото Ш. бил извикал фирма да ги бележи. Свидетелят Ж. сочи, че от 10-12 г. са приятели с Г., който купил спорния имот преди две години. Свидетелят ходил да помогне с проверката как стои въпросът за ПУП, но такъв нямало; трябвало да се отнемат около 150-160 кв.м. и се давало разрешение само за временна постройка. Имотът бил ограден със стара ограда с дървена вратичка, даже имало фундамент на основи и една стара желязна барака в долния край на оградата. Познава мястото, защото го е чистил миналата година. Имало голяма трева, издънки и два ореха. При почистване на мястото нямал проблеми със съседите, дори взел вода от една женичка, която живеела там. В мястото нямало вода и ток, като свидетелят водил ВиК инженера, обслужващ района, който казал, че имало изграден частен водопровод и се взимала вода от каптаж, но нещо било прекъснато. От миналата година имало ток в имота. Върху вратата не е имало табела; не е обърнал внимание в имота да има транспаранти за продажба. Ако има човек в този имот, съседите от другите къщи биха го видели. От горната страна живеел един вехтошар, а отсреща жената, от която взели вода. Когато отишли, нямало обработваеми части от имота, включително нямало цветя, овошки или лози, имало два ореха. Когато отишъл да чисти мястото, свидетелката Ж. го попитала кой е и той казал, че новият собственик му е приятел и показал нотариалния акт, а тя му казала, че явно са новите комшии. Не е виждал шахта в имота, нито набити колчета или табела. Свидетелят Н., син на ответницата Е. Я. и внук на ответницата З. Я., сочи, че семейството му купило имота от Ш. през 2013 г., а после го продало на Г.. Поддържал имота, като си били поделили задълженията с другите роднини. Ответникът Д. трябвало да извади документи за ПУП, за да се строи някаква сграда, а свидетелят се занимавал основно с почистването на мястото, защото тревясвало доста бързо. Мястото било оградено с мрежа от всички страни, имало и малка дървена порта, както и два ореха и всякакви по-малки саморасли храсти. Почиствал с помощта на приятели и никой не им е създавал проблеми, нито са говорили с някой. Имало шахта, но нямало вода и ток. Шахтата била доста затрупана и няма спомен къде била разположена. Д. подал молба за ПУП до общината, но не взели разрешение, тъй като щяло да има някаква нова улична регулация и трябвало да се изчака. Имотът вече имал ток. Лично не е гледал шахтата и не се е интересувал дали имотът е водоснабден. Мястото било закупено през 2013 г., а го почистили следващата година - 2014 г. Обсъдено е подробно и заключението на вещото лице. Според него процесният ПИ [№] по КККР с площ 656 кв.м. попада в югозападната част на имот [№] с площ 2385 кв.м. по КП от 1956 г. – руло, и в югозападната част на имот [№] с площ 2405 кв.м. по КП от 1956 г. – планшет. Според кадастралния план от 1977 г., актуализиран през 1987 г. и по-късно през 1991 г., процесният имот попада в южната част на имот № 300 с площ 1750 кв. м., с който се застъпва за площ от 652 кв. м. Според плана на стари имотни граници, приет с протокол от 26.09.2002 г. на комисия при АГКК, който представлява едната от съставките на помощния комбиниран план, послужил впоследствие за изработване плана на новообразуваните имоти, процесният имот попада в югозападната част на стар имот № 424 с площ 2415 кв.м., с който се застъпва за площ от 594 кв. м. Според кадастрален план от м.12.2000 г. с ползвателски и други имоти в с.о. „А.“, който е втората съставка на ПКП, процесният имот е напълно идентичен на имот № 58 с площ 655 кв.м. Последващият одобрен план е ПНИ от 2006, по който процесният имот е напълно идентичен на имот № 58, както и на имот ПИ [№] по КККР, в началния им вид към 2008 г. През 2013 г. са вписани две последователни промени в записите в кадастралния регистър и в тях вместо досегашния неустановен собственик е посочен Ш. Й. Ш., на основание решение на ОСЗ – [населено място], а впоследствие Д. П. Е. и З. В. Я. на основание НА-179/24.10.2013 г. Направена е и трета промяна, като вместо последните двама за собственик на имота е вписан Г. М. Х., на основание НА-199/11.06.2021 г. Вещото лице е установило, че за територията е одобрен ПУП-ПУР от 2021 г., съгласно който процесният имот попада изцяло в предвидената с ПУП-ПУР от 2012 г. улична регулация на голям пътен възел. При огледа на място вещото лице е посочило, че имотът е ограден от всички страни с полумасивни огради, представляващи телена мрежа, закрепена на бетонни колове, а входът към имота е откъм северозапад през дървена врата 1.00/1.80 м. с пешеходен достъп до прилежащата улица. Експертът е установил на място, че покрай южната граница на имота има ламаринена барака, която не е неподвижно свързана със земята и която е почти самосрутила си и се е ползвала за складови нужди, а приблизително в средата има видими остатъци от основи на започнат строеж с размери около 6/7 м. и застроена площ около 42 кв.м., които са на ниво около 0.30 м. над прилежащия терен. Земята е в неподдържано състояние, затревена и захрастена със саморасла нискостъблена растителност, като има засадени трайни насаждения – два ореха; една голяма отрязана череша, две сливи и две дюли, около 25 годишни. Експертът е констатирал идентичност между процесния имот ПИ [№] по КККР и имотите по нотариалните актове на ответниците. Според вещото лице при съставянето на НА-817/1924 г. не е бил изработен кадастрален план за територията, в която се намира имотът, поради което е неясно какви са били формата/конфигурацията/границите му и поради неустановено му на терен местоположение, той не може коректно и точно да се съпоставя с имоти по изработените планове. Налице е частично съвпадение между първото име на купувача на лозето с площ от 2500 кв. м. по НА от 1924 г. – З., и бащиното на дарителката на имот от 600 кв. м. с НА-38/17.12.1974 г., като не се установява З. И. и собствениците на съседни имоти по НА от 1924 г. да са вписани като собственици в обследваната зона. Според вещото лице между текстовите данни на имотите по НА-817/1924 г. и НА-38/17.12.1974 г. се установява съвпадение по местоположение – м-ст „С.” и само по две граници – Я. Т. и път. Експертът е заключил, че ако между М. З. Б. и З. И. съществува родственост и правоприемство, то имот с пл. № 203 с площ 600 кв. м. по НА-15/18.12.1990 г. е частично идентичен на имота с площ 2,500 дка по НА-817/17.12.1924 г., части от който са включени в дяловете по протокола за съдебната делба от 16.04.1979 г. Установено е пълно съвпадение между имота по НА 15/18.12.1990 г. и този по НА-38/17.12.1974 г. Вещото лице е заключило, че имот с пл. № 203, обективиран в НА 15/18.12.1990 г., няма свое точно установено на терен местоположение и поради това не може коректно да се съпоставя с имоти по изработените планове, но същият е разположен в югозападната част на стар имот № 424 с площ 2415 кв.м. по ПСИГ(ПКП)/м.02.1999 г. и югозападната част на имот пл. № 203 с площ 2405 кв.м. по КП от 1956 г. и така съответства на процесния ПИ [№] , предвид индивидуализацията на дял-3 по Протокола за съдебната делба от 16.04.1979 г. и индивидуализацията на имот с пл. № 203 по НА-15/18.12.1990 г. При изслушването си в о.с.з. вещото лице допълнително сочи, че имотът по НА от 1924 г. е трудно да се идентифицира, като поддържа, че ако между М. З. Б. и З. И. не съществува родствена връзка, то изводите в експертизата няма да са верни, като по делото липсват документи за това. Съдът е обсъдил и графологичните експертизи, които потвърждават подписите на оспорените документи, с изключение на подписа, положен от означеното лице В. М. в молба от 30.05.1994 г. до Управителя на ВиК - Е. [населено място]. При тези данни от правна страна съдът е приел следното: Прието е, че имотът, който ищците са закупили с нотариалния акт № 15/18.12.1990 г., е идентичен с имота по нот. акт от 17.12.1924 г. и нот. акт № 38/17.12.1974 г. Този извод е направен при съобразяване на родството между купувача по първия нотариален акт З. И. и дарителката по втория - М. З. Б.. Изводът за родство е изведен от отбелязването в нотариалния акт от 1974 г., че за съставянето му е представено удостоверение за наследници на З. И. Б.. Прието е, че родствената връзка между двамата е установена с косвени доказателства. Направен е краен извод, че ищците са придобили право на собственост на процесния имот ПИ [№] по силата на покупко-продажбата от 1990 г., тъй като праводателите им са били собственици на процесния имот. Прието е, че разпоредителните сделки, от които черпят права ответниците, не са произвели вещно-прехвърлително действие, доколкото не се доказва Ш. Ш. да е притежавал право на собственост върху процесния имот. Решението на ОСЗ от 13.06.2006 г., с което е признато правото на собственост и въз основа на което е издаден констативният нот.акт от 2013 г., не легитимира Ш. Ш. като собственик. Имотът не е надлежно индивидуализиран в посоченото решение на ОСЗ и процедурата по земеделска реституция не е завършена. Придобивното основание, посочено в нотариалния акт на Ш., е опровергано и с това отпада доказателствената сила на нотариалния акт. След като праводателят Ш. не е станал собственик на процесния имот, неговите правоприемници, респ. ответниците по делото, също не са придобили право на собственост върху този имот чрез прехвърлителните сделки. Приети са за неоснователни и евентуалните възражения на трите групи ответниците за придобиване на имота по давност. Съобразено е, че в своите отговори на исковата молба ответниците Д. Е., З. Я., В. Т., Е. Я. и Г. Х. са се позовали на придобивна давност, започнала да тече след 2013 г. Съдът е счел, че доказателствата по делото не установяват владелчески действия през този период до подаването на исковата молба. Посочено е, че А. и Д. С. също са се позовали на придобивна давност, изтекла в тяхна полза. Това възражение съдът е намерил за бланкетно и неподкрепено с никакви доказателства – нито писмени, нито гласни. Въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция, че най-късно от 2007 г. процесният имот е бил завладян от Ш. Ш., наследодател на ответниците С., което владение е било непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, на основание, годно да го направи добросъвестен владелец, поради което най-късно през 2012 г. е бил завършен фактическият състав на кратката петгодишна придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС и той е станал негов собственик на оригинерно правно основание. Прието е, че в нито един от отговорите на исковата молба не се твърди давност, започнала да тече преди 2013 г., затова е счетено, че периодът преди покупко-продажбата през 2013 г. е ирелевантен. Посочено е, че твърденията на ответниците не са доказани с разпита на свидетелите Д. и П.. В показанията на последния няма данни за действия, манифестиращи владение спрямо собствениците за периода от 2013 г. нататък. Освен това свидетелят П. сочи, че освен Ш. не е виждал други хора да са влизали в имота, да са го чистили или сели. Свидетелят Д. сочи, че е посещавал и чистил имота в периода 2006/2007г. – 2012/2013г., като това му било възложено от Ш.. Данни за годините след 2013 г. отново няма. По-подробни показания за действия на своене са възпроизведени от Ж., който излага впечатленията си за период след закупуване на процесния имот от Г. Х. – 11.06.2021 г. От тези показания обаче не може да се установи придобиване на имота чрез добросъвестно владение от Г.Х., доколкото не е изтекъл необходимият за това период от получаване на фактическата власт (11.06.2021 г.) до момента на предявяване на исковата молба (28.02.2023 г.), което прекъсва давността. Не е налице и хипотеза на присъединяване на владение от праводателите З., П. и Д., тъй като такова не е установено. Единствените показания, от които може да се направи извод за изтекла придобивна давност в полза на З., П. и Д., са тези на свидетеля Н.. Той обаче е син на Е. Я. (ответник по делото), поради което изложеното от него се преценява в светлината на чл.172 ГПК. Показанията му, че през 2014 г. е ходил да почиства мястото, закупено от родствениците му през 2013 г., противоречи на казаното от свидетелите Ж. и С. (съседи по местоживеене). Съдът е кредитирал техните показания в частта, в която сочат, че отрязването на дървета от други хора и поставянето на табела за продажба се е случило преди около една година (т. е. около 2023 г.). Прието е, че според тези свидетели след смъртта на родителите на В., той и семейството му са посещавали имота, макар и няколко пъти в годината, по празници. Обстоятелството, че тези посещения са били епизодични, не рефлектира върху притежаваното от него право на собственост, тъй като, за разлика от владелеца, който трябва да осъществява владението непрекъснато /като един от елементите на придобивната давност/, собственикът не е длъжен да упражнява правомощията си, като това не води до изгубване на правото на собственост. Освен това, собственикът няма задължение да обработва имота си и неполагането на грижа също не води до изгубване на собствеността. Осъществяваните според свидетеля Н. действия, изразяващи се в почистване на имота през 2014 г., не могат да се характеризират като постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение, нито като действия които да позволят на третите заинтересовани лица не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Липсват данни за други обективни действия по стопанисването на имота, което препятства действителният собственик да узнае за манифестирането на собственическото отношение към вещта от друго лице. Едва с изрязването на дърветата и поставянето на табела за продажба на имота може да се говори за своене на имота, но в случая исковата молба е депозирана 2023 г., с което ищците целят именно защита на правото им на собственост върху спорния имот. При това положение не може да се направи извод, че е настъпила правната последица, регламентирана в чл. 99, предл. 1 ЗС - ищците не са изгубили правото си на собственост, тъй като не се установява изтичането на придобивна давност в полза на ответниците. Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби. З. В. Я., В. П. Т., Е. П. Я., Д. П. Е. и Г. М. Х. считат въззивното решение за очевидно неправилно. Считат за неправилен извода на въззивния съд за идентичност между имотите по нотариалните актове от 1924 г. и 1990 г. Липсвали съвпадения по землища, местности, конфигурация и граници на имотите. Излагат подробни доводи в подкрепа на виждането си, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот. Поддържат, че са придобили имота последователно чрез две прехвърлителни сделки с вещен ефект, евентуално – че са го владели в срока по чл.79, ал.2, вр. чл.70, ал.1 ЗС, считано от 2013 г., като последният приобретател – Г. М. Х., е присъединил владението на своите праводатели. Отделно от това въззивното решение било постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не изпълнил задължението си по ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да изготви доклад по делото, в който правилно да определи предмета на спора, възраженията на страните и да даде правилни указания какви факти и обстоятелства подлежат на доказване. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС по чл.235, ал.2 и 3 ГПК за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните – решение № 221/15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на ВКС, І-во г. о. и решение № 518/30.12.2003 г. по гр. д. № 23/2003 г. на ВКС, І-во г. о. Така съдът не обсъдил възраженията за липса на идентичност между процесния имот и имота, придобит от ищците; не обсъдил показанията на всички свидетели, а само на тези, посочени от ищците; не обсъдил всички доказателства във връзка с възраженията за придобиване на имота по давност. А. Х. С. и Д. Х. С. считат въззивното решение за процесуално недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдът оценил превратно доказателствата по делото. Свидетелските показания били възпроизведени механично, по отношение на тях не бил направен цялостен и задълбочен сравнителен анализ, не била отчетена неистинността на един от представените от ищците документи. Излагат подробни съображения защо считат за неправилен извода на въззивния съд, че има идентичност между имота по нотариалния акт на ищците от 1990 г. и този от 1924 г. Оспорват и изводите на въззивния съд по направеното от тях възражение за изтекла придобивна давност. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Завършена ли е процедурата по земеделска реституция с нужната степен на индивидуализация на имота, след като въз основа на решението на ОСЗ е било възможно издаването на констативен нотариален акт. Изводът на въззивния съд, че процедурата по земеделска реституция не била завършена поради ненадлежно индивидуализиране на имота в решението на ОСЗ, а оттам било опровергано придобивното основание, посочено в констативния нотариален акт, бил в противоречие с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. 2. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ангажирани от страната за доказване на възражението й за изтекла в нейна полза придобивна давност. Въззивният съд декларативно заявил, че възражението на А. и Д. С. за изтекла придобивна давност било бланкетно и неподкрепено с каквито и да е доказателства, но не обсъдил писмените доказателства за непрекъснато владение, свидетелските показания за ограждане, обработване и ползване имота, потвърдени от липсата на лично реално присъствие на ищците. Въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 7/08.02.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г. на II-po г.о., решение № 43/04.06.2.0124 г. по т.д. № 213/2012 г. на II-ро т.о., и решение № 71/13.05.2019 г. по гр.д. № 2835/2018 г. на I-во г.о. 3. Какво следва да е действието на вписванията в кадастралната карта - конститутивно или декларативно. Въззивният съд възприел вписванията в кадастралната карта като конститутивни, вместо да съобрази декларативния им характер, което било в противоречие с практиката на ВКС - решение № 157/2014 г. на ВКС по гр. д. № 4163/2013 г. 4. Доколко наследствено правоприемство, без удостоверение за наследници или друг официален документ, доказващ правоприемството, може да се приеме за доказано от съдържащо в констативен нотариален акт твърдение. Виждането на въззивния съд, че съдържащото се в констативен нотариален акт твърдение има обвързваща доказателствена сила, било в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 11/21.03.2013г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, Ответниците в производството В. Г. М. и И. Г. Б. оспорват жалбите. Считат, че не са налице основания за допускането им до разглеждане по същество. По първата жалба поддържат, че тя не отговаря на процесуалния закон, тъй като в нея не са формулирани правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. По