Наредба · Заключителни разпоредби

Приложение № 2

Наредба № 6 от 27 август 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

към чл. 1, т. 4 и чл. 22 (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТНИТЕ РЕШЕНИЯ НА ТЯЛОТО НА ДЕПОТО Раздел 1. Общи изисквания 1.1. Тялото на депото като основна част на комплексния обект трябва да осигурява такова обезвреждане на отпадъците, което: а) не застрашава здравето на населението и на работещите в депото; б) не създава риск от замърсяване на атмосферния въздух, повърхностните и подземните води, почвата и за увреждане на растителния и животинския свят; в) не създава условия за наднормен шум и за отделяне на прах и неприятни миризми; г) не създава условия за вредни последици върху защитените територии, недвижимите паметници на културата и ландшафта. 1.2. При проектиране на депото се спазват изискванията на: а) Закона за управление на отпадъците; б) Закона за опазване на околната среда; в) Закона за опазване на земеделските земи; г) Закона за биологичното разнообразие; д) Закона за водите; е) Закона за чистотата на атмосферния въздух; ж) Закона за устройство на територията и наредбите към него; з) Закона за енергийната ефективност; и) Закона за техническите изисквания към продуктите; й) Закона за пътищата; к) нормативните актове за натоварвания и въздействия, за проектиране, изпълнение и контрол на фундирането, на строителните конструкции и съоръжения, на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура; л) противопожарните строително-технически норми; м) нормите за допустими емисии и за качество на околната среда; н) здравните норми; о) геоложките и хидрогеоложките изисквания за геоложката основа на депата, определени въз основа на инженерно-геоложките проучвания; п) правилата и нормите за проектиране, поставящи изисквания към проектните решения на отделните елементи на депата, съгласно това приложение. 1.3. При височинна схема на експлоатация на депото се предвиждат околовръстни предпазни диги от подходящи материали, осигуряващи опазване на повърхностно течащите (атмосферните) води от замърсяване. 1.4. Материалите и изделията, влагани в тялото на депото, трябва да удовлетворяват изискванията за безопасност, определени с нормативните актове, техническите спецификации и утвърдените методики за тяхното изпитване. 1.5. Тялото на депото се проверява за обща устойчивост с оглед осигуряване стабилност на тялото през различните етапи от експлоатацията на депото - изграждане до височина 1/3, 2/3 и цялата максимална височина на запълване на депото. Изчислителните проверки се извършват за основно и особено съчетание на натоварванията, за осигуряване стабилността на тялото на депото и неговите откоси. 1.5.1. За определяне на деформациите (слягане от собствено тегло, пропадане и др.) се извършват изчислителни проверки, които имат прогнозен характер. Резултатите от изчислителните проверки на деформации се потвърждават или коригират чрез измервания на реалните слягания по време на експлоатацията посредством геодезични наблюдения на репери, поставени на всеки три хектара от площта на депото. С измерванията се проверява степента на уплътняване и се установяват действителните деформационни модули на депонираните отпадъци в тялото на депото. 1.5.2. Постигнатата средна плътност на депонираните отпадъци се установява чрез анализ на проби от шурфове и сондажи и изчисление на якостните характеристики - ъгъла на вътрешно триене и кохезията, чрез корелационни зависимости. Раздел 2. Геоложка основа 2.1. За тялото на депото се избира подходяща геоложка основа, като водещи критерии за нейното определяне са: а) носещата и способност и устойчивост, която да позволява при нейното натоварване да не се получават слягания, които да доведат до нарушаване на долния екран и да застрашат устойчивостта на отпадъчното тяло и на депото като цяло; б) качеството и на естествена геоложка бариера срещу проникване и разпространение на замърсявания от отпадъчното тяло на депото. 2.1.1. При възможност геоложката основа и откосите трябва да се състоят от здрави, свързани и слабопропускливи почви и да представляват хомогенен пласт с достатъчно площно разпространение извън обхвата на тялото на депото, като удовлетворяват изискванията на чл. 18, ал. 2. 2.1.2. Геоложката основа се оформя с надлъжни и напречни наклони, които осигуряват събиране на инфилтрата в дренажна мрежа, елемент на долния изолиращ екран, както и неговото оттичане при осигуряване стабилността на тялото на депото. 