(1) При движение по планински пътища и по пътища с голям надлъжен наклон, когато разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на платното за движение, водачът на спускащото се пътно превозно средство е длъжен да спре и да пропусне изкачващото се. Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи:
- 1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;
- 2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-тежкото;
- 3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.
(2) Когато се разминават пътни превозни средства от една и съща категория, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да се придвижи назад, освен в случаите, когато това е по-безопасно за превозното средство, което се изкачва.