(Нов - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012 г.)
(1) Летищната такса за шум (екологична) покрива разходите за мероприятия по ограничаване на вредните въздействия върху околната среда - шум, газови емисии, опазване на почвите, водите и въздуха в района на летището.
(2) Таксата се определя в зависимост от максималното излетно тегло и индивидуалните шумови характеристики на въздухоплавателното средство.
(3) Превозвачите заплащат такса за шум (екологична), която включва разходите за:
- 1. поддръжка и експлоатация на система за мониторинг на авиационния шум;
- 2. изпълнение на мерки за намаляване въздействието на авиационния шум върху близко разположените до летището жилищни райони;
- 3. разработване на стратегически шумови карти и планове за действие;
- 4. изпълнение на плановете за действие за намаляване на шума;
- 5. изпълнение на мероприятия по ограничаване вредните въздействия върху околната среда, опазване на почвите, водите и въздуха;
- 6. дейности по намаляване на емисиите въглероден диоксид;
- 7. персонал, включително обучение, сертифициране и лицензиране;
- 8. административни разходи, относими към таксата за шум (екологична).
(4) Таксата по ал. 1 за летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или за летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България се определя по методиката съгласно приложение № 1.