(1) По смисъла на чл. 242, ал. 1 ЗИНЗС никое лице не може да бъде прието в ареста без:
- 1. постановление за задържане за срок до 72 часа от съответния прокурор;
- 2. определение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния съд;
- 3. телеграма за обявяване за национално издирване, придружена с документ за основанието за задържане, издаден от съответния прокурор или съд;
- 4. съпроводителни писма за етапно конвоираните;
- 5. присъда - до приемане в затвора на осъдения за изтърпяване на наказанието;
- 6. писмено разпореждане на съда или прокурора за явяване на обвиняеми и подсъдими по съдебни дела или за участие в действия по разследването и други процесуални действия.
(2) Осъдените на лишаване от свобода, преведени по разпореждане на съда или прокурора за явяване по съдебни дела, за участие в действия по разследването и други процесуални действия или осъдените с взета мярка за неотклонение задържане под стража като обвиняеми и подсъдими за други престъпления, се настаняват в ареста само когато в същото населено място няма затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
(3) Задържаните в арестите лица се настаняват в постоянно заключени помещения.
(4) Разпоредбата на чл. 257, ал. 7 ЗИНЗС се прилага за обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите и поправителните домове.