към чл. 82, ал. 6 (Предишно Приложение № 6 към чл. 18, ал. 7, изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) Анализ на статистически ред. Оценка на точността. Съдържание на доклада за оценка на точността на кадастрален план (Загл. изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.)(Изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) В резултат от обработката на измерванията за оценка на точността на кадастрален план се получават три статистически реда със стойности: където означенията с горен индекс "о" са стойности от кадастрален план, а означенията без горен индекс са получени в резултат на геодезически измервания и обработки. По-долу се използва общо означение z при обработки, които са в сила и за трите статистически реда ?x, ?y и ?S, а с n е означен броят на стойностите в реда z. При оценка на точността на кадастрален план се допуска разделяне на територията на части, когато площта е по-голяма от 100 ха. За всяка част се съставят и изследват трите статистически реда. 1. Анализ на статистически ред 1.1. Определя се средното аритметично и стандарта на реда z ; (1.1) 1.2. Проверка за груби грешки в реда z. Стойност на реда z, която е извън интервала, (1.2) се счита за грубо сгрешена. Такива стойности се изключват от съответния статистически ред. Анализът на статистическия ред продължава, когато изключените стойности са под 5 % и броят стойности в редуцирания ред z е по-голям от 50. В този случай се изчисляват повторно величините и (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) Когато над 5 % от стойностите на реда се изключат заради наличие на груби грешки, анализът на реда и оценката за точност се прекратяват, а в доклада се записва, че кадастралният план, не отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 7. 1.3. Проверката на хипотезата за съгласуване на емпиричното разпределение с нормалното се осъществява чрез критерия c2 и чрез изчисление на асиметрията, ексцеса и съответните им доверителни интервали. 1.3.1. Проверка за съгласуваност чрез критерия c2 Чрез стандарта и средното аритметично се формират осем интервала с граници - таблици 1а, 1б, 1в, колона 2 - лява граница, и колона 3 - дясна граница. Изброяват се стойностите ki на реда z, които попадат във всеки интервал - колона 4. При условие че в някои от интервалите има по-малко от 5 стойности, интервалът с по-малко от 5 стойности и следващият или предходният се обединяват в един с гранични стойности, обхващащи и двата интервала. Определят се границите на интервалите на нормираната нормална функция на разпределение ta и tb - колони 5 и 6 на таблици 1а, 1б и 1в. Ако лявата или дясната граница на интервал е q, то съответната лява или дясна граница на интервала на нормираната нормална функция е: Определя се стойността на интегралната функция F(t) на нормираното нормално разпределение - колони 7 и 8 на таблици 1а, 1б и 1в. Когато се използва Excel, стойността на F(t) се определя чрез функцията NORMSDIST(t). В колона 9 на таблици 1а, 1б и 1в се изчислява теоретичната вероятност за попадане на стойностите във всеки интервал: p = F(tb) - F(ta) . В колона 10 се определя теоретичният брой стойности n*p, които би трябвало да попадат в интервала. В колона 11 за всеки интервал се изчисляват величините: Определя се стойността: , където N е броят на интервалите. Определят се степените на свобода r = N - 3. С аргументи r и c2се определя вероятността, с която може да се твърди, че редът z има разпределение, близко до нормалното. Когато се използва Excel, вероятността се определя чрез функцията CHIDIST(c2;r). Когато изчислената вероятност е по-голяма от 0,1, се приема, че хипотезата за нормално разпределение на изследвания ред е потвърдена. В таблици 1а, 1б и 1в е показан пример за изследване на редове ?x, ?y и ?S. В примера общият брой на точките е 200, а измерените дължини са 100. След изчисление на доверителните интервали по форм. (1.2) по една стойност от ред ?x и ред ?S е извън съответния интервал и затова редът ?x е изследван със 199 точки, а редът ?S - с 99 дължини. Таблица 1а След началното определяне на границите на интервалите и изброяване на стойностите k във всеки от тях в първия и последния интервал на редовете ?x и ?S - табл. 1а и 1в, попадат по-малко от 5 стойности, а за реда ?y - табл. 1б, само в последния интервал попадат по-малко от 5 стойности. Затова е направено обединяване на интервали. Таблица 1б Таблица 1в Резултатите от трите таблици дават основание да се счита, че трите реда имат разпределение, близко до нормалното. 1.3.2. Проверка за съгласуваност чрез изчисление на доверителни интервали за асиметрията и ексцеса След като са определени величините и , се изчислява за всеки ред асиметрията , ексцесът и стандартите им. Трите реда ще имат разпределение, близко до нормалното, ако са изпълнени условията: Таблица 2 В табл. 2 е даден пример за изчисление на средното аритметично - ред 2, стандартите на редовете ?x, ?y и ?S- ред 3, стойността на асиметрията - ред 4, утроената стойност на дисперсията на асиметрията - ред 5, ексцеса - ред 6, и утроената стойност на дисперсията на ексцеса - ред 7. В примера от табл. 2 е видно, че за трите реда абсолютните стойности на асиметрията и ексцеса са по-малки от утроените стойности на съответните им дисперсии. Този резултат е основание да се твърди, че хипотезата за нормално разпределение се потвърждава и по тези критерии. В заключение, когато изследването на трите реда ?x, ?y и ?S чрез c2 и/или чрез изчисление на асиметрията, ексцеса и стандартите им потвърждават хипотезата за нормално разпределение, в доклада се записва, че може да продължи изследването на точността по т. 2. Когато за трите статистически реда не са изпълнени изискванията на т. 1.3.1 или на т. 1.3.2, в доклада се записва, че редовете нямат нормално разпределение и изследване на точността по т. 2 не се провежда. 2. Оценка на точността (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) Оценка на точността се прави за територии от кадастралния план, за които са изпълнени изискванията на т. 1. 2.1. (изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) Оценка на точността на кадастрален план Въз основа на двата статистически реда ?x и ?y се изчисляват грешките в абсолютното положение на подробните точки Сравняват се стойностите на ?Si и ?Sj с допустимите стойности ?Sдоп и ?Sдоп по чл. 18, ал. 4. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) Когато над 95 % от стойностите ?Si и ?Sj са по-малки от допустимите, в доклада се записва, че кадастралният план не съдържа недопустими грешки. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) Когато над 5 % от стойностите ?Si и/или ?Sj са по-големи от допустимите, в доклада се записва, че кадастралният план съдържа недопустими грешки. 2.2. Допълнителен анализ при оценка на точността на кадастрален план. Когато над 5 % от стойностите ?Si са по-големи от допустимите, над 95 % от стойностите на ?Sj са по-малки от допустимите и геодезическата основа, от която са правени измерванията за създаване на кадастралния план, и геодезическата основа, от която са правени измерванията за оценка на плана, са различни, има основание да се направи анализ за наличие на систематична грешка в геодезическата основа. За целта: 2.2.1. Стойностите на редовете ?x и ?y се редуцират със средното аритметично на съответния ред. Ако се въведат означенията , то 2.2.2. След редуцирането на двата реда се изчисляват редуцирани стойности на грешките в абсолютното положение на подробните точки и се сравняват с допустимите стойности ?Sдоп по чл. 18, ал. 4. 2.2.3. (доп. - ДВ, бр. 72 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) Когато над 95 % от стойностите ?Si' са по-малки от допустимите, в доклада се записва, че кадастралният план не съдържа недопустими грешки и планът може да се използва за създаване или поддържане на кадастрална карта. Когато над 5 % от стойностите ?Si' са по-големи от допустимите, в доклада се записва, че кадастралният план съдържа недопустими грешки.
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“