Определение · № 5605 · дело 56/2026

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5605

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
56/2026
Вид на делото
гр.д.
Отделение ?
Първо гражданско отделение

Текст на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5605 София, 17.11.2026г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ като изслуша докладваното от съдия Атанас Кеманов гражданско дело №56 от 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. П. и М. С. П., чрез процесуалния си представител адв.Г.К. от БлАК, срещу решение №317/13.06.2025г., постановено по в.гр.д.№1339 /2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение №297/3.10.2024 година, постановено по гр.дело № 719/2023 година по описа на Районен съд – Петрич, с което : - на основание чл.108 от ЗС е прието за установено, по отношение на И. М. П. и М. С. П., че ищцата С. А. Ш. - П. е собственик чрез дарение от майка си на следния недвижим имот : Поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от 2.996 дка /два декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра/, четвърта категория, находящ се в местността „М.-К.“, представляващ имот № ***/двеста тридесет и четири хиляди и осемнадесет/ по картата на землището на [населено място], с ЕКАТТЕ ***, при граници /съседи/ по скица: имот № ***- нива на Н. Н. Ч., имот № ***- нива на Д. Н. Ч., имот № ***- нива насл. на И. Д. К., имот № ***- нива насл. на Х. В. М., имот № ***- нива насл. на К. И. С., имот № ***- нива насл. на И. М. Ш., който имот по сега действащата кадастрална карта на [населено място], представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста тридесет и четири, точка, осемнадесет/, находящ се в [населено място], общ. Петрич, обл. Благоевград, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], местност „М.-К.“, площ: 2997,00 кв.м. /две хиляди деветстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4/четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, като е осъдил ответниците да предадат на ищцата владението върху този недвижим имот; - отменен е на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, издаденият в полза на ответника И. М. П., по време на брака му с ответницата М. С. П., нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 081, том II, рег. № 3227, дело № 279 от 31.10.2022 г. на Нотариус Е. В., в частта му, с която И. М. П. е бил признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място]. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като неоснователни. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, като са формулирани следните въпроси : 1/Когато едноличен търговец, чийто управител и собственик на капитала се намира в сключен граждански брак при режим на СИО, сключи споразумение по реда на чл. 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за ползване на земеделска земя, без участието на другия съпруг, и след това - в качеството си на физическо лице, заедно със съпругата си придобие процесната земеделска земя по давност, тогава презумпцията по чл.69 от ЗС счита ли се за оборена както по отношение на него, така и по отношение на другия съпруг, който не е придобил качеството на ползвател по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ ; 2/Презумпцията по чл.69 от ЗС счита ли се за оборена спрямо и двамата съпрузи, когато е доказано, че само единият съпруг - И. М. П. - в качеството си на ЕТ и с оглед търговските си нужди е сключил споразумение по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за ползването на процесната земеделска земя, която впоследствие е придобита по давност при режим на СИО от двамата съпрузи, ответници - И. М. П. и М. С. П., при положение че М. С. П. не е участвала, като страна в споразумението по чл. 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ ; 3/При провеждане на оборване на презумпцията по чл.69 от ЗС, ищецът длъжен ли е да обори презумпцията спрямо всеки един от съпрузите - поотделно или успешното оборване на презумпцията спрямо единия съпруг води до автоматичното оборване на презумпцията и спрямо другия съпруг ; 4/Сключването на споразумение по чл. 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ между ЕТ „ИВАН ПОПОВ“ и ОСЗ - Петрич за плащане на рента за ползването на земеделска земя за нуждите на ЕТ, без участието на съпругата на управителя на ЕТ - М. С. П., влече ли със себе си за правна последица - съпругата М. С. П. да придобие качеството на ползвател по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и да изгуби, респ. да не придобие качеството си на владелец върху процесния имот, за който е сключено споразумението по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ от ЕТ“ИВАН ПОПОВ“ с оглед търговската му дейност ; 5/Ако едноличният търговец ЕТ ИВАН ПОПОВ сключи споразумението по чл. 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за плащане на рента за ползване на процесния земеделски имот и е сторил това в полза на професионалната дейност на едноличния си търговец, поради което е придобил качеството на ползвател, тогава физическото лице И. М. П., което е всъщност и ЕТ“ИВАН ПОПОВ“, също ли придобива качеството на ползвател по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ ; 6/ Обработката, която ФЛ И. М. П. и съпругата му М. С. П. са осъществили върху процесния имот през времето, през което ЕТ е плащал рента за ползването на процесния имот, представлява ли владение или представлява ползване на процесния имот ; 7/Действията по обработване на имот, извършени от И. М. П. и М. С. П., изразяващи се в засяването на процесната земеделска земя с жито и оран, за който имот ЕТ ИВАН ПОПОВ е сключил споразумение по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ с ОСЗ - Петрич с оглед търговската си дейност, а впоследствие ФЛ И. М. П. и М. С. П. са придобили имота по давност, позовавайки се на действията по обработване, посочени по-горе, представляват ли действия, доказващи владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС и водят ли до възникване на основание годно да ги направи собственици върху процесния имот по давност ; 8/Може ли въззивната инстанция да потвърди решение на първоинстанционния съд, с което уважава изцяло предявения срещу ответниците ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, след като е прието за доказано, че само единият съпруг - в качеството си на ЕТ и с оглед търговската му дейност, без участието на другия ответник - негова съпруга, е сключил споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ за ползването на земеделска земя, и тази земеделска земя впоследствие е била придобита по давност от ФЛ - управител на едноличния търговец - И. М. П., ведно с неговата съпруга - М. С. П., които са съпрузи при режим на СИО, е оглед на факта, че М. С. П. не фигурира в споразумението по ЗСПЗЗ не е придобила качеството на ползвател по чл. 37в, ал. 7 ЗСПЗЗ, като съдът е счел презумпцията по чл. 69 от ЗС спрямо и двамата ответници - съпрузи за оборена. Касаторите навеждат доводи, че по тези въпроси касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а ако касационната инстанция установи, че вече е формирана съдебна практика по тях, то касационно обжалване да се допусне по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. 9/Може ли въззивният съд да възприеме, че презумпцията по чл.69 от ЗС е била оборена спрямо и двамата съпрузи, без да е налице възражение от страна на ищцата в ИМ, и без да е направено възражение по време и до приключване на съдебното дирене, че съпругата М. С. П. е сключила споразумение по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ или че е придобила качеството на ползвател по друг начин, без да е било проведено доказване в тази посока, и без писмените, и гласни доказателства да потвърждават тези обстоятелства. Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №50007/24.04.2025г. по дело №4010/2021, II г.о. на ВКС; решение №50121/25.03.2025 по дело№1394/2022, I т.o. на BKC и решение№45/10.02.2025 по дело №1764/2023, II т. о. на ВКС. Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, което е основание същото да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Постъпил е отговор от ответника по касация С. А. Ш.-П., чрез процесуалния си представител адв.Б. П., в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се направените по делото разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. От представения по делото нотариален акт за дарение па недвижим имот №014, том I, рег.№ 493, дело №016/27.01.2011година на нотариус К. Т., е видно, че ищцата Е. Ш. е придобила по дарение от своята майка собствеността върху поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от 2.996 дка /два декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра/, четвърта категория, находящ се в местността „М.-К.“, представляващ имот № ***/двеста тридесет и четири хиляди и осемнадесет/ по картата на землището на [населено място], като дарителката се е легитимирала като собственик на имота въз основа на влязло в сила решение № 357/28.1.2000 година на ПК – Петрич. Не се спори по делото и се доказва, че ищцата не е обработвала имота след дарствената сделка. За същия имот се установява по безспорен начин, че е бил включен в масив за ползване по смисъла на чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на [населено място].Доказва се от заключението на вещото лице,по допуснатата и назначена от районния съд съдебно – техническа експертиза, което е съответно на допуснатите и приети писмени доказателства, както и не противоречи на събраните гласни доказателства, че в периода от 2006 година до края на изследвания период 2021 година спорната нива е включена във физически блок с начин на трайно ползване, различно през отделните години – 2006 година „Храсти и затревени територии“, през 2011 година - с начин на трайно ползване „Обработваеми земи“, през 2013 година - с начин на трайно ползване - „Обработваеми земи“, през 2017 година – с начин на трайно ползване - „Обработваеми земи“, през 2021 година – с начин на трайно ползване - „Обработваеми земи“, като се установява, че целият имот е част от по-голяма нива. Въззивният съд е приел за доказано, че спорният имот е бил обработван, като е засяван с жито, както сочи вещото лице и разпитаните свидетели водени от въззиваемите пред районния съд, като в отделни периоди, не е бил обработван с цел рекултивация на почвата. От показанията на св.П. се установява, че през 2010 година ответниците са започнали да обработват имота, като са почистили част от него, каквито констатации се съдържат и в заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза и видно от ортографския снимков материал.В показанията и на св.Ц. се сочи и се приема за доказано, че в периода от 2010 година до 2021 година, включително, именно И. и М. П. обработват имота, който се оре, засява и почиства. Разпитаните на страната на ищцата свидетели пред районния съд сочат в показанията си и въззивният съд е приел за доказано, че същите не са посещавали имота често в процесния период, и не са виждали имотът да се обработва и от кого. От събраните и анализирани писмени доказателства, въззивният съд е приел, че спорният недвижим имот е бил обработван от ответника И. П., в качеството му на ЕТ“Иван Попов“.За това свидетелстват приетите като писмени доказателства – заверени копия на заповеди, издадени на основание чл.37в от ЗСПЗЗ, заверени копия на подадени заявления от ЕТ“Иван Попов“ и ЕТ“Методи Попов“ за участие в процедура по чл.37в от ЗСПЗЗ, заверени копия на сключени споразумения по чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ за землището на [населено място] и доклади на комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, платежни нареждания за дължими суми от ползвателя по смисъла на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ. Пак от анализа на същите се установява от фактическа страна, че в периода от стопанската 2016 година до стопанската 2021 година, въззивника И. П. е подавал декларация по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ, като представляващ ЕТ“Иван П.“, ЕИК[ЕИК].От съдържанието на същите е видно, че едноличният търговец е сключвал договори за наем на имот с ЕТ“Методи Попов“, Л. Т. Г., В. Д. П., М. П. и М. П.. Сключените договори за наем на земеделски имоти не се отнасят до процесния с номер ***, стар ***.