2.1.3. Когато естествената геоложка основа не удовлетворява изискванията по т. 2.1.1, при проектиране на фундирането на долния изолиращ екран се предвиждат необходимите технически мероприятия за постигане на еквивалентна защита срещу вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото, в т. ч.: а) заздравяване на геоложката основа чрез уплътняване, заместване на неустойчивата геоложка основа с подложен пласт (частично или под цялата площ на тялото на депото), укрепване на неустойчивата геоложка основа, включително скатовете, насипите и другите негативни земни форми, чрез полагане на геомрежа, вещества и методи за консолидиране (заздравяване) на почвата и др.; б) включване в системата на долния изолиращ екран на минерален запечатващ пласт, изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана. 2.1.4. Видът, съставът, размерите и технологиите на полагане на подложния пласт по т. 2.1.3, буква "а" се определят въз основа на резултатите от геоложките и хидрогеоложките проучвания и изискванията за носеща способност и устойчивост на тялото на депото, както и за предотвратяване на слягания, които могат да нарушат функциите на минералния запечатващ пласт. 2.2. Средногодишното ниво на почвените води в геоложката основа (подземните води) под тялото на депото трябва да бъде на дълбочина най-малко на 1 m под котата на фундиране. 2.2.1. При депа за опасни и неопасни отпадъци, за които изискването по т. 2.2 не е изпълнено преди полагане на долния изолиращ екран, се предвиждат мероприятия (дренажна система, повишаване котата на фундиране и др.) за ограничаване на достъпа на почвени води до него. 2.2.2. Допуска се при депата за инертни отпадъци дълбочината по т. 2.2 да бъде по-малка от 1 m. Раздел 3. Изисквания към долния изолиращ екран на депото 3.1. Долният изолиращ екран на депото в комбинация с геоложката основа трябва да удовлетворява изискванията за пропускливост и дебелина съгласно чл. 18, ал. 2, да предпазва почвата, повърхностните и подземните води от вредното въздействие на отпадъчното тяло на депото и да осигурява стабилитета на тялото на депото като цяло. 3.2. Долният изолиращ екран се проектира като система за запечатване на дъното и скатовете (откосите) на депата, която може да включва: а) минерален запечатващ пласт; б) изолационна геомембрана; в) защитен слой; г) дренажна система. 3.2.1. Видът и съставът на отделните елементи на изолиращия екран се определят в зависимост от: а) характеристиките на геоложката основа в качеството и на геоложка бариера срещу проникването на замърсявания от отпадъчното тяло на депото; б) приетата технология на депониране; в) геотехническите показатели на депонираните отпадъци. 3.2.2. При депа за неопасни и опасни отпадъци долният изолиращ екран задължително включва изолационна геомембрана и дренажна система. 3.2.3. Отделни елементи на изолиращия екран могат да не се предвиждат, като: а) минерален запечатващ пласт - когато геоложка основа в качеството и на естествена геоложка бариера удовлетворява изискванията на чл. 18, ал. 2; б) изолационна геомембрана, защитен слой и дренажна система - при депа за инертни отпадъци. 3.3. Долният изолиращ екран заедно с геоложката основа и откосите се изчислява за носеща способност и устойчивост за основно и особено съчетание на натоварванията. 3.3.1. Долният изолиращ екран, положен по откосите на изкопи и насипи, се изчислява за обща устойчивост срещу хлъзгане (свличане) заедно с геомембраната (фолиото) и нейния защитен слой. Коефициентът на сигурност се определя за следните случаи: а) хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и минералния запечатващ пласт; б) хлъзгане в контактната повърхнина между изолационната геомембрана и нейния защитен слой. Изчислението се извършва за основно съчетание на натоварванията без отчитане на сеизмичното въздействие. 