Определение · № 4502 · дело 922/2026

16 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4502 София, 24.09.2026 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 922 от 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 141/07.01.2026г., подадена от Л. Д. Б., чрез процесуалния представител адвокат И. К. от АК-Пазарджик, срещу решение № 361/24.11.2025г. по в. гр. д. № 566/2025г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №288/22.04.2025г. по гр.д.№1472/2023г. на Хасковския районен съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу Е. Б. Р. и Ф. А. Р., осъдителен иск за собственост с правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху недвижим имот с идентификатор [№], ж.р.“Изгрев“, землище на [населено място], с площ 1325 кв.м. и за осъждане на ответниците да й предадат владението върху имота, както и установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 405, том III, рег.№ 1873, дело № 356/2004г. от 28.04.2004г. на Х. К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на НК на Република България, с район на действие - района на Хасковски районен съд, вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх. № 1815 от 28.04.2005г., акт № 140, том VI, дело № 1323/2004г., поради липса на основание, както и е уважен предявеният от ответниците Е. Б. Р. и Ф. А. Р. срещу ищцата Л. Д. Б. насрещен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за установено по отношение на ищцата, че ответниците са собственици в режим на СИО на процесния недвижим имот, а именно: поземлен имот (ПИ) с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], ж. р. „Изгрев“, площ на имота: 1325 кв. м., на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 405, том III, рег.№ 1873, дело № 356/2004г. от 28.04.2004г. на Х. К. - нотариус с рег. № 081 по регистъра на НК на Република България, с район на действие - района на Хасковски районен съд, вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх. № 1815 от 28.04.2005г., акт № 140, том VI, дело № 1323/2004г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.„Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички, изложени възражения и оплаквания в тяхната пълнота; и следва ли крайните изводи на решаващия състав да се изграждат върху съвкупната преценка на доказателствения материал“; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 73 от 05.07.2018г. по гр.д.№ 3228/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 29 от 13.01.2020г. по гр. д. № 3405/2019г. на ВКС, III г.о., решение № 6 от 31.01.2013г. по гр. д. № 470/2012г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 309/06.12.2012г. по гр. д. № 697/2012г. на ВКС. 2.„Следва ли да се счита, че придобивната давност по чл. 86 от Закона за собствеността върху публични, държавни или общински имоти, прекъсната с мораториум от Конституционния съд от 02.06.2006г. до 24.02.2022г., продължава да тече за лица, които са съставили през 1999 в тяхна полза нотариален акт за собственост по давност и наследство, върху общински имот, при започнала процедура по възстановяване по §4, при положение, че има издадени и влязли в сила заповед за възстановяване на собствеността по §4 от кмета на Общината; Може ли да се приеме, че преди приключването на административната процедура, индивидуализацията на имота е в състояние да се осъществи, като част от фактическия състав на придобиването на имот по давност“; Касаторът твърди, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 387 по гр. д. № 1180/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 595 от 05.07.2010г. по гр. д. № 1333/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 225 от 06.07.2011г. по гр. д. № 559/2010г. на ВКС, I г. о., решение № 511 от 19.11.2010г. по гр. д. № 1080/2009г. на ВКС, I г. о. и решение № 262 от 10.07.2012г. по гр. д. № 944/2011г. на ВКС, I г.о., Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ОСГК на ВКС, определение №2446 от 15.05.2025г. по гр.д. № 2636/2024г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 627 от 05.10.2010г. по гр. д. № 1623/2009г. на ВКС, І г.о., решение № 906/29.06.2011г. по гр.д. № 60/2010г. на ВКС, I г.о., решение № 556/18.06.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. на ВКС, I г.о., решение № 496/21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 54/23.04.2012г. по гр.д. № 1087/2010г. на ВКС, II г.о., решение № 373/21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на ВКС, I г.о. 3.„На основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва ли да се счита, че моментът на издаване на разрешение за строеж от 2008г. на сграда и одобряването на строителните книжа и документи към 2013г., при незавършила процедурата по възстановяване на правото на собственост, започнала през 1998г., съгл. параграф 4а, т.6 ППЗСПЗЗ са релевантни за възникване на правото на собственост върху земята от страна на ползвателя“; Касаторът счита, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 173 от 26.06.2013г. по гр. д. № 1273/2013г., на ВКС, I г. о., решение № 137 от 17.08.2010г. по гр. д. № 3954/2009г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 61 от 13.02.2012г. по гр. д. № 291/2011г. на ВКС, І г. о., решение № 778 от 16.11.2010г. по гр. д. № 1096/2009г. на ВКС, І г. о., Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. и ТР №2/2011г.. на ВКС, ОСГТК; решение №22/11.01.2024г. по гр. д. №144/2023г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №32 от 20.04.2012г. по гр. д. № 153/2011г.