Определение · № 5612 · дело 4740/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5612
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 4740/2026
- Вид на делото
- ч.гр.д.
- Отделение ?
- Трето гражданско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5612 гр. София, 17.11.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Драгомир Драгнев ЧЛЕНОВЕ: Александър Цонев Бисера Максимова като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч.гр.д.№4740 по описа за 2026 г., приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. Т. против определение №4398 от 16.09.2026 г., постановено по гр.д №3411 по описа за 2026 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 2265/21.01.2025 г. на частния жалбоподател за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК на решение № 516/24.04.2024 г. по гр. д. № 5789/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, частично изменено с решение № 438/21.10.2024 г. по в.гр. д. № 408/2024 г. на Окръжен съд- Плевен. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество на молбата за отмяна. Г. Б. Т. застъпва становището, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Частният жалбоподател е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 516/24.04.2024 г. по гр. д. № 5789/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, частично изменено с решение № 438/21.10.2024 г. по в. гр. д. № 408/2024 г. на Окръжен съд- Плевен. С решенията са наложени мерки за защита, които задължават на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. П. Т. да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката Г. Т. и детето Б. Т.; забранява се на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Д. П. Т. да приближава молителката Г. Т. и детето Б. Т. на по-малко от 50 метра от жилището им и местоработата на молителката Г. Т., както и до детската градина на детето Б. Т. за срок от 15 месеца, считано от 12.10.2023 г., и е разпоредено да се издаде заповед за защита. Решенията са постановени в производството по чл. 12 - 19 от ЗЗДН, което не е исково, а представлява съчетана съдебна защита по реда на съдебно администриране с налагане на административни мерки-тоест представлява съдебна администрация. Крайният съдебен акт може да бъде отменян и изменян при новооткрити обстоятелства, не се ползва със силата на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 от ГПК/т.22 от ТР № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и т.4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл е трайната съдебна практика, която е известна на представителя на частния жалбоподател, цитирана е от него в частната жалба и продължава трайно да се поддържа в по-новите съдебни актове на ВКС-определения № 3287 от 17.06.2026 г. по гр. д. № 2442/2026 г. на III ГО, № 4189 от 14.08.2026 г. по гр. д. № 3472/2026 г. на IV ГО, № 1482 от 24.03.2026 г. по гр. д. № 1195/2026 г. на III ГО. Несъстоятелна е тезата на частния жалбоподател, че тази практика се нуждае от преосмисляне, тъй като се засягат съществени негови права относно общуването с детето и правото на справедлив процес. Интензитетът и ограниченият времеви обхват на мерките по ЗЗДН не позволяват да се достигне до такъв извод, а евентуално неправомерно засегнатото от мерките лице не е лишено от възможността да търси отговорност за причинените му вреди по съответния ред. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение, с което недопустимата молба за отмяна на частния жалбоподател е оставена без разглеждане, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора частният жалбоподател дължи на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата 100 евро адвокатско възнаграждение на адвокат М. Г. К.. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение №4398 от 16.09.2026 г., постановено по гр.д №3411 по описа за 2026 г. на Трето гражданско отделение на ВКС. ОСЪЖДА Д. П. Т.-ЕГН:**********, да заплати на адвокат М. Г. К.-ЕГН:**********, адвокатска колегия П., 100/сто/ евро адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________
Други данни
- В регистъра от
- 18.11.2026
- Последно в регистъра
- 18.11.2026