Определение · № 5606 · дело 4497/2025

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5606

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
4497/2025
Вид на делото
гр.д.
Отделение ?
Първо гражданско отделение

Текст на акта

1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5606 София, 17.11.2026 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание 20 октомври две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 4497 / 2025 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап. ***против въззивно решение № 750 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 487/2025 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено изцяло Решение № 1730/16.05.2024 г. по гр.д. № 8218/2023 г. на РС-Варна. С последното касаторката е осъдена, както следва: 1/ на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В. С. С. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап.№ *** и на С. С. Д. с ЕГН [ЕГН], да упражнява правото си на собственост върху апартамент № *** на същия адрес, като извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията на жилището си, намиращо се в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап. ***; 2/ да заплати на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на В. С. С. сумата от 1426,36 лева, представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 500 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и страдания причинени от същия деликт,; 3/ да заплати на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на С. С. Д. сумата от 1322,20 лева, представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лева представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и страдания причинени от същия деликт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че въззивният съд не е приложил императивната норма на чл. 38 ЗС служебно, каквото задължение има предвид това, че инсталациите са обща част на етажната собственост и отговорност за вреди от тях носят собствениците им на основание чл. 50 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди противоречие със съдебната практика по два въпроса: 1. В случай на подадена бланкетна жалба длъжен ли е въззивният съд да приложи императивна правна норма, независимо, че не е бил сезиран с това с въззивната жалба? 2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички своевременно представени и събрани доказателства в тяхната съвкупност? По първия въпрос твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/ 09. 12. 2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1; Определение № 623 от 26.02.2025 г. по т. д. № 1679 / 2024 г. на ВКС- 2 т. отд.; Решение № 27 от 12.03.2018 г . по гр. д. № 2650 / 2017 г. на ВКС- 3 гр. отд. По втория въпрос твърди противоречие с Решение № 212 от 01. 02. 2012 год. по т. д. № 1106/ 2010 год. на ВКС- 2 търг. отд.; Решение № 134 от 30. 12. 2013 год. по т. д. № 34/ 2013 год. на ВКС- 2 търг. отд.; Решение № 222 от 27. 03. 2018 год . по т. д. № 505/ 2017 год. на ВКС- 2 търг. отд.; Решение № 222 от 06. 04. 2017 год. по т. д. № 425/ 2015 год. на ВКС- 2 т.о. Позовава се и на очевидна неправилност. Ответниците по касация оспорват допустимостта на касационната жалба по облигационните искове, защото са с цена под 5 000 лв. и допускането до касационно обжалване, тъй като въпросите не кореспондират на данните по делото и мотивите на съда и са неопределящи за изхода от спора, не е доказано противоречие със съдебната практика и не е налице очевидна неправилност и необоснованост на решението. Счита недопустимо уточнението на касационната жалба и изложението към нея след срока за обжалване. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Само в частта й против иска по чл. 109 ЗС тя е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и само в тази част е допустима. В останалата част, с която се обжалва решението по исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, касационната жалба е подадена против въззивно решение с цена на иска под 5000 лв. и съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК е недопустима. Не е налице изключението, предвидено в този текст, тъй като исковете по чл. 45 и по чл. 86 ЗЗД не са обусловени от уважаването на иска по чл. 109 ЗС. Поради това касационната жалба против въззивното решение в частта му по облигационните искове по чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД ще се остави без разглеждане като недопустима. По иска по чл. 109 ЗС е установено следното: Страните са етажни собственици в сградата, находяща се в [населено място], [улица], вх. ***. Ищецът С. Д. е собственик на апартамент ***на ет. ***, ищецът В. С. е собственик на апартамент № ***на ет.*** над него, а ответницата, сега касатор Г. С. е собственик на апартамент № ***на ет.*** над него. В средата на януари 2023 г., след оглед на апартаментите на страните от домоуправителя и от ВиК специалист в апартаменти № ***, ***и ***е съставено на 13.01.2023г. констативен протокол на 14.01.2023г. и писмено становище, които установяват, че има теч по стените и тавана на ап.***и ап. ***, като мазилката на тавана в ап.***е паднала и ясно се вижда ръждясала арматурна мрежа. В ап.***няма следи от теч. Направен е тест с манометър в същите апартаменти, няма спадане на налягане. В апартамента на същия етаж в съседство на ап. ***не е открит теч. Между душ коритото на ап. ***и тавана на ап. ***има теч. След селикониране и фугиране на душ коритото, течът е продължил. Становището е било, че трябва да се демонтира душ коритото, за да се отстрани течът от вградения сифон на душ коритото или канализационната тръба под душ коритото. Назначената СТЕ е извършила на 28.03.2024 г. термографска диагностика и техническо обследване на теч ап. № ***на етаж *** и ап. № ***на етаж *** и ап.№ ***на етаж *** на бл.№ ***,вх. *** на [улица], [населено място], при което е установено следното: наличие на теч по стените и тавана в коридорите, килера и банята на ап. № ***на етаж *** и ап. № ***на етаж ***, около кутията с вертикалните водопроводни, канализационни и вентилационни тръби. Диагностиката на ап.***не е показала термографски следи на теч от по-горен етаж. Не са открити проблеми в хоризонталните разводки на топлата и студената вода в банята и килера на ап.***, но в банята на ап. ***е установено наличие на теч от хоризонталната разводка на канализационна вода ф 50 по пода мивката, подовия сифон от душ кабината и пералнята, намираща се в килера до банята. Канализационната водопроводна тръба и въздуховодна тръба са изградени в обща кутия. В тази част на канализационната тръба са включени отводняването на подовия сифон и мивката в банята на ап.***. Тоалетния възел на ап.***е включен в друга канализационна тръба РР ф 110. При огледа е установено, че вертикалният канализационен клон РР ф 110, минаващ през ап.***, ап.***и ап.***е обща част за цялата етажна собственост. Пред въззивната инстанция е представен заверен препис от Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища във вход *** в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], от който е видно, че по т. 5.3 е взето решение за упълномощаване Управителя да възложи от името и за сметка на ЕС смяна на тръбите по вертикала за мръсен канал на средните апартаменти от ет. *** до ет. *** вкл., както и да бъде направен оглед от техническо лице поради оплаквания от влага в ап. ***и ап. ***. Приетата от въззивната инстанция СТЕ, след оглед на пода, стени и тавани не установява разкачване между скрития в стената вертикален канализационен клон № 1 PVCф110 и покритите тръбопроводи PVCф50 в хоризонталното отклонение към санитарните уреди в банята и килера на ап. ***, ет. ***, вх. *** в бл. ***. Такова разкачване би могло да се получи при ремонтирането на клон № 1. Подменен е участък от тръба с пукнатини и следи от теч към долните етажи. Клон № 1 не е укрепен съгласно нормите със скоби към стената или замонолитен в пода, както е замонолитено отклонението от PVCф50. Теч от хоризонталните тръби PVCф50 може да се получи и при включване на нов консуматор /пералня/ от килера в съществуващите тънкостенни тръби ф50. Присъединяването на пералнята към съществуващата хоризонтална „разводка“ е рисково и лошо решение, при наличие на близък вертикален клон № 1 PVCф110. Водата от пералнята е гореща, под налягане и изисква подходящи тръби за висока температура, изградени с нормативен наклон от 2 %. От разясненията на вещото лице в с.з. се установява, че през 2008 г. в ап. ***е правен ремонт на хоризонталната канализация, като е сложена пералнята, поради което е и възникнала щетата. Този ремонт е преценен по изложените съображения като не удачно извършен. По същество въззивният съд е посочил, че действа като ограничен въззивн предвид нормата на чл. 269, изр.2 ГПК и приетото в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС. Тъй като подадената въззивна жалба е бланкетна, без конкретни оплаквания за неправилност на решението на РС, чл. 269, изр.2 ГПК не позволява друга проверка освен за валидност, допустимост на обжалвания акт и спазването на императивни материалноправни норми. Посочил е, че в жалбата на Г. Д. С. не са релевирани никакви конкретни оплаквания за неправилност на атакуваното решение, и предвид извода, че същото е валидно, допустимо и при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, при съобразяване на правилото на чл. 269 ГПК, решението на РС следва да го потвърди. Допълнил е, че и от събраните пред въззивната инстанция доказателства – приетата нова СТЕ, също е установено, че присъединяването на пералнята на въззивницата /поставена в килера на ап. ***/ към съществуващата хоризонтална „разводка“ е рисково и лошо решение, при наличие на близък вертикален клон № 1 PVCф110, което е и причината за понесените от въззиваемите щети. Това е мотивирало съда да формира същия извод за основателност на иска по чл. 109 ЗС и да потвърди решението на РС. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. За да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да посочи точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, те да са от значение за изхода на конкретното дело и да са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда / т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. На първият въпрос съдебната практика – цитираните решения към този въпрос - ТР № 1/ 09. 12. 2013 г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1; Определение № 623 от 26.02.2025 г. по т. д. № 1679 / 2024 г. на ВКС- 2 т. отд.; Решение № 27 от 12.03.2018 г . по гр. д. № 2650 / 2017 г. на ВКС- 3 гр. отд., дават положителен отговор. В случая обаче въззивният съд не е постановил решението в противоречие с тази съдебна практика. Нормата на чл. 38 ЗС е императивна за общите части по естеството си, каквито се явяват вертикалните щрангове. В случая обаче искът по чл. 109 ЗС е уважен за хоризонталното отклонение към сифона на пода на банята от пералнята, поставена в килера, което е неудачно решение и източник на теч. Общи части са вертикалните щрангове, но хоризонталните отклонения вътре в самостоятелните обекти на собственост не са общи части на етажната собственост, а индивидуална собственост на собствениците на обектите, в които се намират. С въззивното решение касаторката не е задължена да ремонтира вертикален щранг, който е обща част, а хоризонталното отклонене в жилището й, което не е обща част. Затова неприлагането на чл. 38 ЗС не води до неправилност на решението и не е основание за допускане до касация нито на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, нито като очевидно неправилно на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. На вторият въпрос съдебната практика също дава положителен отговор, но при съобразяване на правилото на чл. 269 ГПК, т.е. съдът е длъжен да обсъди всички своевременно представени и събрани доказателства в тяхната съвкупност, но само във връзка със проверката за валидност и допустимост на решението и при произнасяне по оплакванията за неправилност. Въззивната инстанция не проверява служебно изцяло правилността на първоинстанционното решение, а само когато не е приложена относима към спора императивна правна норма или е приложена неправилно или когато следи за интересите на определени категории лица /малолетни и непълнолетни, поставени под ограничено или пълно запрещение/ Безспорно при събрани нови доказателства от въззивната инстанция те трябва да се обсъдят. Това задължение въззивният съд е изпълнили. Не кореспондира на мотивите на обжалваният акт твърдението, че не са обсъдени експертизите и конкретно приетата от въззивния съд. Видно от мотивите към възивното решение, съдът се е позовал на СТЕ, за да посочи, че няма разкачване на вертикалния щранг за канални води от хоризонталното отклонение на ниво пети етаж, където е жилището на касаторката или по-надолу. Обсъден е протокола от ОС на ЕС, на което е взето решение за подмяна на вертикалния щранг за канална вода до жилищата на страните от четвърти етаж надолу и констатацията на вещото лице, че решението е изпълнено и е поправен вертикалния щранг съобразно взетото решение от общото събрание на етажната собственост. Обсъдено е и повторно установеното неудачно включване на водата от пералнята на касаторката в сифона на пода на банята чрез тръба Ф- 50 мм., защото тази вода е с висока температура и излиза под налягане, а няма наклон на тръбата, вместо тази тръба да се включи към близкия вертикален щранг. Предвид изложеното, настоящата инстанция не констатира противоречие на въззивното решение по двата поставени въпроса със съдебната практика, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Вече се посочи, че поради това, че теча е от хоризонтално отклонение на канализационна тръба в жилището на касаторката, а не от вертикален щранг, който е обща част, нейна е отговорността да ремонтира тази тръба в собственото й жилище. Течът не от вертикален щранг, който е обща част, поради което нормата на чл. 38 ЗС не е приложима и неприлагането й няма за последица очевидна неправилност на решението. Не е налице и нарушение на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор. Събраните доказателства и пред въззивната инстанция са обсъдени и няма необсъждане на заявени оплаквания и доводи във въззивната жалба. Тя е подадена като бланкетна. Спорът е решен според установените факти по делото в съответствие с процесуалния закон. Решението е мотивирано, видно от изложеното по-горе, а изводите не са формирани при нарушение на основни логически правила. Затова не се допуска касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 1000 лв., равняващи се на 511,29 евро. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, подадената от Г. Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап. ***, касационна жалба, в частта, с която се обжалва въззивно решение № 750 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 487/2025 г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено Решение № 1730/16.05.2024 г. по гр.д. № 8218/2023 г. на РС-Варна, с което касаторката е осъдена да заплати на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД на В. С. С. сумата от 1426,36 лева , представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап.***в собственото му жилище – ап.***на същия адрес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 500 лева , представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и страдания причинени от същия деликт и на С. С. Д. - сумата 1322,20 лева , представляваща стойността на необходими материали и СМР за отстраняване на причинени имуществени вреди от теч от собствения й недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап.***в собственото му жилище – ап. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция - 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес и страдания причинени от същия деликт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция – 26.06.2023 г. до окончателното й изплащане. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 750 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 487/2025 г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено Решение № 1730/16.05.2024 г. по гр.д. № 8218/2023 г. на РС-Варна, в частта му с което касаторката Г. Д. С. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В. С. С. да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап.№ *** и на С. С. Д. с ЕГН [ЕГН], да упражнява правото си на собственост върху апартамент № *** на същия адрес, като извърши всички необходими ремонтни действия за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията на жилището си, намиращо се в [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап. *** , по касационна жалба , подадената от Г. Д. С., ЕГН [ЕГН]. Осъжда Г. Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. ***, ет.***, ап. ***да плати на С. С. Д. с ЕГН [ЕГН] и на В. С. С., ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 511,29 евро, /равняващи се на 1000 лв./ В частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, настоящото определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
18.11.2026
Последно в регистъра
18.11.2026