Решение · № 309 · дело 401/2025

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Решение
Номер
309

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
401/2025
Вид на делото
т.д.
Отделение ?
Първо търговско отделение

Текст на акта

12 Р Е Ш Е Н И Е №309 София, 17.11. 2026г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 401 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Н. А., представлявана от адв. Н. Д., срещу решение № 246 от 05.09.2024г. по в.т.д. № 88/2024г. на Апелативен съд Варна, поправено с решение № 234 от 25.09.2025г., с което след частични отмяна и потвърждаване на решение № 111 от 28.11.2023г. по т.д. № 23/2022г. на Окръжен съд Търговище е отхвърлен предявеният от Ф. Н. А. против ЗАД „Армеец” иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г. в Република Унгария, за разликата над 2000 лева до 5613,70 лева ежемесечно – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за придружител – болногледач, и медицинско лице пожизнено до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че е налице едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител – болногледач, като сочи, че с исковата молба е предявена претенция за бъдещи разходи за придружител -болногледач при 12 часов работен ден с изрично посочване, че придружителят следва да е лице от мъжки пол, а медицинското лице – от женски пол, т.е. са заявени услугите на две, а не на три лица. Излага и доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че вземането за увеличения размер на първоначалната искова претенция е погасено по давност, както и че разходите, предмет на иска над предявения размер от 2000 лева са установими по размер, но не е сигурно бъдещото им настъпване, тъй като са обусловени от волята на касатора да се възползва от публично предоставените и обезпечени възможности за подпомагане по реда на Закона за личната помощ и Закона за хората с уврежданията. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен, като й бъдат присъдени и направените разноски. Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, представляван от юрисконсулт Б. Д., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Намира за правилни изводите на въззивния съд, че е недопустимо и погасено по давност направеното от ищцата изменение на иска в първото съдебно заседание по делото, както и че е несигурно настъпването на бъдещи вреди в размер, надхвърлящ 2000 лева. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. С определение № 3407 от 02.12.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че спорният предмет във въззивното производство е размерът на дължимата обезвреда за настъпилото застрахователно събитие и съответно наличието на сигурни бъдещи вреди за закупуване на лек автомобил, приспособен за управление от пострадалата (който все още не е закупен), и необходими разходи за осигуряване на придружители и болногледач, който да е медицинско лице. Приел е за безспорни фактите и обстоятелствата около наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 15.02.2017г., които са в причинна връзка с виновното поведение на застрахования водач. Посочил е още, че заключението по допуснатата СМЕ е категорично относно понесените от пострадалата увреждания, както и че те са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие, като вещото лице подробно е проследило получените от ищцата увреждания, множество на брой, в различни области на тялото, основната част от които тежки и сериозни, довели до инвалидизиране на пострадалата поради невъзможност да се грижи сама и за най-елементарните си ежедневни нужди, необратимо и пожизнено. Взел е предвид, че ищцата е изписана на 16.03.2017г. с пълна загуба на основните функции на долните крайници, изправен стоеж и ходене, като според вещото лице осакатяването на двата долни крайника е завинаги и от увреждането на гръбначния мозък тя не може да задържа урина и чревно съдържание. Вещото лице е пояснило, че за личния преглед на ищцата на 09.08.2023г. тя е дошла с количка, с двама придружители - мъжа й, с когото живее, както и нейния син, които я бутат и качват; ищцата е била с катетър и буркан, който събира урина, но чревната съдържимост с памперси и през определен период от време се чисти (поради гръбначно-мозъчната травма). Посочил е, че според вещото лице ищцата ще бъде за постоянно с пълна парализа на долните крайници и незадържане на урината и чревното съдържание, не може да се предвижва сама от леглото в инвалидната количка и обратно и при нейното състояние тя трябва да бъде постоянно с придружител и болногледач, като с напредването на възрастта състоянието й няма да се подобрява, а ще се влошава. При така установените факти въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за липсата на доказателства относно необходимостта за ищцата да бъдат полагани ежедневни медицински грижи от медицинско лице, както и че тази необходимост е отпаднала с времето, като в тази връзка е съобразил по реда на чл.172 ГПК и гласните доказателства. Въззивният съд е изложил съображения, че принципът на чл.51 ЗЗД за пълна обезвреда изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането, като претърпените имуществени и неимуществени вреди са както вече настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане и които със сигурност ще настъпят в бъдеще време /касаят