Определение · № 4495 · дело 3519/2025

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4495 Гр. София, 24.09.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3519 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 16245 от 16.06.2025 г., подадена от С. Ц. М. чрез адвокат А. М. от САК, срещу въззивно Решение № 458 от 14.04.2025 г. по в.гр.д.№ 1623/2024 г. на Апелативен съд - София, II гр.състав. Ответникът по касационната жалба „УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД е депозирал отговор чрез юрисконсулт В. М.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК. Третото лице помагач ЗК „Лев Инс” АД не взема становище по касационната жалба. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С въззивното решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 363 от 19.01.2024 г. по гр.д.№ 3330/2022 г. на Софийски градски съд, I-13 гр.състав, са отхвърлени предявените от С. Ц. М. срещу УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 70 000 лева и претърпени имуществени вреди в размер на сумата 2 040 лева от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение принципите за своевременност и качество на медицинската помощ, установени в чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019 г. до окончателното изплащане. Разгледаните искове са основани на твърдения, че на 27.06.2017 г. в гр. София ищцата е била блъсната от лек автомобил и закарана от спешна помощ в ответното лечебно заведение УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД. След изписването й от болницата търпяла силни болки и ограничение на движенията в областта на торса, поради което потърсила консултация със специалист. Така узнала, че лекарският екип в ответната болница не е разпознал и съответно не е лекувал нараняване, което ищцата е получила по време на инцидента. Касае се за установената в МДЛ „Спектър” на 14.05.2018 г. компресионна фрактура на тялото на Тh8, като същото е с редуцирана височина около 15-20 %, както и лека деформация в предната част на тялото на Th7 - най-вероятно също компресионна фрактура. Поддържа, че посочените фрактури не са разпознати и лекувани по време на престоя й в ответната болница, което е довело както до физически болки и страдания за ищцата, така и до множество притеснения и неудобства. Поведението на ответника, съгласно твърденията в исковата молба е противоправно, тъй като ищцата не е получила своевременна медицинска помощ на описаните фрактури. Медицинският екип не е разчел правилно проведеното в лечебното заведение образно изследване и не е установил фрактурата на прешлените, поради което същите не са лекувани. Поддържа, че е налице нарушение на принципите, установени с чл. 81 от Закона за здравето за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Впоследствие се наложила и оперативна намеса в „УМБАЛ Софиямед“ ООД, където на 23.08.2018 г. било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация чрез въвеждане на костен цимент. За тази оперативна интервенция ищцата е заплатила сумата 2 040 лева. Твърди още, че въпреки проведената оперативна намеса, вследствие на ненавременното лечение на фрактурите на прешлените, продължава да има деформация на гръбначния стълб, ограничени движения в торса, увредени периферни нерви, което от своя страна се изразява с постоянни опасващи болки в гръдния кош, врата, главата, слабост и изтръпване в ръцете и краката, намалена физическа активност и бърза умора. За получените увреждания на ищцата е издадено експертно решение, с което й е определена степен на трудова неработоспособност 50%. Искането й е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати претендираните суми за причинените вреди. Ответникът УМБАЛ „Царица Йоанна – Исул” ЕАД е оспорил исковите претенции с доводи, че неговите служители са действали напълно в съответствие с нормативните изисквания и не е налице противоправно поведение на негови служители, което да ангажира деликтната му отговорност. Третото лице помагач ЗК „Лев Инс” АД е поддържало становище за неоснователност на исковите претенции. Въззивният съд е изложил в мотивите на акта си, че фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за чужди действия по повод възложената работа включва кумулативно следното: деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и причинна връзка, а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата. Съгласно разпоредбата на чл. 79 33 медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на чл. 80 ЗЗ предпоставя, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛ3) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените в чл. 81, ал. 2 ЗЗ основни принципи на правото на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество. От приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-медицинска експeртиза (кредитирана като обективно дадена и неоспорена от страните) е установено, че вследствие на претърпяната пътнотранспортна злополука на 27.06.2017 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гърдите; разместени фрактури на 5-то, 6-то, 7-мо, 9-то и 10-то ребра в дясно отзад и неразместени фрактури на 2-ро, 3-то и 4-то ребра в дясно в костно-хрущялната им част; контузионни огнища на десния горен белодробен дял и кръвонасядане в 6-ти и 10-ти сегменти на десния долен белодробен дял; изместване на медиастинума в дясно; пневмоторакс и плеврален излив в дясно; подкожен емфизем в дясно; фрактури на дясната подбедрица; компресионни фрактури на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени; фрактура на крилото на дясната хълбочна кост. Спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД, където не са констатирани последните две увреждания - компресионни фрактури на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и фрактурата на крилото на дясната хълбочна кост. След стабилизиране на общото състояние на пострадалата, тя е провела болнично и оперативно лечение в периода от 07.07.2017 г. до 21.07.2017 г. в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата по повод получените фрактури на костите на дясната подбедрица. На 10.07.2017 г. била оперирана, като е извършено открито наместване на фрактурата на десния голям пищял и стабилизиране на фрактурата с метална плака. Лечението е продължило с инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Поради