Чл. 3

В одобрените центрове за получаване и съхранение на сперма трябва:

1. 1. да се отглеждат животни от вида, от който получават сперма; когато е необходимо да се отглеждат и други видове животни, те не трябва да носят риск за здравето на тези, от които се получава сперма, и трябва да отговарят на изискванията, поставени от държавния ветеринарен лекар, отговарящ за центъра;
2. 2. да се води дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват следните данни за животните: а) идентификация, дата на раждане, порода; б) здравословно състояние, лечебни и профилактични третирания и ваксинации; в) входящи и изходящи пратки сперма, като е отбелязано и местоназначението им;
3. 3. да не се допуска влизането на неупълномощени лица;
4. 4. работещите да са обучени по следните процедури: а) спазване на хигиената и методите за дезинфекция, свързани с предотвратяване възникването и разпространението на болести; б) работа в стерилни условия; в) методите на получаване, обработване и съхранение на сперма;
5. 5. да се обработва и съхранява само сперма, получена в одобрен център, която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма;
6. 6. спермата да се получава, обработва и съхранява само в предназначените за целта помещения при условия на най-строга хигиена;
7. 7. инструментите, които влизат в контакт със спермата и животните, да са за еднократна употреба или да се почистват, дезинфекцират и стерилизират след всяка употреба;
8. 8. съдовете за съхранение и транспортиране на сперма да се дезинфекцират или стерилизират след употреба;
9. 9. продукти от животински произход, добавки и разредители, които се използват при обработката на спермата, да са добити от източници, които не представляват риск за здравето на животните или преди употреба са обработени по начин, който предотвратява подобен риск;
10. 10. криогенният агент да не е използван преди това за други продукти от животински произход;
11. 11. всяко количество сперма, независимо дали е разделено на отделни дози или не, да бъде идентифицирано във водената документация по начин, чрез който може да се установят: а) датата на получаване; б) регистрационният и идентификационният номер на животното; в) името и регистрационният номер на одобрения център, в който е получена; г) серологичният статус на донора по отношение на инфекциозния ринотрахеит и инфекциозния пустулозен вулвовагинит, когато спермата е получена от говежди и биволски бици.