Определение · № 3212 · дело 1731/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 3212
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 1731/2026
- Вид на делото
- т.д.
- Отделение ?
- Първо търговско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3212 гр. София, 17.11.2026г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 19 октомври , две хиляди и двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1731/26 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. К. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №477 от 16.04.2026 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2001/2025 г., с което е потвърдено решение на СГС 1-10 състав от 24.04.25г. по г.д. № 13956/23г за отхвърляне на иска с правно основание чл. 513 ал.1 от КЗ във вр.с чл.511 КЗ за осъждане на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на К. Д. К. , вследствие на ПТП, настъпило на 01.12.2018 г. , по вина на водача на Д. Ю. . В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно извода за липсата на виновно поведение на водача на товарния камион като причина за настъпването на процесното ПТП и смъртта на К. Д. К.-баща на ищеца. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Сдружение НББАЗ в депозирания писмен отговор от неговия пълномощник изразява становище за неоснователност на същата . Претендира разноски под формата на платено възнаграждение от 1260 евро за процесуално представителство пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: В обжалваното въззивно решение съставът на САС е препратил изрично към мотивите на първоинстанционното решение, което е потвърдил, от съдържанието на което относно механизма на ПТП и поведението на двамата водачи на МПС при настъпването му, се установява следното: На 01.12.2018 г., около 14,30 часа, лек автомобил марка „Рено“, модел „Колеос“, управляван от К. М. се е движил по пътя от [населено място] към ПП-1-8, като непосредствено преди кръстовището с път I- 8 водачът спира, след което навлиза на платното за движение на първокласния път, извършвайки маневра ляв завой в посока [населено място], със скорост 23 км/ч. В същото време товарен автомобил „Волво“ модел „24АЗС“ с прикачено полуремарке се е движил по ПП-1-8 в посока от [населено място] към [населено място], в дясната от двете ленти по посоката си на движение. В района на 28-ми км - Софийска област скоростта на товарната композиция е била 89 км/ч. Водачът на товарната композиция е възприел движещия се от дясно на лява спрямо посоката му и извършващ маневра ляв завой л.а. „Ситроен С4“ движещ се пред л.а. „Рено“, управляван от св. П. и е намалил скоростта си до 47 км/ч, като е преминал в лявата си лента за движение, но въпреки това последвал удар между предните лява част на влекача и лявата странична част на лекия автомобил „Рено“. В момента на навлизането на лекия автомобил „Рено“ в платното за движение на товарния автомобил е бил на отстояние 22 м от мястото на пресичане на коридорите на превозните средства, при опасна зона за спиране при скорост 47 км/ч от 40 м. Вещото лице сочи в заключението си, че разрешената скорост за категорията влекач-полуремарке на конкретния път е 70 км/ч, а непосредствено преди произшествието водачът на товарния автомобил се е движил с 47 км/ч, съгласно показанията на тахографа на автомобила. Опасната зона за спиране на товарния автомобил „Волво“ при скоростта му непосредствено преди удара от 47 км/ч е 40 м. При тази скорост на движение ударът за водача на товарния автомобил е бил непредотвратим - водачът не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Водачът на л.а. Рено е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не предприема изпълнението на левия завой, който за неговото направление не е бил разрешен. От силата на удара лекият автомобил „Рено“ е отхвърлен надясно спрямо първоначалната си посока на движение и ротирайки напуска платното за движение, като се преобръща на дясната си страна в крайпътната канавка, разположена в ляво от платното за движение по посока огледа на мястото, където е намерен при огледа. Установява се от представените писмени доказателства – аутопсионен протокол, инкорпориран в документа, озаглавен Съдебно-медицинската експертиза от 03.12.2018 г., че К. М. е починал вследствие на тежка съчетана травма, в причинна връзка с процесното произшествие. Съдът се е позовал и на показанията на разпитания по делото свидетел - очевидец, че тя и пострадалия пътували с два отделни автомобила от [населено място] в посока [населено място], като последният се движел в колата зад нея. Идвайки от [населено място] и за да се включат в пътя за [населено място] е трябвало да направят ляв завой. Свидетелят посочва, че в момента, в който предприела маневрата, от ляво видяла приближаващ се товарен автомобил, но преценила, че ще има достатъчно време, за да направи левия завой. Успяла да изпълни маневрата, но чула силен, продължителен клаксон. Погледнала в огледалата за задно виждане и видяла, че автомобила на пострадалия да излиза на пътното платно. Установява се от допълнителната авто-техническа експертиза, че произшествието е настъпило на пътен възел, изграден на мястото на пресичане на първокласен път I-8 и третокласен път III-811. Към момента на настъпване на ПТП пътен знак Б2 (Стоп! Пропусни движещите се по пътя с предимство) и указателни стрелки не са били налични. Пътни