(1) Банките формират специфични провизии за загуби от обезценка за индивидуално значими експозиции, за разликата между балансовата стойност от предходния отчетен период на рисковата експозиция и нейната възстановима стойност към отчетния период.
(2) Възстановимата стойност на рисковата експозиция се определя, като:
- 1. договорените парични потоци се намаляват с процент за риск от загуби в зависимост от класификационната група на експозицията: а) за експозиции под наблюдение не по-малко от 10 %; б) за нередовни експозиции не по-малко от 30 %; в) за съмнителни експозиции не по-малко от 50 %; г) за загуби 100 %;
- 2. установените очаквани парични потоци по т. 1 се дисконтират чрез прилагане на съответния ефективен лихвен процент.
(3) Размерът на специфичната провизия загуби от обезценка за рискова експозиция, по която има бързоликвидно обезпечение (от най-добро качество), е равен на разликата между балансовата стойност и възстановимата стойност на рисковата експозиция към отчетния период, която остава непокрита от нетната реализуема стойност на обезпечението.
(4) Размерът на специфичните провизии за условни задължения, отчетени като задбалансови позиции, се определя по реда на ал. 2, т. 1, букви „в" и „г", ако условните задбалансови задължения отговарят на общите условия на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1.