Определение · № 5636 · дело 942/2026
Акт
- Вид на акта
- Определение
- Номер
- 5636
Попитайте асистента за този запис
Дело
- Дело № ?
- 942/2026
- Вид на делото
- гр.д.
- Отделение ?
- Второ гражданско отделение
Текст на акта
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5636 гр. София, 18.11.2026 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ : Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 942 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 282 от 08.12.2025г. по гр.д. № 337/2025г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е потвърдено решение № 118/04.03.2025г. по гр. д. № 108/2024 г. на Великотърновски окръжен съд за признаване за установено по отношение на А. К. Б. и И. С. М., че „Момина крепост" АД не е собственик на следните недвижими имоти: 1/ 4920/16173 ид. ч. от поземлен имот в [населено място], [улица], с идентификатор *** с площ от 16 173 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план: *, при съседи: ***; ***; ***;*** и 2/ п ромишлена сграда с идентификатор **** по КККР, със застроена площ от 1 112 кв.м., с предназначение: промишлена сграда, разположена в горепосочения поземлен имот; отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 129, том 7, peг. № 8778, дело № 850/2022 г. на нотариус рег. № *, издаден на ответника „Момина крепост" АД. Касационната жалба е подадена от „Момина крепост" АД и е приподписана от адв. Д.. Оспорва се правилността на извода, че възстановеният на ищците имот по ЗВСОНИ е съществувал във вида, в който е национализиран, т.е. наличието на предпоставките за реституция; оспорва се и правилността на извода, че дружеството не е придобило собствеността по давност. За обосноваване достъпа да касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба А. К. Б. и И. С. М., представлявани от адв. Б., застъпват становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от А. К. Б. и И. С. М. отрицателен установителен иск за собственост против „Момина крепост“ АД, че не е собственик на 4 920/16 173 ид.ч. от поземлен имот в [населено място], на [улица], с идентификатор *** по КККР, с площ от 16 173 кв.м. и на промишлена сграда, разположена в същия имот с идентификатор ***, застроена на 1 112 кв.м. Ищците твърдят, че са придобили собствеността по реституция по ЗВСОНИ. През 2022г. ответното дружество се е снабдило с констативен акт за собственост на същите имоти по давност. Твърдят, че ответникът не е владял имотите постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Ответникът „Момина крепост“ АД оспорва правото на собственост на ищците поради липса на идентичност на имотите, описани в заповедта за деактуване, както дворното място, така и сега съществуващата сграда, която е различна и не съществува във вида, в който е национализирана и към датата на реституцията. Поддържа, че е собственик по давност, чрез владение в периода от 1997 г. (влизане в сила на ЗВСОНИ) и до сега. Установено е от фактическа страна, че с Акт от 30.04.1952 г. за завземане на недвижим имот за държавен на основание ЗНЧИМП(отм.) е национализирано АД „Царевец“-Велико Търново и са одържавени двор на [улица], при граници: р. Янтра, път и ДИП „Васил Мавриков“, както и: 1/ фабрична сграда на два етажа, масивна, застроена на 1094 кв.м., с четири работилници, три склада, две сушилни и едно помощно помещение; 2/ къща-жилище на един етаж на 80 кв.м.; 3/ паянтова постройка на един етаж, застроена на 58 кв.м. и 4/ навес с обор застроен на площ от 68 кв.м. Със Заповед от 29.06.1992 г. на Кмета на Община Велико Търново на основание ЗВСОНИ от актовите книги за държавни имоти са отписани поземления имот и сгради, национализирани от АД „Царевец“ (сега в района на фабрика „Момина крепост“- цех м. Ксилифор). Отразено е, че част от сградите са съборени, че построеното от държавата остава държавна собственост, както и че отписването се отнася до част от поземления имот с площ 4920 кв.м. С констативен нотариален акт № 34, том 10, дело № 3255/95г., съставен на основание чл. 9 ЗВСОНИ, наследниците на бившите акционери на АД „Царевец" са признати за собственици по давностно владение и наследство, както следва: П. А. С. на 359/2000 ид.ч., Л. А. Б. на 358/2000 ид.ч., А. К. Б. на 179/2000 ид.ч. и Р. З. Б. на 179/2000 ид.ч., общо 1075/2000 ид.ч. от дворно място в [населено място], м. „К.“, [улица] от 5000 кв.