(1)(Изм. - ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 19.02.2016 г.) Обезщетението за животни се определя по: 1. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или 2. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието и храните или от компетентен орган на друга държава членка.
(2) В случаите, когато продуктите, добити от заклани животни, подлежат на реализация, получените средства се приспадат от размера на обезщетението.
(3)(Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Когато няма определени цени по реда на ал. 1, т. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага определянето им на независим оценител.
(4)(Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) Възнаграждението на независимия оценител е за сметка на бюджета на БАБХ.
(5)(Нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 3 максималният размер на обезщетението се определя в наредбата по чл. 109.