(Изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.)
(1) Експертните съвети осъществяват експертно-съвещателни и организационно-методични функции при провеждане на държавната здравна политика от министъра на здравеопазването, включително по въпроси, свързани с организацията, качеството и оценката на отделните медицински дейности, на медицинската практика и ресурсното осигуряване на системата на здравеопазване.
(2) Експертните съвети извършват и други дейности, когато това е посочено в нормативен акт.
(3) При осъществяване на дейността си експертните съвети дават консултации и становища, възложени от министъра на здравеопазването, по въпроси в областите по ал. 1.
(4) Министърът на здравеопазването може да възложи на заместник-министрите на здравеопазването да изискват консултации и становища от експертните съвети.
(5) Консултациите и становищата служат на министъра на здравеопазването за вземане на решения в областта на здравеопазването и нямат задължителен характер.