усилващи се болки в горния отдел на гръбначния стълб, на 16.04.2018 г. ищцата е провела консултативен преглед при неврохирург д-р М., който е разгледал внимателно образното изследване на гръдния отдел на гръбначния стълб и изказал мнение за наличие на счупване на тялото на 8-ми гръден прешлен. В тази връзка е назначил магнитно-резонансна томография на гръдните прешлени, която е била разчетена от доц. д-р К., който дал заключение за наличие на данни за стари, консолидирани вклинени фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, без данни за фрагменти и дискови протрузии на нивото на 7-ми и 8-ми, и 8-ми и 9-ти дисковертебрални комплекси, довели до едва доловими стеснения на предните торакални пространства. Клиничните оплаквания на пострадалата се дължали на получените фрактури на ребра в дясно. Същото изследване било разгледано и от д-р М. на 24.04.2018 г., който също е констатирал наличието на „стари консолидирали фрактури на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, без данни за оформени фрагменти”. На ищцата било предложено оперативно лечение, което тя отказала. Ищцата пожелала ново разчитане на проведената компютърна томография, което било осъществено на 04.05.2018 г. в Медико-диагностична лаборатория „Спектър“ - София, като разчитането било извършено от д-р Пeнев, който също констатирал компресионните фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, както и фрактура на крилото на дясната хълбочна кост на таза. На 23.08.2018 г. ищцата била оперирана в „УМБАЛ Софиямед“ ООД по повод счупените 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, като било извършено оформяне на кухини чрез балони с контрастна материя в телата на счупените прешлени и изпълване на тези кухини под налягане с костен цимент. Заключението на експерта от СМЕ е категорично, че фрактурите на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, както и фрактурата на крилото на дясната хълбочна кост на таза, са получени на 27.06.2017 г. – датата на ПТП и са присъствали на проведената на ищцата компютърна томография на гръден кош, корем и тазови кости. Тези увреждания обаче не са били отразени и вписани нито в Историята на заболяване на ищцата, нито в окончателно издадената Епикриза при изписването на пострадалата от болницата. Вещото лице е констатирало, че по време на лечението на пострадалата ищца в ответната болница целенасочено лечение на установените компресионни фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени не е било проведено. Водеща и най-тежка увреда при ищцата е била двустранно разположената гръдна травма, която е причинила остра дихателна недостатъчност и намалена сатурация. Това състояние на ищцата при тази тежка гръдна травма е задължило лекарите да проведат спешно оперативно лечение точно на гръдната травма, която е застрашавала живота на пострадалата. Вещото лице изяснява, че в медицинската практика съществуват твърди принципи на действие при пострадали с множествени увреждания на опорно-двигателния апарат и други травми в областта на гърдите и корема, като първите медицински дейности се насочват за запазването на живота на пострадалия, поради което първо се обработват и се оперират тези области, които затрудняват дейността на сърдечната и дихателна системи. При постъпването й в УМБАЛ „Царица Йоанна–ИСУЛ” ЕАД пострадалата е била обслужена по принципите на „добрата медицинска практика”. Същата е постъпила с множествени травматични увреждания и е била третирана като спешно болен пациент, на който изследванията и терапията били правилно регулирани според тежестта на всяка травматична увреда. Вещото лице отбелязва, че макар и неизвестни за лекуващите лекари, фрактурите на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, са били поставени при добро положение - постелен режим с включена обезболяваща терапия. Според вещото лице при пострадалата е можело да бъде приложена т.н. „вертебропластика”, но този метод трябва да се извършва при т.н. “пресни фрактури”, когато телата на счупените прешлени още са податливи да променят формата си при оказания дозиран натиск на вкарания костен цимент. Тази операция при ищцата е трябвало да бъде извършена след възстановяването на общото й здравословно състояние и след операцията на счупените кости на дясната подбедрица, т.е. около края на октомври-ноември 2017 г., но тогава както на лекарите, така и на пострадалата ищца не е било известно наличието на фрактури на посочените по-горе прешлени. Ищцата е провела оперативно лечение на счупените 7-ми и 8-ми гръдни прешлени чак около 1 година след претърпяната злополука, когато фрактурите на счупените прешлени са били вече „консолидирани”, т.е. зараснали – или последващото проведено оперативно лечение на счупените прешлени е доста закъсняло. Установено е, че въз основа на приложените към експертизата рентгенови резултати и след личен преглед на ищцата, извършената „кифопластика” не е дала някакъв забележителен резултат за пострадалата, тъй като тя продължава да търпи болки в тази зона на гръбначния стълб. Установено е също така, че при ищцата има трайно оформена „кифоза” - гръдните прешлени образуват дъговидно изкривяване на гръбначния стълб. Ищцата е приведена напред, като шийните прешлени следват тази деформация в предна посока; отзад има оформена гърбица. При натиск ищцата получава засилваща болка в зоната от 6-ти до 9-ти гръдни прешлени. Установено е, че кифозата при ищцата е настъпила не от процесните фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, а от настъпилите във времето дегенеративни промени далеч преди злополуката. Експертизата дава заключение, че цялостното стационарно и оперативно лечение на ищцата е било правилно проведено и с много добър краен резултат, предвид многото и тежки по вид травматични увреждания, като проблемът, че пострадалата е напуснала болницата след проведеното лечение, без да знае за получените фрактури на 7-ми и 8-ми прешлен и това е довело до късното им оперативно лечение, остава само етичен. При така установените факти въззивният съд е приел, че не са установени данни за наличието на извършени от страна на служители при ответника действия извън приетите и съществуващи медицински стандарти, съответно - за ненадлежно упражняване на професионалните задължение от лекарските екипи, осъществили интервенциите и прегледите в болничното заведение. Установено е от обсъдената експертиза, че предвид другите тежки увреждания, които са били животозастрашаващи и необходимостта от приоритетното им лечение и възстановяване на нормалното дишане при пострадалата, лечение на процесните фрактури на гръдните прешлени е било възможно едва 2 месеца след увреждането, а за това време те вече са се консолидирали (което настъпва за около 40 дни), т.