(1)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) В случай, че на титуляря на разрешение за търсене и проучване или за проучване бъде предоставена концесия за добив при условията на чл. 29, ал. 1, разходите за търсене и проучване или за проучване, с изключение на тези по чл. 59 и чл. 60, ал. 1, се признават за фактически разходи.
(2) Разходите за разработка на находището за добив се признават за фактически разходи.
(3)(Нова - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Фактическите разходи по ал. 1 и 2 се заверяват задължително от регистриран одитор преди да се приемат за извършени от министъра на енергетиката.
(4)(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Разходите по ал. 1 и 2, формирани като финансови загуби, започват да се приспадат от годината, в която започне добивът, последователно през следващите пет години. При формиране на нови загуби по време на експлоатация на находището възстановяването им започва от момента на възникването им и за всяка загуба важи петгодишният срок за погасяване.
(5)(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Източник за възстановяване на направените разходи за търсене, проучване, разработка и експлоатационните разходи са приходите от добитите подземни богатства след заплащане на концесионното възнаграждение.
(6)(Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Разходите за възстановяване на природната среда се включват в разходите преди облагане с печалба.
(7)(Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) Разходите, направени допълнително от титуляря на разрешението или от концесионера и изрично уговорени в договора по чл. 66, ал. 1, т. 16, се признават за фактически разходи.