(1) За точното планиране и ефикасното провеждане на дейностите по защитата срещу ерозия се извършва оценка на ерозираността на горските територии.
(2) Предмет на оценката по ал. 1 са последиците от ерозията и проявите на ерозионни процеси.
(3) Оценката на ерозираността може да се извършва чрез прилагане на дистанционни методи или чрез теренно проучване и измерване.
(4) При оценката на ерозираността се определят:
- 1. видът на ерозията: а) площна - ерозионните процеси протичат равномерно върху засегнатата площ; б) браздова - образувани са ерозионни форми с дълбочина до 30 см; в) ровинна - образувани са ерозионни форми с дълбочина до 3 м;
- 2. степента на ерозираност: а) слаба І - ерозиран е хумусният хоризонт (А) до половината; б) слаба до средна ІІ - ерозиран е целият хумусен хоризонт (А); в) средна ІІІ - ерозиран е преходният хоризонт (В) до половината; г) силна ІV - ерозиран е целият преходен хоризонт (В); д) много силна V - ерозиран е част от скалния рохляк (С).
(5) Въз основа на извършената оценка на ерозираността се изготвя карта на ерозията, която е неразделна част от плановете, програмите и проектите за защита срещу ерозията и пороите.
(6) При необходимост може да се извърши и оценка на ерозията на определена територия за класифициране на ерозията в зависимост от загубите на почва.