е. няма да може да се лекуват ефективно. Нещо повече – установено е в процесния случай, че лечението на установените фрактури на 7-ми и 8-ми е било достатъчно поради поставянето на пострадалата на строг постелен режим и включване на обезболяващи средства. Взето е предвид също така, че след установяване на данни за стари, консолидирани вклинени фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, без данни за фрагменти и дискови протрузии на нивото на 7-ми и 8-ми, и 8-ми и 9-ти дисковертебрални комплекси, на ищцата е било предложено оперативно лечение, което тя е отказала. „Кифозата” при ищцата е настъпила не от процесните фрактури на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени, а от настъпилите във времето дегенеративни промени далеч преди злополуката. По делото не е установено, че липсата на лечение, предвид пропуска при установяването на фрактурата, на крилото на дясната хълбочна кост, да е довела до вреди за ищцата. Напротив, установено е , че фрактурата е неразместена и на практика не се е нуждаела от някакво лечение, като е зараснала без настъпили усложнения за пострадалата. По тези съображения въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение, извършено от лекарските екипи по отношение на пострадалата ищцата. Липсва един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в нормите на чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди – наличие на противоправно поведение, извършено от лекарите - физически лица, работещи в ответната болница. Поради липсата на противоправно поведение на служители на ответника в причинна връзка с вредоносния резултат, предявените искове са намерени за изцяло неоснователни. В изложение към касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да направи фактически и правни изводи, които противоречат на правилата на формалната логика и житейския опит, без това да съставлява нарушение на процесуалните правила и на чл. 235, ал.2 ГПК; 2. Задължен ли е въззивният съд да постанови решение след анализ на представените по делото доказателства, да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, а не изолирано, и на тази база да обоснове крайните си изводи за липса или наличие на вреди, причинени от неправомерно поведение при оказване на медицинска помощ. Във връзка с поставените въпроси се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както следва: първи въпрос – в противоречие с Решение № 245 от 26.01.2021 г. по гр.д.№ 4597/2019 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 214 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 299/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 36 от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 655/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; втори въпрос – в противоречие с Решение № 163 от 03.02.2021г. по гр.д.№ 123/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 130 от 13.11.2018 г. по гр.д.№ 4807/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 1411/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос от изложението. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата, ангажирани за установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства, които са от значение за разрешаване на правния спор, и е изложил мотиви относно основателността на предявените искове. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Оплакванията за неправилна оценка на доказателствата, за неспазване на предвидените в процесуалния закон правила за анализ на доказателствата, за несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решението (за необоснованост на същото и за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му), и обсъждането им във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Преценката за правилност на решението би могла да се извърши само в случай, че същото е допуснато до касационен контрол. Вторият въпрос от изложението също не предпоставя допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не съществува противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория въпрос, свързан с изискването въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице в съвкупност с всички доказателства по делото. Представената по делото медицинска документация е била предмет на обсъждане от приетата съдебно-медицинска експертиза. Заключението на вещото лице в случая е от решаващо значение за изхода на делото, а не обсъждането на медицинската документация в мотивите на съдебното решение, след като съдът няма необходимите медицински познания и е поверил въпроси на вещо лице със съответната специалност, което да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по съществото на спора. Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивния акт. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката. Съставът на ВКС извърши и служебна проверка, в резултат от която не се установява вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. С оглед настоящото произнасяне страната-касатор дължи да заплати разноските за защита на ответника по касация в касационното производство. В случая такава е осъществена при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което и на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ на ответното дружество следва да се присъди заплащането на сумата 102,26 евро, равностойна на сумата 200 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 458 от 14.04.2025 г. по в.гр.д.№ 1623/2024 г. на Апелативен съд - София, II гр.състав. ОСЪЖДА С. Ц. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] ДА ЗАПЛАТИ на „УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” ЕАД, ЕИК 831605806, със седалище и адрес на управление гр. София , ул. „Бяло море“ № 8, сумата 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – разноски за защитата пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: