Определение · № 4483 · дело 2547/2026

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4483 София, 23.09.2026 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ИВО ДАЧЕВ като разгледа докладваното от съдията Дачев ч. гр. дело № 2547 по описа за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 2465 от 04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 3536/2021 г. на Районен съд – Плевен, с което са оставени без уважение подадените от нея молби за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ в инициираното от същата производство за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 3536/2021 г. на Районен съд – Плевен. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, претендира се отмяната му. Поддържа се, че с отказа си да я освободи от държавна такса, администриращият съд при дадени неточни и неясни указания лишава молителката от права, а искането за допускане на служебен адвокат било отправено, за да се спази изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК за приподписване на молбата за отмяна от адвокат. Частната жалба е подадена от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение при спазване на едноседмичния преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение районният съд е подложил на анализ информацията за доходите и имотното състояние на молителката, въз основа на който е намерил за установено, че общата месечна сума, получавана от нея като лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и като добавки за инвалидност, е в размер на 447,60 евро. Освен това молителката притежава в собственост три жилищни имота в [населено място], като на адреса на последния имот е деклариран нейният настоящ и постоянен адрес. Същата притежава и 5/6 ид. ч. от поземлен имот в [населено място], общ. Г.; 2/3 ид.ч. от поземлени имоти в землището на [населено място], а през 2019 г. е закупила находящи се в землището на [населено място] нива, лозе и други пет поземлени имота. При тези данни за имотното състояние на молителката съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на молителката Д. от задължение за внасяне на държавна такса по молбата за отмяна, която е в размер на 12.78 евро. Молителката притежава достатъчно имущество, вкл. такова, от което може да реализира приходи от отдаване под наем/рента или от разпореждане с част от него. По същите съображения съдът е приел, че не са налице и основанията по чл. 23, ал. 3 ЗПП, тъй като молителката разполага с достатъчно имущество и ако желае ползване на правна помощ, може да упълномощи адвокат по сключен договор и да заплати възнаграждение за предоставената услуга. Постановеното определение е правилно. Правна помощ се предоставя на физически лица, които нямат достатъчно средства да заплатят съответното адвокатско възнаграждение, а това означава, че те не разполагат с имущество и доходи над необходимите средства за издръжката си. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, за освобождаване на страната от задължението й за внасяне на държавна такса и разноски съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възраст, а специално при преценката на имущественото състояние на страната, следва да се отчетат: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права (определение № 94 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 670/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 73 от 5.04.2019 г. по ч. гр. д. № 723/2019 г. на ВКС, II г.о., определение № 2205 от 8.05.2024 г. по ч. гр. д. № 430/2024 г. на ВКС, III г. о.). В случая съдът е направил изводите си, след като е съобразил всички относими факти за имущественото състояние на молителката, включително получаваните от нея парични средства като месечен приход и притежаваните недвижими имоти, от които тя може да реализира доходи. Затова и правилно е прието, че хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК не е налице, като същевременно липсват и основанията по чл. 23, ал. 2 ЗПП за предоставяне на правна помощ. Неоснователни са оплакванията, че съдът не се е произнесъл с точни и ясни указания какви са задълженията на молителката – съдът е събрал служебно необходимата информация за имущественото състояние на Д., което е в правомощията му и не създава никакви задължения за страната. Неправилно е и твърдението, че допускането на служебен защитник произтича от разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК, тъй като тя не поставя изискване за приподписване на молбата за отмяна от адвокат. Фактът, че молителката Д. е била освобождавана от задължение за внасяне на държавна такса по предходна молба за отмяна, е ирелевантен. Преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК е за всеки конкретен случай към момента на сезирането на съда с молбата и обстоятелствата, които се съобразяват, могат да търпят промяна във времето. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 2465 от 04.06.2026 г., постановено по гр.д. № 3536/2021 г. на Районен съд – Плевен. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.