От приетите като писмени доказателства – заповеди, издадени на основание чл.37в, 4 ал.4 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.75а, ал.1, т.2 и описи на масиви за ползване и включените в тях имоти за отделните стопански години е видно, че са одобрени споразумения за ползване на земеделски земи за землището на [населено място] в това число и спорната нива с номер ***, като съгласно споразуменията И. П., като ЕТ“Иван Попов“ е заплащал дължимата се рента за всяка стопанска година поотделно, за което свидетелстват и приетите като писмени доказателства платежни документи. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищцата е доказала в условията на пълно главно доказване твърдяното с исковата молба придобивно основание – дарствена сделка. Ответниците по иска – въззиваемите не са доказали твърденията си за изтекла в тяхна полза придобивна давност.Вярно е, че водените от тях свидетели сочат на действия по обработване на нивата, полагане на грижи за облагородяване на същата, нейното култивиране и рекултивиране, което се потвърждава и от заключението по съдебно техническата експертиза, изслушано пред районни съд и продължило в период от повече от 10 години. Доказаното от свидетелските показания на свидетелите водени от ответниците пред първата инстанция обработване на нивата, не може да се приеме, че има правната характеристика на завладяване и действия по владение на имота като свой.Тезата на ответниците, че са осъществили в период повече от 10 години трайно, явно и необезпокоявано владение върху спорния имот, годно да ги направи собственици се оборва от приетите и анализирани писмени доказателства, от които се установява от една страна, че в периода нивата е била обработвана като имот, включен в списъците по чл.37в от ЗСПЗЗ от ЕТ“Иван Попов“, а на следващо място и от факта, на заплащането на рента за същия този имот.Този факт е достатъчен за да се приеме, че въззивните не са осъществявали владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от Закона за собствеността, до който извод е стигнал и районният съд.Доколкото И. П., като ЕТ е бил определен за ползвател на спорния имот не може да се направи извод, че за И. и М. П. е било налице намерение да своят имота и да демонстрират това спрямо ищцата.Напротив, като се вземе предвид фактическото подаване на заявления за всяка календарна година, включването на ЕТ“И. П.“ в списъците на ползвателите по чл.37в от ЗСПЗЗ, заплащането на рентата в полза на ищцата С. Ш. – П. е очевидно, че ответниците въззивници не са имали съзнанието, че владеят имота като свой. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос.Формулираните в изложението въпроси №№2, 4, 6, 7, 8 и 9 не са правни, а фактически, като отговорът по тях изисква анализ на събраните по делото доказателства, за да се прецени правилността на изводите на въззивния съд, каквото преценка не може да се извършва на този етап в процеса.Изложеното е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по посочените въпроси. Според т.4 от цитираното ТР, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай по въпроси №№1,3 и 5 е формирана съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил, което изключва възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по тях по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В решение № 291/9.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г. на на ВКС, ІІ г.о. е прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика.След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение/решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009г. на ВКС, ІІ г.о./ Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани/ решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 627/2010 г. на ВКС, І г.о./. В своята практика ВКС приема, че владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано с насилие.Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно предадено, както и дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго.Моментът на установяване на фактическата власт пък е пряко свързан с установената в чл.79 от ЗС продължителност на владението като предпоставка за придобиване правото на собственост върху имота по давност/ решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС, решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на I г. о. на ВКС и др./. Юридическото лице изразява волята си и извършва правни действия чрез своите органи, то се представлява от посочения управителен орган.В ТР№3/15.11.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че органите на юридическото лице са средство, чрез което волята му се формира и изразява, както и че, волята на органите се обявява за воля на юридическото лице, а действията им - за негови действия.С оглед на това елементите на давностното владение - упражняването на фактическата власт и намерението за своене, могат да бъдат осъществени от юридическото лице както чрез неговите органи, така и от упълномощени от тези органи лица. При съобразяване на посочената практика въззивният съд е формирал извод, че в процесния случай ответникът И. М. П. е установил фактическа власт върху спорния имот въз основа на правно основание/споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ/.Формално като ползвател в това споразумение е участвал ЕТ“Иван Попов“.Едноличният търговец е физическо лице, което има качеството търговец, а не самостоятелно юридическо лице, което има управителни органи, поради което както упражняваната фактическа власт, така и намерението за своене следва да бъдат осъществени от физическото лице, което се е регистрирал като търговец.Ответницата М. П. не е доказала както начинът, така и моментът, в който е установила фактическа власт върху процесния имот, поради което не може да се позове на презумпцията по чл.69 от ЗС. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №317/13.06.2025г., постановено по в.гр.д.№1339 /2024г. на Благоевградския окръжен съд. ОСЪЖДА И. М. П., М. И. П. и М. И. П. да заплатят на С. А. Ш. – П. сумата от 766.94евро, представляваща направените по делото разноски. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
18.11.2026
Последно в регистъра
18.11.2026