(1) На задължителна имунизация срещу хепатит B подлежат:
- 1. всички новородени;
- 2. отрицателните за повърхностен антиген на вируса на хепатит B студенти по медицина и стоматология от висшите медицински училища, както и студентите от полувисшите и средните медицински учебни заведения;
- 3. медицинският и обслужващият персонал в здравните заведения.
(2) При противопоказания за имунизация срещу хепатит B при новородено се извършва изследване за повърхностен антиген на вируса на хепатит B на майката и при положителен резултат на новороденото се прилага специфичен противохепатит B имуноглобулин до 72-рия час от раждането. Детето се имунизира с противохепатит B ваксина веднага след изчезване на противопоказанията.
(3) Имунизираните срещу хепатит B здравни служители се изследват не по-рано от 30 дни след третия прием на ваксината за установяване на имунния отговор. На лицата без имунен отговор се провеждат изследвания за изясняване на причината, вкл. за хронична инфекция с вируса на хепатит B, и се предлага нов имунизационен курс.
(4) Имунизациите срещу вирусен хепатит B се провеждат съгласно Наредба № 18 за профилактичните имунизации и реимунизации в Република България (ДВ, бр. 62 от 1994 г.).