м., в кв. 229“А“ по регулационния план на града, заедно с паянтова жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., находяща се южно от новопостроена електрическа подстанция в района на „Момина крепост“, заедно с Бивша фабрична двуетажна сграда от 1 094 кв.м., сега представляваща неразделна част от новоизградената производствена сграда на „Момина крепост“АД. С нотариален акт от 1997г. П. А. С. е дарила собствените си 359/2000 ид.ч. на дъщеря си И. С. М., а Л. А. Б. е дарил своите 358/2000 ид.ч. на Б. С. С., която впоследствие с нотариален акт от 2006г. ги е дарила на И. С. М.. След смъртта на Р. З. Б. през 2011г. наследникът й А. К. Б. се легитимира като собственик на 358/2000 ид.ч., а И. С. М., в резултат на прехвърлителните сделки - на 717/2000 ид.ч. от реституираните имоти, или общо 1075/2000 ид.ч. С договор от 30.07.1997г. наследниците на бившите акционери са отдали под наем на „Момина крепост“ АД реституираните имоти: дворно място на [улица] от 5000 кв.м. и бивша фабрична сграда от 1094 кв. м. за срок от една година. На 29.04.1998 г. изпълнителният директор на „Момина крепост“ АД е отправил до Р. З. Б. покана за провеждане на среща за изясняване на бъдещите отношения между дружеството и собствениците. Предложени са варианти - да станат акционери в дружеството или да продадат притежаваните от тях идеални части от сградата. С Изявление от 26.07.1999г. на прокуриста на „Момина крепост“ АД, отправено до наследниците на бившите собственици, договорът за наем от 30.07.1997 г. е прекратен считано от 30.07.1999 г. С писмо от 19.05.2000 г. наследниците на бившите собственици са отправили до „Момина крепост“ АД покана за освобождаване на сградата след прекратяване на наемния договор. От страна на „Момина крепост“ АД е отправена покана за връщане на получения наем поради нищожност на договора за наем; предложени са и варианти за споразумение - прехвърляне на правото на собственост на дружеството срещу част от дълга на наследниците, плащане на сумите по погасителен план и сключване на нов договор за наем с уговорка за прихващане на дължимите от наследниците суми. По предявен от „Момина крепост“ АД против наследниците на бившите собственици на АД „Царевец“ иск за делба на ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор **** е образувано гр.д. № 2898/2017г. на Районен съд- Велико Търново, като с влязло в сила Решение № 1499/28.11.2019 г. искът е отхвърлен. Прието е, че вследствие на реституцията съсобственост върху целия поземлен имот между ищеца и реституираните собственици не е възникнала. След влизане в сила на това решение, с нотариален акт № 129, том 7, рег. № 8778, дело № 850/2022 г. „Момина крепост“ АД е признато за собственик на основание давностно владение на 4920/16173 ид.ч. от поземления имот и на промишлената сграда. Приетата техническа експертиза установява, че реституираната част от дворно място с площ 4 920 кв.м. - бивша кожарска фабрика „Царевец“, представлява част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 16 173 кв.м. (тя е очертана в синьо на скицата на вещото лице). Тази част не е представлявала самостоятелен УПИ към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ, не е такъв и сега. Описаната в АДС № 1654/30.04.1952 г. фабрична сграда на два етажа представлява част от сграда с идентификатор **** (тя е повдигната в синьо на скицата на вещото лице). Старата сграда е пристроена на юг и запад до контура на сграда с ид. ****; извършено е надстрояване само над северната част от сградата. Според вещото лице описаната в АДС № 1654/30.04.1952 г. фабрична сграда на два етажа не представлява самостоятелен обект и не е била такъв обект и към датата на реституцията. При изработването на кадастралния план от 1965г. в оригиналните картони са заснети входа към сградите на фабриката, сградите, съществуващи към 1965 г., в т.ч. и двуетажната фабрична сграда преди дострояването й, както и съществуващата на място ограда. Към датата на национализацията през 1947г. за този район не е имало изготвен и действащ кадастрален план, поради което няма конкретни данни за точното местоположение на терена и другите сгради. През 1974г. е одобрено създаването на парцел за дворище пл. № *, собственост на кожарска фабрика „Първи май" в кв. 223. Кадастралната карта и кадастралните регистри са одобрени през 2008г. Вещото лице е извършило оглед на сградата и е установило старите зидове на бившата „фабрична сграда", оградни и преградни стени от каменна зидария с прозорци във вътрешността на първи и втори етаж. Сградата е била изградена около 1930 г. под формата на буквата „Г", а после, през 1963 г. е пристроена в западна и южна посока и надстроена в северната си част, като пристроените части са функционално свързани със старата сграда. До първия етаж на сградата има три подхода: от изток - от бившата „фабрична сграда", и от юг и запад - от пристроената част. Между първи и втори етаж на сградата има функционална връзка, осъществена чрез вътрешно бетоново стълбище, разположено в югозападния край на бившата „фабрична сграда", зазидано на нивото на втория етаж. До втори етаж има и друг подход - от сгради с идентификатори **** и ****, свързани с въздушен проход, който в момента е единствения подход до втория етаж. Подходът до надстроения трети етаж над северната част на сградата е от сграда с идентификатор ****. Събрани са гласни доказателства. Свидетелите на ответника: П. Б. - специалист ТРЗ и „Личен състав“ в дружеството, И. Д. - главен счетоводител и Н. С. П. - шлосер-заварчик дават показания, че от осемдесетте години сградата се ползва от „Момина крепост“ АД като производствен цех, а вторият етаж за склад и администрация. След 2000 г. производството се изместило и там останал склад. От 2014г. до 2019г. охраната на имота на [улица] осъществявана въз основа на договори, сключени от „Момина крепост“ АД с охранителни фирми. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан. Собствеността върху дворно място с площ от 4 920 кв.м., част от ПИ с ид. *** по КККР на гр. В. Т. с площ 16 173 кв.м. и фабрична сграда на два етажа с площ от 1 094 кв.м., част от сграда с ид. ****, е възстановена на наследниците на акционерите на „Царевец“ АД на осн. чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ при наличие на всички предпоставки, предвидени в закона. Имотите са отчуждени по ЗНЧИМП, намирали са се в собственост на дружество по чл. 61 от Търговския закон и са съществували реално до размерите, в които са били отчуждени. Двуетажната фабрична сграда е съществувала като самостоятелен обект както към датата на възстановяване на собствеността, така и към настоящия момент. Извършеното пристрояване и надстрояване на сградата не е пречка за възстановяване на собствеността на основание чл. 2 от ЗВСОНИ, като в този случай реституцията се простира само до размера на отчужденото, което съществува като самостоятелен обект. Видно от заключението на експертизата, сградата съществува, има подход към първия етаж от източната част на сградата, има стълбище между двата етажа, независимо, че към настоящия момент то е зазидано. С възстановяване на собствеността върху дворно място с площ 4 920 кв.м., което по КККР е част от ПИ с идентификатор *** с площ 16 173 кв.м., не е създадена съсобственост между реституираните собственици и собственикът на останалата част от имота. Поради това ответникът не може да се легитимира като собственик на 4 920/16 173 ид.ч. от поземления имот както е констатирано с издадения му нотариален акт. Приел е също, е от доказателствата не се установява собствеността върху процесните имоти да е придобита от ответника по давност. Не е доказано в периода от 1997г. до 2022г. ответникът да е осъществявал несмущавано и непрекъснато фактическа власт в срока по чл.79, ал.1 ЗС. В този период той е признал възстановената по реда на реституционния закон собственост на ищците и е заплащал наем за имотите. Признаване на правата им е видно и от изявленията на ответника чрез неговия изпълнителен директор. В писмото от 29.04.1998г. ответникът е предложил на наследниците на бившите собственици да станат акционери в дружеството или да продадат своите права. Независимо, че в писмото от 27.04.2000 г. ответникът е направил изявление за прекратяване на наемното правоотношение и за нищожност на договора за наем, той не е отрекъл правото на собственост на ищците (предявил е вземане за охрана на имота, за който ищците „имат претенции“). В исковата молба, с която през 2017г. е предявил иска за делба, ответникът е заявил изрично, че имотите са деактувани и възстановени на наследниците на бившите собственици на национализираното предприятие. От друга страна, през целия период собствениците на реституираните имоти са заявявали, демонстрирали и противопоставяли на ответника своето право на собственост, включително и чрез искане за предаване на владението върху тях (писмо от 19.05.2000 г.). С оглед на всичко изложено, няма основания да се приеме, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имотите с намерение да ги държи като свои в срока по чл.79, ал.1 ЗС, при това непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано, съответно не може да се приеме, че е придобил същите по давност. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., намира че такива липсват. Поставени са от касатора следните правни въпроси: 1 / Следва ли съдът, при направено оспорване по пътя на косвения съдебен контрол на административен акт в производство, в което се противопоставят вещни права, придобити от реституция, да разгледа възраженията за липса на законови основания за реституция и да прецени материалната законосъобразност на административния акт; 2/ При наличие на доказателства, които явно свидетелстват за липса на законова предпоставка за реституция, което прави оспорения административен акт материално незаконосъобразен, следва ли съдът, без да го отменява, да съобрази решението си с установените факти и обстоятелства; 3/ Допустимо ли е, когато периодът на непрекъснато владение на недвижим имот надвишава неколкократно установения законов период от 10 години, съдът да разглежда различни периоди и за всеки от тях поотделно да преценява дали са налице законовите предпоставки, при наличието на които настъпват последиците на придобивната давност; 4/ Настъпват ли последиците на придобивната давност с изтичането на законовия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, ако позоваването на давността е в по-късен момент; 5/ Счита ли се прекъсната придобивната давност, поради участие в делбено производство, приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен. Твърди се противоречие с Тълкувателно решение № 6/2005г. на ОСГК, с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК, с Решение № 89 от 05.05.2011 г. по гр.д. № 750/2010 г. на ІІ г.о., с Решение № 16 от 07.02.2020 г. по гр.д.№ 1246/2019 г. І г.о. и с Решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681/2012 г. на І г.о. Първите два въпроса са свързани с възраженията на ответника по иска срещу реституцията в полза на ищците и твърдението му, че съдът е бил длъжен да проведе косвен съдебен контрол върху предпоставките за възстановяване на собствеността. Въззивният съд не е извършвал „косвен съдебен контрол“ и не е дължал извършването му, защото при отчуждаване по ЗНЧИМП възстановяването на собствеността е по чл. 2 ЗВСОНИ и настъпва ex lege, без да е необходимо издаване на административен акт /деактуването на имотите е последица от реституцията, а не е правопораждащ административен акт/. Така че, в случая липсва административен акт, който да е обект на косвен съдебен контрол в гражданския процес. Същевременно, съдът се е произнесъл по доводите на ответника, че не са били налице предпоставки за реституцията, доколкото сградата, която е национализирана, не съществува във вида, в който е била тогава. Съдът е установил, че върху старата фабрична сграда е извършено пристрояване и надстрояване, но е посочил, че то не е пречка за възстановяване на собствеността на основание чл. 2 от ЗВСОНИ, тъй като в такава хипотеза реституцията се простира само до размера на отчужденото, което съществува като самостоятелен обект. Възприел е установеното от експертизата, че сградата съществува, има подход към първия етаж от източната част на сградата, има стълбище между двата етажа, независимо, че към настоящия момент то е зазидано. Поради това е приел, че са били налице законовите предпоставки за възстановяване на собствеността. Тези въпроси не са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2005г. на ОСГК. В него изрично е извършено разграничение, че по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право - по силата на закона, без да е необходим административен акт, а реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствените закони настъпва след изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на собственост. Изводите на съда относно реституцията на сградата са в съответствие с практиката по Решение № 60162 от 05.04.2022 г. по гр.д.№ 822/2021г. на І г.о. и Решение № 151 от 25.01.2018г. по гр.