Определение · № 5619 · дело 3232/2026

18 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5619

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
3232/2026
Вид на делото
гр.д.

Текст на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5619 гр. София, 18.11.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.11.2026г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА БОРИС Д. ИЛИЕВ разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №3232 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез С. Ц.- прокурор в Апелативна прокуратура- Велико Търново, против Решение №30 от 17.02.2026г. по в. гр. д. №327/2025г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, в частите му, с които е потвърдено Решение №110 от 24.03.2025г. по гр. д. № 911/2024г. на Окръжен съд- Плевен, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. Трето от ЗОДОВ на Е. С. Х., ЕГН [ЕГН], сумата от 15000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 288, ал. 1 от НК, по което наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление с влязло в сила определение по ЧНД № 12/2020г. на Софийския военен съд, ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, а на адв. В. П.- сумата от 1381 лв. /706,09 евро/- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск или намаляване на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и намаляване на присъденото на адв. В. П. адвокатско възнаграждение. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Е. С. Х., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. В. П., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с постановление от 20.08.2019г. на военен следовател при Военно-окръжна прокуратура- Пловдив ищецът Е. С. Х.- военен следовател при Военно-окръжна прокуратура- София във Военно-следствен участък- Плевен, е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 25-Сл/2019 година по описа на Военно-окръжна прокуратура- Пловдив за това, че на 18.01.2019г. в [населено място], като орган на власт- военен следовател във Военно-следствен участък- Плевен към Военно-окръжна прокуратура- София, при извършване на претърсване и изземване на акцизни стоки- 150 литра етилов алкохол без бандерол, като такъв се изисква по закон, за времето от 8.45 часа до 13.20 часа в жилище, обитавано от капитан В. Н. С. от в. ф. 52090- Долна Митрополия, област Плевен, находящо се в [населено място], по досъдебно производство № 8-сл./2019г. по описа на Военно-окръжна прокуратура- София пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване, а именно: не иззел тефтер с черни корици, в който са отразени имена на купувачи на алкохол без бандерол и количества в литри, разпространяван от капитан С.; не изпълнил като игнорирал указанието, дадено му от страна на наблюдаващия прокурор, и не иззел докладваните по телефона и намерени от него пари в размер на около 6 000 лева, които се намирали в дома, обитаван от капитан В. Н. С., в който е извършван обиска, с цел да избави военнослужещия капитан В. Н. С. от наказание, което му се следва по закон, като чрез бездействието си да изземе откритите от него веществени доказателства полковник Х. блокирал безвъзвратно за в бъдеще възможността за пълноценно разследване и доказване на състава на престъплението „продава“ в чл. 234 от НК, а не само „държи“, както и на вторичното деяние „пране на пари“ по чл. 253 от НК, като наред с това прави невъзможно неиззетите и неприобщени веществени доказателства да бъдат използвани за доказване на престъпленията по чл. 234 и чл. 253 от НК- престъпление по чл. 288, ал. 1 от НК. Спрямо Е. С. Х. не е била взета мярка за неотклонение. Срещу него е бил изготвен и внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 288, ал. 1 от НК, по който е било образувано НОХД № 150/2019г. по описа на Софийския военен съд. С протоколно определение на съда от 28.11.2019г. съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С постановление от 13.01.2020г. на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура- Пловдив наказателното производство, водено срещу ищеца за престъпление по чл. 288, ал. 1 от НК, е било прекратено поради недоказаност на обвинението. По жалба на Е. С. Х. с определение №18 от 13.02.2020г. по ЧНД № 12/2020г. на Софийския военен съд постановлението за прекратяване е било изменено относно основанието за прекратяване, като е прието, че същото следва да се прекрати на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК- поради това, че деянието не съставлява престъпление. Определението е влязло в сила на 25.02.2020г. При посочените факти съдът е приел, че наказателното производство спрямо ищеца е продължило около шест месеца, като повдигнатото срещу него обвинение е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. По НОХД № 150/2019г. по описа на Софийския военен съд е проведено разпоредително заседание, в което той се е явил лично. Спрямо него не е вземана мярка за неотклонение, както и мерки на процесуална принуда. Във връзка с воденото наказателно производство е изготвено предложение от главния прокурор за отстраняване от длъжност на Е. С. Х., включено като точка от дневния ред на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за заседание на 11.09.2019г., отложено за 18.09.2019г. Ищецът е бил поканен за изслушване на заседанията на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като предложението на главния прокурор за отстраняването му от длъжност е оттеглено като точка от дневния ред на заседанието, насрочено за 18.09.2019г. Преди започване на наказателното производство спрямо него ищецът не е бил осъждан. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Д. Х.- съпруга на ищеца; К. С. С.; С. Н. П.; и С. А. Д. съдът е приел, че по време на наказателното производство ищецът е изпитвал притеснения поради обстоятелството, че е обвинен за деяние, което не е извършил, и несигурност от това по какъв начин ще приключи делото, като повдигнатото обвинение срещу него е станало достояние на негови колеги и познати. Направен е извод, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца, са над обичайните такива. При отчитане на същите и на социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на увреждането, съдът е уважил предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди до размера от 15 000лв., който е приел за справедлив. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК Прокуратурата на РБ иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, ТР № 3/22.04.2005 г. по гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, TP №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК по следния правен въпрос: При предявен иск по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от 3ЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ? Обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.2 от ГПК за допускане на касационното му обжалване. Според настоящия състав на съда не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Повдигнатия в изложението правен въпрос /за съдържанието на понятието „справедливост“ и за правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди/ е от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславя изхода на делото, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът обаче не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с формираната съдебна практика, включително цитираната в изложението. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и обществено- икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с така формираната съдебна практика, като е обсъдил всички установени по делото факти, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, и въз основа на същите е направил извода си каква сума да присъди на ищеца. Взел е предвид личността на ищеца, характера и тежестта на повдигнатото срещу него обвинение, свързано с изпълнението на заеманата от него отговорна длъжност, продължителността на воденото наказателно производство, извършените по същото процесуални действия с участието на ищеца, включително внесеното предложение за отстраняването му от длъжност и внесения срещу него обвинителен акт. Отчетено е обстоятелството, че при повдигане на обвинението ищецът не е бил осъждан и се е ползвал с добро име сред своите колеги и приятели, както и отражението на повдигнатото обвинение върху авторитета и репутацията му. Отчетени са и обществено- икономическите условия в страната в периода на наказателното производство, както и съдебната практика по сходни случаи. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът е достигнал до извода, че на ищеца следва да се определи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 15000 лв. Не е допуснато нарушение на разясненията, дадени в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., отнасящи се до задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да изследва и да установи пряката и непосредствена причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение и настъпването на вредите. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е изложил мотиви кои вреди са установени, както и по отношение на кои от тях е налице причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, като така изложените мотиви съответстват на указанията, дадени в т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка въззивното решение е съобразено и с трайната практика на ВКС / Решение № 267 от 26.06.2014г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то гр. отд.;, Решение № 319 от 17.11.2015г. по гр. дело № 2829/2015 г. на ІV-то гр. отд.; Решение № 309 от 15.01.2019 по гр.д. 4962/2017г. на ІV-то гр.о. и др./, съгласно която когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в областта на професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени как се е отразило наказателното преследване върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. При определени професии (полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), към които обществото дължи респект и уважение, поради което има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, е логично незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това, по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва авторитета им в съответната професионална област, като това е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление именно в сферата на тяхната професионална реализация. По отношение на определения размер на обезщетението липсва противоречие между обжалваното решение и цитираните в изложението съдебни актове на ВКС. По въпроса за значението на формираната съдебна практика по сходни дела при определяне на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди е налице трайно установена практика на ВКС, съгласно която справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезщетяване на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, но като се има предвид, че във всяко решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните, различни за всеки случай, обстоятелства, относими към предявената претенция. В случая фактите по настоящия казус не са аналогични на фактите по други казуси, по които са налице влезли в сила съдебни актове, цитирани в изложението, поради което и не може да се направи извод за наличието на различна практика на ВКС във връзка с определяне на справедлив размер на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД . Предвид горното обжалваното решение е в съгласие с установената съдебна практика по приложението на повдигнатия от касатора правен въпрос, поради което искането за допускането на касационното му обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. В изложението касаторът иска допускане на касационно обжалване на решението и в частта му, имаща характер на определение, с което е било потвърдено първоинстанционното решение за присъденото в полза на адв. В. П. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1381 лв. /706,09 евро/. По отношение на това произнасяне на въззивния съд обаче не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, с който да се обоснове допускането на касационното обжалване, а са изложени само оплаквания и доводи за неговата неправилност, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство. При това положение касационно обжалване не може да се допусне. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв. В. П., която е оказала безплатна правна помощ в касационното производство на ответната страна Е. С. Х. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 300 евро. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на пето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №30 от 17.02.2026г. по в. гр. д. №327/2025г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, в частите му, с които е потвърдено Решение №110 от 24.03.2025г. по гр. д. № 911/2024г. на Окръжен съд- Плевен, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. трето от ЗОДОВ на Е. С. Х., ЕГН [ЕГН], сумата от 15000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 288, ал. 1 от НК, по което наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление с влязло в сила определение по ЧНД № 12/2020г. на Софийския военен съд, ведно със законната лихва от 13.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, а на адв. В. П.- сумата от 1381 лв. /706,09 евро/- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв. В. П. от АК- Плевен, с адрес- [населено място], [улица], сумата от 300 евро- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026