(1) Обезпечения при извършване на фискален контрол се прилагат при:
- 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол;
- 2. неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
- 3. несъответствие между посочените в документите или в предварително декларираните по реда на глава втора или глава трета данни за превоза на стоката и установеното при проверката вид и/или количество на стоката;
- 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването и;
- 5. неспазване на реда за предварително или доброволно деклариране на данни за превоза на стока;
- 6. установяване от органа по приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите:
- 1. може да поиска от публичен изпълнител от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 1 и/или 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
- 2. предприема действия за обезпечаване на доказателствата и изземва стоката и документите за нея при условията на чл. 121а, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; в протокола за фискален контрол се посочва, че продължава действието на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и се определя размер на обезпечението, което следва да бъде предоставено.
(3) При предприети действия за обезпечаване на доказателства по чл. 121а, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освобождаването на иззетите стока и документи се извършва след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от 6 месеца в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката или при предоставено обезпечение по реда на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност - 10 на сто от пазарната стойност на стоката, и след заплащане на разноските по изземването и съхранението и.
(4) Банковата гаранция по ал. 3 следва да бъде издадена от:
- 1. лице, което е получило лиценз за банка от Българската народна банка;
- 2. банка със седалище в трета държава, която е получила лиценз от Българската народна банка да осъществява дейност в Република България чрез клон;
- 3. банка, получила разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, която предоставя директно или чрез клон услуги на територията на Република България.
(5) Обезпечението, предоставено в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция, се освобождава от компетентната териториална дирекция по чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.