все едно и също по правния си характер задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност/. Посочил е, че съгласно трайната практика на ВКС не съществува пречка да бъдат обезщетявани бъдещи вреди, респективно за периодичното им обезщетение, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Приел е за установено изключително тежко увреденото общо състояние на ищцата, което с течение на времето няма медицински изгледи да се подобрява, а напротив – да се влошава, както и необходимостта от полагани ежедневни грижи и съдействие на ищцата дори за най-обичайните и рутинни всекидневни действия. Заключил е, че няма никакво съмнение, че необходимостта от тези грижи е следствие от деликта и те ще изискват разходи, които са сигурни, необходими и извършващи се продължително време всеки месец. Посочил е, че исковата претенция по т.1 от исковата молба е заявена като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за три лица : придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, заедно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, като първата е считана от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, първоначално заявена за сумата от 2000 лв., ежемесечно. Приел е, че с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения ищцата не претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди, които са в резултат на влошаване на здравословното й състояние, а които представляват разходи за поддържането на живота и ежедневното й обслужване във връзка с трайното тежко здравословно състояние, в което е изпаднала вследствие ПТП на 15.02.2017г. Посочил е, че в ОСЗ на 21.09.2023г. на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на първоначално предявената искова претенция по п.1 от исковата молба по размер, като претендираната сума е увеличена до размера на 5613,70 лв. месечно, и при направеното искане по реда на чл.214 ГПК процесуалният представител на ищцата е посочил, че се претендира посочената увеличена сума за две лица, едното от които болногледач, а другото придружител. Въззивният съд е приел, че пълномощникът на ищцата е допълнил исковата претенция с уточняване на вида на извършваните от тези две, а не три, както е по формулирания петитум в исковата молба лица, допълнително посочвайки, че всеки от тях следва да е с 12-часов работен ден, и двамата общо с 24 часа, за да може през целия ден всеки да изпълнява по различно време на денонощието своите функции, диференцирал е и техните функции. Поради това е достигнал до извод, че ищцата е добавила нови основания и е изменила недопустимо своя иск не само по размер, като по същество са променени и броя на лицата, от чиито услуги се твърди, че има необходимост ищцата, сочат се техните нови и конкретни функции, визира се различна от първоначално заявената продължителност на времето, за което се иска ползването им. За пълнота на изложението въззивният съд е съобразил и процесуалната позиция и предприетата от дружеството - ответник защита срещу предявения по същество нов иск и направеното възражение за погасени по давност вземания за увеличения размер на първоначалната исковата претенция, което възражение е намерил за основателно. Посочил е, че в случая настъпилите имуществени вреди се претендират поради настъпилото на 15.02.2017г. събитие, поради което погасителната давност е изтекла дори преди предявяване на исковата молба – 18.04.2022г., но процесуалният пълномощник на ответното дружество не се е позовал на същата в допустимия за това процесуален момент, с което е и преклудирал тази възможност по отношение на първоначално предявената искова претенция. Съобразил е, че в настоящия случай не става въпрос за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията. Въззивният съд е приел, че от заключението по допуснатите по делото експертизи, както и от всички доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява необходимостта от ежедневна грижа за ищцата, като средномесечните разходи за възнаграждение на лицата, които ще обслужват ищцата са общо в размер на 5613,70 лв. за 24 часа общо, или по 12 часа всеки. Приел е, че предвид петитума по посочения пункт претенцията следва да се разглежда за 12 часа общо или средномесечните разходи би следвало да са 2 807 лв. Заключил е, че претенцията по п.1 от исковата молба за заплащане на ежемесечни суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди поради разходи за придружител – болногледач, придружител от мъжки пол и медицинско лице от женски пол при 12 часов работен ден, седем дни в седмицата, както и през празнични и официални дни, в предявения размер от 2000 лева се явява доказана и като такава следва да се уважи, считано от 15.04.2022г.(датата на извънсъдебната претенция, съвпадаща с датата на исковата молба) пожизнено и до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от по 2000 лева, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума. За пълнота на изложението въззивният съд е посочил, че според заключението на допуснатата СИЕ и обясненията на вещото лице, дадени в ОСЗ на 21.09.2023г., както и от всички събрани по делото доказателства, ищцата не е подавала в РЗИ – Търговище, РЗОК – Търговище или в Агенция за социално подпомагане искания за подпомагане на нито едно нормативно основание, като липсват каквито и да са твърдения, още по – малко доказателства ищцата да е подавала и искане за освидетелстване с експертно решение от ТЕЛК. Изтъкнал е, че всичко това би й дало възможността тя да се ползва с оглед на изключително увреденото й общо състояние от предвидените възможности за хора с нейните нужди по Закона за личната помощ /в сила от 2019г./ и от Закона за хора с увреждания /в сила от 2019г./, като би могла да се възползва от възможността, визирана в чл.72 във вр.с чл.69, т.2 от ЗХУ и да получи целева помощ и/или право на рехабилитация по чл.29 ЗХУ. Посочил е, че извън тези възможности ищцата като човек с трайни увреждания по легалната законова дефиниция има своите нормативно закрепени права да се ползва от предвидените в Закона за личната помощ възможности за личен асистент, като с оглед на индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания броят на часовете за лична помощ би могъл да бъде до 168 часа месечно. Предвид изложеното въззивният съд е достигнал до извод, че разходите по първата искова претенция над предявения размер от 2000 лева са установими по размер, но не са сигурни с оглед бъдещото им настъпване, най-малкото защото извършването им зависи от самото поведение на увреденото лице и от волята му да се ползва от публично предоставените му и обезпечени възможности за подпомагане като човек с трайни увреждания. Настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е допустимо. В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че с оглед признатата й загубена работоспособност с потребност от чужда помощ пожизнено и трайното състояние на негодност за самообслужване, търпи и ще продължава да търпи в бъдеще вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за придружител – болногледач/медицинско лице, в размер на 2000 лева за периода от завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на такова обезщетение. Посочила е, че размерът на тези разходи е прогнозен, тъй като няма нужните данни /средни пазарни стойности на тази услуга съобразно настоящата хипотеза – нужда от медицинско лице - жена и придружител - мъж/. С оглед на това в петитума е направила искане за осъждане на ответника да й заплаща ежемесечно сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за придружител - болногледач, придружител от мъжки пол, и медицинско лице от женски пол при 12-часов работен ден седем дни в седмицата, както и през празнични и официални почивни дни, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на такова обезщетение. В съдебно заседание на 21.09.2023г. пълномощникът на ищцата е уточнил, че претенцията е за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач и придружител кумулативно, при 12-часов работен ден за всеки от тях, и на основание чл.214 ГПК е поискал да бъде допуснато увеличение на исковата претенция за сумата 5613,70 лева месечно. Поисканото увеличение на иска е допуснато с определение на първоинстанционния съд, постановено в същото открито заседание. При съобразяване на изложените в исковата молба и уточнени от пълномощника на ищцата твърдения настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че с направеното в о.с.з. на 21.09.2023г. искане ищцата е добавила нови основания и е изменила недопустимо своя иск не само по размер, като по същество са променени и броят на лицата, от чиито услуги се твърди, че има необходимост ищцата, сочат се техните нови и конкретни функции, визира се различна от първоначално заявената продължителност на времето, за което се иска ползването им. Този извод на въззивния съд не съответства на изложените в исковата молба твърдения и формулирания петитум, от които е видно, че с исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за две лица – болногледач и придружител, при 12-часов работен ден за всеки от тях. Поради това настоящия състав приема, че с направеното в о.с.з. на 21.09.2014г. искане ищцата е изменила единствено петитума на предявения иск и поисканото изменение правилно е прецено от първоинстанционния съд като допустимо и е допуснато с постановено в същото съдебно заседание определение. По основателността на предявения иск: Пред настоящата инстанция не са спорни фактите относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество, настъпването на застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, причинени увреждания на ищцата в резултат на процесното ПТП от 15.02.2017г., които са в причинна връзка с виновното поведение на застрахования водач. Правилен е изводът на въззивния съд, че е установено изключително тежко увреденото общо състояние на ищцата, което няма да се подобрява, а напротив – ще се влошава, както и необходимостта от полагани ежедневни грижи и съдействие на ищцата дори за най-обичайните и рутинни всекидневни действия. Правилно е прието, че необходимостта от тези грижи и свързаните с тях разходи се явяват последица от деликта. Правилен е и изводът на въззивния съд, че от заключението по допуснатите по делото експертизи, както и от всички доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява необходимостта от ежедневна грижа за ищцата, като средномесечните разходи за възнаграждение на лицата, които ще обслужват ищцата, са общо в размер на 5613,70 лева за 24 часа. Правилно въззивният съд е приел, че съгласно чл.51 ЗЗД на обезщетяване подлежат и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим, както и че установеното по делото състояние на ищцата ще изисква разходи, които са сигурни, необходими и извършващи се продължително време всеки месец. Неправилно обаче въззивния съд е намерил, че разходите, предмет на предявения иск, над първоначално заявения размер от 2000 лева са установими по размер, но не са сигурни с оглед бъдещото им настъпване, защото извършването им зависи от самото поведение на увреденото лице и от волята му да се ползва от публично предоставените му и обезпечени възможности за подпомагане като човек с трайни увреждания по Закона за личната помощ /ЗЛП/ и Закона за хората с увреждания /ЗХУ/. Несъмнено, с оглед установените по делото увреждания на ищцата тя има правото да се ползва от предвидените в ЗЛП възможности, в това число и от личен асистент. Съгласно чл.13 от този закон обаче ползването на лична помощ се предоставя въз основа на заявление-декларация на увреденото лице, в което то заявява, че не получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности. Посоченият закон предоставя на ищцата право да се ползва от лична помощ, от което съгласно представените по делото доказателства тя не се е възползвала. Поради това се явява неправилен изводът на въззивния съд, че предвиденото в ЗЛП право на ищцата разколебава извода, че настъпването на твърдените бъдещи вреди е сигурно. Доколкото необходимостта от пожизнено ползване на чужда помощ се явява доказана с оглед причинените на ищцата увреждания и при липса на доказателства тя да се ползва от предвидената в ЗЛП възможност за лична помощ от асистент, следва да се приеме, че настъпването на бъдещите вреди, предмет на предявения иск, е сигурно. Недопустимостта помощта по ЗЛП да бъде предоставена кумулативно наред с претендираното в настоящия процес обезщетение за бъдещ период обуславя извод, че уважаването на предвения иск ще изключи възможността на ищцата да бъде предоставена и лична помощ по този закон. Предмет на обезщетяване с предявения иск са имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болногледач и придружител, поради което предвидените в ЗХУ възможности за финансова подкрепа на ищцата са без значение за основателността на иска. Правото на рехабилитация чл.29 от закона и правото на финансова подкрепа – целева помощ съобразно вида на увреждането по чл.69, т.2 вр. чл.72 от закона за покупка на лично моторно превозно средство, приспособяване на жилище, балнеолечение и/или рехабилитационни услуги и наем на общинско жилище, дори и да бъдат упражнени, не са насочени към обезщетяване на вредите, предмет на настоящия иск. Поради това настоящият състав намира, че предявения от ищцата иск се явява доказан по основание и размер. Неправилен е и изводът на въззивния съд, че по отношение на увеличената част от иска е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД погасителна давност. Съгласно мотивите, изложени в т. 1 на ТР № 3 от 22.04.2019г. по тълк.д. № 2/2016г. на ОСГТК на ВКС давностният срок спира да тече при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства, като според чл.115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. Срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в сила на съдебния акт, с който исковото производство приключва. Давностният срок се прекъсва при настъпване на определени в закона обстоятелства, като нормата на чл.116 ЗЗД също е от императивен порядък. Съобразно чл.116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, но само ако искът бъде уважен. Срокът на погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум, като за разликата над предявената част от вземането давността не спира и не прекъсва. Спиране и прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението. Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен. Разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера. Давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск. В настоящия случай разглежданият иск не е предявен като частичен, поради което с предявяването му се прекъсва погасителната давност по отношение на предявеното с иска вземане в пълния му размер. При липса на своевременно заявено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявеното с иска вземане настоящият състав не дължи произнасяне по направеното след допуснатото на основание чл.214 ГПК увеличение на иска възражение за погасителна давност. В случая не е налице предявяване на нова част от спорното вземане, незаявена с предявения иск, поради което възраженията срещу иска следва да бъдат направени в предвидения в ГПК преклузивен срок по чл.131 ГПК срок. По изложените съображения въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като след частична отмяна на въззивното решение ЗАД „Армеец” следва да бъде осъден да заплати на Ф. Н. А. допълнително обезщетение за имуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г. в Република Унгария, в размер на 1847,66 евро с левова равностойност 3613,70 лева ежемесечно – разходи за придружител и болногледач, пожизнено до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, на основание чл.432, ал.1 КЗ. По разноските: При този изход на спора на процесуалния представител на касатора се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции. С решението си първоинстанционният съд е присъдил на пълномощника на ищцата адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 