Определение · № 4507 · дело 2298/2025

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4507 гр. София, 24.09.2026 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. дело № 2298 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по две молби по реда на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по настоящото гр. дело № 20258002102298/2025 г. Определение № 2028/20.04.2026 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските. Първата молба е подадена от адв. Н. И. В. – пълномощник на ответницата по касационната жалба Н. И. П., с искане за присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ и съдействие в касационното производство. В молбата се поддържа, че отказът да бъдат присъдени разноски, мотивиран с непредставянето на доказателства за извършено плащане, е неоснователен, тъй като при защита, осъществявана при условията на чл. 36 във вр. с чл. 38, ал. 1 ЗАдв., възнаграждение от доверителя не се заплаща, а по делото е представен сключеният между адвоката и доверителката му договор за правна защита и съдействие пред ВКС. Втората молба е подадена от адв. С. В. Г. – особен представител на ответницата по касационната жалба А. В. М., назначена при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, с искане за изменение на определението в частта за разноските чрез определяне на възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство като особен представител и изплащането му от бюджета на съда. Излага се, че касаторката И. С. А. е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, поради което особеният представител не може да представи доказателства за направени разноски, като с отговора на касационната жалба е поискала определяне и присъждане на следващото се възнаграждение от бюджета на съда. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани лица, поради което са процесуално допустими. С Определение № 2028/20.04.2026 г. по настоящото гр. дело № 2298/2025 г. съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 268/30.10.2024 г. по в. гр. д. № 182/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана по подадената от И. С. А. касационна жалба. В частта за разноските е прието, че не са представени доказателства за направени разноски от ответниците по касация, поради което такива не следва да се присъждат. От материалите по делото се установява, че касаторката е освободена от задължението за заплащане на такси и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение № 906/07.07.2023 г. по гр. д. № 2053/2022 г. на Районен съд – Монтана (л. 141). По молбата на адв. Н. И. В. настоящият състав намира следното: Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството приключва. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал безплатна правна помощ и съдействие на лице по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., има право на адвокатско възнаграждение, когато отговорността за разноските е възложена на насрещната страна. Възникването на това право не е обусловено от представяне на доказателства за извършено от доверителя плащане, тъй като при защита по чл. 38 ЗАдв. възнаграждение от доверителя не се дължи и не се заплаща; достатъчно е по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано основанието по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В случая ответницата по касационната жалба Н. И. П. е постигнала благоприятен изход по спора, доколкото с обжалваното определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Своевременно – с отговора на касационната жалба – е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като по делото е представен договор за правна защита и съдействие пред ВКС, сключен между адв. В. и доверителката й при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. При това положение изводът в определението за недоказаност на извършени разноски е неотносим към претенцията по чл. 38 ЗАдв., доколкото по естеството си такова плащане не се извършва. Обстоятелството, че касаторката е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, не изключва отговорността й за сторените от насрещната страна разноски, тъй като освобождаването по чл. 83 ГПК не обхваща задължението за заплащане на разноските на насрещната страна. Според приложимата редакция на нормата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК /преди изменението й с ДВ, бр. 17 от 2026 г./ размерът на дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда, като съобразно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери имат само ориентировъчен характер; съдът съобразява интереса, вида и сложността на спора и извършената работа – изготвяне на отговор на касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК, без явяване в открито заседание. С оглед изложеното молбата е основателна и определението следва да бъде допълнено в частта за разноските чрез присъждане в полза на адв. В., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на възнаграждение в размер на двеста и петдесет евро. По молбата на адв. С. В. Г. настоящият състав намира следното: В касационното производство ответницата по касационната жалба А. В. М. е представлявана от назначения й по делото (л. 170 от първоинстанционното дело) особен представител адв. С. Г.. Възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на отсъстващата страна представител. Разноските за този вид представителство следва да бъдат внесени от ищеца преди приключване на делото в съответната инстанция, а компетентен да определи размера им за нея е съдът, разглеждащ делото в тази инстанция (съгласно приложимата редакция на нормата на чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, преди изменението й с ДВ, бр. 17 от 2026 г.). В този смисъл е т. 6 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. В случая при администрирането на касационната жалба възнаграждение за особения представител за касационното производство не е било определяно и внасяно. Както вече беше посочено, касаторката И. С. А. е освободена по делото, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, от внасянето на разноските за това адвокатско възнаграждение, поради което – на основание чл. 83, ал. 3 ГПК, така определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде платено на адв. С. В. Г. от бюджета на ВКС (така Определение № 88/10.03.2022 г. по гр. д. № 2632/2021 г. на ВКС, IV г.о.). Размерът на възнаграждението се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на спора и осъщественото представителство – изготвяне на отговор на касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК, без явяване в открито заседание, като съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК то може да бъде и под минималния за съответния вид работа размер, но не по-малко от половината от него. С оглед изложеното следва да се определи възнаграждение в размер на двеста и петдесет евро, което, предвид освобождаването на касаторката от заплащане на разноски, да се изплати от бюджета на съда. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПЪЛВА Определение № 2028/20.04.2026 г., постановено по гр. дело № 2298/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА И. С. А. да заплати на адв. Н. И. В., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата двеста и петдесет евро – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана правна помощ и съдействие на ответницата по касационната жалба Н. И. П. в производството пред Върховния касационен съд. ОПРЕДЕЛЯ на адв. С. В. Г. – особен представител на ответницата по касационната жалба А. В. М., възнаграждение в размер на двеста и петдесет евро за осъщественото процесуално представителство в производството пред Върховния касационен съд, което да се изплати на основание чл. 83, ал. 3 ГПК от бюджета на Върховния касационен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: