(1) Обследването за енергийна ефективност включва следните основни етапи:
- 1. подготвителен етап, по време на който се извършват дейностите: a) оглед на сградата; б) събиране и обработка на първична информация за сградата и за разход на енергия по видове горива и енергии и финансови разходи за енергия за представителен предходен период от време, но не по-малко от три календарни години, предхождащи обследването;
- 2. етап на установяване на енергийните характеристики на сградата, по време на който се извършват дейностите: а) анализ на съществуващото състояние и енергопотреблението; б) изготвяне на енергийни баланси, определяне на базовото енергопотребление, анализ на текущото и базовото енергийно потребление, определяне на видовете измервания, които е необходимо да се направят в сградата, за да се установят характеристиките по основното й предназначение към момента на обследването, както и експлоатационните параметри на техническите системи, потребяващи енергия; в) измервания за събиране на данни и подробна информация, необходима за инженерни изчисления на енергийните характеристики на ограждащите конструкции и елементи на сградата и за енергопреобразуващите процеси и системи; г) обработване и детайлизиран анализ на данните, събрани от измерванията в сградата, и систематизирането им по начин, позволяващ изчисляване на енергийните й характеристики в съответствие с методиката от приложение № 3 в наредбата по чл. 31, ал. 4 ЗЕЕ; д) анализ на съществуващата система за управление на енергопотреблението; е) изчисляване на енергийните характеристики на сградата и определяне на потенциала за тяхното подобряване; ж) анализ на възможностите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници и определяне на дела на възобновяемата енергия в общия енергиен баланс на сградата;
- 3. етап на разработване на мерки за повишаване на енергийната ефективност, по време на който се извършват дейностите: а) изготвяне на списък от мерки с оценен енергоспестяващ ефект за повишаване на енергийната ефективност; б) определяне на годишния размер на енергоспестяването за всяка мярка, остойностяване на единични мерки, подреждане на мерките по показател „срок на откупуване“; в) формиране на пакети от енергоспестяващи мерки, определяне на годишния размер на енергоспестяването за всеки пакет с отчитане на взаимното влияние на отделните мерки в пакета, технико-икономическа оценка на всеки от пакетите от мерки, определяне на класа на енергопотребление, съответстващ на изпълнението на всеки пакет, в т.ч. на инвестициите за неговото изпълнение; г) сравнителен анализ на оценените пакети от мерки и определяне на икономически целесъобразния пакет от енергоспестяващи мерки за достигане на нормативно определения минимален клас на енергопотребление по скалата на класовете на енергопотребление за съответната категория сгради, към която сградата принадлежи по предназначение; д) избор на пакет от енергоспестяващи мерки, съгласуван с възложителя, въз основа на който ще бъде издаден сертификатът за енергийни характеристики на сградата; е) анализ и оценка на количеството спестени емисии CO2 в резултат на разработените мерки за повишаване на енергийната ефективност – оценката се извършва по потребна енергия и поотделно за всеки от разработените пакети с енергоспестяващи мерки;
- 4. заключителен етап, по време на който се извършват дейностите: а) изготвяне на доклад и резюме за отразяване на резултатите от обследването; б) представяне на доклада и резюмето на собственика на сградата.
(2) Анализът на възможностите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници се извършва по съотношението „разход-ползи“ и включва измервания, изчисления и оценка най-малко в следния обем:
- 1. идентифициране в процеса на обследването на сградата на енергопреобразуващите и енергопреносните системи с потенциал за подобряване на енергийните им характеристики чрез оползотворяване на енергия от възобновяеми източници;
- 2. техническа оценка на потенциала за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници в системите за генериране на топлина и/или студ в сградата и в системите за електроснабдяване;
- 3. събиране на информация и определяне на видовете възобновяеми източници, намиращи се в близост до сградата, включително проучване на данни за наличния потенциал на слънчевата енергия за района на местонахождение на сградата;
- 4. оценка на приложимите за сградата възобновяеми източници на енергия, систематизиране на информацията за наличния им потенциал, анализ на параметрите на източниците и оценка на техническите възможности за употребата им като ефективен енергиен ресурс в сградата;
- 5. оценка на енергоспестяващия ефект от оползотворяване на приложимите възобновяеми източници и определяне на дела на възобновяемата енергия в общия енергиен баланс на сградата;
- 6. определяне на прогнозната стойност на инвестициите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници в сградата;
- 7. оценка за икономическата целесъобразност на инвестициите за инсталиране на системи за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници и препоръки към собственика на сградата въз основа на резултатите от оценката.
(3) Мерките за повишаване на енергийната ефективност следва да са съобразени с предназначението на сградата и да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 18, ал. 2 ЗЕЕ.