(1) Сперма, която се въвежда на митническата територия на Република България, се подлага на проверки и не се разрешава за внос, ако:
- 1. идва от страна, която не е включена в списъка по чл. 18, ал. 1;
- 2. идва от център, който не е включен в списъка по чл. 18, ал. 1;
- 3. идва от страна, от която вносът е забранен;
- 4. ветеринарният сертификат, който придружава спермата, не отговаря на изискванията на чл. 21, ал. 2.
(2) Разпоредбите на ал.1 не се прилагат за пратки от сперма, които подлежат на транзит през територията на Република България.
(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, НВМС:
- 1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й;
- 2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.
(4) Когато спермата не е допусната за внос в страната съгласно ал. 1 и ако страната изпращач в рамките на 30 дни за дълбоко замразена и незабавно за прясна сперма не разреши връщането й обратно, НВМС може да разпореди нейното унищожаване, като разходите са за сметка на изпращача, получателя или техен представител.