втората жалба сочат, че въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по нито един от четирите въпроса, поставени в изложението към нея. Излагат и подробни доводи за неоснователност на жалбите по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по извода на въззивния съд за наличие на материална легитимация на ищците спрямо процесния имот, произтичаща от деривативно придобивно основание – сделката по нотариалния акт № 15/18.12.1990 г. Правилността на този извод е поставена под съмнение в първата касационна жалба с оплакването, че съдът не е изследвал задълбочено идентичността на имотите по нотариалните актове от 1924 г. и 1990 г. и свързано с изводимия от изложението въпрос за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото. В изложението към втората касационна жалба с този правен проблем е свързан въпроси № 2 /за съвкупното обсъждане на доказателствата по делото/ и № 4 - доколко наследствено правоприемство, без удостоверение за наследници или друг официален документ, доказващ правоприемството, може да се приеме за доказано от съдържащо в констативен нотариален акт твърдение. Противно на оплакванията в двете касационни жалби, въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС по чл.235 и чл.236 ГПК при изследване на въпроса за идентичността на имотите. Тази идентичност следва от приетата по делото техническа експертиза, както и от данните по самите нотариални актове - актът от 17.12.1924 г. и акт № 38/17.12.1974 г., обсъдени в тяхната взаимна връзка. Както вещото лице, така и съдът са отчели, че едно от приложенията към нотариалния акт от 1974 г. е било удостоверение за наследници на З. И. Б.. Този документ не е бил представен пред нотариуса самоцелно, а е удостоверявал правоприемство между първоначалния собственик на имота З. И. /по нотариалния акт от 1924 г./ и лицето, което се разпорежда с част от този имот през 1974 г. – М. З. Б.. Без установено правоприемство между двамата нотариусът не би съставил нотариалния акт за дарение от 1974 г. Към тези аргументи на въззивния съд следва да се добави още нещо – в нотариалния акт от 1974 г. като приложение е посочен и нотариалният акт № 817, рег. 12135, н. д. № 1021/2024 г., с който З. И. е закупил имота и който е представен по настоящото дело /номера на акта, регистъра и нотариалното дело са посочени със ситни цифри в горния ляв ъгъл на самия нотариален акт/. По този начин връзката между двата нотариални акта се извлича от данните, посочени в тях. Отделно от това – тези актове са съпоставени от вещото лице с делбата от 1979 г. и по-конкретно с дела, който е получил А. И. Н. при тази делба, като е установена връзка на този дял с процесния имот. Макар в делбата непрецизно да е посочено, че А. получава в дял имот № 203, посочените съседи на дела на А. Н., както и съседите на дяловете на останалите съделители позволяват на вещото лице да свърже неговия дял именно с процесния имот № 10135.2522.58. Този имот е бил предмет и на прехвърлителната сделка по нотариалния акт № 15/1990 г., от който черпят права ищците. На следващо място – в настоящото дело не се изследва наследственото правоприемство между З. И. и М. З. Б., а идентичността на имотите по нотариалните актове от 1924 г. и 1974 г. В нотариалния акт от 1974 г. е удостоверено единствено това, че пред нотариуса е представено удостоверение за наследници на З. И.. Изводът за наследствено правоприемство между него и М. З. Б. се прави не пряко в нотариалния акт, а косвено от съда, в резултат от съпоставката на качеството на двете лица, съответно като купувач и дарител, по двата нотариални акта. Към тази преценка посоченото от жалбоподателите ТР № 11/21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС няма никакво отношение, затова то не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по въпрос № 4 в изложението към касационната жалба на А. С. и Д. С.. Смисълът на тълкувателното решение е, че съдът не е обвързан от удостовереното от нотариус право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, когато нотариалният акт е оспорен или при наличие на конкуриращи права на различни лица спрямо същия имот. Това разрешение няма никакво отношение към въпрос № 4. Отделно от това – идентичността на имотите по нотариалните актове от 1924 г. и 1974 г. следва пряко от обстоятелството, че първият нотариален акт от 1924 г. е бил представен в нотариалното производство по второто нотариално дело, по което е постановен нотариалният акт от 1974 г. и е описан в приложенията към този акт. По този начин, заедно с представеното удостоверение за наследници, нотариусът се е уверил, че дарителката М. З. Б. се разпорежда със свой, а не с чужд имот. Обстоятелството, че