д.№ 5063/2016г. на І г.о., които дават разрешение за обхвата на реституцията когато е одържавен застроен недвижим имот и в него след одържавяването е осъществено допълнително строителство; тогава реституцията обхваща целият одържавен терен и съществуващите при одържавяването сгради, а върху новопостроеното, ако съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, възниква суперфициарна собственост на държавата, общините или техните юридически лица. Поддържаните от касатора възражения, че в заповедта за деактуване не била посочена площта и съседите на дворното място, така че то не било достатъчно идентифицирано, нямат отношение към предпоставките за реституция, доколкото тази заповед не притежава конститутивно действие. По делото е изяснено от експертизата и не съществува съмнение кой е реституирания имот, а и самият касатор, при предявяване на иска за делба срещу наследниците, ясно е индивидуализирал имота, предмет на делбата и е посочил, че правата на ответниците по този иск произтичат от реституцията, т.е. по този начин е признал правата им. Следващите три въпроса са относими към изводите на съда по поддържаното от касатора придобивно основание - давност. Третият въпрос е: когато периодът на непрекъснато владение надвишава установения законов срок от 10 години, дали съдът може да разглежда различни периоди и за всеки от тях поотделно да преценява дали са налице законовите предпоставки на придобивната давност. Така формулиран въпросът не кореспондира с изводите на съда. Съдът е приел, че в целия визиран от касатора период от 1997г. до 2022г. не е доказано да е упражнявано несмущавано и непрекъснато владение като е изложил съображения, че касаторът е признавал правата на ищците чрез плащане на наем, търсил е уреждане на отношенията с тях, предявил е иск за делба, в който е поддържал, че между тях съществува съсобственост. Четвъртият въпрос, свързан с момента на позоваване на давността, не е разглеждан от съда и не е обусловил решаващите му изводи. Петият въпрос касае последиците от влязлото в сила решение по отхвърляне на иска за делба на имота и дали предявяването на този иск прекъсва придобивната давност. Съдът не е излагал такива съображения за прекъсване на давността, а е приел, че осъществяваната от касатора фактическа власт няма признаците на владение, което да е несмущавано и непрекъснато. Предвид тези мотиви на съда, то липсва противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК и конкретно с приетото, че позоваването не е елемент от фактическия състав по чл. 79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материално правните последици на давността. Не е налице отклонение и от разясненото в Решение № 89 от 05.05.2011 г. по гр.д.№750/2010 г. на ІІ г.о., че при неуважаване на иска няма прекъсване на давностния срок по чл. 116, б.„ б” ЗЗД и времето на процеса се прибавя към теклия до предявяването срок, нито с приетото в Решение № 99 от 10.05.2013 г. по гр.д. № 681/2012 г. на І г.о., че п рекъсването на давността по чл. 116, б. „б” ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното.(Отнесено към настоящия случай това разрешение означава, че с предявяването на иска за делба от „Момина крепост“АД е била прекъсната придобивна давност на физическите лица - реституирани собственици, а не теклата в полза на ищеца такава). Не е налице противоречие и с извода в Решение № 16 от 07.02.2020 г. по гр.д. № 1246/2019 г. на І г.о., че след като веднъж е установена фактическа власт, то се предполага до доказване на противното, че тя се упражнява трайно и непрекъснато, до момента, в който бъдат извършени действия на трето лице, с които явно и категорично се препятства възможността владелецът да продължа да упражнява занапред фактическата власт върху имота. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата имат право да получат направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, които са 2000 евро. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282 от 08.12.2025г. по гр.д.№ 337/2025г. на Апелативен съд-Велико Търново по касационната жалба на „Момина крепост" АД. ОСЪЖДА „Момина крепост" АД, ЕИК 104055543, да заплати на А. К. Б. и И. С. М. сумата 2000/две хиляди/ евро разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Други данни
- В регистъра от
- 19.11.2026
- Последно в регистъра
- 19.11.2026