3.3.2. При неудовлетворителен резултат от изчисленията по т. 3.3.1 в зависимост от вида на очакваното разрушение се предвиждат самостоятелно или в съчетание следните технически мероприятия, с които трябва да се достигне проектната стойност на коефициента на сигурност: а) намаляване на наклона на откоса; б) увеличаване на коефициента на триене чрез избор на структурирани геомембрани (фолио с едностранни или двустранни шипове, с кръстовидни профили, с напречни ребра, с грапави профили или комбинации от различните структури), които осигуряват необходимия коефициент на триене; в) армиране на минералния запечатващ пласт, защитния слой или слоя на дренажната система с геомрежа. А. Минерален запечатващ пласт 3.4. Минералният запечатващ пласт трябва: а) да осигурява защита срещу просмукване и дифузия на вредни вещества; б) да има висока степен на водоплътност; в) да е устойчив срещу излужване; г) да притежава способност за задържане на тежки метали; д) да сляга в определените с проекта граници и да притежава способност за самозаздравяване чрез подходящ избор на материалите по пластичност и зърнометричен състав; е) при изменение на хидрогеоложките условия деформациите да остават в определените с проекта граници. 3.5. Минералният запечатващ пласт се изгражда с дебелина минимум 0,5 m. Той се полага върху подготвената повърхност на геоложката основа или подложния пласт. 3.5.1. За изграждане на минералния запечатващ пласт се използват естествени хомогенни минерални материали, с които могат да се постигнат изискванията на чл. 18, ал. 2. 3.5.2. Влаганите материали в минералния запечатващ пласт трябва да осигуряват състав, физични характеристики и състояние на отделните слоеве, както следва: а) стабилна зърнометрична крива, определена по БДС 2762, която да остава в границите на проектния диапазон; б) съдържание на глинести частици с размери на зърната < 0,002 mm - не по-малко от 20 % (тегловни); в) съдържание на органични примеси по БДС 11302 - не повече от 5 % (тегловни) и на водоразтворими соли - не повече от 2 %; г) съдържание на плаващи чакълени зърна с диаметър от 2 mm до 10 mm - не повече от 10 % (тегловни); д) водно съдържание (w), определено посредством стандартизиран лабораторен опит по БДС 17146 или друг еквивалентен метод - равно на оптималното (wopt), с допустимо отклонение не повече от ± 2 %; е) плътност rd, определена по формулата: rd = kyrd,s,
(1) където: rd е обемната плътност на сухата маса; rd,s - стандартната плътност, определена лабораторно по БДС 3214, БДС 17146 или друг еквивалентен метод; ky - коефициентът на уплътняване със стойност съгласно предписаната в проекта, но не по-малка от 0,95. 3.6. Когато изискванията на чл. 18, ал. 2 не могат да се постигнат с естествени материали при минимално изискваната по т. 3.5 дебелина, се допуска използването на геосинтетични бентонитови хидроизолации - GCL's (Geosynthetic Clay Liners) или други подходящи хидроизолации в комбинация с минералния запечатващ пласт. 3.6.1. Геосинтетични бентонитови хидроизолации - GCL's са фабрично произведени композитни хидроизолации, състоящи се от бентонитова глина на прах или гранули, специално обработена с хидрофилни вещества и защитена от геотекстил и/или геомембрана. Те трябва да отговарят на следните изисквания: а) съдържание на бентонит (определено при водно съдържание на бентонита ? 15 %) - при депа за неопасни отпадъци съдържанието на бентонит трябва да е ? 4,5 kg/m2, а при депа за опасни отпадъци - ? 5,0 kg/m2; допустимо отклонение ± 5 %; б) коефициент на филтрация - ? 5x10(-11) m/s; допустимо отклонение ± 10 %; в) якост на разлепване (отделяне на двата външни слоя) - ? 60 N; допустимо отклонение ± 10 %; г) стареене при атмосферни условия - материалът трябва да се покрие в рамките на един ден след полагането му. 3.7. При полагане на минералния запечатващ пласт се извършва текущо наблюдение и контрол на предписаните с проекта технология на полагане, коефициент на уплътняване и качествени показатели на влаганите материали. 3.8. Върху откоси, по-стръмни от 1:2,5, полагането на минералния запечатващ пласт се извършва на хоризонтални слоеве с минимална дебелина на пласта, измерена под прав ъгъл към плоскостта на откоса, осигуряваща защита на почвата, подземните и повърхностните води най-малко еквивалентна на защитата, осигурена от пласта по дъното на депото. Б. Изолационна геомембрана 3.9. Изолационната геомембрана трябва да: а) поема деформациите от слягането в минералния запечатващ пласт и геоложката основа; б) осигурява заедно с минералния запечатващ пласт и геоложката основа защита на почвата и подземните води срещу течове и просмуквания на образувалия се инфилтрат от отпадъчното тяло на депото; в) е химически и биологически устойчива срещу въздействието на образуваните в отпадъчното тяло на депото микроорганизми, газове и инфилтрат; г) е устойчива на въздействието на ултравиолетовите (UV) лъчи и на стареене при атмосферни условия. 