няма запазен план, действал към 1924 г., който да очертае границите на закупения от З. И. имот /или въобще не е имало такъв план/, както и обстоятелството, че в плановете от 1956 г. и 1977 г. процесният имот е част от по-голям имот, в който не е посочен собственик, а също и това, че делбата от 1979 г. не е отразена в действащия към този момент кадастрален план и регистъра към него, не може да доведе до извод за липса на идентичност, след като тази идентичност следва от самите нотариални актове и от съседите, посочени при делбата от 1979 г., съпоставени със съседите по ПКП от 2000 г. и ПНИ от 2006 г., и тази идентичност е установена от вещото лице. Наименованието на местностите в случая също не е от значение за установяване на идентичността или липсата на идентичност, след като тя следва от други обстоятелства. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по извода на въззивния съд, с който се отрича конститутивният ефект на решението на ОСЗ от 13.06.2006 г. за възстановяване на собствеността в полза на Ш. Ш. върху процесния имот, а оттам – прехвърлителното действие на последващите нотариални актове, от които черпят права ответниците - № 129/2013 г. и № 99/11.06.2021 г. По този въпрос въззивният съд също е действал в съответствие с практиката на ВКС по чл.235 и чл.236 ГПК. Неговият извод, че посоченото решение на ОСЗ няма реституционен ефект, съответства както на данните по делото, така и на практиката на ВС и ВКС по прилагането на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ – ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, решение № 142 от 5.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 151/2010 г., I г. о., решение № 984 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2025/2008 г., I г. о., решение № 1172 от 4.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4528/2007 г., I г. о., решение № 154 от 15.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4231/2018 г., I г. о. и др. С решението на ОСЗ от 13.06.2006 г. в полза на Ш. Й. Ш. само е признато правото на възстановяване на собственост на лозе от 11 дка в строителните граници на В., местността „М. Г.“. Няма решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху конкретни имоти с посочени номера по кадастрални планове или поне само с граници, няма и изискуемите от закона скици по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, вр. чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Както се приема в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВС, „Индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те са необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие. Това се отнася и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал.1 и по чл.27, ал.1 ППДСПЗЗ“. Разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, в редакцията, действаща към момента на постановяване на решението на ОСЗ от 13.06.2006 г. гласи, че „ОСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ“. Това изискване в случая не е спазено. Липсва последващо решение на ОСЗ с посочване на конкретните граници на имотите, които се възстановяват, придружено със скиците, изискуеми от чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Без такова решение констативният нотариален акт № 115/2013 г., с който се е снабдил Ш. Ш., няма удостоверително действие. В нотариалния акт дори не е посочено решението на ОСЗ от 13.06.2006 г. Посочени са само номера на скици за имоти по КККР, както и „Предложение за настаняване на собственик в КККР от м. юни 2013 г. на инж. Н.Н., „Ландинвест“ Е.. Това предложение обаче не може да замести липсващото решение на ОСЗ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, в което да се посочат конкретните имоти, които се възстановяват, с техните граници, както и предвидените в ППЗСПЗЗ скици към решението. Отделен е въпросът, че ОСЗ не разполага с правото да възстановява собственост върху земя, която си има свой собственик и която не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. По изложените съображения не може да се допусне касационно обжалване по въпрос № 1 в жалбата на А. С. и Д. С.. Издаването на констативен нотариален акт за земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, не е достатъчно за съда да зачете действието на реституцията, след като нотариалното производство е проведено без необходимото по закон решение на ОСЗ с конститутивно действие, придружено с изискуемите по закон скици. Посоченото от жалбоподателите С. ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС няма пряко отношение към поставения от тях въпрос № 1 и не обуславя допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпрос № 3 в изложението към касационната жалба на А. С. и Д. С. не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не е придавал конститутивно действие на вписването за собственик в КККР – нито по отношение на ищците, нито по отношение на ответниците. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по двете касационни жалби по въпросите, свързани с изводите на въззивния съд по възраженията за придобиване на спорния имот по давност. И в тази част въззивният съд не е нарушил практиката на ВКС, изискваща от него да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, а при анализа на гласните доказателства да съпостави казаното от двете групи свидетели, преценявайки възможността на всеки от тях да възприеме определени обстоятелства, както и евентуалната им заинтересуваност от изхода на делото. Съобразени са и рамките, в които могат да бъдат преценявани свидетелските показания, съобразно заявените в отговорите на исковата молба възражения за изтекла придобивна давност. По отношение на възражението на А. С. и Д. С. следва да се посочат допълнително две неща. На първо място – техният наследодател Ш. Ш. се е разпоредил приживе с процесния имот и те не оспорват тази сделка, затова не биха могли да придобият имота по давност нито приживе на наследодателя, нито след това. Дори да се приеме, че всъщност те правят евентуално възражение за придобиване на имота от техния наследодател с кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, както се поддържа в касационната жалба, това възражение е неоснователно. Ш. Ш. не би могъл да бъде добросъвестен владелец на процесния имот, тъй като владението му не е основано на годно правно основание по чл.70, ал.1 ЗС, доколкото се основава на решение на ОСЗ, което няма конститутивно действие по изложените по-горе причини. Всъщност до 2013 г. няма никакво правно действие, дори и незаконосъобразно, което да свърже Ш. Ш. с процесния имот. Това става едва с констативния нотариален акт от 2013 г., който е опорочен по изложените причини. Ш. Ш. не би могъл да придобие имота и с давността по чл.79, ал.1 ЗС, тъй като фактическата му власт, дори да се определи като владение, не е продължила 10 години. По отношение на придобивната давност, на която се позовават другите две групи ответници, съдът е отчел както посоченото от тях в отговорите на исковата молба, че се позовават на давност, започнала да тече от 2013 г., така и на обстоятелството, че няма доказателства за осъществявано от тях постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително владение, което да е от такова естество, че да позволи на собствениците не само да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия, но и да узнаят кое е конкретното лице, което владее имота. Съобразено е също, че това е могло да стане известно на собствениците едва с изрязването на дърветата и поставянето на табела за продажба на имота, но от този момент до предявяване на иска не е изтекла кратката придобивна давност. Не съществува съмнение за недопустимост на въззивното решение, а и това основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК само е посочено във втората касационна жалба, без да е обосновано. Ищците са доказали правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск, но дори да не беше доказана материалната им легитимация спрямо спорния имот, според практиката на ВКС това би довело до неоснователност на иска, а не до неговата недопустимост. Не съществува вероятност и за основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. При прочита на решението не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. И на последно място - не е налице и противоречие между въззивното решение и т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Както се приема в тълкувателното решение, въззивният съд не изготвя доклад и не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Той би могъл единствено да даде указания за предприемане на процесуални действия, ако във въззивната жалба има обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като жалбоподателите по първата касационна жалба, които се позовават на тълкувателното решение, не са били въззивници, а въззиваеми, т. е. те не са правили възражения пред въззивния съд във връзка с доклада, извършен от първата инстанция. Отделно от това – по делото са събрани всички възможни доказателства във връзка със спорните въпроси и не може да се твърди, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна поради пороци в доклада на първата инстанция. В обобщение – не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците не претендират разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 548 от 15.05.2025 г. по в. гр. д. № 457/2025 г. на Варненския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026