на ВКС, II г.о., решение № 54 от 23.04.2012г. по гр.д. № 1087/2010г. на ВКС, II г.о., решение №501 от 20.08.2025г. по гр.д. 4689/2023г. на ВКС, ІІ г.о. 4.„Допустимо ли е вещото лице да коментира като неправилни и доказва пред съда цялостна порочност в процедурата по възстановяване на земеделските земи по §4, дейността на Поземлената комисия, валидността на влязъл в сила ПНИ, както и всички актове на общината и Областния управител, свързани с §4, при положение, че такива въпроси не са му поставяни от съда“; По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация Е. Б. Р. и Ф. А. Р., чрез процесуалния си представител адвокат М. Г. от АК-Х., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от Л. Д. Б. срещу Е. Б. Р. и Ф. А. Р. два обективно и субективно съединени иска с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.26, ал. 2 ЗЗД. В срока за отговор на исковата молба ответниците по първоначалните искове, са предявили насрещен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК. Предмет на иска за ревандикация и установителният иск за собственост е недвижим имот с идентификатор 77195.729.377 в землището на [населено място], при граници и съседи: [№], [№], [№], [№], [№], за който имот ответниците притежават нотариален акт № 140 том VI, peг. № 1815, дело № 1328 от 28.04.2004г., вписан в Служба по вписванията [населено място], който ищцата иска да бъде прогласен за нищожен, поради липса на основание за издаването му. В исковата молба са наведени твърдения, че ищцата е собственик на процесния имот, на основание земеделска реституция, съгласно влязла в сила Заповед № 319/03.02.2020г., издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28а ал. 1 ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал. 1 изр. първо ПЗРЗСПЗЗ на кмета на [община], с която е било възстановено правото на собственост, при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Х., с идентификатор [№], по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006 в ж.р. „Изгрев“, с площ 1325 кв.м. в землище на [населено място], при граници и съседи: [№], улица; [№], жил. територия;[№], жил. територия; [№], жил. територия; [№]. жил. територия. Посочено е, че със Заповед № ДС-28-1/ 11.06.2019г. на Областният управител на Област Х. на основание §4 к, ал.6, вр. ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ бил одобрен плана на новообразуваните имоти в землището на [населено място], приети от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта на кмета на [община] и Заповедта на Областния управител не били обжалвани от ответниците. Поддържала, че на 28.04.2022г. е била въведена във владение на новообразувания имот с идентификатор [№], във връзка с влязлата в сила Заповед № 319/03.02.2020г. на кмета на [община], като към протокола за въвод във владение бил приложен и трасировъчен карнет. В отговора на исковата молба, ответниците са оспорили предявените искове като са предявили насрещен положителен установителен иск за собственост с твърдения, че са собственици на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от наследниците на Х. К. Х. - А. В. Х., Т. Х. Калинова и З. Х. К., обективиран в нотариален акт № 140, том VI, peг. № 1815, дело № 1328 от 28.04.2004г., издаден от Служба по вписванията [населено място]. При условията на евентуалност заявили, че са придобили собствеността на процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност на осн. чл. 78 ЗС или на осн. чл. 79 ЗС и чл. 82 ЗС, тъй като същите, вкл. и техните праводатели владели и продължавали да владеят процесния имот в реални граници и никога не били загубвали това владение. Посочили, че имотът бил деклариран в Данъчна служба при [община] и ответниците редовно заплащали дължимите за него данъци и такси. Навеждат и доводи, че цялата процедура по възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на П. Г. Б. е била опорочена, т.е. не е проведена при спазване на установените в ЗСПЗЗ правила и в тази връзка оспорват валидността и законосъобразността на решенията по възстановяване на собствеността с искане съдът да упражни косвен съдебен контрол върху тях по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата Л. Д. Б. е единствен наследник на Г. П. Б., като със заявление по преписка № 50261, подадено на 20.09.1991г. наследодателят на ищцата, като наследник на П. Г. Б., е поискал възстановяване на: нива 5 дка в местността „Чешме дере“, нива от 5 дка в местността „Чешме дере“ и нива от 3.360 дка „Чешме дере“ или общо 13,360 дка, като към заявлението за установяване правото на собственост е представена записка от 22.04.1943г. за вписване на частен писмен договор от 28.03.1941г., с който Л. Д. продава на П. Г. Б. нива от 3.358 дка в местността „Чешме дере“ и нотариален акт № 163, том I, от 17.04.1940г., с който П. Г. Б. купува нива от 11.1 дка в местността „Чешме дере“, както и нотариален акт № 188, том III от 13.10.1958г., с който П. Г. Б. продава на Г. П. Б. Лозе от 1.8 дка и нива от 0,2 дка, съставляващо част от нива цялата от 11.1 дка в местността „Чешме дере“. Посочено е, че по заявление за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г. Б., е постановено неподписано решение (дубликат) № 36-51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия-Х. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място] на наследниците на П. Г. Б., с което се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г. Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху три имота, находящи се в терен по §4 в местността „Чешма дере“, а именно - две ниви от 5.000 дка и една нива от 3.360 дка. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Констатирано е, че съгласно писмо от 14.02.2022г. до Л. Д. Б. на Общинска служба „Земеделие“ Х., в архива на службата не е наличен оригинал на решението за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място]. Посочено е, че решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в О“СЗ“ са издадени в един оригинал и са връчени на лицето, като след това се издават дубликати на тези решения. Ищцата е уведомена, че от специализиран програмен продукт „Фарма 3“ може да бъде изготвен единствено дубликат на решение № 36-51 от 01.04.1998г., заместващ оригинала при необходимост. Прието е за установено от Протокол № 36-1 от 06.02.1993г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на [населено място], на ПК-Х., че след разглеждане на преписката по заявление № 50261/20.09.1991г. от Г. П. Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г. Б., ПК е взела решение, с което признава и определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне 3 броя ниви с обща площ от 13.358 дка, в местността „Чешма дере“, като е отразено, че същите се възстановяват при условията на чл.15, ал.2 и чл.17, ал.2 ЗСПЗЗ. Посочено е, че с Протокол № 36-24 от 21.12.1994г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на [населено място], след разглеждане на преписката по заявление № 50261/20.09.1991г. от Г. П. Б. за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г. Б., ПК е взела решение с което отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на 3 броя ниви с обща площ от 13.358 дка, в местността „Чешма дере“, като е отразено, че същите се възстановяват по параграф 4. Констатирано е, че в административната преписка по заявление № 50261/20.09.1991г. се съдържат решение № 36-51 от 01.04.1998г., заявление вх.№ 288/20.09.1991г. от Г. П. Б. като наследник на П. Г. Б. до Общинската (кметска) поземлена комисия [населено място], ведно с декларация вх.№ 288/20.09.1991г. и удостоверение за наследници № 769/13.09.1991г.; записка за вписване частен писмен договор за продажба на недвижим имот, съгласно чл.26 от Закона за допълнение на Закона против спекулата с недвижими имоти с № 211, том I от 22.04.1943г.; записка за вписване на нотариален акт за продажба № 418 от 17.04.1940г.; нотариален акт за покупко-продажба № 163, том I, регистър 1372, дело № 200/1940г. от 17.04.1940г. на нотариус при Хасковския областен съд, както и нотариален акт за покупко-продажба № 188, том III, дело № 847/1958г., съставен на 13.10.1958г. от нотариус при Хасковски областен съд, с който П. Г. Б. продава на Г. П. Б. лозе от 1.8 дка и нива от 0,2 дка, съставляваща част от нива от 11.1 дка, находяща се в местността „Чешма-дере“, Х. землище, при описани граници на цялата нива. Посочено е, че в удостоверение по чл.13 ал.5 ППЗСПЗЗ с изх. № К-18 от 08.01.2009г. по подаденото заявление от Г. П. Б., е удостоверено, че в действащия кадастрален план на местност „Изгрев“ [населено място], одобрен със заповед № 969/1988г., не е нанесен бивш имот нива от 5.00 дка с пореден № 1, нива от 5.00 дка с пореден № 2 и нива от 3.360 дка с пореден № 3, от заявление № 50261. Отразено е, че бившите имоти са нанесени в помощния план по чл.13а, ал.1 ППЗСПЗЗ с номер 8-50261 от кадастрален район № 504 и е записан в регистъра на бившите имоти на името на наследниците на П. Г. Б., като е посочено, че 1323 кв. м. от поземлен имот с номер [№] с площ 1340 кв.м. при описани граници според н.а. № 140/28.04.2004г. е собственост на Е. Б. Р. и не може да бъде възстановен. Към удостоверението е приложена и скица № 675/22.10.2008г. на бивш ПИ [№] . Прието е, че съгласно §4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който съгласно ал.6 се одобрява от областния управител. Съгласно §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Посочено е, че съгласно чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, като планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Прието е, че за да бъдат възстановени в полза на бивш собственик на земеделски земи, следва с одобрения план на новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, да е определен имот със съответните граници, който да бъде възстановен на наследниците по реда на §4к, ал.7, като в регистъра на плана, който е неразделна част от него следва да се съдържат данни, че П. Г. Б. е собственик или неговите наследници са собственици на тези имоти. С издаване на заповедта за възстановяване по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на Община - Х. по същество завършва реституционната процедура и с който се възстановява правото на собственост. Изложени са мотиви, че съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост, което обаче касае случаите, при които реституцията става в стари реални граници или с план за земеразделяне - чл.14, ал.1, т.2 ЗСПЗЗ, но не и по отношение на имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е, че административната процедура по възстановяването на тези земи завършва с издаване на заповед за възстановяване по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на съответната община, въз основа на влезлия в сила ПНИ и този административен акт притежава конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост. Съобразено е, че производството по възстановяване на собствеността в терените по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999г., е уредено като двуфазно - постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на § 4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи и издаване на заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който се възстановява, съответно придобива правото на собственост в такива случаи. Изложени са съображения, че в процесния случай се оспорва валидността и законосъобразността на решение № 36-51/01.04.1998г. на ПК - Х., както и издадените въз основа на него заповед № 319/03.02.2020г. на кмета на [община] и заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на Област Х.. Взето е предвид, че в административните производства по издаването и обжалването им не са участвали лицата, които ги оспорват, поради което са налице основанията да се упражни косвен съдебен контрол върху валидността и законосъобразността на посочените административни актове, а и липсват данни да е бил упражнен пряк съдебен контрол по отношение на тях. Прието е, че въпреки влязлата в сила заповед на кмета на [община], с която се възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г. Б. върху процесния ПИ с идентификатор [№] , анализът на писмените доказателства и заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно дадено, обосновават извода, че описаният имот не е идентичен или е част от някой от имотите, описани в протокол № 36-1 от 06.02.1993г. и в решение на № 36-51/01.04.1998г. на Поземлена комисия - Х. по заявление № 50261, въпреки че представлява част от имот пл.№ 1566 по плана одобрен със заповед № 853/1957г., собственост на П. Г. Б. и описан в н.а. № 163/17.04.1940г. Посочено е, че освен Протокол на ТПС комисия № 6/19.04.1958г. за отчуждаване и причисляване към Държавния поземлен фон на земи на стопани, с който имотът на П. Г. Б. е описан като „нива от 5 дка в местността „Чешме дере“ при граници: дере, път и Д. Т., не са налице други доказателства, които да позволят той да бъде идентифициран. По преписка № 50261 е установено, че тази земя не е била собствена на наследодателя П. Б., към момента на обобществяване на земеделските земи, поради което не е била отнемана от него и не може да бъде признато правото му на собственост върху нея, като в тази връзка са представени седем нотариални акта касаещи периода от 1956г. и 1958г., с които наследодателят на ищцата П. Б. се е разпоредил с притежаваната от него земеделска земя, предмет на решение № 36-51/01.04.1998г. като е продал на трети лица общо 5.8 дка от нивата с площ 11.1 дка, закупена с н. а. № 163, том I, от 17.04.1940г., както и наличните протоколи на ТПС комисия, видно от които са били заменени общо 4 декара от същия имот, в т.ч. и осмия нотариален акт, с който П. Г. Б. е продал на сина си Г. П. Б. лозе от 1.8 дка и нива от 0.2 дка, съставляващо част от цялата нива от 11.1 дка в местността „Чешме дере“. Прието е, че представените към преписката по заявление вх. № 50261 от 20.09.1991г., на ОСЗ - Х. документи за собственост, не легитимират наследодателя на ищцата П. Б. като собственик на общо 13.360 дка земеделска земя, тъй като същият се е разпоредил с нея. Формиран е решаващ правен извод, че тази земя неправилно е била възстановена, вкл. и процесния имот, респ. че неправилно имотът с идентификатор [№] е включен в разработката на ПНИ за съответната местност. Изложени са допълнителни мотиви, че процесният имот не е бил и предоставен за ползване по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не е следвало да е част от този план. Съобразено е, че съгласно изричната разпоредба на §4к, ал.8 ПЗРЗСПЗЗ, влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се измени, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред. Посочено