16 000,64 лева с ДДС, както и е осъдил ответника да заплати по сметка на съда държавна такса и разноски в размер общо на 9123,73 лева. Тъй като изходът на делото съобразно произнасянето на настоящата инстанция съвпада с този в първоинстанционното производство и с оглед липсата на направени по реда на чл.248 ГПК искания на страните за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските поради неправилното им изчисляване, следва да се приеме, че за първоинстанционното производство на адв. Д. се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер 16 000,64 лева с ДДС, а ответникът дължи държавна такса и разноски в размер на 9123,73 лева. Тъй като с въззивното решение възнаграждението на адв. Д. е намалено на 8412 лева, на адв. Д. следва да се присъдят за първоинстанционното производство още 7588,64 лева, равняващи се на 3880,01 евро. При съобразяване на изхода на делото и на действителната фактическа и правна сложност, както и на предмета на въззивното производство, на пълномощника на ищцата адв. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна в размер на 15 000 лева. След приспадане на присъденото с въззивното решение възнаграждение в размер на 800 лева, на адв. Н. следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 14 200 лева, равняващо се на 7 260,34 евро. По изложените съображения на адв. Д. следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за двете инстанции в размер общо на 11 140,35 евро. За настоящата инстанция на адв. Г. Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 150 000 лева, равняващи се на 7669,38 евро съобразно предмета на настоящото производство и изхода на делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса и разноски в размер на 9123,73 лева, поради което след приспадане на определената с въззивното решение сума в размер на 3349,11 лева следва да бъде осъден да заплати допълнително сумата 5774,62 лева, равняващи се на 2952,52 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати за настоящата инстанция държавна такса в размер на 2601,86 лева, равняващи се на 1330,31 евро. С оглед изхода на делото и по изложените по-горе съображения на ответника се дължат разноски за първата инстанция, присъдени с първоинстанционното решение, в размер на 972 лева, равняващи се на 496,96 евро, поради което следва да бъде отменено въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в посочената част ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над тази сума до 1023,74 лева. За въззивната инстанция на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, колкото е присъдено от въззивния съд. На ответника следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 евро. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 246 от 05.09.2024г. по в.т.д. № 88/2024г. на Апелативен съд Варна, поправено с решение № 234 от 25.09.2025г., в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 111 от 28.11.2023г. по т.д. № 23/2022г. на Окръжен съд - Търговище е отхвърлен предявеният от Ф. Н. А. против ЗАД „Армеец” иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г. в Република Унгария, за разликата над 2000 лева до 5613,70 лева ежемесечно – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в ежемесечни разходи за придружител – болногледач, и медицинско лице пожизнено до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, както и в частта, с която след отмяна на решение № 234 от 25.09.2025г. по т.д. № 23/2022г. на Окръжен съд - Търговище Фанка Н. А. е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец” юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над 972 лева, равняващи се на 496,96 евро, до 1023,74 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” да заплати на Ф. Н. А. допълнително обезщетение за имуществени вреди вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, настъпило на 15.02.2017г. в Република Унгария, в размер на 1847,66 евро /хиляда осемстотин четиридесет и седем евро и шестдесет и шест евроцента/ ежемесечно – разходи за придружител и болногледач, при 12-часов работен ден за всеки от тях, пожизнено до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото на това обезщетение, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от 15-то число на месеца, за който се дължи присъдената месечна сума, до окончателното плащане. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” да заплати на адв. Н. Н. Д., сумата 11 140,35 евро /единадесет хиляди сто и четиридесет евро и тридесет и пет евроцента/ - допълнително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за първата и за въззивната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” да заплати на адв. Г. Г. Р., сумата 7669,38 евро /седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем евроцента/ - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция. ОСЪЖДА Ф. Н. А. да заплати на ЗАД „Армеец” сумата 100 евро /сто евро/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” да заплати по сметка на Окръжен-Търговище допълнително сумата 2952,52 евро /две хиляди деветстотин петдесет и два евро и петдесет и два евроцента/, а по сметка на Върховен касационен съд – сумата 1330,31 евро /хиляда триста и тридесет евро и тридесет и един евроцента/ - държавна такса за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026