(1) Правото върху марка може да бъде обект на принудително изпълнение по образувано изпълнително производство. Органът по принудително изпълнение по искане на заинтересованата страна, без да уведоми ответната страна, налага запор, изразяващ се във:
- 1. забрана за използване на марката от притежателя или от лицензополучателя;
- 2. забрана за разпореждане с правото върху марката от притежателя или от лицензополучателя на изключителна лицензия;
- 3. забрана за разпореждане с правото върху заявката за регистрация на марка от заявителя.
(2) Наложеният запор се вписва в Държавния регистър на марките по искане на органа по принудително изпълнение или взискателя. Искането трябва да съдържа данни за заявителя, съответно за притежателя, на марката, както и данни за марката. Към искането се прилага документът, с който е наложен запорът.
(3) По отношение на заявителя, съответно на притежателя, на марката или на лицензополучателя на изключителна лицензия запорът има действие от датата на получаване на съобщението за налагането му, а по отношение на третите лица - от датата на вписване на запора в Държавния регистър на марките.