(1) Смъртта на болния се констатира от лекуващия или дежурния лекар, който не по-късно от един час от момента на смъртта отразява в история на заболяването настъпването й.
(2) Лекуващият (дежурният) лекар уведомява веднага по подходящ начин семейството или други негови близки за смъртта на болния, като вписва това в медицинската документация.