Решение · № 304 · дело 2540/2024

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Решение
Номер
304

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
2540/2024
Вид на делото
т.д.
Отделение ?
Първо търговско отделение

Текст на акта

10 Р Е Ш Е Н И Е №304 София, 17.11. 2026г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ:АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2540 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. М. и Р. Б. М., представлявани от адв. М. П., срещу решение № 99 от 19.07.2024 г. по в.гр.д. № 123/2024 г. на Окръжен съд – Търговище, с което, след частично потвърждаване на решение № 52 от 03.04.2024г. по гр.д. № 448/2023. на Районен съд Попово, е обявен за недействителен спрямо „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД договор за дарение на недвижим имот, извършен на 20.08.2018г. и удостоверен с нотариален акт № 124, том V, рег.№ 3580, дело № 3641/2018г. на нот. П. Д., с рег. № 680 на НК, вписан в СВ – [населено място], акт № 39, том VII, дело № 1205/2018г. от 20.08.2018г., между Б. Б. М. – като дарител, и Б. Б. М. и Р. Б. М. – като дарени, за прехвърляне на 1/6 идеална част от правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържат, че не е налице увреждане по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, тъй като Б. М. не е бил собственик на имота, предмет на атакуваната сделка. Твърдят, че въззивният съд не е анализирал свидетелските показания, които сочели към извод, че имотът не е придобит с общи усилия и че липсва принос. Навеждат доводи, че моментът на придобиване на спорния имот, както и времето на фактическа раздяла не са обсъдени в мотивите на въззивния съд. Поддържат, че не е взето предвид и обстоятелството, че касаторът Б. М. не е изпълнил договора за издръжка и гледане и това се отразява на приноса за придобиване на имота. Считат, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е нарушен чл.236, ал.2 ГПК във връзка с чл.273 ГПК и е налице липса на мотиви на въззивното решение. Твърдят, че е неправилен изводът на въззивния съд, че единственият начин, по който е възможно да се установи, че процесният имот не е съпружеска имуществена общност, е чрез предявяване на установителен иск по чл.21, ал.4 СК, но не е и в рамките на настоящото производството по иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД . Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане или предявеният иск да бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени и направените разноски. Ответникът по касация „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД оспорва касационната жалба . Сочи, че в случая единственото възражение на ответника по иска Б. М. е, че изобщо не е бил собственик на дарения апартамент, предмет на предявения иск, което твърдение е оборено и отхвърлено въз основа на приетите и кредитирани доказателства в двете инстанции. Намира за неоснователно твърдението на касаторите за липса на произнасяне от въззивния съд по събраните по делото свидетелски показания и доказателства, както и по твърденията, че касаторът Б. М. не е изпълнил договора за издръжка и гледане и за липса на негов принос за придобиване на имота, като сочи, че още в първоинстанционното производство са събрани доказателства в подкрепа на обратното. Твърди, че наведените от касаторите твърдения за влошени отношения между тях с цел да обосноват незнание на Р. М. за договора за банков кредит, сключен с Б. М. и следователно за незнание за увреждане на кредитора със сключване на процесния договор, са недоказани и презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД не е оборена. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Задължителният другар на касаторите Б. Б. М. не представя становище по касационната жалба. С определение № 2633 от 15.09.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по следния материалноправен въпрос: При направено възражение и оспорване в производството по чл.135 ЗЗД, че съпругът - длъжник не е собственик на имота - предмет на атакуваната сделка, и че този имот не представлява СИО, длъжен ли е съдът да изследва собствеността на имота /момент и начин на придобиване/ и дали длъжникът се разпорежда или не със свое имущество при участието си в атакуваната сделка? Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че ответникът Б. Б. М. и свидетелката Г. Н. М. са сключили граждански брак на 04.04.1982г., който е прекратен чрез развод по взаимно съгласие на 29.06.2010г. Констатирал е, че бащата на Г. М. е починал на 25.02.1992г., като след смъртта му е възникнала съсобственост по отношение на процесния недвижим имот между Р. Н. М., Г. Н. М. и тяхната майка Р. Н. А.. Посочил е, че трите са извършили доброволна делба на процесния апартамент, съгласно която притежаваната от Р. М. част е прехвърлена на двете ѝ дъщери Р. М. и Г. М. при равни части между тях срещу задължение за издръжка и гледане на майка им. Приел е още, че на 03.08.2007г. „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е отпуснала на ответника Б. М. и съпругата му Г. Н. М., които все още са били в сключен граждански брак, кредит в размер на 142 100 лева с краен срок на погасяване на кредита 25.07.2023г. Констатирал е и че на 20.08.2018г. е сключен договор за дарение, по силата на който Б. Б. М. и Г. Н. М. са дарили съсобствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот на децата си Б. и Р. М.. Въззивният съд е отчел, че единственото възражение на въззивниците е основано на твърдението, че Б. М. не е бил собственик на идеална част от процесния апартамент. Приел е, че ако през време на брака единият съпруг е придобил вещно право, без това да е станало на абсолютно лично основание (дарение или наследяване), единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори презумпцията за съвместен принос, а това може да стане само по съдебен ред чрез отрицателен установителен иск на основание чл.21, ал.4 СК, но не и в рамките на настоящото производство. Изложил е съображения, че за възникването на съпружеска имуществена общност е определящ моментът на придобиване на вещното право на собственост, т.е. когато е придобито по време на брака, то става съпружеска имуществена общност. Установил е, че Б. Б. М. и Г. Н. М. са били съпрузи към 22.08.1997г., когато е сключен договорът за доброволна делба. Посочил е, че имотът, предмет на делбата, е придобит от родителите на Г. М. през декември 1968г. по време на действие на СК от 1968г., който въвежда института на семейната имуществена общност. Изтъкнал е, че към момента на сключване на договора за доброволна делба двете сестри Р. и Г. са имали по наследство от баща си по 1/6 идеална част, а майка им Р. А. като преживяла съпруга е била собственик на 4/6 идеални части от този апартамент. Посочил е, че с договора за доброволна делба майката е прехвърлила на дъщерите си срещу издръжка и гледане своите идеални части, като по този начин всяка от дъщерите става собственик на 2/6 идеална част от недвижимия имот, като именно тези 2/6 идеални части от имота са били придобити от съпрузите М. в режим на СИО, а 1/6 идеална част от имота Г. М. е придобила по наследство от баща си и тази идеална част е била нейна индивидуална собственост. Въззивният съд е намерил, че с оглед развода на съпрузите през 2010г. собствеността върху притежаваните от тях недвижими имоти в режим на СИО, по отношение на които не е налице договореност в съдебното решение за развода, се превръща в обикновена съсобственост, като след прекратяване на брака Г. М. е била индивидуален собственик на 2/6 идеални части от процесния апартамент, а ответникът Б. М. - на 1/6 идеална част от този имот. Изтъкнал е, че именно тази 1/6 идеална част той е дарил на децата си с дарението през 2018г., поради което предявеният иск е основателен само до размера на 1/6 идеална част от процесния имот. В обобщение въззивният съд е приел, че ищецът се явява кредитор на първия ответник още преди извършване на процесното дарение на притежаваната от него 1/6 идеална част от имота в полза на децата му и по този начин е увредил своя кредитор, намалявайки имуществото си. Поради това е заключил, че предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи за 1/6 идеална част от процесния имот, с оглед на което първоинстанционното решение следва частично да се отмени за разликата над 1/6 идеална част от имота до посочената в съдебното решение 1/4 идеална част от него, като в отменената част искът следва да се отхвърли. По поставения материалноправен въпрос: Съгласно формираната практика на ВКС, обективирана в посочените от касаторите решение № 50190 от 10.02.2023 г. по т.д. № 1953/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 107 от 09.06.2015 г. по гр.д. № 2116/2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 193 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 4144/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., предвид обезпечителния характер на Павловия иск и при съобразяване с разрешенията, дадени с ТР №5/2013г. от 29.12.2014г. по т.д. №5/2013г. на ОСГТК на ВКС, при надлежно въведено в производството по чл.135 ЗЗД възражение, че съпругът - длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка, тъй като този имот е придобит по време на брака от съпруга-недлъжник в качеството му на едноличен търговец и в резултат и за търговската му дейност, поради което не представлява съпружеска имуществена общност, съдът е длъжен да изследва собствеността на имота /момент и начин на придобиване/ и дали длъжникът се разпорежда със свое имущество при участието си в атакуваната сделка. Целта е да се определи точният обем на правата, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, защото относителната недействителност на разпоредителната сделка не може да засяга личните права, притежавани от съпруга - недлъжник. Изложени са съображения, че съгласно разясненията в ТР №5/2013г. от 29.12.2014г. по т.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако дългът е личен на единия съпруг, обезпечението му се покрива от 1/2 ид. част от общото имущество на съпрузите, затова обявената по реда на чл.135 ЗЗД относителна недействителност не може да обхваща разпореждането на съпруга – недлъжник. Значението на Павловия иск не се изчерпва само с обезпечаване на вземането на кредитора. Последица на решението, с което този иск се уважава, е и обезпечаването на материалноправните предпоставки за законност на последващия изпълнителен процес. Такава предпоставка е принадлежността на обекта, върху който е насочено изпълнението, към имуществото на съпруга-длъжник. Посочено е, че в своята практика по чл.290 ГПК ВКС приема, че при предявен иск по чл.135 ЗЗД съдът трябва да изследва момента на придобиване на имуществото и вида на придобивното основание с оглед установяване липсата или наличието на съвместен принос между съпрузите. Целта е да се определи точният обем на правата, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като относителната недействителност на разпоредителната сделка не може да засяга личните права, притежавани от съпруга-недлъжник. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационен контрол, въззивният съд неправилно е отказал да обсъди възражението на ответника Б. М. – настоящ касатор, че не е бил собственик на прехвърлената идеална част от процесния апартамент. Изложените от въззивния съд съображения, че единствената допустима в настоящото производство преценка е дали основанието, на което през време на брака е придобит имотът, предмет на процесния договор, е дарение и наследяване, но е недопустимо оборване на презумпцията за съвместен принос, не съответстват на формираната постоянна практика на ВКС. Въззивният съд е установил правилно релевантните за спора факти, като е приел за установени следните обстоятелства: 1/ Ответникът Б. Б. М. и свидетелката Г. М. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 04.04.1982г., прекратен по взаимно съгласие през 2010г.; 2/. Бащата на Г. М. е починал на 25.02.1992г., с оглед на което е възникнала съсобственост по отношение на процесния имот между Р. М. /преживяла съпруга/ и дъщерите Р. А. и Г. М.; 3/ На 22.08.1997г. е сключен договор за доброволна делба на недвижимия имот, с който притежаваната от Р. М. по наследство идеална част се предоставя на двете сестри Г. М. и Р. А. при равни части срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане на майка им до смъртта й при учредено в нейна полза право на ползване върху имота; 4/ Поради неизпълнение на договор за кредит от 03.08.2007г., сключен между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и ответника Б. М. /кредитополучател/ и съпругата му към този момент Г. М. /съдлъжник/, обезпечен с договорна ипотека върху имот, находящ се в [населено място], по ч.гр.д. № 845/2011г. на РС-Разлог е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2976/28.05.2011г., както и изпълнителен лист против двамата кредитополучатели за сумата 132 264.41 лева; 5/ На 22.06.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор от 11.11.2016г. между „Райфазейнбанк (България)“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно който банката е прехвърлила на „АСВ“ ЕАД всички вземания към Б. М., произтичащи от договор за банков кредит от 03.08.2007г.; 6/ На 20.08.2018г. е сключен договора за дарение, предмет на предявения по делото иск, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том V, рег. № 3580/20.08.2018г. на нот. П. Н., вписан в СВ - Попово под акт № 39, том VII, вх. рег. № 2758 от 20.08.2018 г., по силата на който Г. и Б. М., в качеството им на дарители и родители на Б. М. и Р. М., са им прехвърлили безвъзмездно съсобствената си Ѕ идеална част от недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия, с предназначение за жилищни нужди в [населено място], и представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57649.503.2635.4.7 по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-78/26.10.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, без последващо изменение в КК и КР, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 103.50 кв.м., брой нива на обекта: 1, в сграда № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор 57649.503.2635, с адрес на имота: [населено място], обл. Търговище, [улица], ет.4, ап.7, ведно с прилежащи части: 11.73% идеални части, изба № 2, с площ от 14.80 кв.м. и таван № 2, с площ от 13.30 кв.м., стар идентификатор няма. Съгласно показанията на разпитаната като свидетел пред първоинстанционния съд Г. М. – бивша съпруга на първия ответник и майка на останалите двама ответници, двамата с бившия й съпруг Б. М. са разделени от 1993-1994г., след което тя е останала заедно с децата им в семейното жилище, а той се е изнесъл на квартира. Същата свидетелства, че процесният имот не е бил включен в споразумението по чл.51 СК, тъй като е мислела, че е нейна лична собственост, а не попада в СИО, което й е било обяснено от нейния адвокат. Заявява, че бившият й съпруг е участвал в процесната прехвърлителна сделка, тъй като такова е било изискването на нотариуса, но бившият й съпруг не е включвал имота в данъчната си декларация. Според показанията на свидетелката С. И. – първа братовчедка на бившата съпруга на първия ответник /също разпитана като свидетел/ той и бившата му съпруга са се разделили през 1996-1997г., като след това при посещенията си в [населено място], където е завършил средно образование, той отсядал в хотел. Настоящият състав отчита съгласно чл.172 ГПК евентуалната заинтересованост на свидетелката М. – майка на двама от ответниците, но кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като се основават на непосредствени впечатления и кореспондират помежду си. С оглед на това намира са установено, че разводът между ответника Б. М. и Г. М. през 2010г. е бил предшестван от продължителен период на фактическа раздяла, която, при съпоставяне на дадените показания на свидетелите и независимо от съществуващото различие между тях относно началото на тази раздяла, обяснимо с оглед отдалечеността му назад във времето, към датата на сключване на договора за доброволна делба на 22.08.1997г. е била налице. С оглед отговора на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, и предвид надлежно въведеното в настоящото производство по чл.135 ЗЗД възражение, че съпругът - длъжник не е собственик на имота, предмет на атакуваната сделка, тъй като този имот е придобит по време на брака от съпруга-недлъжник, но при наличие към този момент на фактическа раздяла между съпрузите, поради което не представлява съпружеска имуществена общност, съдът е длъжен да обсъди това възражение, като прецени дали твърдените обстоятелства са се осъществили и дали водят до извод за изключване на съвместния принос за придобиване на 1/6 идеална част от имота, по отношение на която е висящо производството пред настоящата инстанция. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в ТР № 35 от 14.06.1971г. на ОСГК, решение № 533 от 30.06.2010г. по гр.д. № 1504/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1372 от 28.01.2009г. по гр.д. № 5932/2007г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 43 от 05.04.2013г. по гр.д. № 802/2012г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 143 от 06.02.2017г. по т.д. № 2693/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., недвижим имот, придобит от единия от съпрузите по време на трайна фактическа раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност. За да се приеме, че една вещ или вещно право не е общо притежание на съпрузите, е необходимо да се установи или че тя е придобита преди или след прекратяването на брака, или че липсва принос от единия съпруг при нейното придобиване. Придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена общност и когато то е придобито по време на настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, изключила всякакви икономически и духовни връзки между тях, тъй като в този случай бракът съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. Предвид така формираната практика, с оглед установеното по делото обстоятелство, че към момента на сключване на договора за доброволна делба, с който Г. М. е придобила възмездно идеална част от имота, предмет на разглеждания иск, макар бракът й с ответника Б. М. да не е бил прекратен, е била налице фактическа раздяла, се