(1) Разпоредбите на чл. 8 - 12 се прилагат в случаите, когато превозът се осъществява с транспортно средство с товароносимост над 3,5 тона, с изключение на превоз:
- 1. за крайно потребление;
- 2. между обекти на територията на страната, стопанисвани от лицето;
- 3. за обект/обекти, стопанисвани от различни лица на територията на страната, когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са с тегло до 500 кг или литра и/или стойността на стоките е в размер до без данък върху добавената стойност, а когато стоките, предназначени за всеки отделен обект, са в мерна единица, различна от кг или литър - до без данък върху добавената стойност;
- 4. на течни горива, за които има задължение/са спазени изискванията за подаване на информация за доставките по реда на друг закон.
(2) Декларирането на превозите по чл. 8 - 12 се счита за извършено, ако подадените данни съдържат информацията по чл. 8, ал. 2, чл. 9, ал. 2, чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 3 и е издаден УНП, предоставен по електронен път. Когато превоз по чл. 10, ал. 1 е предназначен за повече от един получател/купувач, за всеки се издава отделен УНП. Уникалният номер за превоза е валиден 14 дни от предоставянето му.
(3) След предварителното деклариране, за което е предоставен по електронен път УНП на стоката, лицата по чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 го съобщават на водача на транспортното средство/лицето, придружаващо стоката/превозвача или лицето, организиращо превоза, или уникалният номер за превоза се съобщава на превозвача или на лицето, организиращо превоза, и те го предоставят на водача на транспортното средство.
(4) Уникалният номер за всеки отделен превоз се представя на органите по приходите при извършване на действия по фискален контрол върху движението на СВФР.