Определение · № 3208 · дело 1510/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3208
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1510/2026
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Второ търговско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3208 гр. София, 17.11.2026 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1510 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Д. - чрез пълномощник адв. Т. Х., против решение № 1555 от 30.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3099/2024 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта , с която след частична отмяна на решение № 260443 от 05.08.2024 г. по гр. д. № 3045/2021 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от М. П. Д. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД („ЗАД Армеец“ АД) искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. чл. 429, ал. 3 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Д. Х. - баща на М. Д., настъпила от травматични увреждания при ПТП на 14.04.2017 г., виновно причинено от застрахован в ответното дружество водач на лек автомобил „Волво“ с рег. [рег.номер на МПС] , за разликата над сумата 120 000 лв. (равностойност на 61 355.02 евро) до сумата 150 000 лв. (равностойност на 76 693.78 евро). Решенията са постановени при участие на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД като подпомагаща страна на ответника „ЗАД Армеец“ АД. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението на въззивния съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че произнасяйки се по размера на дължимото обезщетение, въззивният съд не е преценил правилно тежестта на понесените неимуществени вреди, не е мотивирал оценката си за недоказаност на твърдените тежки негативни отражения върху психиката на ищцата вследствие внезапната смърт на нейния баща, позовал се е формално на обществено - икономическите условия в страната и на лимитите на застрахователно покритие и като краен резултат е определил обезщетение в занижен размер, което не удовлетворява изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на претендираното с отхвърления иск обезщетение, ведно със законните лихви и разноски за всички съдебни инстанции. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното решение съдържа произнасяне по въпроси от значение за изхода на делото, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС : „ 1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в член 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Кои са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по член 52 от ЗЗД и следва ли решаващият съд задължително да изложи съображения по всеки един критерий (признак) при определяне размера на обезщетението; 3. Доколко и до каква степен съдът при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“.“ В подкрепа на допълнителния селективен критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК се сочат Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС (ППВС № 4/68 г.), решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78/07.05.2013 г. по т. д. № 490/2012 г. (за първите два въпроса), решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. (за третия въпрос). Формално е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без излагане на аргументи относно значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване бланкетно се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД („ЗАД Армеец“ АД) - чрез юрк. В. А., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество - за неоснователност на касационната жалба, и е поискано присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) за касационното производство. Отговор е подаден и от подпомагащата страна „Застрахователна компания Лев Инс“ АД („ЗК Лев Инс“ АД) - чрез юрк. М. В., в който са изложени съображения за отсъствие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да отмени частично решението на Софийски градски съд и да отхвърли предявения от М. П. Д. срещу „ЗАД Армеец“ АД пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 120 000 лв. до присъдените с решението 150 000 лв., съставът на Апелативен съд - София е направил извод, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което ответникът - застраховател дължи на ищцата за неимуществените вреди, които е претърпяла вследствие настъпилата при ПТП на 14.04.2017 г. смърт на нейния баща П. Д. Х., е в размер на 120 000 лв., поради което за разликата над тази сума искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. При постановяване на решението си въззивният съдебен състав е обсъдил събраните в първоинстанционното производство доказателства, относими към единствения спорен във въззивното производство въпрос - за справедливия размер на дължимото обезщетение. Относно обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на П. Х. (89 г.), въззивният състав е кредитирал заключението на назначената от първата инстанция комплексна съдебна експертиза в нейната автотехническа част, според което на 14.04.2017 г. П. Х. е пътувал на задната седалка в лек автомобил „Волво“, управляван от неговия син В. Д.; След отбивката за [населено място] Х. предприел маневра престрояване в дясната пътна лента, при която нарушил правилата за движение по чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП и реализирал ПТП с други превозни средства на пътя; При сблъсъка между автомобилите П. Х. получил несъвместими с живота телесни увреждания и по-късно починал. От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Д. М. - приятелка на М. Д., въззивният състав е приел за установено, че ищцата имала много близка връзка с баща си; От около 30 г. тя живеела и работела в Брюксел, като баща й помагал за къщата там, а след пенсионирането си прекарвал заедно със съпругата си по няколко месеца при нея. По време на разпита свидетелката е заявила, че ищцата не е създала свое семейство и баща й, който до последно бил здрав и много енергичен, бил нейната опора в живота; След неговата смърт ищцата понесла всички трудности около погребението на баща си, преживяла тежко загубата му и всяка година се връщала в България, за да почете паметта му. При обсъждане на свидетелските показания въззивният съд е преценил, че същите не доказват твърденията в исковата молба за настъпили от