знаци, ограничаващи скоростта, също не са установени, като в този случай съгласно чл. 21 от ЗДвП разрешената скорост за движение на товарния автомобил с полуремарке е 70 км/ч, за леки автомобили - 90 км/ч. Платното за движение на ПП-1-8, в района на 28-ми км, се състои от две платна за движение, без разделителен остров между тях, като платна за движение са разделени с двойна непрекъсната линия M2. Всяко платно се състои от две ленти за движение с широчина по 3,5 м, отделени с една от друга с прекъсната линия M3. Габаритите на платното за движение са ограничени от единична непрекъсната линия М1, като в зоната на вход изхода на път III-811 преминава в прекъсната линия M3. В допълнителна автотехническа експертиза вещото лице констатира, че към момента на настъпване на ПТП на кръстовището не са били поставени пътни знаци, които да обозначават реда на преминаване на автомобилите през него. Наличието на двойна непрекъсната линия на платното за движение на първокласния път е било единственото обстоятелството, забраняващо на лекия автомобил да извърши ляв завой. В открито съдебно заседание вещото лице е изложило, че двойната непрекъсната линия, която не позволява пресичането й от двете страни на платното за движение от автомобили, е била видима за двамата водачи. Съдът приема, че причина за настъпване на процесното ПТП са действията на водача на лекия автомобил. Не се установява противоправно поведение на водача на товарния автомобил - непосредствено преди настъпването на процесното ПТП водачът на влекача „Волво“ е преминал върху лявата пътна лента и е намалил скоростта си до 47 км/ч. Скоростта на товарния автомобил в района на произшествието и в момента на удара е определена чрез приложената разпечатка на тахографа на автомобила. Водачът на товарния автомобил не е имал възможност да предвиди, че водачът на движещия се от дясната му страна лек автомобил ще предприеме изпълнение на ляв завой, който за него не е бил разрешен поради наличието на двойна непрекъсната линия M2. Пътният участък е бил прав и двамата водачи са имали възможност да се забележат от голямо разстояние. Преди настъпването на процесното ПТП, водачът на лек автомобил „Рено“ е предприел маневра ляв завой, при което е навлязъл върху опасната зона за спиране на т.а. Волво. Вещото лице обосновава извод, че за водача на товарния автомобил ПТП е било непредотвратимо. Водачът на автомобила „Рено“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не предприема изпълнението на левия завой, който за неговото направление не е бил разрешен поради маркировката на платна за движение - двойна непрекъсната линия M2. За неоснователни са приети доводите на ищеца, че поведението на водача на товарния автомобил е било противоправно поради обстоятелството, че на нерегулирано с пътни знаци кръстовище на еднозначни пътища, образуваното от път III-811 и път I-8 водачът на лекия автомобил е бил с предимство като дясностоящ – по силата на чл.48 ЗДвП. Действително по делото се установи, че към момента на настъпване на ПТП на кръстовището не са били поставени пътни знаци, които да обозначават реда на преминаване на автомобилите през него, но това не води до извод, че кръстовището е нерегулирано. Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, според съда, представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните знаци и сигнали – чл.3, ал.2 ЗДвП. Пътната маркировка се използва за информиране на участниците в движението за възможността за избор на посоки за движение – чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Двойната непрекъсната линия М2 се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат – чл.12, ал.1 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗДвП на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат „Двойна непрекъсната линия“ - М2. При наличието на пътна маркировка, кръстовището, образуваното от път III-811 и път I-8, не е нерегулирано, а водачите следва да съобразят с маркировката на пътя. Доколкото двойната непрекъсната линия M2 въвежда забрана за пресичането й, маневрата ляв завой, извършена от водача на лекия автомобил, представлява противоправно поведение. При извършване на маневрата завой на наляво, пресичайки двойна непрекъсната линия, водачът на лекия автомобил е обвързан още и от правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което при предприемане на каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво или да навлезе по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение: пътният участък е бил прав и двамата водачи са имали възможност да се забележат от голямо разстояние, както и че ударът за водача на товарния автомобил е бил непредотвратим - водачът му не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, а за лекия автомобил ударът е бил предотвратим - водачът на л.а. Рено е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не предприема изпълнението на левия завой, който за неговото направление не е бил разрешен. Въззивният съд е изложил и свои съображения относно това защо споделя горните констатации и изводи в първоинстанционното решение, а именно: Процесното кръстовище е било „регулирано“ към момента на ПТП: Двата пресичащи се пътя са били в „съотношение“ на главен /първостепенен/ и второстепенен , което състояние е било пряко видимо в момента на инцидента и за двамата водачи на МПС/, и от наличието на пътна маркировка /двойна непрекъсната линия/ върху основния път. В този смисъл: водачът на товарния автомобил се е движил по път с предимство, а пострадалият водач се е движил по път без предимство. Според въззивния състав, това че на мястото на инцидента не са били поставени пътни знаци евентуално може да обоснове отговорност /в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД/ на съответната държавна администрация, която не е изпълнила вмененото й от закона задължение да сигнализира по надлежен начин процесното кръстовище. Този факт обаче не може да бъде възложен в тежест на водача на товарния автомобил /и да обоснове извод за противоправност и виновност в поведението му/. Ето защо, според съда : Поведението на водача на товарното МПС-во се явява съобразено с конкретната пътна обстановка: този водач е забелязал своевременно приближаващият се към кръстовището лек автомобил ,който се е движил по второстепенния път и е имал обосновано очакване, предвид посоченото съотношение на двата пътя и наличната пътна маркировка – съобразно изложеното по-горе, че лекият автомобил ще се включи в главния път чрез завой на дясно е намалил скоростта си и е преминал в лявата лента за движение с цел да осигури безопасна възможност на другия водач да навлезе в дясната попътна лента; ако такава маневра е била предприета от пострадалия – то сблъсък между двата автомобила не би настъпил; в такава хипотеза двете МПС-ва са щели да продължат успоредно в една и съща посока. В контекста на изложеното : Поведението на водача на лекия автомобил е било несъобразено с конкретната пътна обстановка: този водач е извършил опасен и неразрешен от закона ляв завой и то при наличие на забранителна пътна маркировка за такава маневра. С това си действие водачът на л.а. е поставил водача на товарния автомобил в обективна невъзможност да избегне инцидента. Релевантният времеви отрязък, към който се преценява предотвратимост на сблъсъка, според съда е моментът – когато за съответния водач на МПС-во /в случая за шофьора на товарното МПС-во/ е била създадена видима опасност на пътя. Този времеви момент в случая съвпада с навлизането на лекия автомобил в главния път, към който момент водачът на товарния автомобил , движейки се тогава с разрешена от закона скорост и надлежно в съседната лява пътна лента – съобразно изложеното по-горе, вече не е имал обективно възможност за спасителна реакция. Такава,според съда , е констатацията на приетите в настоящото производство авто-технически експертизи . С оглед изложеното и доколкото в случая не се констатира наличие на предпоставките по чл. 513 от КЗ във връзка с чл. 511 от КЗ във връзка и с чл. 45 от ЗЗД, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение , т.е. атакуваното решение следва да бъде – потвърдено. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателяе сочат като обуславящи изхода по спора въпроси, които обобщено се свеждат до: длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да направи анализ на събраните доказателства;Допустимо ли е липсата на вина и противоправност в поведението на водача на тов.влекач да се извежда само от заключението на САТЕ, а не в съвкупност със събраните писмени и гласни такива; Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени заключението на САТЕ във връзка с всички доказателства по делото и при противоречиви такива да изложи кои приема и кои отхвърля и да обясни защо; Налице е позоваване на допълнителните критерии по чл.280 ал.1т.т. 1 ГПК . Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, и трите въпроса се основават на твърдени допуснати съществени процесуални пропуски от страна на въззивния съд, каквито обаче не се установява да са допуснати: От страна на съдебния въззивен състав в мотивите на обжалваното решение, включително с препращане по реда на чл.272 ГПК са изложени подробни съображения за множеството конкретни обстоятелства, формиращи извода на съда за липса на доказано виновно и противоправно поведение на водача на товарния автомобил „Волво“. Изводите са в съответствие и при обсъждане на всички писмени и гласни доказателства и при анализ на заключението на САТЕ, както първоначалното, така и допълнителното, относно механизма на самото ПТП. Първото е било само бланкетно оспорено, без отправяне на съответните искания за разширена експертиза, а второто изобщо не е било оспорено, дори и с въззивната жалба. Следователно отговорите на така формулираните в изложението към КЖ процесуални въпроси не биха довели до различен резултат по спора и в този смисъл не се явяват обуславящи за неговия изход. По изложените съображения не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1от ГПК. С оглед изхода по спора в настоящата фаза и изготвен и депозиран ОКЖ в полза на ответника по КЖ се дължат разноски под формата на платено възнаграждение от 1260 евро с ДДС за процесуално представителство пред ВКС, доколкото към отговора са приложени и съответните доказателства за така направен разход. Водим от изложеното, съдът О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №477 от 16.04.2026 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №2001/2025 г. ОСЪЖДА Д. К. К. ЕГН: [ЕГН] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,@@20@ [населено място] разноски под формата на платено възнаграждение от 1260 евро с ДДС за процесуално представителство пред ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026