3.10. Изолационната геомембрана трябва да е произведена от първичен синтетичен материал (полиетилен висока плътност или друг материал, сертифициран за изграждане на изолационни геомембрани), да е с гладка или структурирана повърхност в съответствие с предвижданията на проекта и да удовлетворява следните общи изисквания: а) дебелина ? 2,0 mm, определена съгласно БДС EN ISO 2286-3, допустимо отклонение ± 5 %; б) широчина на ивиците (ролките) - минимум 5,0 m; в) якост на опън при скъсване - ? 25 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; г) якост на опън при границата на провлачане - ? 15 МРа и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; д) деформация (удължение) при скъсване - ? 700 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; е) деформация (удължение) при провлачане - ? 10 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 527-3, допустимо отклонение ± 10 %; ж) съпротивление на пробождане, определено съгласно FTMS 101C - Method 2065, или еквивалентен метод: аа) ? 300 N за геомембрани с дебелина 1,5 mm, допустимо отклонение ± 10 %; бб) ? 400 N за геомембрани с дебелина 2,0 mm, допустимо отклонение ± 10 %; вв) ? 500 N за геомембрани с дебелина 2,5 mm, допустимо отклонение ± 10 %; з) съдържание на сажди - 2 % , 3 %, определено съгласно ASTM D 1603 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; и) индекс на топене - ? 1,0 g/10 min при тегло на пробата 2,16 kg или ? 3,0 g/10 min при тегло на пробата 5,0 kg, определен съгласно БДС EN ISO 1133 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; й) време до започване на окисление - ? 100 min, определено съгласно ASTM D 3895 или еквивалентен метод при температура 200 °C в среда с чист кислород при налягане 1 atm, допустимо отклонение ± 10 %; к) устойчивост срещу напукване - ? 300 h, определена съгласно ASTM D 5397 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %. В. Защитен слой на изолационната геомембрана 3.11. За предпазване на изолационната геомембрана се предвижда защитен слой от геотекстил или от друг подходящ материал. 3.11.1. Геотекстилът, използван за механична защита на геомембраната, трябва да бъде произведен от първични полимерни влакна от полиестер (полиетилентерефталат), полиетилен, полипропилен, полиамид 6, полиамид 6,6 или комбинация от тях и да съответства на БДС EN ISO 787-5 и на следните общи изисквания: а) площна маса - ? 300 g/m2, определена съгласно БДС EN 965, допустимо отклонение ± 10 %; б) якост на опън при скъсване - ? 15 kN/m и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 10319 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; в) гранична деформация (удължение) при скъсване - ? 50 % и в двете посоки (надлъжно и напречно на ивиците), определена съгласно БДС EN ISO 10319 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; г) съпротивление на статично пробождане (CBR тест) - ? 3000 N, определено съгласно БДС EN ISO 12236 или еквивалентен метод, допустимо отклонение ± 10 %; д) динамично пробождане (изпитване с падащ конус) - ? 20 mm, определено съгласно БДС EN 918, допустимо отклонение ± 10 %. 3.11.2. В зависимост от приложението на геотекстила и от устойчивостта му на стареене при атмосферни условия, определена чрез изпитване на ускорено стареене, той трябва да бъде покрит в сроковете, посочени в БДС EN ISO 787-5. 3.11.3. С инвестиционния проект за изграждане на депото трябва да бъде предвидено своевременното покриване на геотекстила съобразно посочения от неговия производител клас на устойчивост на стареене при атмосферни условия. Г. Дренажна система за инфилтрат 3.12. Дренажната система на долния изолиращ екран се проектира за събиране и отвеждане на инфилтрата от тялото на депата и включва: а) площен дренаж с дебелина най-малко 0,50 m от промита баластра със зърнометричен състав, осигуряващ коефициент на филтрация ? 1 x 10-3 m/s, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото; б) мрежа от дренажни тръби за събиране и отвеждане до събирателна шахта на получения в тялото на депото инфилтрат; в) събирателна/и и ревизионни шахти; г) тръбопровод (отвеждащ колектор) за отвеждане на инфилтрата извън тялото на депото; д) ретензионен басейн; е) помпена станция и/или пречиствателно съоръжение; ж) оросителна система. 3.12.1. При невъзможност за осигуряване на естествени материали за изграждане на площен дренаж се допуска използването на геосинтетичен материал, който да отговаря на следните изисквания: а) да осигурява коефициент на филтрация 1x10-3 m/s, който се поддържа стабилен при дълготрайна експлоатация на депото; б) да е устойчив на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото; в) да възпрепятства процесите на колматация; г) да поема теглото и деформациите от намиращото се над него тяло на депото. 