смъртта на бащата тежки негативни отражения върху психиката на ищцата. В резултат на съвкупната преценка на доказателствата въззивният съдебен състав е достигнал до извод, че установените по делото обстоятелства, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД, и обществено - икономическите условия в страната по време на настъпване на вредите не дават основание за присъждане на обезщетение в размер, по-голям от сумата 120 000 лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че по отношение на обжалваното решение не се установяват предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулираните в изложението въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика и с практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Отговор на поставените въпроси относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт и тяхното прилагане от съдилищата се съдържа в задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г. Според задължителните указания в ППВС № 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите; Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението; В случаите на смърт от значение за размера на обезщетението са и възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията между пострадалия и лицето, което търси обезщетение. В създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, част от която е посочена в изложението, е възприето разрешението, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и след задълбочена преценка на всички специфични обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”; При определяне на обезщетението следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите, отразяващи разбирането за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, ориентир за които са лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да се произнесе относно справедливия размер на обезщетението, съставът на Апелативен съд - София е съобразил задължителните указания в ППВС № 4/68 г. и създадената при действието на чл. 290 ГПК константна практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като релевантни за справедливия размер на обезщетението са съобразени възрастта на пострадалия при пътния инцидент (89 г.) и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му; създадената и поддържана в годините близка връзка между ищцата и нейния баща, изпълнена с взаимна обич и загриженост; фактът, че ищцата не е имала свое собствено семейство и че въпреки дългогодишното пребиваване в чужбина, тя е поддържала постоянен контакт с баща си, който я е посещавал всяка година и я е подпомагал; понесените от ищцата морални болки и страдания от внезапната и невъзвратима загуба на любимия й баща. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил изрично, че отчита и обществено - икономическите условия в страната по време на настъпване на подлежащите на обезщетяване вреди - средата на 2017 г., които наред с всички останали обстоятелства, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, не дават основание за присъждане на обезщетение в размер, по-висок от сумата 120 000 лв. Отхвърлянето на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над определените по справедливост 120 000 лв. до претендираните 150 000 лв. е обусловено и от преценката на въззивния съд, че от доказателствата по делото не се установява настъпването на твърдените в исковата молба тежки негативни отражения върху психиката на ищцата, предпоставящи присъждане на обезщетение в търсения размер. Решаващите изводи на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетението са формирани в съответствие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, поради което няма основание обжалваното решение да бъде допускано до касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите в изложението за неправилна оценка на всички факти и доказателства от значение за правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД са относими към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в селективния стадий на касационното производство (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поставените в изложението въпроси относно критериите, които следва да бъдат съобразявани от съдилищата при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди, са получили разрешение в задължителната практика на ВС и в практиката на ВКС, която е постоянна и непротиворечива. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без излагане на съображения за необходимост от промяна или осъвременяване на съществуващата практика - с оглед разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, препятства възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и на бланкетно заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и на самостоятелно поддържаното в изложението основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Въз основа на мотивите към решението съставът на Върховния касационен съд не констатира при постановяване на решението въззивният съд да е приложил законови разпоредби в техния противоположен смисъл, да е допуснал други тежки нарушения на закона - материален и процесуален, или да е нарушил грубо правилата на формалната логика при формиране на решаващите си изводи за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Релевираните в касационната жалба и в изложението нарушения при прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и доводите за необоснованост на извода на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетението, са относими към уредените в чл. 281, т. 3 ГПК касационни основания, по които Върховният касационен съд се произнася по реда на чл. 290 ГПК след допускане на касационно обжалване, но не могат да бъдат подведени под квалифицираната форма на неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поради недопускане на касационно обжалване ищцата - касатор следна да бъде осъдена да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството по чл. 288 ГПК в размер на 150 евро - чл. 78, ал. 8 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1555 от 30.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3099/2024 г. на Апелативен съд - София. ОСЪЖДА М. П. Д. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 150 (сто и петдесет) евро - юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026