налага изводът, че придобитата от нея идеална част от имота е нейна лична собственост. След като идеалната част от имота е придобита на нейно име по време на настъпилата преди това окончателна фактическа раздяла и по делото не е установено бившият й съпруг да има някакъв принос при неговото придобиване, презумпцията по 21,ал.3 СК следва да се счита за оборена и съпружеска имуществена общност по силата на чл.21, ал.1 СК не би могла да възникне. По изложените съображения следва да се приеме, че с договора за дарение, предмет на предявения иск, е прехвърлен имот, който не е собственост на длъжника, и поради това извършеното разпореждане не се явява увреждащо кредитора. Така формираният извод обуславя неоснователност на предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД и по отношение на придобитата от Г. М. по силата на договор за доброволна делба от 22.08.1997г. 1/6 идеална част от имота, по отношението на която само е висящо производството пред настоящата инстанция. По изложените съображения въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като след отмяна на въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отхвърлен предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване по отношение на дружеството на недействителността на договор за дарение на недвижим имот, извършен на 20.08.2018г. и удостоверен с нотариален акт № 124, том V, рег.№ 3580, дело № 3641/2018г. на нот. П. Д., с рег. № 680 на НК, вписан в СВ – [населено място], акт № 39, том VII, дело № 1205/2018г. от 20.08.2018г., между Б. Б. М. – като дарител, и Б. Б. М. и Р. Б. М. – като дарени, за прехвърляне на 1/6 идеална част от правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот. При този изход на спора на всеки от касаторите се дължат разноски за трите инстанции в размер общо на по 375,16 евро, равняващи се на 733,74 лева, от които по 306,78 евро, равняващи се на 600 лева – разноски за първоинстанционното производство, по 23,26 евро, равняващи се на 45,49 лева – разноски за въззивната инстанция, и по 45,12 евро, равняващи се на 88, 25 лева – разноски за настоящото производство. След приспадане на присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на по 300 лева и на присъдените от въззивния съд разноски за двете инстанции в размер на по 114,57 лева, или общо по 414,57 лева, на всеки от ищците следва да се присъдят допълнително по 163,19 евро, равняващи се на 319,17 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 99 от 19.07.2024 г. по в.гр.д. № 123/2024 г. на Окръжен съд – Търговище, с което, след частично потвърждаване на решение № 52 от 03.04.2024г. по гр.д. № 448/2023. на Районен съд Попово, е обявен за недействителен спрямо „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД договор за дарение на недвижим имот, извършен на 20.08.2018г. и удостоверен с нотариален акт № 124, том V, рег.№ 3580, дело № 3641/2018г. на нот. П. Д., с рег. № 680 на НК, вписан в СВ – [населено място], акт № 39, том VII, дело № 1205/2018г. от 20.08.2018г., между Б. Б. М. – като дарител, и Б. Б. М. и Р. Б. М. – като дарени, за прехвърляне на 1/6 идеална част от правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Б. Б. М. и Р. Б. М. да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД разноски за първоинстанционното производство в размер на 281,11 лева, както и в частта с която Б. Б. М. и Р. Б. М. са осъдени да заплатят на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД разноски за двете инстанции в размер на по 100,05 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против Б. Б. М., Б. Б. М. и Р. Б. М. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване по отношение на ищеца на недействителността на договор за дарение на недвижим имот, извършен на 20.08.2018г. и удостоверен с нотариален акт № 124, том V, рег.№ 3580, дело № 3641/2018г. на нот. П. Д., с рег. № 680 на НК, вписан в СВ – [населено място], акт № 39, том VII, дело № 1205/2018г. от 20.08.2018г., между Б. Б. М. – като дарител, и Б. Б. М. и Р. Б. М. – като дарени, за прехвърляне на 1/6 идеална част от правото на собственост върху описания в нотариалния акт недвижим имот. ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД да заплати на Б. Б. М. сумата 163,19 евро /сто шестдесет и три евро и деветнадесет евроцента/ - разноски за трите инстанции. ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД да заплати на Р. Б. М. сумата 163,19 евро сто шестдесет и три евро и деветнадесет евроцента/ - разноски за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
19.11.2026
Последно в регистъра
19.11.2026