3.13. Събирателната дренажна мрежа и отвеждащият колектор трябва да удовлетворяват следните изисквания: а) да осигуряват събирането и отвеждането на инфилтрата от тялото на депото, включително на излужените частици, със скорост, по-голяма от 1 x 10-3 m/s; б) да са устойчиви на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото; в) да бъдат положени по начин, осигуряващ лесен достъп за поддръжка и ревизия; г) да възпрепятстват процесите на колматация; д) да поемат теглото и деформациите от намиращото се над тях тяло на депото и да позволяват промиване под високо налягане. 3.13.1. Събирателната дренажна мрежа и отвеждащият колектор се изграждат от тръби, оразмерени за събиране и отвеждане на очакваното количество инфилтрат извън тялото на депото. Две трети от повърхността на тръбите, от които се изгражда събирателната дренажна мрежа, трябва да бъде надупчена или да е с шлицове. 3.14. Събирателните и ревизионните шахти се оразмеряват при отчитане на временните товари от уплътняващите машини и температурните влияния от неравномерното затопляне на отпадъчното тяло. Тяхното слягане не трябва да се различава от слягането на тялото на депото, като при необходимост се предвиждат съответни конструктивни мерки. Те трябва да са устойчиви на химическото и биологичното въздействие на инфилтрата от тялото на депото. 3.15. За временно съхраняване на инфилтрата се предвижда ретензионен басейн. 3.16. За формираните в процеса на експлоатация на депото отпадъчни води и инфилтрат се предвижда пречиствателно съоръжение, осигуряващо пречистване преди заустването им в съответния водоприемник в съответствие с условията в разрешителното за ползване на воден обект или в комплексното разрешително. 3.17. Оросителна система се предвижда за равномерно разпределение на инфилтрата върху отпадъчното тяло, при решение за рециркулирането му или с цел осигуряване на допълнително овлажняване на отпадъците. 3.18. При необходимост се предвижда помпена станция за връщане на инфилтрата чрез оросителна система в тялото на депото или за заустването му в предвидения за целта водоприемник. Д. Проект за изпълнение на хидроизолационни работи 3.19. Проектът за изпълнение на хидроизолацията трябва да съдържа: а) хоризонтални и вертикални разрези на съоръжението с указания за вида и общото разположение на хидроизолацията; б) детайли и инструкции относно изпълнението на хидроизолацията около отводнителни канавки, пробиви, конструкции и други характерни места от съоръжението; в) подробна текстова част относно: подготовката на повърхността на основата; вид на използваната хидроизолация и защита, брой на слоевете и подробна технология за изпълнението им - разтоварване, складиране, подготовка, начини на полагане, застъпване на отделните платна в надлъжно и напречно направление, разместване на снажданията в отделните слоеве, изисквания към използваната техника и приспособления за полагане, начин на активиране (ако е необходимо); състав, дебелина на пластовете и начини на полагане и уплътнение на засипката. Раздел 4. Изисквания към горния изолиращ екран на депата 4.1. Горният изолиращ екран се проектира като система за повърхностно запечатване на депата, която може да включва: а) газов дренаж; б) минерален запечатващ пласт; в) изолационна геомембрана; г) защитен слой; д) дренажна система; е) рекултивиращ пласт. 4.2. Видът и съставът на отделните елементи на системата за повърхностно запечатване се определят в зависимост от класа на депото, свойствата на депонираните отпадъци потенциалния риск за околната среда или по предписание на компетентния орган, издал разрешението за извършване на дейности с отпадъци или комплексното разрешително при условията на чл. 19. 4.3. Горният изолиращ екран на депата трябва да осигурява: а) защита от проникване на атмосферните и повърхностните води в отпадъчното тяло на депото; б) опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсяване от отпадъчното тяло; в) удовлетворяване на изискванията на нормативната уредба за рекултивация на нарушени терени; г) удовлетворяване на условията за използване на рекултивирания повърхностен слой на депото след приключването на неговата експлоатация. 4.4. Горният изолиращ екран се изчислява на обща устойчивост за осигуряване на външна стабилност на откосите срещу хлъзгане и свличане и на дълбоко кръгово-цилиндрично хлъзгане, при изпълнен рекултивиращ пласт. Изчислителните проверки се извършват за основно и за особено съчетание на натоварванията с включване на сеизмичните инерционни сили. 4.5. Горният изолиращ екран се предвижда с геометрично оформяне на повърхността на окончателно запълненото депо съобразно: а) предвидения обем на депото; б) очакваното слягане на тялото на депото; в) изискванията за вписването му в съществуващия ландшафт. 4.6. (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017 г.) Горният изолиращ екран се изпълнява поетапно след запълване с отпадъци и приемане на всеки етап (клетка) на депото от РИОСВ, на чиято територия е разположено депото. 4.7. Проектните наклони на билото и на откосите на депото се определят с оглед очакваните слягания и недопускане на заблатяване, ерозионни или свлачищни процеси. Наклонът на откосите се определя въз основа на стабилитетни изчисления за обща устойчивост и свличане (хлъзгане), като наклонът не може да бъде по-стръмен от 1:2,5. А. Газов дренаж 4.8. При депата за неопасни отпадъци, в които се депонират биоразградими отпадъци, се предвижда газов дренаж. 4.9. Газовият дренаж включва: а) дренажен слой; б) събирателни газоотвеждащи дренажни тръби. 4.10. Газовият дренаж осигурява провеждане на газовите емисии, отделяни от отпадъчното тяло, до съоръженията за тяхното улавяне и отвеждане от тялото на депото. Б. Минерален запечатващ пласт 4.11. Минерален запечатващ пласт на горния изолиращ екран се предвижда за защита на отпадъчното тяло на депото от проникване на повърхностни води и като бариера срещу газовите емисии. 4.12. Минералният запечатващ пласт удовлетворява изискванията на т. 3.4, 3.5.1 и 3.5.2, като неговите наклони се предвиждат в съответствие с изискванията на т. 4.7. 4.12.1. Допуска се използването на геосинтетични бентонитови хидроизолации (GCL's) или други подходящи хидроизолации в комбинация с минералния запечатващ пласт на горния изолиращ екран или като алтернативно решение. 4.12.2. При използване на геосинтетични бентонитови хидроизолации (GCL's) като елемент на горния изолиращ екран се спазват изискванията на т. 3.6.1, като съдържанието на бентонит при депа за неопасни отпадъци трябва да е ? 3,5 kg/m2, а при депа за опасни отпадъци - ? 4 kg/m2. 4.13. Минералният запечатващ пласт се осигурява със защита срещу замръзване и срещу проникване на корени вследствие на предвидената биологична рекултивация. В. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана 4.14. Изолационна геомембрана и защитен слой на изолационната геомембрана се предвижда при депа за опасни отпадъци и в случаите, когато с минералния запечатващ пласт не може да се осигури необходимата защита на депата за неопасни отпадъци от проникване на повърхностни води. 4.15. Изолационната геомембрана и защитният и слой трябва да удовлетворяват изискванията на т. 3.9 и 3.10, а нейният защитен слой - на т. 3.11, 3.11.1, 3.11.2 и 3.11.3, като се допуска дебелината на геомембраната да е по-малка от 2 mm. Г. Дренажна система 4.16. Дренажна система на горния изолиращ екран се предвижда за събиране и отвеждане на повърхностните (атмосферните) води извън тялото на депото. 4.17. Дренажната система се състои от: а) площен дренаж, удовлетворяващ изискванията за дренаж на долния изолиращ екран; б) система от дренажни тръби, която да осигурява събирането и отвеждането на повърхностните води от рекултивиращия пласт. 4.17.1. Дренажната система трябва да поема натоварванията и въздействията от рекултивиращия пласт. 4.17.2. Дренажната система трябва да удовлетворява изискванията за: а) поемане на повърхностен отток, формирал се от интензивен валеж с обезпеченост 10 %; б) устойчивост на течението; в) устойчивост на износване; г) незатлачване на канала и съоръженията; д) зимен режим на работа на съоръженията; е) отвеждане на водата до водоприемника. 4.18. Около терена на депото и по протежение на пътищата, по които се доставят отпадъците, се изграждат охранителни канали за улавяне на повърхностните атмосферни води и отвеждането им извън тялото на депото. Д. Рекултивиращ пласт 4.19. Рекултивиращият пласт се проектира в съответствие с предвиденото използване на територията на депото след приключване на неговата експлоатация (за рекреационни цели, земеделско ползване, горскостопанско ползване и др.). 4.20. Проектът за рекултивация се разработва по установения в нормативните документи ред в съответствие с предвиденото ползване на територията на депото по т. 4.19 при съобразяване с изискванията на Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (ДВ, бр. 89 от 1996 г.) и се съгласува по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. 4.21. Техническата и биологичната рекултивация трябва да осигуряват билото и откосите срещу ветрова и водна ерозия. Раздел 5. Газоотвеждаща система 5.1. При наличност на газови емисии те се улавят и отвеждат извън тялото на депото до инсталация за тяхното оползотворяване или изгаряне в съоръжение за термично третиране посредством газоотвеждаща система. 5.2. Газоотвеждащата система включва: а) газов дренаж съгласно изискванията на т. 4.8, 4.9 и 4.10; б) вертикални газоотвеждащи кладенци и/или хоризонтални газоотвеждащи кладенци (траншеи); в) контролни шахти; г) газоотвеждащи тръби. 5.3. Газоотвеждащата система на депата се изгражда от материали, които отговарят на изискванията за безопасност и устойчивост срещу физичните, химичните и биологичните въздействия на отделяните газови емисии от отпадъчното тяло. 5.4. Вертикалните и хоризонталните газоотвеждащи кладенци удовлетворяват следните изисквания: а) изграждат се успоредно с депонирането на отпадъците след първия работен хоризонт; б) предвиждат се през разстояние от 50 m до 100 m, като за вертикалните газоотвеждащи кладенци разстоянието се изчислява посредством радиуса на влияние, при отчитане максималната мощност на отпадъчното тяло и ефективната дълбочина на газовия кладенец. 5.5. След измерване на количеството на уловените газови емисии те се отвеждат до инсталация за тяхното оползотворяване или изгаряне в съоръжение за термично третиране посредством система от хоризонтални и вертикални газоотвеждащи тръби. В мястото на тяхното свързване се предвиждат контролни шахти с цел осъществяване на ревизия на газоотвеждащата система. 5.6. В проекта на депото задължително се предвижда анализатор на биогаз за определяне на количеството на газовите емисии и съоръжение за изгаряне в съоръжение за термично третиране или инсталация за оползотворяване на газовите емисии. 5.7. При повърхностно запечатване на съществуващи депа за неопасни отпадъци, на които са депонирани биоразградими отпадъци, се допуска отвеждане на газови емисии от тялото на депото в атмосферния въздух, при условие че с проекта за изграждане на горния изолиращ екран на депото се докаже, че газовите емисии от депото: а) са незначителни и тяхното оползотворяване или изгаряне в съоръжение за термично третиране е икономически нецелесъобразно; б) не водят до риск за живота и здравето на хората и до риск или увреждане на околната среда. 5.7.1. Отвеждането на газовите емисии от тялото на депото в атмосферния въздух се извършва посредством газоотвеждаща система, включваща: а) газов дренаж съгласно изискванията на т. 4.8, 4.9 и 4.10; б) вертикални газоотвеждащи кладенци, снабдени със сорбционна филтърна система от активен въглен или биофилтър. Раздел 6. Осигуряване на стабилност на отпадъчното тяло на депото 6.1. За осигуряване стабилност на отпадъчното тяло за всяко конкретно депо се изследва балансът на отпадъците и се определя технологията за тяхното депониране. Разполагането на отпадъците в депото трябва да се организира така, че да се осигури стабилност на отпадъчната маса и свързаните с нея масиви, за да се избегне образуването на свличания. 6.2. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло отпадъците с ниски якостни и деформационни характеристики се депонират на безопасно разстояние от проектната повърхност на депото, което осигурява недопускане на допълнителни напрежения в екраните на депото вследствие на диференциални слягания извън допустимите граници на напреженията. 6.3. За осигуряване на вътрешна стабилност на отпадъчното тяло към периферията му (откосите) се насочват отпадъци с по-високи якостни и деформационни характеристики, с което се осигурява предизвикване на начални и странични деформации в долната част и слягания - в горната част на откосите. 6.4. За депата се съставят специализирани (работни) карти, регистри и информационни системи за състоянието на изграждане и окончателното местоположение и оформяне на отпадъчното тяло по реда и при условията на глава четвърта "Специализирани карти, регистри и информационни системи. Допълнителни кадастрални данни" от Закона за кадастъра и имотния регистър.

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 2

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.