Определение · № 3219 · дело 1342/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3219
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1342/2026
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Второ търговско отделение
Текст на акта
7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3219 гр. София, 17.11. 2026 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1342/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. Г., действащ чрез законния си представител и баща Ю. Г. Г., представляван от адвокат Н. Н. Д. и адвокат П. Б. Д., срещу решение № 275 от 06.03.2026 г. по в. гр. дело № 1037/2025 г. на Апелативен съд – София, 12 граждански състав, с което е потвърдено решение № 20 от 17.01.2025 г. по гр. дело № 586/2023 г. на Окръжен съд – Перник и Д. Ю. Г. е осъден да заплати на юрисконсулт Г. Р. сумата от 155.23 евро - възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от Д. Ю. Г. чрез законния си представител и баща Ю. Г. Г. срещу „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от увреждания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 21.06.2023 г., около 15.30 часа в [населено място], на [улица], причинено от водача на л. а. „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] - М. Д. И., застрахован при ответното дружество със застрахователна полица № ВG/08/122002804438 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 20.09.2022 г. до 19.09.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на уведомяване на застрахователното дружество с извънсъдебна претенция - 19.07.2023 г., до окончателното изплащане, както и ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер 1 200 лв., представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да се позовава на конкретна практика на ВКС, по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази със събраните по делото доказателства относно конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на водача при преценката налице ли е виновно поведение на водача? Допустимо ли е съдът да се произнесе по въпроса за наличието, респ. отсъствието на противоправно поведение на водача на МПС като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащ отговорността на прекия причинител на вредите, респ. на застрахователя, без да посочи спрямо кои правила от Закона за движение по пътищата е преценявал поведението на водача при настъпване на процесното ПТП? 2. Кога възниква „предвидима опасност“ по смисъла на чл. 20 ЗДвП - при появата на участника на платното или при наличието на рискова пътна обстановка? 3. Допустимо ли е да се приеме случайно деяние по чл. 15 НК при неизпълнение на задължението за своевременно възприемане на опасността? 4. Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни изводи на съдебно-автотехническата експертиза, включително относно предотвратимостта на ПТП? 5. Допустимо ли е да се отрече вина на водач при наличие на дете като участник в движението? Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД , [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е цитирил и не е представил нито едно решение на ВКС, в които посочените въпроси да са решени по различен начин, първият въпрос е решен в пълно съответствие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика, вторият и третият въпроси съдържат неверни данни, относно четвъртия въпрос съдебните инстанции са обсъдили и съобразили в пълнота заключенията на съдебната автотехническа експертиза, а по отношение на петия въпрос по делото е установено категорично, че водачът на МПС в нито един момент не е могъл да възприеме наличието на деца в района на пътя. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е правилен, като въззивният съд се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е приел за безспорно установено настъпването на ПТП на 21.06.2023 г., около 15.30 ч., в [населено място], между л. а. „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. Д. И., и велосипедиста Д. Ю. Г., в резултат на което водачът на велосипеда е получил травматични увреждания - открито /с наличието на рана/ счупване на дясна подбедрица в горния й край, контузия на клепача и околоочната област в дясно, малка разкъсно-контузна рана на десен клепач, контузия на коремната стена. За да направи извод за неоснователност на предявения иск срещу застрахователя на водача на лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, решаващият съдебен състав след обсъждане на представените доказателства е направил извод, че липсва елемент от фактическия състав на деликта – противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил. Въз основа на заключенията на първоначалната и повторната съдебна автотехническа експертиза въззивният съд е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия и бездействия на велосипедиста Д. Ю. Г., а именно предприетото от него навлизане на платното за движение на [улица]на нерегламентирано място, зад паркиран автомобил, без достатъчна видимост и за двамата участници. Установил е, че в момента, в който около половината от предното колело на велосипеда и малка част от кормилото му е станало видимо за водача на л. а. „Тойота Ярис“ - М. Д. И. – на 8 метра от мястото на удара, тя е реагирала своевременно за намаляване на скоростта, но велосипедистът вече е бил в опасната зона за спиране на л. а. „Тойота Ярис“, която при скорост от 35 км./ч. е 18 м., а при скорост от 24,24 км./ч. е 10,71 м. Допълнително в подкрепа на направения извод e посочил, че преди мястото на ПТП е нямало спирачни следи, поради което движението на л. а. „Тойота Ярис“, управляван от М. Д. И., е било равномерно, което според вещите лица и по двете САТЕ показва, че водачът на л. а. „Тойота Ярис“ не е разполагал с възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, задействано в момента, когато велосипедистът е станал видим за нея. Въззивната инстанция е приела, че водачът на процесния автомобил е изпълнил предвидените в ЗДвП и ППЗДвП задължения, като се е движил с по-ниска от разрешената за населеното място скорост, която е била съобразена и с пътните условия, и в момента на възприемане на опасността е реагирал като е задействал спирачната система на автомобила и е спрял на място, а пострадалият Д. Г. с управлявания от него велосипед се е появил внезапно, неочаквано и изненадващо пред лекия автомобил и е попаднал в опасната зона за спиране на същия, като е предприел движението си без да се увери дали в момента, в който излиза на пътя, има в близост автомобили. Съдебният състав е възприел заключенията на двете съдебни автотехнически експертизи, според които пострадалият е могъл да предотврати произшествието, ако преди да предприеме пресичане на необозначено за целта място, се увери дали в момента, в който излиза на пътя, има в близост коли. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, доколкото следвайки всички правила по ЗДвП и ППЗДвП като водач на МПС, М. Д. И. не е била длъжна да очаква неправомерното поведение от останалите участници в движението, не е извършила противоправно поведение като водач на лек автомобил, същата няма качеството делинквент, съответно отговорността на ответния застраховател не може да бъде ангажирана, поради което предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е неоснователен и недоказан. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените процесуалноправни въпроси по т. 1 и т. 4 се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди приложените към делото доказателства и доводи на страните, същите са релевантни, тъй като са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като съдебният състав не е процедирал в противоречие с константната практика на ВКС. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и множество решения по чл. 290 ГПК /напр. решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с константната практика е извършила преценка на относимите доказателства, произнесла се е по своевременно въведените възражения и релевирани доводи на страните. Вторият материалноправен въпрос не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото на същия не може да бъде даден еднозначен отговор. В разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП са изброени неизчерпателно обстоятелствата, с които водачът на МПС следва да се съобразява при движението си по пътя. Преценката за това дали водачът се е съобразил с посочените изисквания или виновно ги е нарушил, е конкретна и зависи от установените по делото факти. Същото е разяснено и в т. 6 от Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ВС, ОСНК, съгласно което моментът на възникване на опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии. В тълкувателното решение е даден пример, че за начало на възникване на опасност може да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Третият материалноправен въпрос също не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото по същество съдържа твърдението на касатора, че водачът на процесния автомобил не е изпълнил задължението си своевременно да възприеме велосипедиста, което не е възприето от въззивния съд. Несъгласието на касатора с установената фактическа обстановка и направените изводи не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, настоящият съдебен състав отчита, че на въпроса „дали чл. 15 НК може да намери приложение за случаите по чл. 20, ал. 2 ЗДвП“ е даден отговор в т. 5 от Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ВС, ОСНК в следния смисъл: Член 15 НК може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за приложението му. Когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни последици. В конкретния случай направеният от въззивния съд след обсъждане на събраните доказателства извод, че водачът на процесния автомобил е изпълнил предвидените в ЗДвП и ППЗДвП задължения, като се е движил с по-ниска от разрешената за населеното място скорост, която е била съобразена и с пътните условия, и в момента, когато велосипедистът е станал видим за него е реагирал като е задействал спирачната система на автомобила и е спрял на място, а пострадалият Д. Г. с управлявания от него велосипед се е появил внезапно, неочаквано и изненадващо пред лекия автомобил и е попаднал в опасната зона за спиране на същия, като е предприел движението си без да се увери дали в момента, в който излиза на пътя, има в близост автомобили, поради което водачът на лекия автомобил не е осъществил деликт, не е в противоречие с посочената практика на ВКС и ВС. Петият въпрос е зададен общо, поради което не може да се приеме за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. На този въпрос не може да бъде даден еднозначен отговор, тъй като зависи от конкретните факти и доказателства по всеки отделен случай, от конкретния механизъм на съответното пътно-транспортно произшествие. Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд – София. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 102,26 евро /равностойност на 200 лв./. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 275 от 06.03.2026 г. по в. гр. дело № 1037/2025 г. на Апелативен съд – София, 12 граждански състав. ОСЪЖДА Д. Ю. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. А да заплати на „Дженерали застраховане“ АД , [населено място] , с ЕИК[ЕИК], с адрес [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 102.26 евро /сто и две евро двадесет и шест цента/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026