е, че в конкретния случай се касае именно за спор за материално право, тъй като насрещните страни претендират изключителни права на собственост върху процесния поземлен имот. Прието е, че без основание в помощния план и от там в плана на новообразуваните имоти тези имоти се възстановяват на наследниците на П. Г. Б.. Посочено е, че идентичността на ПИ [№] съгласно плана на новообразуваните имоти, с имотите, възстановени на П. Б. с решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК - Х., не се базира на данните от стари планове и карти, въпреки съществуващ план от 1957г., а единствено на извършено анкетиране на бившите собственици или техни наследници, извършено през 1999г. Изложени са съображения, че установяването на границите на подлежащите на възстановяване имоти е допустимо да се извършва чрез анкетиране, при липса на информация за това в други източници - напр. аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. Прието е, че след като по делото е установено категорично, че по общия регулационен план на [населено място] от 1957г. е бил заснет имот на П. Б., в нарушение на закона данните от този план не са ползвани за установяване на границите на подлежащите на възстановяване имоти, което обуславя извод за незаконосъобразност на приетия в тази част ПНИ, одобрен със заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на Област Х.. Прието е, че техническите изисквания към плановете по § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, изискванията на чл.28 ППЗСПЗЗ и техническите изисквания, определени в съвместната заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ и заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ не са спазени, респ. че издадените въз основа на тях заповед № 319/03.02.2020г. на кмета на [община], поправена със заповед № 1718/29.09.2020г. на кмета на [община] и заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на Област Х. са незаконосъобразни. Формиран е решаващ правен извод, че ищците по насрещния иск се легитимират като собственици на процесния ПИ с идентификатор [№] на заявеното основание сключения с наследниците на Х. К. Х., починал на 31.10.1998г. - А. В. Х., З. Х. К. - А. и Т. Х. К., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 405, том III, рег.№ 1873, дело № 356/2004г., съставен на 28.04.2004г. от нотариус Х. К. с рег. № 081 по регистъра на НК на Република България, с район на действие - района на Хасковски районен съд, като след закупуване на имота на основание одобрен инвестиционен проект от 03.07.2008г. и издадено разрешение за строеж № 332/28.08.2008г. от гл. архитект на [община] са реализирали такъв като са построили двуетажна жилищна сграда, съдържаща един жилищен и един мансарден етаж. За неоснователно е прието твърдението на ищцата, че нотариалния акт от 28.04.2004г., легитимиращ ответниците като собственици на процесния имот въз основа на сделката с транслативен ефект, е нищожен поради липса на основание. Посочено е, че праводателите на ищците по насрещния иск са притежавали собственически права върху процесния недвижим имот още от 1975г., а доколкото нито те, нито наследодателят им е губил владението върху него, следва да се приеме, че в периода от 1975г. до момента на предявяване на иска - 12.07.2023г. единствено те са осъществявали и фактическата власт върху имота, поради което към момента на съставяне на нотариален акт № 405 от 28.04.2004г. е било налице правно основание за издаването му. Установено е също, че този имот се е намирал в строителните граници на [населено място], както и обстоятелството, че този имот изобщо не е следвало да бъде включен в терена на земеделските земи, които е следвало да се възстановят по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което давността за придобиването му е могла да тече в периода от 01.06.1996г. до 31.06.2006г. (чл.86 ЗС). Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Категорична и непротиворечива е практиката на ВКС, че в производство по предявен иск по чл. 108 ЗС, за да бъде искът уважен, е необходимо по категоричен начин да бъдат доказани правата на предявилото иска лице, а именно, че то е придобило правото на собственост върху имота на посоченото в исковата молба основание и притежава това право към момента на приключване на устните състезания по делото. Защитата на ответника при оспорване на активната легитимация има за цел да обори основанието, на което ищецът поддържа да е придобил правото на собственост, независимо дали претендира той да е носител на спорното право на собственост (решение №59/30.05.2013г. по гр.д.№673/2012г. на ІІ г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил и именно в тази насока е изследвал наведените по делото оспорвания, вкл. надлежното провеждане на производството по възстановяване на собствеността, на което касаторът се позовава и в съответствие с практиката на ВКС се е произнесъл по всички наведени по делото доводи, относими към осъществяването на това придобивно основание, вкл. и с практиката, обективирана в посочените в изложението съдебни актове. В тази връзка следва да се отбележи, че наведените в изложението доводи, свързани с искането за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, са свързани с твърдението, че съдът не е анализирал представените от ответниците писмени доказателства и не ги е съпоставил с представените от ищците, когато е обосновавал извода си за неоснователност на предявения по реда на чл. 108 ЗС иск. Тези доводи и твърдения обаче не съответстват на съдържанието на мотивите към обжалваното решение, в които съдът детайлно е обсъдил всеки един етап от процедурата по възстановяване на собствеността, основавайки се не само на данните от изслушаната по делото експертиза, но и на събраните писмени доказателства, вкл. като е извършил косвен съдебен контрол върху решение №36-51/01.04.1998г. на ПК-Х. и издадените от кмета на [община] заповеди. Както ВКС приема в своята практика, косвеният съдебен контрол на актовете на органите на поземлена собственост се осъществява в рамките на правилата на специалния закон, регламентиращи доказване на собствеността преди обобществяването на земята (т.е. по документите по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ), установяване на идентичност на заявените за възстановяване имоти към настоящия момент в административното производство чрез издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и скици по ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл.13а ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. На доказване подлежи спазването на особените правила и процедури, предвидени в специалния закон за установяване на собствеността и идентифициране на старите граници на имота, доколкото преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и има комплексен характер като се извършва за цялата местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях (решение №253/2011г. от 09.01.2012г. по гр.д.№1149/2010г. на ІІ г.о. на ВКС и посочените в него съдебни актове). С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извода, че след като процедурата по идентифициране на притежавания от наследодателя на касаторите имот в рамките на производството по възстановяване на собствеността не е била спазена и че при това представените към заявлението за възстановяване на собствеността доказателства не са били съобразени, вкл. доколкото е установено, че с част от заявените имоти наследодателя се е разпоредил, то процедурата по възстановяване на собствеността за процесния имот не е била спазена и по отношение на ответниците ищците (сега касатори) не се легитимират като собственици на този имот. Именно с оглед на това съдът е приел, че този имот неправилно е бил включен в разработката на ПНИ за съответната местност. Тази констатация е в основата на последващия анализ на доказателствата, свързани с правата на ответниците по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск във връзка с предявения от тях насрещен установителен иск за собственост. В съответствие с практиката на ВКС, вкл. посочената в изложението, въззивният съд е обсъждал наведените доводи и възражения в тяхната логическа последователност и едва след като е извършил косвения съдебен контрол върху актовете, постановени в рамките на производството по ЗСПЗЗ, е пристъпил към обсъждане на последващите доводи и възражения, свързани с правата на ответниците по първоначално предявения иск и ищци по насрещния, при спазване на установените в ГПК правила за разпределяне на доказателствената тежест предвид естеството на предявените искове, съобразявайки при това, че правата на ответниците по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск следва да бъдат преценявани само ако правата на ищцата по този иск не бъдат доказани предвид предявения насрещен иск. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос, в частта по предявения по реда на чл. 108 ЗС иск. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос и в частта по насрещния установителен иск. В съответствие с трайно установената практика на ВКС, вкл. посочената в изложението, въззивният съд се е произнесъл последователно по всички възражения, касаещи осъществяването на придобивното основание, на което се позовават ищците по насрещния иск, вкл. и за нищожността на това придобивно основание. Обсъдени са и всички доводи, свързани с осъществяването на това придобивно основание, вкл. доводът, че имотът е принадлежал на праводателите на ищците по този иск, т.е. не е бил общинска собственост, респ. не е бил включван в блокове на ТКЗС, тъй като се е намирал в строителните граници на града. Констатациите на съда и свързаните с тях правни изводи са основани на извършения анализ на събраните по делото доказателства и съдържащите се в тях данни, вкл. в приетата по делото СТЕ, от чието заключение е установено, че процесният имот е посочен в подадена през 1986г. декларация от Х. К. Х., чиито наследници след снабдяване през 1999г. с акт по обстоятелствена проверка са продали имота на ищците по насрещния иск. Експертното заключение е основано на данни от разписния лист към кадастралния план на местността, одобрен през 1988г. и извършени от вещото лице проверки в общината в съответствие с поставената му задача, като тук следва да се отбележи, че страните не са възразили срещу експертното заключение при неговото приемане. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по втория правен въпрос, който касаторът поставя в изложението си, на първо място по причина, че доказателства имотът да е принадлежал на държавата или общината преди установяване на мораториума по отношение на придобивната давност за имущества, частна държавна или общинска собственост, по делото не са представени. Напротив, както въззивният съд е посочил в своето решение, имотът е бил записан в разписния лист към плана през 1988г. като принадлежащ на физическо лице. А доколкото въззивният съд е приел, че процесният имот не е следвало да бъде включван в терена на земеделските земи, то и в частта, касаеща възможността за придобиване по давност на земеделски имот при започнала процедура по възстановяване по §4 ПЗР ЗСПЗЗ поставеният въпрос е неотносим. Не съответства на данните по делото и онази част от втория правен въпрос, която е свързана с възможността за извършването на надлежна индивидуализация на имота, както предвид вече посоченото погрешно негово включване в терена на земеделските земи, така и предвид наличието на стари кадастрални планове, в които имотът е бил нанесен. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос на първо място по причина, че по делото не се е твърдяло праводателите на ответниците да са имали качеството „ползватели“, а освен това и доколкото въззивният съд не е обосновал извода си по основателността на предявения насрещен установителен иск с издаването на разрешение за строеж и одобряването на строителните книжа за изградената в имота постройка. Издаването на разрешение за строеж и одобряването на строителните книжа, както и построяването на сградата, са обсъждани във връзка с доводите за упражнявана фактическа власт върху имота след неговото закупуване през 2004г. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос. Както вече беше отбелязано по-горе, според трайно установената практика на ВКС при осъществяването на косвения съдебен контрол върху актовете, постановени в производство по ЗСПЗЗ, следва да бъде установено дали особените правила и процедури за установяване на собствеността и идентифициране на старите реални граници, както и последващите такива, предвидени в специалния закон, са били спазени. И доколкото тази проверка изисква специални знания, то установяването на релевантните за спазването на специалните правила факти и обстоятелства с помощта на вещо лице изцяло съответства на трайно установената практика на ВКС, според която вещо лице се назначава, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, с каквито съдът не разполага. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил. Следва да се отбележи също така, че доводите на касатора, че вещото лице е коментирало и доказвало като неправилни всички актове на общината и на областния управител и е коментирало цялата порочност в процедурата по възстановяване на собствеността по §4, дейността на ПК и валидността на влязъл в сила ПНИ, без такива въпроси да са му били поставяни от съда, не съответства на данните по делото. Заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ съдържа констатации, относими към отделните етапи от процедурата по възстановяване на собствеността, характера на имота към момента на изработване на помощния план и ПНИ, отразяването на имота в плановете, вкл. в кадастралния план, данните в разписния лист към този план, идентичността на имота, обстоятелството дали е било извършвано анкетиране за същия, начина, по който е установено местоположението му в КП от 1988г. и ПНИ, както и по поставената задача дали изискванията на чл. 28, ал. 1-4 ППЗСПЗЗ са били спазени, има ли данни имотът да е бил принудително отнеман, даван за ползване с актовете по §4, ал. 1 ЗСПЗЗ или с други актове, които да го определят като държавна собственост, и какъв е статутът на имота според сега действащите кадастрален и регулационен план на населеното място. Тези констатации на вещото лице, които съдът е съобразил при постановяване на решението си, изцяло съответстват на поставената при допускането на СТЕ задача и в този смисъл не се установява вещото лице да е давало отговори на въпроси, които да не са му били поставени от съда. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по подадената касационна жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство, а именно сумата 1000 евро. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 361/24.11.2025г. по в. гр. д. № 566/2025г. на Хасковския окръжен съд, по касационната жалба на Л. Д. Б.. ОСЪЖДА Л. Д. Б., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. Б. Р., с ЕГН [ЕГН] и Ф. А. Р., с ЕГН [ЕГН], сумата от 1000 евро (хиляда евро), представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: