Определение · № 4476 · дело 3772/2026

3 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4476 София,23.09.2026година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Наталия Неделчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 3772 от 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2. С определение №2220, постановено на 10.07.2026г. от Софийски апелативен съд, трети търговски състав, по в.ч.гр.д.№1058/2026г., е оставена без уважение молбата на „Нед ойл къмпани“ ООД за освобождаване от внасяне на държавна такса по в.ч.гр.д.№1058/2026г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Определението е обжалвано от М. Д. Д. в качеството му на управител на „Нед ойл къмпани“, с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно като постановено от незаконен състав и противоречащо на законите на Република България, както и на правото на Европейския съюз. Поддържа, че постановилия обжалваното определение състав е незаконен, тъй като съдиите Т. К., С. Б. и Р. К. са си давали отводи по десетки негови дела и въпреки това по настоящето дело не са се отвели. Навежда и доводи, че определението е постановено в противоречие с изискванията на чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като съдът не е съобразил данните от попълнената от него декларация, а именно, че е с инвалидна пенсия от 170 евро, че съпругата му също е с инвалидна пенсия, че няма дялове и акции в дружества, не получава доходи за управление във фирмите, както и че страда от онкологично заболяване и редица други хронични, за което му е призната инвалидност и намалена работоспособност от 85%. Посочва, че част от тези обстоятелства могат да бъдат установени и чрез справка в търговския регистър. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да достигне до извода, че подадената от „Нед ойл къмпани“ ООД молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по делото, въззивният съд е съобразил, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е приложима само за физическите лица при наличието на изискванията, посочени в т. 1 до т. 7 на тази разпоредба, че същата не може да бъде тълкувана разширително и в този смисъл не намира приложение по отношение на юридическите лица. Съобразено е също така, че изключение за търговските дружества в закона не е предвидено. Така изложените от въззивния съд съображения следва да бъдат изцяло споделени. Същите съответстват изцяло както на смисъла и целта на приложимата правна норма, така и на трайно установената практика на ВКС по нейното приложение, посочена в обжалваното определение. Следва да бъдат споделени и изводите на въззивния съд, че правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС, какъвто не е процесния правен спор – производството по делото е образувано по предявен срещу ЗПАД „ДЗИ“ иск за признаване правото на собственост върху недвижим имот. Наведените в частната жалба доводи са неоснователни, тъй като са относими към имотното състояние на управителя на дружеството и неговата съпруга, което в случая съдът не следва да преценява. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение поради това, че съдиите, участвали в постановяването му, са си правили отвод по други дела, страна по които е бил управителят на дружеството. Обжалваното определение на Софийски апелативен съд е постановено от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл. 20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела, в рамките на правораздавателната власт на общия съд, в предвидената в процесуалния закон писмена форма и е подписано. Само от обстоятелството, че членовете на съдебния състав са си правили отвод по други дела, страна по които е бил управителят на дружеството, не следва извод, че съставът, постановил обжалваното определение, е незаконен, тъй като основанията за отвод по чл. 22 ГПК се преценяват по всяко конкретно дело. Както последователно приема СЕС в своята практика, вътрешният аспект на съдийската независимост е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21). Наличието на основание за отвод на съдията, следователно е пряко свързано с предмета на разглежданото дело (наличие на личен интерес от конкретен изход на спора), както и с наличието на предхождащи разглеждането му обстоятелства, които биха имали за последица липсата на обективност. Наред с това следва да се отбележи, че според практиката на СЕС и ЕСПЧ, когато се преценява дали са налице причини за съмнение, че по конкретно дело не са изпълнени изискванията за независимост или за обективна безпристрастност, мнението на дадена страна е меродавно, но няма решаващо значение. Определящото е дали съответните съмнения могат да се приемат за обективно оправдани (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., А. К. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 128 и 129 и цитираната съдебна практика). По настоящото дело съдиите, постановили обжалваното определение, не са намерили основание да постановят отвод по чл. 22, ал. 2 ГПК служебно, нито пък жалбоподателят е искал такъв отвод на някакво законно основание. Наличието на такива конкретни основания, не се и твърди по делото, нито е надлежно доказано. Установените в закона правила за отвод (било служебно, било по изрично искане на страната) като гаранции за независимостта и безпристрастността на съда по смисъла на чл. 47, ал. 2 ХОПЕС, в случая не са нарушени. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение №2220 на Софийски апелативен съд, трети търговски състав, постановено на 10.07.2026г. по в.ч.гр.д.№1058/2026г. Определението е окончателно. Председател: Членове: