Определение · № 5600 · дело 4593/2026

17 ноември 2026 г.Актове на ВКСВърховен касационен съд

Акт

Вид на акта
Определение
Номер
5600

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.

Дело

Дело № ?
4593/2026
Вид на делото
ч.гр.д.
Отделение ?
Първо гражданско отделение

Текст на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5600 гр. София,17.11.2026 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева като изслуша докладваното от съдията Неделчева ч. гр. дело №4593/2026г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК . Образувано е по частна касационна жалба вх. №6482/ 0 4.09.2026г. на А. Щ. Д. срещу определение №754/14 .0 8.2026г. по в. ч. гр. д. №495/2026г. на Окръжен съд – Добрич, потвърждаващо определение №472/22.07.2026г., постановено по гр. дело №778/2025г. по описа на Районен съд – Каварна, с което исковата му молба е върната, а производството по същото гр. дело - прекратено. Според жалбоподателя въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на въззивния съд, че не е изпълнил указанията да посочи своя адрес за призоваване, както и, че исковата молба е останала с неизяснен петитум. Твърди, че от изложеното в исковата молба е ясно, че е поискал осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, като са посочени фактите, от които вредите са настъпили. В жалбата за целите на касационното обжалване е поставен следния въпрос: 1. „Налице ли е липса на ясен и конкретен петитум по смисъла на чл.127, ал.1 ГПК когато в исковата молба изрично е заявено искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, а наред с това са направени доказателствени искания за изискване и представяне на документи, свързани с твърдените факти?‘ В изложението към касационната жалба е формулиран друг въпрос, по който се сочи наличието на осн. по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 2. „При обжалване /на определение/ за връщане на искова молба по чл.129, ал.3 ГПК длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да провери дали констатираните нередовности действително съществуват, дали дадените указания са ясни, конкретни и изпълними, и дали същите са изпълнени от ищеца, като посочи конкретно кои указания не са изпълнени?“, поради произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №50034/22.03.2023г. по гр. дело №1375/2022г. на ВКС; решение №160/18.02.2010г. по гр. дело №839/2009г., решение №434/13.05.2010г. по гр. дело №700/2009г. на ВКС, решение №128/13.03.2012г. по гр. дело №535/2011г. на ВКС. По този въпрос се сочи на наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като според касатора, той е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото доколкото се отнася до обхвата на въззивната проверка при връщане на исковата молба на осн. чл. 129, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 3641/10.10.2025г. на А. Щ. Д., ЕГН [ЕГН], с посочен съдебен адрес: [населено място], Централна поща, п.к. 454, срещу Й. Г. С. от [населено място], [улица]. Ищецът излага следните обстоятелства: По наследство и реституция с ответника са съсобственици на къща с двор, находящи се в [населено място], [улица]. Имотът се ползва само от ответника. Ищецът решил да продаде дела си, поради което поискал от ответника да му предостави копия от документите, извършени във връзка със съсобствения имот, включително от съставен нотариален акт за този имот. Деянията на ответника били неправомерни, доколкото на ищеца не му било известно дали не са налице някои специфични обстоятелства, като подправяне на документи, измама или др. С посочените действия ответникът умишлено и съзнателно причинил на ищеца имуществени и неимуществени вреди, тъй като още от м.декември 2024г. ищецът бил уведомил ответника, че иска да продаде дела си . С последователни актове №624/16.10.2025г. , № 460/22.10.2025г. и № 624/16.10.2025г., първ. съд е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности на исковата молба . С молба вх. №81/08.01.2026г., А. Щ. Д. е посочил цена на иска, и е представил документ за внесена държавна такса. Липсва изявление във връзка с останалите констатирани нередовности, изразяващи се в посочване на конкретни обстоятелства, обосноваващи наличие на правен спор между лицата, уточняване на правния интерес от водене на съдебно производство, респективно релевиране на твърдения, от които съдът да изведе извод за допустимост на производството. С ново разпореждане №20/12.01.2026г. районният съд отново дал подробни указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Със заявления вх. №562/03.02.2026г. и вх. № 1382/13.03.2026 г. ищецът уведомил съда, че е сезирал Окръжна прокуратура - Д. за извършено от ответника престъпление, без да отстрани посочените от съда нередовности на исковата молба. С определение №200/20.30.2026г. исковата молба била върната, а производството по делото прекратено. С определение №566/16.06.2026г., постановено по в.ч.гр. дело №328/2026г. по описа на Окръжен съд - Добрич, първ. определение било отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия . След връщане на делото, с разпореждане №1132/08.07.2026г. първ. съд отново е дал подробни указания на ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба,а именно: 1. Да посочи свой точен адрес; 2. Да посочи пълните имена на ответника 3. Да изложи ясно и разбираемо обстоятелствата, на които основава иска; да обясни какво точно е направил ответникът или какво е отказал да направи, с което е нарушил правата му относно съсобствения имот; необходимо е и да изясни и допълни изложените обстоятелства, за да може да изведе кое свое материално право защитава и по какъв начин, с какво свое поведение ответникът засяга това право на ищеца; 4. Да посочи ясно, точно и недвусмислено какво иска съдът да постанови спрямо ответника с крайното си решение /какво е искането към съда/; искането следва да съответства и да е годно да даде защита на спорното материално право, както то се индивидуализира от изложените обстоятелства; 5. Да представи преписи от исковата молба и приложенията за връчване на ответника; като са му указани и последиците от неизпълнение на указанията в срок. Постъпила е молба вх. № 4028/15.07.2026г., с която ищецът е посочил единствено пълните имена на ответника. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че от уточняващата молба не става ясно какъв точно иск е предявен, кое конкретно материално право ищецът твърди, че защитава, какво е твърдяното противоправно поведение на ответника и каква точно защита се търси от съда. Посочил е, че ищецът е заявил доказателствени искания и искания за съдействие по събиране на доказателства, но не изложил точен и ясен петитум. От обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата молба не става ясно дали ищецът претендира осъждане на ответника за изпълнение на конкретно задължение, обезщетение за вреди, защита право на собственост или друг вид правна защита. Поради липсата на ясно и пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и ясен петитум, съдът е счел, че липсва изпълнение на дадените указания от ищеца. По тези съображения КРС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото . За да потвърди първ. определение, въззивният съд е изложил, че съобщенията – сами или свързани с връчването на съдебните книжа имат за цел да уведомят страната за извършените от насрещната страна или от съда процесуални действия и обезпечават развитието на гражданския процес като динамичен фактически състав. Връчването на препис от отговора на исковата молба, както и на всички съобщения и призовки следва да се извърши на адреса на ищеца, поради което задължителното съдържание на исковата молба изисква ищецът да посочи своя точен и пълен адрес. Непосочването на конкретен физически адрес на ищеца е нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК . На следващо място въззивният съд е посочил, че според чл.129, ал.2 ГПК , при констатирани нередовности съдът, следейки служебно за надлежното извършване на процесуалните действия , следва да остави исковата молба без движение, като даде указания относно вида на констатираните нередовности и начина на отстраняването им , и съответно да върне исковата молба /да прекрати производството - ако нередовностите не са били отстранени. Въззивният съд е изложил, че в случая районният съд съобразно указанията, съдържащите се в определение №566/16.06.2026г., постановено по в.ч.гр. дело № 328/2026г. по описа на Окръжен съд - Добрич, е дал ясни, точни и пълни указания за отстраняването нередовностите на исковата молба. Посочил е, че с молба вх. №4028/15.07.2026г., ищецът е уточнил единствено пълното име на ответника, като неотстранени са останали нередовностите по чл.127, ал.1, точки 2, 4 и 5 от ГПК – ищецът да посочи пълен и точен свой адрес, да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, както и да посочи в какво се състои отправеното до съда искане. Изложил е, че изискването за посочване на конкретен и точен адрес на ищеца, е част от задължителното съдържание на исковата молба, като за съда не съществува задължение да издирва служебно адресната регистрация на ищеца. Посочването на адреса на Централната поща в [населено място] не удовлетворява изискването на чл. 127, ал.1, т.2 от ГПК за адрес на ищеца, като същият не е предоставил и телефонен номер за връзка . На следващо място съдът е изложил, че и след уточняваща молба вх. № 4028/15.07.2026г., липсва точно изложение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция. Не става ясно какъв иск е предявен, кое конкретно материално право защитава ищецът, в какво се изразява противоправното поведение на ответника. В исковата молба липсва формулиран ясен и конкретен петитум. Не е ясно какъв вид и обем защита се търси от съда. Отправените към съда искания да се приложи по делото нотариално дело №545/2025г. на нотариус Й. П., с район на действие Районен съд - Каварна, да бъде задължен ответникът да предостави копие от техническата документация на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], и да представи копие от нотариалния акт, на който основава правата си и да приеме приложена електронна кореспонденция като доказателства, имат характера на доказателствени искания и на искания за съдействие за събиране на доказателства. Тези искания въззивният съд е посочил, че нямат законовото съдържание на петитум на исковата молба. От депозираните по делото искова молба, уточняващи молби и други книжа не може да се направи категоричен извод какво претендира ищецът - дали иска осъждане на ответника за изпълнение на конкретно задължение или действие, дали се иска изплащане на обезщетение за вреди или се търси защита на право на собственост или друг вид искова защита . Доколкото ищецът не е изпълнил изцяло указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности в законоустановения срок, въззивният съд е счел, че Районен съд - Каварна съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба и е прекратил производството по гр. дело №778/2025г. по описа на същия съд. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение . Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал.1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Поставените в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК два процесуални въпроса не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Същите са принципно обуславящи изводите на съда, но в случая въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС, според която при произнасянето си по частна жалба, подадена срещу връщането на нередовна искова молба, въззивният съд е длъжен да извърши собствена преценка дали исковата молба е била нередовна и в този смисъл дали дадените от предходната инстанция указания са били законосъобразни. Съдът следва да се произнесе и по всички доводи и възражения в частната жалба. Именно така е процедирал съдът по делото, приел е, че частната жалба е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт и е пристъпил към проверка на правилността му. Обжалваният акт обективира извод на въззивния съд, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК . Липсва необходимата яснота относно елементите от фактическия състав на деликта, не са посочени конкретни деяния и конкретни вреди от виновните действия на ответника. На дадените многократни указания ищецът е депозирал молби, в които на практика е преповтарял изложеното в първоначалната искова молба по-пространно. Доколкото исковата молба е останала неясна, правилно е била върната от първоинстанционния районен съд. Въззивният съд е извършил инстанционна проверка не само относно преценката за редовността на исковата молба, но и относно законосъобразността на процесуалното действие по чл. 129, ал. 2 ГПК . В случая съдът правилно е преценил изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава иска и изводите му не са в противоречие с посочената от частния жалбоподател съдебна практика, която се споделя и от настоящият съдебен състав. Липсват други релевантни доводи и възражения на жалбоподател, които да не са обсъдени от въззивния съд при постановяване на акта му. Изразеното от ищеца желание да бъде уведомяван чрез ССЕВ не може да дерогира задължението му да посочи своя адрес, който е задължителен елемент от съдържанието на исковата молба. Посочването в касационната жалба на адрес на ищеца по лична карта, причината, поради която такъв не е бил посочен своевременно в изпълнение на указанията на съда, както и телефонен номер, не могат да санират неизпълнението на дадените задължителни указания в определения срок. Следва да се отбележи също, че въззивният съд правилно е съобразил, че направените от ищеца доказателствени искания не изясняват неговата претенция, доколкото въпреки тях неясно остава какво е отправеното към съда допустимо искане; кое негово право/благо е било засегнато, по какъв начин, и с кое действие или бездействие на ответника; каква вреда точно е претърпял и как е определил нейният размер. Действително съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но преценката относно редовността, допустимостта и основателността на молбата следва да се извърши с оглед на изискванията на закона, и ясните твърдения и искания, изложени от страните, като за допустимостта на иска съдът следи служебно на всеки етап от производството. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд – Добрич. Воден от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 754/14 .0 8.2026 г. по в. ч. гр. д. №495/2026 г. на Окръжен съд – Добрич. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Други данни

В регистъра от
18.11.2026
Последно в регистъра
18.11.2026