Чл. 4

(1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от въоръжените сили, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, на българските граничари, загинали при охрана или отбрана на държавната граница, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военните гробища, гробници, костници и мавзолеи.

(2) Не са военни паметници по този закон индивидуалните гробове и трайните надгробни символи върху тях на лицата по ал. 1 в гражданските гробищни паркове, както и паметниците на лицата по ал. 1, осъдени за умишлени престъпления от общ характер против републиката, собствеността и личността.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Министърът на отбраната може да предлага паметници по ал. 1 да бъдат обявени за културни ценности по реда на Закона за културното наследство.