(1) Право на иск за нарушение имат:
- 1. притежателят на правото върху марка;
- 2. лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
- 3. лицензополучател на изключителна лицензия, ако притежателят на правото върху марката, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя;
- 4. съпритежателят на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
- 5. действителният притежател на марка, която е била регистрирана на името на агент или представител.
(2) Със съгласието на притежателя на колективна марка иск за нарушение може да подаде и всяко лице, което може да я използва. Съгласието на притежателя не се изисква, ако, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от уведомяването.
(3)(Доп. - ДВ, бр. 24 от 2026 г., в сила от 06.03.2026 г.) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение, както и всяко лице, оправомощено съгласно приложимото законодателство да упражнява правата, произтичащи от регистрирано географско означение.
(4) Право на иск има и орган за професионална защита, който е редовно признат като лице, имащо право да представлява ползвателите на конкретно регистрирано географско означение, наименование на храна с традиционно специфичен характер или традиционно наименование за вино.
(5) С цел получаване на обезщетение за претърпените от него вреди лицензополучателят, както и лицето, което има право да използва колективна марка, може да участва в производство по иск за нарушение, започнато от притежателя на правото върху марката.
(6) Притежателят на колективна марка има право да претендира обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за претърпените от тях вреди в резултат на неразрешеното използване на марката.